РЕШЕНИЕ
№ 1496
гр. Плевен, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20254430102708 по описа за 2025 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. В. Й.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник ***. С. С. Т.
против „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, „***“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от *** *** и „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: :
***. Ищцата твърди, че сключила с първия ответник - „***“ ЕАД, Договор за
потребителски кредит № ***/***г. на стойност 4400 лева; срок на кредита - 24
месеца; при лихвен процент по кредита - 39,61 % ; и Годишен процент на
разходите (ГПР) - 47,65 %, с общ размер на всички плащания - 6491,24 лева.
Сочи, че по силата на чл.4 от Договора, задължението по него следва да бъде
обезпечено- чрез банкова гаранция в срок от 10 дни или чрез сключване на
договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант, в срок от 48 часа от
подаване на заявлението за кредит. Твърди, че на същата дата - ***г. сключила
с втория ответник - „***“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство,
съгласно който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство
с „***“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „***“ ЕАД солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за
потребителски кредит, като за поемане на тези задължения потребителят
следвало да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 3938,24 лева
1
на месечни вноски. Ищцата твърди, че съгласно чл.8 ал.4 от Договора за
поръчителство, потребителят има правото да заплаща възнаграждението по
сметка на „***” ЕАД, като по този начин общата погасителна вноска се
увеличава на 485,35 лева, а общата дължима сума по кредита на 10429,48
лева. Ищцата твърди, че е заплатила към „***“ ЕАД по Договор за
потребителски кредит № ***/***г. следните суми: на 30.06.2023 - 485,35 лв;
на 31.07.2023 - 485,35 лв; на 10.11.2023 - 50 лв; на 11.01.2023 - 50 лв; на
09.02.2024 - 50 лв. Твърди, че на 09.05.2024г. била уведомена чрез имейл за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, а с имейл от 10.05.2024г.
била уведомена от „***” ЕООД, че дружеството е заплатило задълженията
към „***“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № ***/***г. Твърди, че с
договор за цесия, задължението било прехвърлено към „***” ЕАД, с ЕИК ***.
Твърди, че на 25.03.2025г. заплатила към „***” ЕАД сумата от 4925,11 лева по
задължение № *** (по процесния договор за кредит), с което общата сума
заплатена по Договор за потребителски кредит № ***/***г. и Договор за
предоставяне на поръчителство от ***г. била в размер на 6045,81 лева.
Ищцата навежда доводи, че сключените договори между страните за
недействителни. Твърди, че ответниците „***“ ЕАД, с ЕИК *** и „***“
ЕООД, с ЕИК *** представляват финансови институции по смисъла на чл.3
ал.2 ЗКИ, поради което може да отпускат заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Сочи, че видно от предмета на дейност на дружествата в ТР при АВ
е, че те извършват дейност като финансови институции, изразяваща се в
отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл.3
ал.1 т.3 и чл.2 ал.2 т.6 ЗКИ, воден от БНБ по реда на чл.3а ЗКИ. Сочи, че видно
от справка в ТР, едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД е „***”
ЕАД, както и че седалището и на двете дружества е на един и същ адрес, че в
случая сключеният договор за предоставяне на кредит по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит
по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда
строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени
в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Ищцата твърди, че кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК, според който потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Твърди, че според разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Ищцата навежда
доводи, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК във връзка
с невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство в ГПР при изчисляването му във всеки един от процесните
договори. Твърди, че съгласно чл.19 ал.1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
2
от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съобразно §1 т.1 ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси“. Сочи, че в ГПР следва да бъдат включени
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. Сочи, че в конкретния случай са посочени процентните
стойности на ГПР в договора - 47,65 %, но от съдържанието на същия не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР; че в договора е посочен размер на ГПР, като този
допълнителен разход за възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР - ако към
посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите
разходи - допълнителната сума за възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, то общият размер на ГПР значително ще
надхвърли максимално допустимият размер по чл.19 ал.4 ЗПК - пет пъти
размер на законната лихва. Навежда доводи, че това е недобросъвестна
търговска практика, която накърнява добрите нрави, както и че грешното
посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.
Ищцата твърди, че договорите са сключени при предварително определени от
ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе
върху съдържанието им, което е явно тъй като кредиторът включва
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство при
формирането на месечните погасителни вноски. Ищцата твърди, че
възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора, а в същото време, съгласно договора за предоставяне
на поръчителство, заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя. Ищцата твърди, че не е имала избор за
обезпечение, а за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита,
следва да сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено
от кредитора юридическо лице- поръчител. Сочи, че договорът за
предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите
от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
3
противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Твърди, че възнаграждението за поръчителство не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия
дълг и месечните вноски, като този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл.19 ал.1 ЗПК. Твърди, че при отчитането на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход,
действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът му би
надхвърлил законоустановения. Поради изложеното, сключването на договор
за предоставяне на поръчителство се явява допълнителна услуга за
потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит, потребителят
дължи възнаграждение за нея (независимо дали ще се стигне до ангажиране
на отговорността на гаранта или не) и този разход е известен на кредитора - т.
е безспорно следва да бъде включен в общите разходи по кредита при
изчисляване на ГПР. Твърди, че между двата договора е налице безспорна
обвързаност, която се установява от редица допълнителни обстоятелства -
сключване на договора за поръчителство с посочено в сайта на кредитора и
одобрено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден и не
на последно място - еднакъв период на дължимост на сумите по тези
договори, с погасяване на кредита и възнаграждението за поръчителство по
изрично посочени банкови сметки на „***“ ЕАД. Сочи, че едноличен
собственик на капитала на дружеството „***” ЕООД е „***” ЕАД, както и че в
договорите за предоставяне на поръчителство е изрично посочено, че „***“
ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство. Сочи, че тази свързаност потвърждава
извода, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на
„***“ ЕАД и при необходимост от ангажиране отговорността на поръчителя,
реално би се стигнало до абсурдната ситуацията кредиторът да плати сам на
себе си. Твърди, че дължимото възнаграждение по сключения договор за
поръчителство се явява допълнително възнаграждение за кредитора и прикрит
разход по кредита, който значително го оскъпява и макар, че е уговорено по
"друго" правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат
ограниченията на чл.19 ал.4 ЗПК ("Годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България."). Сочи съдебна практика на
СЕС по дело C-337/23, в която е прието, че чл.3 букви ж) и и) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия
размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на
разходите“. В процесния случай, сключването на договора за поръчителство е
наложено на потребителя с клаузата на чл.4 от договора за кредит.
Неспазването на нормативните изисквания на националните правни
4
разпоредби, както и на Директивите на ЕС в областта на защита на
потребителите е основание за нищожност на договора поради противоречие
със закона. В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално
запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от
21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22. Прието е, че член 10, параграф 2, буква
ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. В тази връзка посочва, че в конкретния случай в договора за
потребителски кредит е посочен ГПР - 47,65 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР, а възнаграждението за поръчителство следва
да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В този случай макар и
да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния такъв и
ако бъде включено в ГПР, то той би стигнал до 209,81 %, което многократно
надхвърля законоустановения максимум, предвиден в чл.19 ал.4 ЗПК. Твърди,
че поради това този договор се явява недействителен на основание чл.22 вр.
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Ищцата твърди, че всеки един от договорите - за кредит и
за предоставяне на поръчителство формално представляват самостоятелни
договори, но следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение по
чл.4, сключването на договора за предоставяне на поръчителство в деня, в
който е сключен самият договор за кредит- с одобрено от заемодателя лице,
както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, ведно с основното задължение по кредита.
Договорът, сключен между потребителя и заемодателя „***“ ЕАД, и
договорът, сключен между потребителя и „***“ ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните.
Твърди, че недействителността на договора за кредит, рефлектира и по
отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията, като договорът за предоставяне на гаранция, заобикаля
закона, поради което е изцяло недействителен, изначално е лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на
потребителя не се предоставя услуга. Твърди, че обезпечението е единствено
и само в полза на кредитора „***“ ЕАД, за което цялото възнаграждение е
поето от потребителя. Твърди, че ако поръчителят изпълни и погаси вземането
на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на
платеното ( чл.4 ал.2 от договора за поръчителство). Тоест, срещу
заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, което е
3938,24 лева, в размер почти, колкото получената в заем сума от 4400 лева,
ищецът - потребител не получава никаква услуга, поради което се явява
нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, поради противоречие със закона и
добрите нрави. Твърди, че при недействителност на договора за
5
потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство, съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това
положение общо заплатената сума от ищцата по Договор за потребителски
кредит № ***/***г. и Договор за предоставяне на поръчителство от ***г. е
6045,81 лева, при главница 4400. Твърди, че надплатената сума от 1645,81
лева над главницата на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД подлежи на връщане,
като недължимо платена по недействително правоотношение. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да прогласи на основание чл.22 вр.
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК за недействителен сключения между Г. В. Й. и „***“ ЕАД
Договор за потребителски кредит № ***/***г., поради това, че посоченият в
договора годишен процент на разходите не съответства на действителния
годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.
Да прогласи на основание чл.26 ал.2 пр.4, вр. чл.26 ал.1 пр.1 и 3 ЗЗД вр. чл.19
ал.4 ЗПК вр. чл.146 ал.1 вр. чл.143 ЗЗП за недействителен сключения между Г.
В. Й. и „***“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от ***г., като
обезпечение на Договор за потребителски кредит № *** / ***г. поради липса
на основание и противоречие със закона и добрите нрави. Да осъди на
основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД „***“ ЕАД и „***“ ЕАД, да заплатят на Г. В. Й.,
сумата от 1645,81 лева представляваща недължимо платени суми по Договор
за потребителски кредит № ***/***г и Договор за предоставяне на
поръчителство от ***г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.
Депозирани са в срок отговори от ответниците, с които исковете се
оспорват, като са наведени подробни доводи.
В о.с.з. ищцата не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена
защита то пълномощника.
В о.с.з. ответните дружества не изпращат представител.
Съдът като съобрази становищата на страните, представените по делото
писмени доказателства и разпоредбите на закона, прима за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а това се установява от представения по
делото договор за потребителски кредит №*** от ***год. и Приложение № 1
към същия, че е сключен между ищцата и първия ответник *** ЕАД, ЕИК***.
По силата посочения договор ответникът се е задължил да предостави на
ищцата потребителски кредит с условие с погасителен план в размер на 4400
лева,с лихвен процент към кредита 39,61% и ГПР 47,65 %. Срокът на кредита
е 24 месеца, с 24 бр. погасителни вноски. Съгласно чл.4 от договора
заемателят се е задължил да предостави на заемодателя обезпечение в една от
следните форми: 1. Банкова гаранция, в срок до 10 дни или 2. Договор за
предоставяне на поръчителство, с одобрено от заемодателя лице, в срок от 48
часа от подаване на заявлението за кредит. В ал.3 е посочено, че в случай, че
кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане,
съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. Не се спори между
6
страните, а това се установява от договор за предоставяне на поръчителство от
***г./л.24 от делото/, че на датата на сключване на договора между „***" ЕАД
и ищцата, Г. В. Й. и втория ответник са сключили договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който „***" ЕООД, ЕИК *** е поело
задълженията да сключи договор за поръчителство с „***" ЕАД, по силата на
който да отговаря пред „***" ЕАД солидарно с потребителя за всички негови
задължения, възникнали по повод договора за потребителски кредит. По този
договор ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество
сумата в размер на 3938,24лв. Уговорено е възнаграждението за
поръчителство да се изплаща на „***" ЕАД, като е разсрочено за изплащане
заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на
договора от кредитора по договора за заем се изпраща обединен погасителен
план. Съгласно договора за поръчителство ищцата е следвало да предоставя
дължимите парични думи на „***" ЕАД, което от своя страна, съгласно
договора, е упълномощено от „***" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по
процесния договор./Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство/. Не се
оспорва от ищцата и същата признава, че е усвоила заемната сума. От
приетото заключение на ВЛ Т.И. /л.110 и сл. от делото/ се установява, че : ГПР
в договор за потребителски кредит №***/*** г., ако при изчисляването му се
включи и възнаграждението за предоставяне на поръчителество по договор за
предоставяне на поръчителство, е в размер 163,54%, при допустим 57,10%.
Ищцата е извършила следните плащания: 30,06,2023 - 485,35лв., 31,07,2023 -
485,35лв., 10,11,2023 – 50лв., 11,01,2023 – 50лв., 09,02,2024 -50, ОБЩО –
1120,70 лв., с която са погасени: Главница – 225,07 лв., Договорна лихва –
286,84 лв., Лихва за забава – 5,01 лв., Такси просрочие – 140,00 лв., Сума по
договор за поръчителство – 463,78лв. На 13,05,2024 г. задължението по
процесния договор е прехвърлено на ***, като ищцата е извършила превод в
размер на 4925,11 лв. към АСВ на 23,05,2025 г., с която сума съгласно
извършената проверка са погасени: Договорна лихва – 1111,96 лв. Главница –
3088,10 лв., остатък 1086,83лв., Лихва за забава – 145,30лв. към 13,05,2024г.
Законна лихва от 13,05,2024г. - 21,07,2025 г. – 579,75 лв.
Относно сключения между страните договор за потребителски кредит
важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит/ЗПК/. В чл.9 ал.1
ЗПК е регламентирано, че договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на плащане.
Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл.10, ал.
1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са
спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и чл.12, ал.1, т.7–9
/неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е
предоставен под формата на овърдрафт/. Съдът е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение
по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на
"потребител", от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът
7
съответства на разпоредбите на ЗПК. Защитата на правата на потребителите е
въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл.19, ал.2 от
Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на
Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на потребителите
Клаузите на общите условия са неравноправни, ако предвиждат обективна
отговорност и санкциониране на потребителя без вина. За да бъде нищожна
една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да
бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са
неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл.143 ЗЗП. Съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори
неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно, за да бъде нищожна съответната договорна клауза, е
необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна;
същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП
законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи
неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза,
сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят
интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143 от т. 1 до т. 19 ЗЗП са посочени 19 примера на
неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в
потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя, като
поставя изпълнението на задълженията на доставчика в зависимост от
условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля /т. 3/ и налага
на потребителя да изпълни свое задължение дори ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите задължения /т. 14/. Съдът намира, че от
обсъдените доказателства се установи възникнало между ищцата и първия
ответник *** ЕАД правоотношение по силата на сключен между тях договор
за паричен заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята
характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва
реално да е предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално
предаване на заемната сума от 4400лв. не се оспорва от ищцата. Съдът
приема, че клаузата по чл.4 от договора за заем е нищожна, на основание чл.21
ал.1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Съдът намира, че уговорката в посочената клауза от Договора за
паричен заем – задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в
кратък срок, след сключването на договора, като може да направи избор
между посочените видове обезпечения- банкова гаранция или предоставяне на
гаранция, от посочено /одобрено/ от кредитора лице, са трудно осъществими и
то в посочения срок, поради което същата се явява и неравноправна, по
смисъла на чл. 143 ал. 2 т.20 от ЗЗП. Така уговорено, това задължение
8
всъщност дава единствената реална възможност за сключване на договор с
определено от заемодателя лице, което от своя страна да определи
допълнително възнаграждение, което да се заплаща не отделно, а с вноските
по договора за кредит. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по
кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните
/касае се и за недействителност на клаузата по чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД/.
Дължимото възнаграждение по договора за гаранция по същество
противоречи и на императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК, която
предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Възнаграждението не фигурира като разход в ГПР по кредита.
Съгласно чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл.19, ал.5
ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за
нищожни. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент
на ГПР 49,02 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10
ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл.19 ал.4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
поръчителство, сключен от потребителя с втория ответник ***, което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. По
силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора.. В същото време, съгласно
договора за предоставяне на гаранция, заемодателят е овластен да приема
вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция.
Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства. Анализът на клаузите относно
обезпечението на кредита, не подкрепят доводите за доброволност при избора
на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и
9
договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора
юридическо лице- поръчител. Изложеното води и до извода, че в конкретния
случай договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените гаранции. Плащането на възнаграждението за поръчителство,
обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР,
въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК.
При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като
несъмнен разход действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът
би надхвърлил законоустановения от 50%. На основание изложеното, съдът
приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР
по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това
и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по
кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора,
съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР.
Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора; налице е невярна
информация относно общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна
и по–специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, §1 от
Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай
не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на
чл.3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл.22 от ЗПК
недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно чл.22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7–12 и 20 и ал.2
и чл.12, ал.1, т.7-т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. На
основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, за
прогласяване недействителността на Договор за паричен заем
№2387773/11.05.2021г, сключен между ищцата и първия ответник *** ЕАД е
основателен и следва да бъде уважен. Съдът намира, въпреки, че всеки един
от представените договори- за заем и за предоставяне на поръчителство,
формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се
разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
необходимост от предоставяне на обезпечение по чл.4, сключването на
договора за предоставяне на поръчителство в деня, в който е сключен самият
10
договор за кредит - с одобрено от заемодателя лице, както и с изричната
уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, ведно с основното задължение по кредита. Договорът,
сключен между потребителя и заемодателя *** ЕАД, и договорът, сключен
между потребителя и „***“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и
като система от правоотношения между страните. Установената по-горе
недействителност на договора за заем, неминуемо рефлектира и по отношение
на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че процесният договор за предоставяне на гаранция, заобикаля закона, поради
което е изцяло недействителен. Както бе посочено по-горе, по делото не се
установява и изпълнение на задължението по този договор- предоставянето на
поръчителство. Съдът приема, че договорът за предоставяне на поръчителство
е сключен и при нарушение на добрите нрави. На основание изложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от ***г., е изцяло
основателен, по изложените съображения и констатирани противоречия и
заобикаляне на нормите на ЗПК и следва да бъде уважен.
По предявените искове с правно основание чл.55 ал.1, предложение първо
ЗЗД съдът намира следното:
Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979г.,
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1-во от
ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в
друга и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на
ищцата по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД е да докаже
разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена
сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на
обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на
доказване от ответника. В случая, от заключението на ВЛ се установява, че
*** е получило без основание сумата от 895,63лв., а ***- 750,18лв., т.к.
ищцата дължи само чистата сума по кредита в размер 4400лв., а общо
платената сума от нея възлиза в размер 6045,81лв. Посочената по-горе
разлика се явява получена от ответниците без правно основание, поради което
исковете следва да бъдат уважени в предявения им размер.
В полза на процесуалния представител на ищцата следва да се определи
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в размер по 300лв.
за установителните искове и по 150лв. за осъдителните искове срещу двете
дружества-ответници в процеса, или общо да му се определени
възнаграждение в размер 900лв. При определяне на същото съдът взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на
пълномощника, наведените подробни доводи досежно всеки един от
предявените искове и представена писмена защита.
В полза на ищцата следва да се присъдят направените разноски за
внесена държавна такса, и депозит за ВЛ, като първият ответник следва да й
заплати разноски общо 456,46лв., а вторият – 363,99лв.
11
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26 ал.1, предложение 1-
во от ЗЗД вр. чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК Договор за потребителски кредит №
*** от ***год. сключен между Г. В. Й., ЕГН ********** от *** и *** ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, поради противоречие с
нормите на ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26 ал.1, предложение 2-
ро и 3-от от ЗЗД Договор за предоставяне на поръчителство от
***год..12.2020г., сключен между Г. В. Й., ЕГН ********** от *** и ***
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, поради
заобикаляне на ЗПК и поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, предложение 1-во от ЗЗД *** ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й.,
ЕГН ********** от *** сумата от 895,63лв., представляваща недължимо
платена сума.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, предложение 1-во от ЗЗД *** ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й.,
ЕГН ********** от *** сумата от 750,18лв., представляваща недължимо
платена сума.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. с чл.78 ал.1 от ГПК ***
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на
***.С. С. Т., ЕГН **********, като процесуален представител на Г. В. Й.,
сумата от 450лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по
производството безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78 ал.1 от ГПК ***
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на
***.С. С. Т., ЕГН **********, като процесуален представител на Г. В. Й.,
сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по
производството безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78 ал.1 от ГПК „***“
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: : *** ДА ЗАПЛАТИ на
***.С. С. Т., ЕГН **********, като процесуален представител на Г. В. Й.,
сумата от 150лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по
производството безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „*** ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й., ЕГН
********** от *** сумата 420,62лв., представляващи направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *** ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й., ЕГН
********** от *** сумата 267,32лв., представляващи направени по делото
12
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: : *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й., ЕГН
********** от *** сумата 96,66лв., представляващи направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен
съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13