Решение по дело №294/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 969
Дата: 27 май 2019 г.
Съдия: Мирослава Николаева Кацарска-Пантева
Дело: 20191100900294
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                        №………/………..

 

  Гр. София, 27.05.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря НИНА СВЕТОСЛАВОВА като разгледа т.д.№ 294 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.

Подадена е молба от търговското дружество „Я.” ЕООД, ЕИК ******, като се твърди, че дружеството има парични задължения, които не е в състояние да изпълни, тъй като не разполага с парични средства и/или бързо ликвидни активи и финансовите му затруднения не са временни. Твърди се, че има установени задължения към НАП, а дружеството е преустановило търговската си дейност от 01.12.2013г. В уточнителна молба се сочи, че задълженията са общо в размер на 115 262,81 лв., като вземанията, които са отразени по баланси, са с произход повече от пет години и са несъбираеми поради изтекъл давностен срок. В последваща уточнителна молба се твърди, че преустановяването на търговската дейност е от 30.06.2013г., на която дата е извършено последното плащане. Предвид горното се претендира постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност, като твърдяната начална дата на неплатежоспособността е 30.06.2013г. В хода на съдебното производство молителят поддържа претенцията си чрез адв. Г., като претендира постановяване на решение по чл. 632 от ТЗ със законоустановеното съдържание.

Съдът като обсъди доводите по молбата, представените с нея писмени доказателства и събраните по делото такива, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителят е представил справки за задълженията си, балансите и другите, изискуеми от чл. 628 от ТЗ приложения към молбата.

С писмо  с вх.58488/02.05.2019 г. от НАП София са представени на съда копия от ГДД и ГФО на дружеството за процесните посочени периоди, като за периода от 2014г. до 2018г. дружеството е подавало само ГДД, че не извършва дейност. С молбата са представени и два ревизионни акта, съответно от 10.08.2012г., който видно от данните е обжалван, но жалбата е отхвърлена с приложеното решение на АССГ, 14състав по ахд №4423/2016г.      , потвърдено с решение на ВАС под № 15728/20.12.2017г. по адм. Дело №8542/2017г., също приложено. С ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит по отношение на посочените съконтрахенти, в резултат на което са установени данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС в общ размер на 93 556,79 лв., които са за 2008г. и 2009г. и конкретно месеци септември, ноември и декември 2009г. С втория ревизионен акт № *********/19.08.2011г. въз основа на извършената ревизия по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, както и вноски по ДОО, ДЗПО и за НЗОК, са установени дължими суми в общ размер на 104 207,55 лв. за периода 2008-2010г., като е извършено прихващане за посочената сума като надвнесени суми. С второ писмо от 21.05.2019г. отново са представени ревизионните актове и ГДД. С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 19.11.2016г. е наложен запор върху банковите сметки на молителя в посочените три банки общо за сумата от 94 404,12 лв. по описаното изпълнително дело № 22130000736/2013г., а с постановление от 07.02.2013г. е наложен обезпечителен запор върху вземания в размер на 70 318,22 лв. по ревизионния акт от 10.08.2012г. и описаните декларации-обр.6 за процесния период – от август 2012г. до януари 2013г.

С писмо с вх. № 52285/17.04.2019 г. от НАП е предоставената справка за задълженията на дружеството „Я.” ЕООД по вид вземане, размер и срок на доброволно плащане / стр.53 и следващите/ главницата е в размер на 48435,12 лв. и изчислени лихви към 08.04.2019 г. в размер на 57228,01 лв., общо задължение в размер на 105663.13 лв. Видно от същата задълженията са по двата ревизионни акта, като са за период от 2009г. до юли 2013г. – последните по декларации по обр.6.

По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Р.Г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно и не се оспорва от молителя. От заключението се установява, че „я.“ ООД ЕООД е регистрирано като юридическо лице с основна икономическа  дейност по НКИД –производство на горно облекло на 28.10.2010 г., като е регистрирано и по ЗДДС. Вещото лице сочи, че за процесните периоди в ТР има обявявани ГФО, а са представени и декларация от Севим Салихова Минчева, в качеството на управител на „Я.” ЕООД, че през отчетната 2017 г. предприятието не е било активно – от НАП, както и изготвен счетоводен баланс, справка за вземанията и справка за задълженията към 31.12.2017 г. от молителя към делото, което се отнася и за 2018г. В таблица 1 на стр.4 и 5 вещото лице е представило активите на дружеството, като сочи, че дълготрайните активи /ДА/ са със стойност, намалена чрез отписване след начисляване на амортизационни отчисления през 2013 г., и към 31.12.2012г. тяхната балансова стойност е 0. За анализирания период краткотрайните активи  по години са представени в таблица на стр. 6, като за анализирания период стойността на КА  от 2013 г.  е без промяна по отношение на вземанията в размер на 329 х.лв. Материални запаси през процесния период няма отразени. Вземанията са от 2012 г. в размер на 445 х.лв., които частично са погасявани и в края на периода са 329 х.лв. Паричните средства през 2012 г. са 39 х.лв., които в края на периода са 3 х.лв. - блокирани. Разшифровка на вземанията по контрагенти  и по размер е показана в приложената справка от Молителя в Молба с вх. № 39413/22.03.2019 г. в размер на 143974,80 лв., в т.ч. ММВ. ЕООД  - ЕИК ******- 3971,16 лв; Л.Ф.АД – ЕИК ********* - 900 лв.; и стари вземания  - 139103,64 лв., или общо вземания в размер на 143 974,80 лв. В таблица 2 на стр.6 и 7 е са представени пасивите на дружеството, като от същата е видно, че за анализирания период 2012 – 2019 г. относителното тегло на собственият  капитал от общата стойност на пасива  от 2012 до 2019 г. e формиран от Записан капитал в размер на 5 х.лв. и неразпределена печалба в размер на 159 х.лв. Относителният дял на задълженията в последните  години е в размер на 168 х.лв. Вещото лице сочи, че натрупаната печалба от минали години в размер на 207 х.лв., и впоследствие от отчетени загуби  през 2013 г. в следващите години, остава  в размер на 159 х.лв. Задълженията посочени в предоставените към делото счетоводни баланси за 2017 г. и 2019 г. са в размер на 168 х.лв.Молителят е представил справка за задълженията по контрагенти и суми в размер на 115262,81 лв. предимно от 2011 и 2012 г.Краткосрочните задължения за процесния период са отразени в таблица на стр.7 от заключението, но вещото лице е посочило, че констатира разлика в задълженията към НАП – в предоставената справка за задълженията към НАП молителя е посочил сумата в размер на 67 070,14 лв., в изпратеното от НАП писмо с вх. № 52285/17.04.2019 г.  в предоставената справка за задълженията на дружеството „Я.” ЕООД по вид вземане, размер и срок на доброволно плащане главницата е в размер на 48435,12 лв. и изчислени лихви към 08.04.2019 г. в размер на 57228,01 лв., общо задължение в размер на 105663.13 лв. вещото лице сочи, че размерът на неосчетоводените главници и лихви е 38 592,99 лв. За съпоставяне на стойностите на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, и за изчисляване на коефициентите на ликвидност, данните са взети от счетоводните баланси  към края на отчетните периоди от 2012 г. до 13.02.2019 г. включително, вещото лице е представило коефициените в Таблица  № 3 на стр.9 и 10 от експертизата. От резултатите е видно, че  стойностите на коефицентите за обща ликвидност  са в референтните стойности на съответните показатели от 2013 до 2019 г., за бърза ликвидност са еднакви с тези на обща ликвидност, поради липса на материални запаси. Показателите са формирани предимно от вземания, които са от 2013 г. и към датата на експертизата не са събрани. Коефицентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност за анализирания период не съответстват на референтната стойност, тъй като за незабавна ликвидност са под 0,3 референтната стойност, а за абсолютна ликвидност са под референтната стойност 0,2. В таблица 4 на стр.12 от заключението експертът е посочил в резултати от изчисленията, стойностите на показателите за финансова автономност на  „Я.” ЕООД, които за целия анализиран период са над приетите референтни стойности,  не по ниски от 0,33. През целия анализиран период 2012– 2019 г. стойностите на коефициентите на задлъжнялост са по-ниски от общоприетите, не по-висок от 3,00.  Собственият капитал е изравнен със задълженията, а в алтернативния вариант задълженията изпреварват собствения капитал. Така изчислените показатели се дължат на собствения капитал, формиран от неразпределена печалба през 2012 г., която не е налична, видно от посочените парични средства в структурата на актива и наличието на несъбрани през процесния период вземания. В таблица 5 на стр.13 са представени следните данни:

Показатели (в хил. лв.)

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

2019 г.

2019г.

алтер.

вариант.

1. Дълготрайни активи

15

0

0

0

0

0

0

0

2. Краткотрайни активи

484

339

5

5

0

332

332

332

3. Собствен капитал

207

166

5

5

 

164

664

125

4. Краткосрочни пасиви

259

147

 

 

 

48

48

87

5. Оборотен капитал: (2 – 4)

225

192

5

5

 

284

284

245

6. Собствен оборотен капитал: (3 – 1) 

192

166

5

5

 

164

164

125

Според вещото лице от извършените изчисления по данни от счетоводните баланси е видно, че за периода 31.12.2012 г. до 13.02.2019 г. оборотния капитал на „Я.” ЕООД  превишава   собствения оборотен капитал.

Показатели (в хил. лв.)

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017г.

2019 г.

2019г.алтернат.

1. Имущество (активи)

499

339

5

5

 

332

332

332

2. Задължения

292

173

 

 

 

168

168

207

3.Съотношение имущество/задължения (1/2)

1.7

1,95

 

 

 

1,97

1,97

1,6

Видно от изчислените съотношения, за периода 31.12.2012 г. до 13.02.2019 г. показани в Таблица № 6 размерът на паричните задължения на дружеството не превишава  балансовата стойност на активите на  „Я.” ЕООД. Вещото лице сочи, че в процеса на изготвяне на експертизата вещото лице не е установило контакт със счетоводителя - съставител на ГФО, представени в НАП. Не са му предоставени и първичните счетоводни документи и счетоводни регистри. Вещото лице сочи, че в предоставения баланс от молителя към 13.02.2019 г. вземанията са в размер на 329 х.лв., в т. ч. вземания от доставчици и клиенти в размер на 144 х.лв.; други вземания в размер на 185 х.лв., за който няма разшифровка, а задълженията са в размер на  168 х. лв., в т.ч. Задължения към финансови предприятия  - 26 х.лв; задължения към доставчици 48 х.лв.; други задължения 94 х.лв., като разшифровка е предоставена за 115262.81 лв. В съдебно заседание вещото лице сочи, че въз основа на допълнително представени документи се установява, че описаните като налични 3000 лв. – по баланс по банкови сметки са запорирани и преведени на ЧСИ, т.е. наличностите са нулеви. Сочи и че допълнително има данни за задължение към банка в размер на 27 800 лв., което не е осчетоводено. В алтернативния вариант сочи, че е включило неосчетоводените задължения към НАП, но не и тези към банката, но ако се включат и те – 28хил. лв., показателите не биха претърпяли значителна промяна. Сочи, че ако се изключат старите вземания като погасени по давност, то поради липсата на други краткотрайни активи, всички показатели за ликвидност биха били отрицателни или нулеви. Вещото лице сочи, че стари вземания в размер на 139 000 лв. по счетоводни документи има посочено само, че са от преди 2012г., но няма други данни, но има други 184 хил., които не са описани също.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му.

Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че молителят е търговец, а също така е видно от представените с молбата писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, че има неизплатени задължения към свои кредитори, а именно към НАП и други задължения към банки. Следователно са налице задължения, които да обусловят изпадането на дружеството в състояние на неплатежоспособност. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да обори установената от закона презумпция  и докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. В тежест на молителя - длъжник е да обори презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. С оглед установените от експертизата показатели на финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че същото е неплатежоспособно. При отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения, като ако той е под норматива от 1 / единица/ се приема, че дружеството е неплатежоспособно, въпреки че референтните стойности варират съобразно отрасъла, в който работи предприятието. В случая от данните по делото се установи, че от 2014г. нататък дружеството не е осъществявало дейност, за което е подавало съответните декларации в НАП, като такава е развивало до края на 2013г. Неизплатените публични задължения, въз основа на влезлия в сила ревизионен акт и декларации са общо в размер на 105 663,13 лв. с включените лихви към 08.04.2019г., т.е. 106 хил. лв., а счетоводно данъчни и осигурителни задължения са осчетоводени по междинния баланс към 13.02.2019г. 49 хил. лв. осигурителни и 18 хил. данъчни, т.е. общо 68 хил. лв., но всички те са отнесени като дългосрочни, над 1 година. В пасива към тази дата са отразени 26 хил. лв. задължения към финансови предприятия като краткосрочни и 48 хил. лв. – към доставчици също като краткосрочни, но има други задължения в размер на 94 хил. лв. над 1 година. От молителя е представена справки за задължения, като първата е за общо такива в размер на 115 262,81 лв., от които към НАП включените суми са 67 070,14 лв., а другите задължения са към описаните кредитори, възникнали в периода от 2011г. до 2013г. Справката относно вземанията му сочи, че има такива възникнали 2012г. срещу две фирми – «ММ В.» ЕООД и «Л.Ф.» АД съответно в размер на 3971,16 лв. и 900 лв., а другите вземания по тази справка са посочени като стари в общ размер на 139 103,64 лв. – без конкретизация, като е посочено, че са от преди 2012г. Към настоящия момент тези вземания са с изтекла погасителна давност, в общ размер на 139 хил. лв., поради което следва да бъдат приспаднати от краткотрайните активи при изчисляване на алтернативен вариант на баланса на дружеството, а в същия следва да бъдат увеличени пасивите с неосчетоводените краткосрочни задължения към НАП, които безспорно са такива след влизане в сила на обжалвания ревизионен акт и са общо в размер на 106 хил. лв., а са осчетоводени 68 хил. ,т.е. има неосчетоводена разлика от 38 хил. лв. От представените справки е видно, че паричните средства в размер на 3 хил. лв., които са отразени по последния баланс като запорирани, не са налични, т.е. този вид краткотраен актив е с нулева стойност. Следователно с оглед измененията по алтернативен вариант остават като осчетоводени други вземания 185 хил. лв., за които не са представени разчети, но и не се твърди да са стари и отписани като погасени по давност и 5 хил. от тези 144 хил. лв. вземания, от които 139 хил. са отписани като погасени по давност, и при приспадане на 3 хил. лв. парични средства, текущите активи на дружеството са общо в размер на 190 хил. лв. Текущите му задължения, които са всички такива, включително при трансформиране на неправилно осчетоводените данъчни и осигурителни като дългосрочни, каквито не са, с оглед това, че е влязъл в сила и обжалвания ревизионен акт на 21.12.2017г., са общо в размер 207 хил. лв., като неосчетоводена е разликата в публичните задължения в размер на 38 хил. лв. или общо по алтернативен вариант на баланс краткосрочните задължения на дружеството възлизат на 245 хил. лв. Следователно коефициентът на обща ликвидност по така съставен вариант на алтернативен баланс е съотношението между двете суми 190 хил. лв. – вземания към 245 хил. лв. задължения и показва коефициент на обща ликвидност 0,77. Следователно дружеството не е в състояние да покрие повече от една четвърт от текущите си задължения и е в състояние на неплатежоспособност. Поради липсата на парични средства коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са 0, тъй като не може да се отрицателно число, което също показва лошото финансово състояние на дружеството. Следва да се има предвид, че тези показатели – за бърза и абсолютна ликвидност са със стойности под приетите като норматив още от края на 2012г., а именно 0,15 към 31.12.2012г. и 0,06 към 31.12.2013г., което показва, че състоянието е трайно, а не временно. Към онзи момент поради отчетените и все още непогасени стари вземания коефициентът на обща ликвидност не е бил под норматива, но разплащанията са били доста затруднени. Към 2012г. молителят е притежавал и ДМА, които впоследствие са отписани, а от 2013г. е отчетена и загуба в размер на 159 хил. лв. Горното показва, че влошеното финансово състояние на ответното дружество е трайно, а няма временен характер. Предвид горното съдът намира, че се установи състояние на неплатежоспособност на дружеството и молбата следва да бъде уважена.

 

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е от кръга на тези, за които може да бъде обявен в неплатежоспособност и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. Съгласно чл. 608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил частично или изцяло вземанията само на отделни кредитори. В случая се установи, че от началото на 2014г. дружеството не е извършило извършвало дейност, поради което последното плащане датира към 2013г., макар да не се сочи изрично от експертното заключение. Наред с горното към 2013г., макар формално коефициентът на обща ликвидност да е висок, то тези на абсолютна и бърза са доста под минимума, а задълженията, включително и публичните, макар и да са били обжалвани част от тях като установени по оспорвания ревизионен акт, вече са били изискуеми, което е видно и от постановленията за налагане на обезпечителни мерки, т.е. същите е следвало още тогава да са отразени като краткосрочни. Следователно с оглед данните по делото съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността следва да е 31.12.2013г.

 По делото няма данни длъжникът да разполага с достатъчно налични парични средства, с които да покрие разноските по производството по несъстоятелност, а именно възнаграждение на синдик и други, дори и за един месец. Обстоятелството, че притежава някакви активи - вземания, не води до извода, че има имущество за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, тъй като тези активи следва да бъдат събрани и осребрени, а фазата по осребряването в производството по несъстоятелност се предхожда от фаза по установяване и приемане на вземанията, през който период са необходими средства за възнаграждение на синдика, за извършване на оценка на активите и тяхната продажба. Предвид горното изводът е, че дружеството –молител няма налични парични средства за покриване на текущите начални разноски по производството по несъстоятелност, поради което и с оглед на факта, че въпреки изричното определяне на началните такива с определението по чл. 629б от ТЗ от 17.04.2019г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ под № 3476, т.63, такива не са привнесени нито от молителя, нито от някои от другите кредитори на ответника, съдът намира, че следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Я.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** , и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 31.12.2013г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Я.“ ЕООД, ЕИК ******.

НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „Я.“ ЕООД, ЕИК ******

            ОБЯВЯВА „Я.“ ЕООД, ЕИК ******, в несъстоятелност.

            ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.

СПИРА производството по несъстоятелност.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: