Р Е Ш Е Н И Е
№ 25/09.01.2023 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, IХ състав, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Николай Ингилизов
при секретаря
Недялка Петкова, като разгледа административно дело № 2302 по описа на съда за
2022 г., докладвано от съдия Ингилизов, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото
е образувано по жалба на М.С.Н., подадена чрез адв.Г.К. *** против Ревизионен акт №
Р-16001621006015-091-001/01.04.2022 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 316/25.07.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с който на жалбоподателя е вменена
отговорност на основание чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на „Бродуей 1“ ЕООД
в общ размер на 33 250.00 лева, от които 23 000.57 лева и прилежащи
лихви в размер на 10 249.43 лева.
Жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител адв.К. претендира отмяна на ревизионния акт, по съображенията
изложени в жалбата, претендира разноски. В указания срок не представя писмени
бележки.
Ответникът – директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата в проведените съдебни заседания и в
представена писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на
ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
указания срок представя писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Обхватът на настоящата ревизия по
видове задължения и периоди е както следва: Корпоративен данък за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.; Данък върху добавената стойност за периода от
01.06.2017 г. до 30.04.2019 г.; Данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.10.2017 г. до 31.03.2019 г.; Данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения - от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г.;
ДОО - за осигурители за периода от 01.12.2017 г.
до 30.04.2019 г.; Вноски за здравно осигуряване (ЗО) - за осигурители за
периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г.; Вноски за Универсален пенсионен фонд
(УПФ) за осигурители за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г.. Установено
е, че М.С.Н. е бил вписан като управител на дружеството и съдружник до дата
16.05.2019 г., когато е прехвърлил дружествените дялове на друго лице – А.Г..
Дружеството има изискуеми задължения по ЗДДС, данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по подадени
декларации за периода 01.10.2017 – 31.03.2019 г., данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения по подадени обр.6 за периода от
01.06.2017 до 30.04.2019 г., вноски за
ДОО, вноски за ЗО, вноски за ДЗПО – УПФ. Ревизията е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-1601621006015-020-001/27.10.2020 г., издадена от
началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив и е
следвало да обхваща сочените по-горе периоди. От ревизиращите органи е съставен
Ревизионен доклад № Р-16001621006015-092-001/01.03.2022 г., срещу който
жалбоподателят не е подал възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Ревизията е завършила с издаването на обжалвания Ревизионен акт №
Р-16001621006015-091-001/01.04.2022 г.
Определените задължения
ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение №316/25.07.2022
г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е потвърдил ревизионния
акт.
В хода на съдебното дирене от
ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и
оспорване на ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1
бр. CD-R диск, съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с
надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в
рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и
съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи,
че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на заповедта за
възлагането на ревизията, исканията за предоставяне на документи, ревизионния
доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП, в съответната редакция на закона към момента на издаване на
документите) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена
или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен
подпис има значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран
електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от
издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и
е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл.
28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен
регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2
от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за
нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни
услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран
електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на
удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран
електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за
време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен
документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни
услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния
електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и
прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от
същия.
В случая от направената служебна справка на
представения от ответната администрация CD-R и в публичния регистър на
електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани
електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените
ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са
посочени. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната
законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите
му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е
съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице
процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за
правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
В хода на ревизията било прието
от ревизиращия екип, че са налице всички основания да се реализира
отговорността на М.Н. на основание чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на „Бродуей
1“ ЕООД.
М.С.Н.
е местно физическо лице без регистрация като едноличен търговец. По данни от
информационната система на НАП лицето се осигурява за периода от 12.01.2015 г.
до 17.05.2019 г. в „Бродуей 1“ ЕООД с код 12 - самоосигуряващо се лице, вид
осигуряване: за инвалидност. С декларация от 16.01.2015 г. декларира начало на
осигуряване и начало на дейност като собственик на „Бродуей 1“ ЕООД, и с
декларация от 22.05.2019 г. декларира прекъсване на дейност като собственик на
„Бродуей 1“ ЕООД. На М.С.Н. в качеството му на физическо лице не са извършвани
ревизии и проверки относно спазване на данъчното и осигурително
законодателство. По данни от Агенция по вписванията лицето е собственик на УПИ
и един лек автомобил, с подробно описани в РД индивидуализиращи данни. За
периода 2017 г. - 2019 г. лицето не е подавало годишни данъчни декларации по
чл. 50 от ЗДДФЛ.
По
данни от Търговския регистър М.С.Н. е вписан като управител и едноличен
собственик /100%/ на капитала на „Бродуей 1“ ЕООД за периода от 31.10.2014 г. -
датата на учредяването на дружеството, до 16.05.2019 г., когато прехвърля
всички дялове на дружеството на лицето А.Т.Г..
„Бродуей
1“ ЕООД е регистрирано по ДОПК в ТД на НАП Пловдив, офис Пловдив. Дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 26.06.2016 г., задължителна регистрация във връзка с
облагаем оборот, и е дерегистрирано на 12.02.2020 г. (по инициатива на орган на
приходите - поради наличие на обстоятелства на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, поради
неизпълнение на задълженията по закона). Дружеството е с предмет на дейност:
Питейни заведения, код по КИД 2008 - 5630.
Съгласно
извършена справка в системата за управление на приходите за периода, в който
ревизираното лице е управител на „Бродуей 1“ ЕООД, дружеството има следните непогасени
изискуеми задължения:
- задължения за ДДС по подадени СД по
ЗДДС за данъчните периоди от м.06.2017 г. до м.04.2019 г. вкл. - 16 669,09 лв.
и лихви 6 954,80 лв.
- данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по подадени
декларации за периода 01.10.2017 г. - 31.03.2019 г. общо в размер на 1 250,00
лв. главница и 454,78 лв. лихви.
- данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения по подадени декларации обр. 6 за периода от
01.06.2017 г. до 30.04.2019 г. - главница общо в размер на 9 434.31 лв. и лихви
в размер на 3 536,63 лв.
- вноски за ДОО - за осигурители по декл.
Обр. 6 за периода от 01.12.2017 г. до
30.04.2019 г. - общо 12 182,61 лв. главници и 4 123,96лв.
лихви;
- вноски за ЗО - за осигурители по декл.
Обр. 6 за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. - главници общо в размер на 5 290,30 лв. и лихви 1 765,84лв.
- вноски за ДЗПО-УПФ - за осигурители по
декл. Обр. 6 за периода от 01.12.2017 г., до 30.04.2019 г. - главници общо за 2
426,06 лв. и лихви в размер на 820,24 лв.
Или
общо 47 252,37 лв. главници и 17 656,25 лв. лихви.
Относно
задълженията по ЗКПО по ГДД за периода 2017 г. - 2018 г. е посочено, че същите
са включени в просрочените и изискуеми публични вземания по образуваното изпълнително
дело (ИД) срещу дружеството и към момента на издаване на настоящия РД са
издължени.
В
хода на извършената ревизия е връчено искане на ревизираното лице, да представи
документи и обяснения за дейността на дружеството, в случай че такива не са представени
при извършената му предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства
(ПУФО). В хода на настоящата ревизия не са представени документи и обяснения от
ревизираното лице. Поради това е извършено присъединяване на представените от
него доказателства във връзка с извършена ПУФО, ведно с протокола от тази
проверка.
Във
връзка с ПУФО, от лицето са изискани документи, удостоверяващи разпореждането с
имуществото на „Бродуей 1“ ЕООД за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г.; документи, удостоверяващи движението на
парични средства по сметките на дружеството; информация за лицата, отговарящи
за подписване и подаване на годишните данъчни декларации и годишните финансови
отчети на „Бродуей 1“ ЕООД; информация за лицата, отговарящи за своевременно деклариране
и внасяне на задълженията на дружеството, както и лицата, отговарящи за
контрола по изпълнението; информация за лицата, отговарящи за касови и банкови
разплащания, документи - първични, счетоводни и търговски документи за дейности
на дружеството.
Получена
е информация от лицето, че цялата документация, свързана с дейността на
„Бродуей 1“ ЕООД, е предадена на А.Т.Г. на 09.05.2019 г. при промяна на
собствеността, за което е съставен протокол. Счетоводството е осъществявано от
счетоводна кантора, като всичко необходимо за подаване към НАП се е
осъществявало от нея чрез квалифициран електронен подпис. Няма документи за
възлагане на управленски функции на лица през проверявания период 01.01.2017 г.
- 30.06.2019 г. Документооборотът се получава в самите обекти /фактури, стокови
разписки, касови бележки/ от персонала, който е бил на смяна, за да приеме
стоката. След приемане на стоката салонните управители са подреждали
документите и в края на месеца са ги предоставяли на счетоводството. Декларирано
е, че няма разпореждане с имуществото на „Бродуей 1“ ЕООД за посочения период.
Няма предоставяни финансови средства на дружеството. Няма плащания в натура.
Касовите разплащания са се осъществявали в момент на доставка на стоката,
съответно от служителя на смяна. За периода 01.01.2017 г. - 09.05.2019 г.
управителят М.Н. е
делегирал права на салонните управители в съответните обекти, които са били
назначени по трудови договори към дружеството. Доставчиците са избирани
ежемесечно в съответствие с предоставените от тях оферти. Контролът върху
дейността в обектите се е осъществявал от салонните управители. Не са приложени
документи за дейността на дружеството през проверявания период.
Поради
това в хода на ПУФО е изготвено искане за представяне на документи до „Бродуей
1“ ЕООД, връчено по електронен път. От страна на М.Н. са представени по
електронен път документи на дружеството за 2017 г. и 2018 г.: оборотна
ведомост, главна книга, обороти по сметки 302, 501, 503, 601, амортизационни
планове. Не са представени първични счетоводни документи, касови и банкови
документи и др. търговски документи, касаещи дейността на дружеството, нито
писмени обяснения във връзка с поставените в искането въпроси. Не е представена
декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна.
За
процесния период 2017 г. - 2019 г. се установява една открита банкова сметка ***,
закрита на 28.08.2019 г. След получаване на съдебно разрешение за разкриване на
банкова тайна и изпратено искане до посочената банка е получено писмо с
извлечение от банковата сметка на „Бродуей 1“ ЕООД. При прегледа на
представената информация органите по приходите са установили, че постъпленията
по сметката са формирани от прехвърляне на парични средства от касата на
дружеството /сметка 501/ с основание захранване на сметката, както и от клиенти
по различни фактури за продажба. Плащанията от сметката са формирани от
различни видове такси, лихви, преведени суми към НАП за данъци и осигуровки;
плащания към доставчици по фактури.
При
прегледа на представените документи от М.Н. органите по приходите са
установили, че „Бродуей 1“ ЕООД е осъществявало търговска дейност в сферата на
обслужването - с код по КИД 5630 „Питейни заведения“. Съгласно оборотни
ведомости за финансовите 2017 г. и 2018 г. дружеството е реализирало печалба 24
255,18 лв. и 9 791,67 лв. За 2019 г. не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО. По
данни от оборотните ведомости и баланс за съответните години се установява, че
дружеството има налични парични средства към 31.12.2017 г. в размер на 18
916,52 лв. по сметка 501 „Каса“ и 436,17 лв. по сметка 503 „Разплащателна
сметка в лева“. Към 31.12.2018 г. са налични 38,18 лв. по сметка 501 „Каса“ и
19,22 лв. по сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“. При прегледа на
счетоводна сметка „Каса“ е установено, че постъпленията по сметката са от
продажби на клиенти - физически лица в кореспонденция със сметка 411 „Клиенти“.
Извършените плащания са основно за покупка на стоки и материали в
кореспонденция със сметка 401 „Доставчици“; плащане на заплати по ведомости за
заплати в кореспонденция със сметка 421 „Персонал“; плащане на такси, охрана и
наеми в кореспонденция със сметка 401; прехвърляне на парични средства по
банкова сметка *** „Разплащателна сметка в лева“; плащания за ел. енергия, вода
и др. консумативи; такси за телевизия и интернет; плащания за разпределен
дивидент на управителя на дружеството в кореспонденция със сметка 429. През
проверявания период от касата на дружеството са изтеглени суми за разпределение
на дивидент, изплатен на М.С.Н., както следва: 9 500,00 лв. съгласно разходен
касов ордер № 11/22.12.2017 г.; 9 025,00 лв. съгласно счетоводна справка №
9/10.09.2018 г.; 9 025,00 лв. съгласно счетоводна справка № 12/10.12.2018г.
Взети са счетоводни операции по дебита на сметка 429 и кредита на сметка 501.
Във
връзка с връчено искане за представяне на документи по повод установените данни
за изплатен дивидент на управителя ревизираното лице е представило Протоколи -
решения на едноличния собственик на капитала:
- От 18.12.2017 г. за разпределяне на
дивидент в размер на 10 000,00 лв. от печалбата на „Бродуей 1“ ЕООД за 2014 г.
и 2016 г.; документ за изплатен дивидент на М.С.Н. в брой на сумата от 9 500,00
лв., след удържане на 5% данък; Изчислителен лист за удържания данък в размер
на 500 лв.
- от 10.09.2018 г. за разпределяне на
дивидент в размер на 9 500,00 лв. от печалбата на „Бродуей 1“ ЕООД за 2016 г. и
2017 г.; Документ за изплатен дивидент на М.С.Н. в брой на сумата от 9 025,00
лв., след удържане на 5% данък; Изчислителен лист за размера на удържания данък
- 475,00 лв.
- от
10.12.2018 г. за разпределяне на дивидент в размер на 9 500,00 лв. от печалбата
на „Бродуей 1“ ЕООД за 2015 г. и 2017 г.; Документ за изплатен дивидент на М.С.Н.
в брой на сумата от 9 025,00 лв., след удържане на 5% данък.; Изчислителен лист
за размер на данъка - 475,00 лв.
-
от 10.02.2019 г. за разпределяне на дивидент в размер на 6 000,00 лв. от
печалбата на „Бродуей 1“ ЕООД за 2018 г.; Документ за изплатен дивидент на М.С.Н.
в брой на сумата от 5 700,00 лв., след удържане на 5% данък.; изчислителен лист
за размера на удържания данък - 300 лв.
В
изчислителните листове е указано за изплатените суми да бъде подадена
декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО с посочени
сроковете за деклариране и сроковете за внасяне на удържания данък дивидент.
От
страна на М.Н. са представени също и фактури, издадени на „Бродуей 1“ ЕООД, от
18.08.2016 г. за покупка на машина за месене на тесто на стойност 2 947,68 лв.;
от 12.01.2016 г. за изработка на стойка - видеостена, на стойност 320,00 лв.,
от 07.02.2016 г., за изработка на стойка - видеостена на стойност 320,00 лв.,
Вносна бележка от 29.03.2017 г. за внесени 10 239,30 лв. по сметка на ТД на НАП
Пловдив; Протокол от Решение на едноличния собственик на капитала на „Бродуей
1“ ЕООД от 09.05.2019 г., с който са взети решения за приемане на нов съдружник
- А.Т.Г.; за продажба на търговските дялове на дружеството, съгласно което М.С.Н.
продава собствените си 50 дружествени дяла с номинал от 10,00 лв. общо за
сумата от 500,00 лв. на посоченото физическо лице. Съгласно решението, след
изчерпване на дяловото си участие М.С.Н. напуска дружеството като съдружник и
управител. Взети са решения лицето да се освободи от отговорност и да се отпише
от Търговския регистър и избиране и назначаване на нов управител - А.Т.Г.,
който да представлява дружеството. Извършва се промяна на седалището и адреса
на управление на дружеството и се приема и подписва на нов устав.
От
страна на М.Н. е приложен и Договор за продажба на дялове от търговско
дружество, съгласно който М.С.Н. продава на А.Т.Г. собствените си 50
дружествени дяла с номинал от 10,00 лв. за сумата от 500,00 лв. Сумата е
изплатена изцяло в брой към датата на продажбата. Купувачът е декларирал, че е
запознат с финансовото състояние на дружеството и е получил цялата счетоводна
документация и печат на дружеството „Бродуей 1“ ЕООД.
М.С.Н.
е приложил и Справка за активите на „Бродуей 1“ ЕООД, съгласно която
дружеството притежава активи по придобивна стойност както следва:
машина
за пици по фактура № **********/11.05.2015 на стойност 840,80 лв.; фурна за
пици по фактура № **********/11.05.2015 г. на стойност 954,23 лв.; машина за
пици 2 по фактура № *********/18.08.2016 г. на стойност 885,76 лв., фурна за
пици 2 по фактура № ********** от 18.08.2016 г. на стойност 1 570,64 лв.;
хладилна витрина по фактура № ********** от 25.08.2016 г. на стойност 952,12
лв.; детски център Бродуей 2, придобит на 01.08.2016 г. на стойност 10 550,11
лв.; мебели, придобити на 22.12.2017 г. на стойност 7 200,00 лв.; Ел. табло по
фактура № 118/01.08.2018 г. на стойност 8 334,00 лв.; машина за пици, придобита
на 01.10.2018 г. на стойност 4 308,34 лв. Общо стойността на придобиване на
всички активи възлиза на 36 932,61 лв.
При
административното обжалване на процесния ревизионен акт, Директорът на Дирекция
ОДОП Пловдив приел, че при преглед на приложен към преписката амортизационен
план на дружеството към 31.12.2018 г., се установявало, че машина за пици и
фурна за пици, придобити на 11.05.2015 г., са амортизирани напълно и са с
нулева балансова стойност. Прието било, че в амортизационния план не присъства
актив машина за пици, придобита на 01.10.2018 г. на стойност 4 308,34 лв., а на
тази стойност е заведен котел, придобит на същата дата. Балансовата стойност на
активите на дружеството към 31.12.2018 г. е общо в размер на 22 749,78 лв. след
приспадане на набраното изхабяване
С
протокол за целите на настоящата ревизия е присъединена служебна бележка от
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, с която е изпратен Въпросник за
предпоставки за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК с изх. №
С200016-026- 0056390/26.11.2020 г., Справка за проучено имуществено състояние и
категоризация на задължено лице изх. № С200016-134-0005025/27.11.2020 г. на
„Бродуей 1“ ЕООД и Протокол изх. № С200016-026-0056470/27.11.2020 г., както и
Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице
изх. № С200016-134- 0005025/27.11.2020г. на едноличен собственик на капитала и
управител на „Бродуей 1“ ЕООД М.С.Н..
Съгласно
служебната бележка и приложените документи към нея на „Бродуей 1“ ЕООД е
издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал. 1 от ДОПК изх. № С180016-022-0073813/03.10.2018 г., с което е наложен запор върху
банкова сметка ***, закрита на 28.08.2019 г. Дружеството няма банкови сметки в
други банки.
На
„Бродуей 1“ ЕООД била извършена проверка, документирана с Протокол № С200016-
026-0056470/27.11.2020 г. Проверката е извършена на основание чл. 226, ал. 2
във връзка с чл. 50 от ДОПК относно просрочени и изискуеми публични вземания по
ИД № ********* от 2018 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, образувано срещу
дружеството с общ размер на задължението: 84 694,85 лв., в т.ч. главница 69
148,97 лв.; лихви 14 345.88 лв., нелихвена част 1 200.00 лв. Задълженията са
формирани основно от СД по ЗДДС и декларации обр. 6 за периода 2017 г. - 2020
г. След извършване на служебни проверки и справки в съответните електронни
регистри е установено, че „Бродуей 1“ ЕООД не притежава никакви активи, годни
да обезпечат задълженията му. Дружеството има регистрирани ЕКАФП, като са
налагани запори върху парични средства в каса, общият размер на събраните по
този начин средства е 278,21 лв. Изпратено е искане до дружеството за
установяване налични активи, но не е получен отговор. Няма действащи
разпореждания за неотложни плащания, няма разрешение за разсрочване или
отсрочване, няма основание за образуване на исково производство по чл. 216 от ДОПК, няма данни за притежавано от длъжника имущество извън територията на
страната, с оглед прилагането на процедурата по реда на Глава XXVII „а“ от
ДОПК. Включено е в списъка по чл. 182, ал. 3 от ДОПК на длъжниците на
23.12.2018 г. На база събраните доказателства за имущественото състояние на
задълженото лице се констатира, че не притежава имущество, включително авоари
по банкови сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните му
задължения. Предвид това дългът на дружеството е категоризиран като
„трудносъбираем“.
Направени са констатации, че за процесния
период 2017 г. - 2018 г., до 16.05.2019 г., М.С.Н. е собственик на капитала и
управител на „Бродуей 1“ ЕООД. Като такъв, съгласно чл. 143, чл. 147 от
Търговския закон, той организира и управлява дейността на дружеството и е
запознат с имущественото състояние на същото. Към 01.03.2022 г., за посочения
период дружеството има непогасени изискуеми задължения по подадени декларации
по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО; СД по ЗДДС и декл. Обр. 6 в
общ размер на 47 252,37 лв. с лихви 17 656,25 лв., подробно описани на стр. 11
- стр. 15 от РД, като, съгласно подадени заявления за подаване на документи по
електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни
от НАП с КЕП на задължено лице, от името на „Бродуей 1 “ ЕООД, представлявано
от М.С.Н., чрез представителя на счетоводната кантора, осъществяваща
счетоводното обслужване на дружеството, са издадени удостоверения за подаване
на декларации и документи по електронен път чрез електронен адрес на
счетоводната кантора. От страна на дружеството са подавани декларации за
периода 2017 г. - 2019 г., и за който период управител е ревизираното лице, въз
основа на които са декларирани задължения, които не са внасяни от дружеството и
за които е образувано ИД за принудително изпълнение от 2018 г. Част от
формираните задължения са били погасени в посочения период, но част от тях не
са издължени. Същевременно, за същия период, с протоколни решения на управителя
М.С.Н., подписани от него, от касата на дружеството са му изплатени дивиденти в
размер на 33 250,00 лв., като в резултат средствата в касата на дружеството са
намалели и не са изплатени декларирани данъчноосигурителни задължения в
посочения размер. Същевременно, М.Н. е бил наясно със съществуващите изискуеми
неплатени задължения на дружеството и е могъл да нареди изплащането им от
наличните пари от касата на дружеството още преди вземане на решенията за
разпределяне на дивидент през м.12.2017 г.
Проведени
са от публичния изпълнител действия за принудително събиране, в резултат на
което задълженията са частично погасени. На 16.05.2019 г. е извършено
прехвърляне на дяловете на дружеството на друго лице. На 18.08.2019 г.
банковата му сметка е закрита. За финансовата 2020 г. не е подадена ГДД по чл.
92 от ЗКПО, а на 12.02.2020 г.
регистрацията по ЗДДС е прекратена, поради невнасянето на декларираните
задължения.
Предвид
посоченото, направен е извод, че са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на 19, ал. 2 от ДОПК и за ангажиране на отговорност М.С.Н. за
невнесените задължения от „Бродуей 1“ ЕООД общо в размер на 33 250,00 лв., до
размера на намалението на имуществото на дружеството вследствие разпределянето
и изплашането на дивидент на управителя, за следните задължения:
- за ДДС по подадени СД по ЗДДС за
данъчните периоди от м.06.2017 г. до м.09.2018 г. вкл. - 11 851,14 лв. и лихви
5 480,61 лв.
- данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по подадени
декларации за периода 01.10.2017 г. - 31.12.2017 г., 01.07.2018 г. - 30.09.2018
г., 01.10.2018 г. - 31.12.2018 г. общо в размер на 950,41 лв. главница и 368,44
лв. лихви.
- данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения по подадени декларации обр. 6 за периода
м.07.2017 г. - м.08.2018 г. вкл. в т.ч. главница общо в размер на 5 471,24 лв.
и лихви в размер на 2306,05 лв.
- вноски за ДОО - за осигурители по декл.
Обр. 6 за периода м.12.2017 г., м.01.2018 г., м.05.2018 г., м.07.2018 г. и
м.08.2018 г. - общо 3 213,42 лв. главници и 1 332,48 лв. лихви;
- вноски за ЗО - за осигурители по декл.
Обр. 6 за м.12.2017 г., м.01.2018 г., м.05.2018 г. и м.08.2018 г. - главници
общо в размер на 995,15 лв. и лихви 433,30 лв.
- вноски за ДЗПО-УПФ - за осигурители по декл.
Обр. 6 за м.12.2017 г., м.01.2018 г., м.05.2018 г. и м.08.2018 г. - главници
общо за 519,62 лв. и лихви в размер на 225,84 лв.
Посочените
лихви са към датата на настоящия РД и са доначислени с обжалвания РА до датата
на издаването му .
При
административното обжалване на издадения РА били разгледани наведените
аргументи в жалбата и същата била приета за неоснователна, като издаденият РА
бил потвърден.
В хода на съдебното производство е
разпитан един свидетел – В.К., която дава сведения относно оборудването на
кафене, в което дружеството е извършвало търговска дейност в гр.Пловдив, както
и какво се е случило с това оборудване след смяната на собствеността в
дружеството. Показанията и се кредитират с доверие от съдебния състав,
доколкото не са оборени от никакви доказателства по делото. Същевременно
ангажирането на такива гласни доказателства е допустимо, доколкото във връзка с
тези обстоятелства има налични документи и показанията на свидетелите не целят
оборването на писмените доказателства. При преценката за достоверността на
показанията на св.К. следва да се отчитат и приобщените в хода на съдебното
производство писмени доказателства, от които се установява, че след датата на
прехвърляне на дружествените дялове от М.Н. на А.Г. соченият в показанията на
св.К. търговски обект е продължил да функционира, като е имало регистрирани
обороти чрез въведеното в експлоатация фискално устройство, а е извършено и
изземване на налични парични средства на дата 16.08.2019 г. от обекта по
воденото срещу дружеството изпълнително дело № *********/2018 г. по описа на ТД
на НАП Пловдив. Ето защо нейните показания не могат да бъдат приети за
необективни, независимо че нито в ревизионното производство, нито при
административното или съдебното обжалване не е ангажирано писмено доказателство
за приемане и предаване на оборудването в заведението от стария управител и
собственик на капитала на новия такъв. Какво значение имат тези показания обаче
ще бъде посочено при обсъждането налице ли са предпоставките за ангажиране
отговорността на жалбоподателят по чл.19, ал.2 от ДОПК.
При тази фактическа обстановка
съдът намира жалбата за неоснователна:
По делото липсва спор за
значителна част от фактите – обстоятелствата, че жалбоподателят е бил управител
на "Бродуей 1" ЕООД, че до датата, когато е прехвърлил дружествените
си дялове на А.Г. е имало натрупани изискуеми публични задължения, както и за
това, че са разпределени дивиденти на М.Н. с Протоколи - решения на едноличния
собственик на капитала за разпределяне на дивиденти в общ размер на
33 250.00 лева. Спор има по отношение на това дали са предадени на новия
управител и едноличен собственик на капитала зачислени като ДМА вещи или не.
Макар да липсва приемо-предавателен протокол, съдът счита че при доказаното по
делото продължаване дейността на дружеството след датата на прехвърляне на
дяловете на А.Г., то следва да се приеме и че са предадени не само счетоводната
документация и печата на дружеството, а и самите стопанисвани обекти. Доколкото
е видно, че в различни обекти на дружеството на дата 16.08.2019 г. /последваща
прехвърлянето на дяловете/ са изземвани парични средства от органите по
приходите, няма как да се приеме, че в тези обекти не се е намирало оборудване
на дружеството или че същото е било придобито след прехвърляне на дружествените
дялове на новия собственик. При разпределението на доказателствената тежест в условията
на пълно доказване наличието на подобни твърдения е следвало да бъде доказано
от приходната администрация, което не е сторено. От своя страна жалбоподателят
е ангажирал доказателства за продължаване дейността на дружеството /писмени и
гласни такива/, от които може да се направи извод, че е предал на новия
управител цялото налично оборудване на дружеството. Ето защо по отношение на
този фактически спор, съдът счита че следва да се приеме за доказано, че след
прехвърляне на дружествените дялове М.Н. е предал на приобритателят им и
оборудването на дружеството.
Наличието на това обстоятелство
обаче не е достатъчно да се изключи отговорността на М.Н. по чл.19, ал.2 от ДОПК, ако се приеме за доказано, че са налице предпоставките на тази
отговорност. Това е така, тъй като отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК е
специална и при доказване на всички изискуеми от закона предпоставки може да
бъде реализирана, независимо дали дружеството е продължило дейността си или не.
Безспорно е в случая, че
жалбоподателят е физическо лице, и за процесния период е имал качеството на
управител на "Бродуей 1" ЕООД - задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК.
Процесуалният ред за реализиране
на отговорността на третите лица по чл. 16, 18 и 19 от ДОПК е уреден в чл. 21
от ДОПК, като съгласно ал. 1 от същия отговорността се установява с ревизионен
акт. Производството по издаване на този акт следва да бъде проведено при
спазване на императивните правила на ревизионното производство. Конкретно
предмет на съдебен контрол в настоящия случай е наличието или липсата на
предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК, които органите по приходите са приели, че
съществуват. С разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК е създаден особен случай на
лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или
осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК.
Предвидени са няколко хипотези за недобросъвестно извършени действия, при които
възниква тази отговорност, като те са изрично изброени в чл. 19, ал. 2, т. 1 и
т. 2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК управителят на
данъчно задължено дружество носи отговорност, когато недобросъвестно извърши
плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество,
включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните, а съгласно т. 2 носи отговорност в случаите,
когато недобросъвестно извърши действия, свързани с обременяване с тежести на
имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то
бъде осребрено в полза на третото лице. Направените при ревизията констатации
на органите по приходите се сочи да покриват хипотезата на разпределение на
дивидент, което е основанието за търсената от ревизираното лице отговорност.
Отговорността на физическото лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК е субсидиарна и възниква
от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски, не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. За да бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да са
налице кумулативно посочените в нея предпоставки: субект на отговорността да е
физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител
на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента за който са
установени публичните задължения за последното; това лице, действайки
недобросъвестно, да е извършило плащания в натура или пари представляващо
скрито разпределение на печалба или дивидент; вследствие на това отчуждаване
имуществото на дружеството да е намаляло; от поведението на лицето по недобросъвестното
отчуждаване следва да настъпи като резултат невъзможност да се платят данъци
и/или осигурителни вноски. Само при доказан фактически състав, включващ
посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение.
Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на
разпоредбата е на органа по приходите, който съгласно изискванията на чл. 170,
ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК следва да докаже същите.
По отношение на втората кумулативно
изискуема предпоставка – наличието на недобросъвестно поведение, изразяващо се
в неправомерно плащане в натура или пари или отчуждаване на имущество на
задълженото лице, от събраните по делото доказателства – описаните в
обстоятелствената част и приложени по административната преписка общо 4броя
решения на едноличния собственик на капитала на "Бродуей 1" ЕООД и
разписки за разпределени дивиденти в изпълнение на тези решения, безспорно се
удостоверява наличието на подобно поведение от страна на жалбоподателят. Именно
наличието на решенията на едноличния собственик на капитала и разписките към
тях доказват извършените от М.Н. плащания. За да се прецени дали в случая е
налице недобросъвестно поведение на управителя Н. следва да се има предвид
следното :
Недобросъвесността винаги е
субективно състояние, което предполага знание на обстоятелството, че е налице
публично задължение на дружеството и в тази връзка, че с разпределението на
дивидент, ще бъде осуетено именно погасяването му. Същата не се презюмира, а
подлежи на доказване от органите по приходите. Субектът трябва да е бил наясно
относно смисъла и значението на действията си, предвиждал е неговите последици
и е искал или допускал настъпването на тези последици. В конкретния случай не е
спорно, че Н. в качеството си на управител е бил наясно с публичните задължения
на „Бродуей 1“ ЕООД, които са формирани в резултат на извършваната търговска
дейност и подадените данъчни декларации. Няма спор и че след разпределението на
дивидентите е извършено разпределение на почти цялата натрупана печалба от 34
046.85 лева, като са получени суми като дивидент от управителя в размер на 33
250 лева.
Очевидно е в случая, че вместо да
предприеме необходимите действия за своевременното погасяване на публичните
задължения на дружеството, в един кратък период жалбоподателят е изплатил
наличните в дружеството парични средства под формата на дивиденти, до степен
същите да бъдат почти изцяло изчерпани. Съществувала е възможността за
жалбоподателят да разпореди първо да се погасят публичните задължения на
дружеството и едва при наличие на свободни парични средства да се извърши
плащане на дивиденти на едноличния собственик на капитала.
Анализът на събраните
доказателства обосновава извод за наличие и на третата кумулативно изискуема
предпоставка - вследствие на това недобросъвестно плащане или отчуждаване
имуществото на дружеството да е намаляло. В хода на ревизионното производство,
се установява, че спрямо задълженото лице "Бродуей 1" ЕООД има
образувано производство по принудително изпълнение. Посочено е, че по отношение
на така образуваното производство няма спиране или разсрочване на задълженията.
От друга страна, органа по приходите е извършил и проучване на имущественото
състояние на дружеството. За
обезпечаване на задължението е наложен запор на банкови сметки до всички банки
на територията на страната с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
(ПНОМ) № С 180016-022-0073813/03.10.2018 г.
По делото е приложена и оборотна
ведомост на "Бродуей 1" ЕООД, от която е видно, че към 31.12.2017
год. салдото на счетоводна сметка 501 Каса в лева е дебитно в размер на 18 916.52
лв. и 436.17 лв. по сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, а към 31.12.2018 год. са налични 38.18 лева
по счетоводна сметка 501 Каса и 19.22 лева по сметка 503 „Разплащателна сметка
в лева“. Установено е, че печалбата на дружеството за 2017 година е
24 255.18 лева, а за 2018 г. – 9791.67 лева. След разпределянето на
дивиденти с решенията от 18.12.2017, 10.09.2018 г., 10.12.2018 г. и 10.02.2019
г. в общ размер на 33 250 лева, като след изплащане на дивидентите, парите в брой
по сметките на дружеството не били достатъчни за погасяване задълженията на
дружеството за данъци и осигурителни вноски.
Въз основа на така предоставената
от Дирекция "Събиране" при ТД на НАП Пловдив информация, както и
данните съдържащи се в цитираната оборотна ведомост безспорно се удостоверява
факта, че в следствие на извършеното от страна на М.Н. разпределяне на
дивиденти, имуществото на дружеството е намаляло до степен да не може да погаси
възникналите и изискуеми данъчни и осигурителни задължения.
Предвид така установените факти и
обстоятелства, безспорно може да се обоснове извода, че разпределянето на
дивиденти е целяло именно разходване на наличните парични средства в дружеството
с цел неплащане на задълженията на юридическото лице за данъци и осигурителни
вноски към бюджета. В този смисъл е налице и последната кумулативно изискуема
предпоставка за ангажиране на отговорността на лицето по чл. 19, ал. 2 от ДОПК,
а именно наличието на причинно-следствена връзка между поведението на М.С.Н. в
качеството му на управител на "Бродуей 1“ ЕООД и невъзможността за
събиране на данъци и задължителни осигурителни вноски от юридическото лице.
В сочения смисъл е и Решение №
8546 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2018 г., I о.
За пълнота следва да се посочи,
че обстоятелството дали е налично друго имущество на дружеството не е от
решаващо значение относно възможността за реализиране на отговорността по
чл.19, ал.2 от ДОПК спрямо М.Н.. Следва да се има предвид в конкретния случай,
че няма как да се приеме за доказано, че към момента на реализиране на тази
отговорност балансовата стойност на имуществото на дружеството е било в размер
на 36 932.61 лв., каквато е била стойността към момента на придобиването
му. Правилно е прието, че част от имуществото е амортизирано към дата 31.12.2018,
а друга част въобще отсъства от амортизационния план на дружеството. С оглед на
това няма как да се приеме, че е налице достатъчно по стойност имущество, което
да може да покрие задълженията на дружеството. С оглед на това и доколкото са
доказани всички законови предпоставки, правилно е реализирана отговорността по
чл.19, ал.2 от ДОПК спрямо жалбоподателят.
Предвид горното, правилно и
законосъобразно органа по приходите е обосновал наличието на предвидените в чл.
19, ал. 2 от ДОПК предпоставки за ангажиране на отговорността на управителя М.С.Н..
С оглед гореизложеното съдът
намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а оспорения РА
като законосъобразен следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото и
направените от страните искания за присъждане на разноски, такива се следват на
ответната страна. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един
адвокат. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималното възнаграждение по делото е в
размер на 3310.00 лева, като ще следва жалбоподателят М.С.Н. да бъде осъден да
заплати на Националната агенция по приходите сумата 3310 (три хиляди триста и
десет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл. 160,
ал. 1, предложение последно във връзка с чл. 83,
ал. 4 от ДОПК, Административен съд Пловдив – 9 - състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Н.
против Ревизионен акт №
Р-16001621006015-091-001/01.04.2022 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 316/25.07.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с който на жалбоподателя е вменена
отговорност на основание чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на „Бродуей 1“ ЕООД
в общ размер на 33 250.00 лева, от които 23 000.57 лева и прилежащи лихви в
размер на 10 249.43 лева.
ОСЪЖДА М.С.Н., да заплати на
Националната агенция по приходите сумата 3310 (три хиляди триста и десет) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: