Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16736 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
Ищцата В.А.К.
твърди, че на 22.04.2018 г. около 17:30 часа в гр. Варна, на кръстовището между
бул. „Република“ и бул. „Цар Освободител“, при управление на лек автомобил
марка „Ситроен Ц 4“, с ДК № В 7208 ВК, била блъсната отзад от лек автомобил
„Пежо 406“, с ДК № В 0666 РК, управляван от Румен Марков. Излага, че ПТП
настъпило при следните обстоятелства: тя се движела по бул. „Република“ в
посока кв. „Възраждане“ и на кръстовището с бул. „Цар Освободител“ спряла, за
да изчака разрешаващ сигнал на светофарната уредба. В това време почувствала
силен удар отзад, като след сблъсъка другият водач напуснал мястото на
произшествието. За настъпилото ПТП веднага били уведомени контролните органи, вкл.
с посочване номера и марката на автомобила, напуснал произшествието.
Впоследствие бил установен автомобилът, както и неговият водач, и бил съставен
Протокол за ПТП с пострадали лица № 827, в който като виновен бил посочен
водачът на лек автомобил „Пежо 406“, с ДК № В 0666 РК Румен Марков. Като
причина за настъпване на произшествието било отразено движение на виновния
водач с несъобразена скорост. За извършеното нарушение на виновния водач бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 573370.
Ищцата
заявява, че вследствие на ПТП получила множество травми по цялото тяло.
Непосредствено след удара почувствала силни болки в областта на главата и
шията, поради което веднага посетила спешния център на МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД. Там я прегледали и след консултация с неврохирург се установило, че
вследствие на удара е получила мозъчно сътресение. Излага, че след като се
прибрала вкъщи, се чувствала силно притеснена и уплашена от случилото се. Не
могла да заспи и изпитвала силни болки в областта на главата, шията и гръдния
кош. Поради получените натъртвания и синини по цялото тяло се наложило да си
налага компреси, за да облекчи болката и да спаднат отоците. Не можела да диша
нормално, тъй като при всяко вдишване изпитвала остра болка в областта на
гърдите.
Излага, че
на 23.04.2018 г. посетила личния си лекар, който след преглед ѝ издал
болничен лист за домашно лечение за пет календарни дни – от 23.04.2018 г. до
27.04.2018 г. В този период болките не намалели, като болкоуспокояващите не
действали. При посещение на личния ѝ лекар на 27.04.2018 г. била насочена
към преглед при невролог. На същия ден посетила невролог, като за прегледа
заплатила 35 лева поради липса на направления при личния ѝ лекар. Били
ѝ изписани медикаменти и шийна яка за домашно
лечение и ѝ бил издаден болничен лист за още 9 календарни дни.
Ищцата
твърди, че въпреки проведеното лечение болката не отминавала, ставала постоянна
и непоносима. Получавала силно главоболие при гледане на телевизия и работа с
компютър. Изпитвала силни болки в областта на врата и гръдния кош. След
инцидента не можела да спи, сънувала кошмари и се събуждала посред нощ. Станала
нервна и раздразнителна. Изпитвала панически страх от това да управлява отново
автомобил, поради което се налагало някой друг да я кара до работното ѝ
място или да наема такси. Дори докато се возела в автомобил, ѝ
прилошавало, получавала сърцебиене, обземал я страх и безпокойство, не можела
да диша нормално.
Заради
описаните проблеми на 17.05.2018 г. посетила психолог. Бил ѝ проведен
четиримесечен курс на терапия, благодарение на който състоянието ѝ
значително се подобрило. Заявява, че за проведената психологическа терапия
заплатила сумата в размер на 300 лева.
Ищцата
посочва, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/02/118000345982 от
ответника „ЗД Бул Инс“ АД със срок на действие от
24.01.2018 г. до 23.01.2019 г. На 03.05.2018 г. подала заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение до застрахователното дружество, но до момента не
е получила обезщетение.
Поддържа,
че и понастоящем продължава да изпитва болки в областта на шията и главата,
сънува кошмари и не може да спи пълноценно, страхува се да шофира.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответното дружество да ѝ заплати следните
суми:
1) сумата от 100 лева, частичен иск от
общо 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 22.04.2018 г. в гр.
Варна, на кръстовището между бул. „Република“ и бул. „Цар Освободител“, от
водача на л. а. „Пежо 406“, с ДК № В 0666 РК, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
02.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението;
2) сумата от 335 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на гореописаното ПТП, от
които 35 лв. – заплатени за преглед при невролог, и 300 лв. – заплатени за
проведено психологическо лечение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 02.11.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В съдебно
заседание е допуснато изменение на иска за обезщетение за неимуществени вреди,
като същият е окончателно предявен за сума в размер на 15 000 лева.
В срока по
чл. 131 ГПК, „ЗД Бул Инс“ АД не е депозирало писмен
отговор. След изтичане на същия по делото е постъпила молба-становище от
ответното дружество, в която се оспорват предявените искове по основание и
размер. „ЗД Бул Инс“ АД не оспорва, че е страна по
валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Пежо 406“, с ДК № В 0666 РК. Оспорва процесното
ПТП да се дължи на виновно противоправно деяние на водача на посочения
автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и травмите
на ищцата. Поддържа, че е налице съпричиняване в размер на 90 %.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски, в т.
ч. по компенсация в случай на частично отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада
по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че за лек автомобил „Пежо 406“, с ДК № В
0666 РК, е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, оформена в застрахователна полица № BG/02/118000345982 със срок на
действие от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г.
От
приложения на л. 5 от делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 327/23.04.2018
г. се установява, че на 22.04.2018 г. около 17:30 часа в гр. Варна, на
кръстовището на бул. „Република“ и бул. „Цар Освободител“ е настъпило ПТП между
лек автомобил „Пежо 406“, рег. № В 0666 РК, и лек автомобил „Ситроен“, рег. № В
7208 ВК, управляван от ищцата. В констативния протокол е отразено, че при
движение с несъобразена скорост лекият автомобил „Пежо 406“ е блъснал спрелия и
изчакващ лек автомобил „Ситроен“, като на виновния водач е съставен акт за
установяване на административно нарушение. Отбелязано е, че при ПТП са
причинени имуществени щети по двете МПС, както и телесни увреждания на водачитe и
пътника в лекия автомобил „Ситроен“. По отношение на В.К. е вписано, че е
претърпяла контузия на главата и шията.
С исковата молба са представени
медицински документи, от които се изясняват следните обстоятелства:
На 22.04.2018 г. В.К. е посетила спешно
отделение в МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, за което е съставен лист за преглед от
същата дата /л. 6/. Видно от амбулаторен лист от 23.04.2018 г. на следващия ден
на ищцата е извършен преглед от д-р Добра Александрова, която ѝ е издала
болничен лист за периода от 23.04.2018 г. до 27.04.2018 г. /л. 8-9/, впоследствие
продължен до 06.05.2018 г. /л. 14/. С исковата молба е представен амбулаторен
лист № 699/27.04.2018 г., от съдържанието на който се установява, че на
посочената дата ищцата е била на преглед при невролог. За него тя е заплатила
такса в размер на 35 лева, което се потвърждава от приложения на л. 11 от
делото фискален бон. При прегледа ѝ е изписано медикаментозно лечение и
поставяне на шийна яка, за което свидетелстват
приобщените към доказателствата рецепти /л. 12-13/. Ищцата е представила и
писмени доказателства за заплащане на сумата от 300 лева за консултация с
психолог, а именно – фактура и фискален бон /л. 15-16/.
По делото са ангажирани специални
знания посредством проведените съдебна автотехническа, съдебномедицинска и
съдебно-психологична експертиза, заключенията по които съдът кредитира като
компетентно изготвени, подробни и обосновани.
Вещото лице, извършило автотехническата
експертиза, е описало следния механизъм на ПТП:
Лек автомобил „Ситроен Ц4“, с рег. № В 7208
ВК, управляван от ищцата, при движение по бул. „Република“ в посока от юг към
север, спира на кръстовището с бул. „Цар Освободител“, за да изчака разрешаващ
сигнал на светофарната уредба. В това време лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № В
0666 РК, с водач Румен Марков, се движи по бул. „Република“ в същата посока и непосредствено
преди кръстовището се удря в спрелия пред него в дясната лента лек автомобил
„Ситроен Ц4“. Съгласно заключението вследствие на удара настъпват телесни
увреждания на водача и пътниците в лекия автомобил „Ситроен Ц4“ и материални
щети по автомобилите.
Въз основа на представените по делото
доказателства и проведения преглед на ищцата съдебномедицинската експертиза
достига до заключението, че вследствие на процесното ПТП В.К. е получила
контузия на главата, мозъчно сътресение и контузия на шията. Вещото лице
посочва, че така описаните увреждания са резултат от удар със или върху твърд,
тъп предмет в областта на главата, внезапно форсирано движение на гръбначния
стълб в шийния отдел. Изрично в съдебно заседание
експертът заявява, че установените увреждания отговарят на описания от ищцата
механизъм на причиняване. Съгласно заключението в своята съвкупност травмите на
ищцата са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващо се в известно затруднение в движенията на шията за период от около
2-3 седмици. Вещото лице заявява, че понастоящем последиците
от инцидента са преодолени изцяло, като единствено при внезапно форсирано
движение на шийния отдел на гръбначния стълб се
появяват болки. Последните посочва, че могат да останат за по-продължителен
период от време в зависимост от прага на чувствителност на ищцата.
Съгласно заключението на
съдебно-психологичната експертиза в резултат на претърпяното ПТП при В.К. са настъпили
психични промени главно в емоционалната сфера, но и в общото ѝ
функциониране. Отражението на инцидента се изразява в появата на засилена тревожност,
страх, напрежение, потиснатост и раздразнителност, силно главоболие, свиване на
сърцето, учестено сърцебиене и др. Въз основа на
извършеното изследване вещото лице е установило елементи на депресия,
тревожност и стрес, които намира, че са свързани с преживения инцидент. Съгласно
заключението, макар да е налице подобрение след проведената психологична
терапия, и понастоящем ищцата не се е възстановила напълно, като е
препоръчително провеждането на поддържаща терапия. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че след инцидента е настъпила коренна промяна в начина на живот
на ищцата, той се е отразил на начина ѝ на работа и на взаимоотношенията
в семейството. Заявява, че е невъзможно да се ангажира с точен период на
възстановяване, доколкото преодоляването на травматичното преживяване зависи от
личностовите и характерови
особености.
От показанията на разпитания по делото
свидетел *********, съпруг на В.К., преценени съобразно
правилото на чл. 172 ГПК, се изяснява състоянието на ищцата след процесното
ПТП. Свидетелят описва, че непосредствено след инцидента съпругата му била
много изплашена, плачела и била в шок. Тъй като изпитвала силни болки в
главата, посетили Бърза помощ, където, след проведени изследвания, установили,
че има мозъчно сътресение. Освен травмата на главата, ищцата имала и синини и
отоци по ръцете, таза и гърдите, които изчезнали след около месец. За болките
се наложило да взема болкоуспокояващи, както и да носи шина на врата.
Свидетелят заявява, че след процесното ПТП съпругата му посетила личния си
лекар, а впоследствие и невролог. Св. Куртев посочва, че след инцидента
съпругата му не можела да спи заради главоболието, сънувала кошмари, свързани с
претърпяното ПТП, изнервила се. Заради болките тя първоначално не можела сама
да се грижи за двете им деца. Не желаела да шофира или да се качи в кола.
Впоследствие, след като започнала отново да пътува с автомобил, видимо
изпитвала страх, постоянно се оглеждала. От показанията на св. Куртев се
установява, че проведената терапия при психолог е допринесла за
възстановяването на ищцата, но и до сега тя сънува кошмари. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля в частта им, че и понастоящем ищцата изпитва
главоболие при по-голямо натоварване, доколкото в посочената част те се опровергават
от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“; 2) настъпило застрахователно събитие, причинено по
вина на застрахования делинквент; 3) претърпени вреди,
които да са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования.
Наличието на първата от горепосочените материалноправни предпоставки е
безспорно между страните. Към момента на процесния инцидент по отношение на
лекия автомобил „Пежо 406“, с ДК № В 0666
РК, е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество.
От
представения по делото констативен протокол, както и от заключението по
назначената съдебна автотехническа експертиза по безспорен начин се установява
и по-горе описаният механизъм на процесното ПТП и в частност – че то е
настъпило по вина на водача на лекия
автомобил „Пежо 406“. Следователно е налице и второто условие за
ангажирани отговорността на застрахователя.
Спорно
между страните е обстоятелството дали вследствие на инцидента ищцата е
претърпяла вреди, както и техният размер.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В посоченото
ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението“. В процесния казус при определяне
размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от една страна, видът и
тежестта на претърпяното физическо увреждане, приложеното лечение и
продължителността на възстановителния период, а от друга страна – интензитета и
продължителността на преживените психически страдания.
По безспорен начин, както от приложената по
делото медицинска документация, така и от заключението на съдебномедицинската
експертиза, се установява, че вследствие
на претърпяното ПТП ищцата е получила контузия на главата, мозъчно сътресение и
контузия на шията. Вещото лице е категорично, че посочените увреждания се
намират в причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Съгласно
заключението същите са причинили на В.К. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота с период на възстановяване от около 2-3 седмици. Независимо
от изложеното, в съдебно заседание вещото лице уточнява, че при проведения преглед
е констатирал, че и понастоящем ищцата изпитва болки при рязко движение на
шията.
Наред с така описаните телесни увреждания, от показанията на разпитания
по делото свидетел става ясно, че В.К. е имала синини и отоци по тялото, като е
бил нужен около месец за пълното ѝ възстановяване.
От събраните гласни доказателствени средства се установява, че
вследствие на физическите травми ищцата е изпитвала силно главоболие, както и
болки във врата, заради които ѝ били изписани болкоуспокояващи. Наложило
се шията ѝ да бъде имобилизирана с шина. Това
довело до затруднения в ежедневието на ищцата, която в продължение на
четиринадесет дни била в болничен и не можела сама да се грижи за двете си
деца. Съгласно показанията на св. Куртев в този период грижите за тях били
поети почти изцяло от майка му, а той ги водел на училище и градина, тъй като
съпругата му не можела да се движи свободно заради шината. Установява се, че
възстановителният период при ищцата е продължил по-малко от месец, но и
понастоящем тя има болки във врата.
Що се отнася до преживените психически страдания, от показанията на св.
Куртев, подкрепени и от заключението по съдебно-психологичната експертиза, се
установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е преживяла силен стрес,
което е довело до съществени промени в поведението и начина ѝ на живот.
След инцидента В.К. имала проблеми със съня, не можела да спи, а когато все пак
заспивала сънувала кошмари, свързани с катастрофата. Тя станала тревожна и раздразнителна,
което се е отразило на отношенията в семейството ѝ. След процесното ПТП
ищцата започнала да изпитва страх от шофиране, което довело до неудобства в
ежедневието ѝ. Известно време тя дори напълно отказвала да пътува с
автомобил, а когато все пак започнала да го прави, видимо изпитвала
притеснение, че инцидентът може да се повтори. Според експертното заключение
въпреки положените усилия за преодоляване на психическата травма В.К. и досега
тя не се е справила напълно с нея. В тази връзка вещото лице препоръчва
провеждане на поддържаща психологична терапия.
Действително претърпените от ищцата
физически увреждания имат характер на леки телесни повреди и са отшумели за
около месец. Следва обаче да се има предвид и обстоятелството, че и до
настоящия момент тя изпитва болки при рязко движение, т.е. не се е възстановила
напълно. Колкото до претърпяната психическа травма вследствие на инцидента,
същата близо година по-късно не е напълно преодоляна. Тя се е отразила на
качеството на живот на ищцата, на отношението с околните, в т. ч. и с
най-близките ѝ хора. При съобразяване на всичко изложено настоящият съдебен
състав счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от
ищцата болки и страдания възлиза на 6000 лв.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди:
От представените писмени доказателства по несъмнен начин се установява,
че вследствие на процесното ПТП ищцата е направила разходи за преглед при
невролог в размер на 35 лева, както и за терапия при психолог в размер на 300
лева. Предвид изложеното предявеният иск за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Неоснователно се явява възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на ищцата. Въпреки разпределената му доказателствена
тежест ответното дружество не ангажира каквито и да било доказателства в тази
насока.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и отправеното искане за произнасяне по направените по делото
разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските,
сторени в исковото производство съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото са представени доказателства за
действително извършени разноски в общ размер от 2400 лева, както следва: 650
лева за държавна такса, 550 лева – депозит за назначените съдебни експертизи и 1200
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. Доколкото адвокатското възнаграждение е
в минимален размер съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност, релевирано от ответника. Съразмерно
на уважената част от исковите претенции, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1013.60 лева.
Доколкото
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е само
частично уважен, на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на
отхвърлената част, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Общо извършените разноски от
ответника възлизат на 860 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. Съразмерно
на отхвърлената част от претенциите на последния се дължат разноски в размер на
504.73 лева.
Предвид
изричното искане на ответника следва да бъде извършена компенсация на
разноските, като на ищеца бъдат присъдени 508.87 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.К.,
ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. „Младост“, бл. 122, вх. 6, ет. 2, ап. 127, СУМАТА ОТ 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 22.04.2018 г. в гр.
Варна, на кръстовището между бул. „*****“
и бул. „**********“, от водача
на л. а. „Пежо 406“, с ДК № В 0666 РК, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
02.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 6000 /шест хиляди/ лева до пълния предявен размер от 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Младост“, бл. 122, вх. 6,
ет. 2, ап. 127, СУМАТА ОТ 335 /триста
тридесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени вследствие на гореописаното ПТП, от които 35 лв. – заплатени за
преглед при невролог, и 300 лв. – заплатени за проведено психологическо
лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 02.11.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Младост“, бл. 122, вх. 6,
ет. 2, ап. 127, СУМАТА ОТ 508.87 лева /петстотин
и осем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: