№ 3787
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110214511 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ********** чрез адв. К. К.
срещу наказателно постановление (НП) № 22-2300327/15.09.2023 г., издадено
от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
основание чл. 413, ал. 3, т. 2 от Кодекса на труда КТ) на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 15 000
(петнадесет хиляди) лева за нарушение на чл. 60, ал.1 вр. с чл. 61 от Наредба
№ 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Наредба
№ 2/22.03.2004 г./.
В жалбата се претендира незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че при
издаването му е ангажирана административнонаказателна отговорност на
дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател, а в АУАН е
посочено, че същият има качеството строител. Твърди се, че към момента на
проверката не са установени лица, наети по трудово правоотношение от
жалбоподателя. В жалбата се застъпва тезата, че в атакуваното наказателно
постановление АНО не е изложил мотиви, поради които е определил
санкцията в този размер. Поддържа се, че е налице несъответствие между
фактическото описание на нарушението и дадената правна квалификация,
жалбоподателят намира, че същата следва да е по чл. 16, т.1 от Наредбата.
Към съда се отправя искане за отмяна на обжалваното наказателно
1
постановление. Претендира се присъждане на сторените в производството
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД – редовно призован се
представлява от адв. К., надлежно упълномощен. Същият пледира за
уважаване на подадената жалба. Претендира се присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата страна – директорът на дирекция „Инспекция по труда“ –
София редовно призована се представлява от юрк. *** с представено
пълномощно, която счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а извършеното
нарушение е безспорно доказано. Счита за безспорно доказано също, че
дружеството е работодател и заварените в хода на проверката лица, полагащи
труд на обекта, са имали трудови договори, сключени с жалбоподателя. Моли
за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
С наказателно постановление № 22-2200186/22.08.2022 г., на основание
чл. 413, ал. 2 от КТ на дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД била наложена
имуществена санкция в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61 и 62 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Наказателното постановление
влязло в сила на 13.10.2022 г.
На 12.07.2023 г. свидетелят С. Д. Л. – старши инспектор в ДИТ – София
и негови колеги извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство, като посетили строителен обект „Жилищна сграда“ с
идентификатор КККР (имот): 68134.514.264, УПИ VII-9, кв. 44, м. ГГЦ-Зона
В-14, Пробив Д. Николаев, р-н „Сердика“ находящ се в гр. София, ул. „***“ №
57. Строежът се изграждал от „***“ ЕООД с ЕИК **********. На място
контролните органи констатирали, че не са обезопасени против падане на хора
и предмети: контурите на етажните плочи от кота 0 до кота 5,80, асансьорните
шахти от кота 0 до кота 5,80, стълбищните рамене и площадки от кота 0 до 3-
та етажна плоча, конструктивни отвори и изкоп около строежа от северната
страна около 4 метра чрез приспособления (съоръжение, ограждения), които
да са достатъчно високи, изградени най – малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение. На място били заварени да полагат труд лица, които
декларирали, че работят за дружеството-жалбоподател /впоследствие в хода на
проверката били представени трудови договори за тези лица/.
Свидетелят Л. съставил акт за спиране извършването на СМР на обекта,
с изключение на дейностите, свързани с обезопасяването му. Впоследствие, на
17.07.2023 г. в ДИТ – София бил представен протокол за обезопасяване на
обекта.
С оглед констатираните при проверката обстоятелства на 20.07.2023 г.
свидетелят С. Л. съставил в присъствие на представител на „***“ ЕООД акт за
2
установяване на административно нарушение № 22-2300327/20.07.2023 г. за
нарушение на чл. 60, ал.1 вр. с чл. 61 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. Актът бил предявен за запознаване на
представителя на дружеството, който го подписал без възражения. Такива не
постъпили и в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 15.09.2023 г. директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София издал обжалваното наказателно
постановление, с което наложил на „***“ имуществена санкция в размер на 15
000 лева за извършено административно нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1,
ал.2 от КТ. Същото било връчено на жалбоподателя на 26.09.2023 г. На
10.10.2023 г. била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства - показанията на свидетеля С. Д. Л., товарителница
за доставка на НП № 22-2300327/15.09.2023 г., протокол за извършена
проверка № ПР2326416/20.07.2023 г., Акт за спиране на СМР от 12.07.2023 г.,
призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от 12.07.2023 г., идентификационна карта от
20.07.2023 г., протокол за обезопасяване с вх. № 23087153/17.07.2023 г., НП №
22-2200186/22.08.2022 г., справка от информационна система на изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, декларация от работещо по трудово
правоотношение лице във връзка с извършването на проверка по спазване на
трудовото и осигурителното законодателство от лицата *********, *********,
*********, *********, *********, трудови договори на *********,
*********, *********, *********, ********* ведно със справки от НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, заповед № З-
0693/15.08.2022 г., заповед № 1744/20.12.2022 г. и заповед № ЧР –
300/01.04.2021 г. и трите на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”,
длъжностни характеристики.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. Д. Л., тъй като същите са
обективни, информативни и добросъвестно депозирани. Свидетелят подробно
изложи пред съда личните си възприятия относно извършената проверка и
направените констатации, като същият изясни, че при посещението си в
проверявания обект на място е констатирал, че работодателят не е обезопасил
контурите на етажните плочи от кота 0 до 5,80 м, асансьорните шахти,
конструктивните отвори и изкоп от северната страна на строежа, поради което
е съставил акт за спиране на строежа, с изключение на дейностите, свързани с
обезопасяването, като съставения акт връчил на управителя на дружеството-
жалбоподател. Свидетелят подробно пресъздаде начина на извършване на
проверката, представените му впоследствие документи и направените от него
констатации. Видно от заявеното от свидетеля при проверката на строежа
заварил да полагат труд като изграждат кофраж няколко лица, които в нарочни
декларации декларирали отношенията си с дружеството-жалбоподател. По
делото са приобщени декларациите от посочените лица, както и сключени
между тях и дружеството – жалбоподател трудови договори. Видно от самите
трудови договори същите са били сключени на датата на проверката –
12.07.2023 г., но са регистрирани в НАП след часа на проверката /видно от
справката за приети и отхвърлени уведомления/.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като
3
обективни и информативни. От представеното наказателно постановление №
22-2200186/22.08.2022 г. се установява, че дружеството и преди е било
санкционирано за същото по вид нарушение, както процесното, като
наказателното постановление е влязло в сила на 13.10.2022 г. – по-малко от
година преди процесното.
От приетите заповеди на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” съдът
извлече данни относно компетентността на актосъставителя и АНО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклзивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери изцяло законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни за това административни органи – видно от заповед № З-
0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ГИТ директорите на
Дирекции „Инспекция по труда“ са оправомощени да издават НП. На свой ред
актосъставителят, в качеството си на контролен орган – старши инспектор при
дирекция „Инспекция по труда“ – София е бил компетентен да състави
процесния АУАН. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН.
На следващо място АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени
съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е описано
ясно, точно и недвусмислено, като съдът намира за неоснователно
възражението, изложено в жалбата за противоречие между фактическо
описание и правна квалификация - посочената в АУАН и НП като нарушена
правна норма съответства напълно на описаните факти. С оглед изложеното
съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на
съществените, които да са ограничили правото на защита на санкционираното
лице или да са опорочили съставените АУАН и НП до степен, налагаща
отмяната на санкционния акт на формално основание.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е неясно в какво
качество същият е санкциониран, тъй като в АУАН било посочено, че е
строител, а в НП че има качеството работодател. В самия АУАН е посочено, че
същият е съставен срещу „***“ ЕООД в качеството му на работодател; такова
твърдение се съдържа и в наказателното постановление. По делото се
установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател има качеството
работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и § 1,
т. 10 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. - същият е сключил трудови
договори на датата на проверката с лицата, които са били заварени да
изграждат кофраж, поради което е адресат на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и
чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г.
4
Съдът намира, че по делото по категоричен начин беше установено, че
на инкриминираната дата – 12.07.2023 г. в строителен обект „Жилищна
сграда“ с идентификатор КККР (имот): 68134.514.264, УПИ VII-9, кв. 44, м.
ГГЦ-Зона В-14, Пробив Д. Николаев, р-н „Сердика“ находящ се в гр. София,
ул. „***“ № 57 не са обезопасени против падане от височина на хора и
предмети контурите на етажните плочи от кота 0 до 5,80 м, асансьорните
шахти, конструктивните отвори и изкоп от северната страна на строежа чрез
приспособления (съоръжения, ограждения), които да са достатъчно високи,
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце
и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, в
нарушение на чл. 60, ал. 1 във връзка с чл. 61 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
Отговорността на дружеството-жалбоподател правилно и
законосъобразно е ангажирана в качеството му на работодател за
неизпълнение на задълженията, предвидени съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от
Наредба № 2/22.03.2004 г., доколкото последните уреждат изискванията за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, при работа на
височина, и имат за цел осигуряване на безопасност от падане на хора или
предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни
средства. Разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 2 предвижда, че паданията от
височина се предотвратяват чрез приспособления /съоръжения, ограждения/,
които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова
лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение, а нормата на чл. 60, ал. 1 от Наредбата
поставя изискване работите на височина да се извършват при осигурена
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване.
Съответните изисквания, въвеждащи специални правила за безопасни и
здравословни условия на труд, в случая не са били изпълнени от страна на
жалбоподателя, предвид което нарушението, осъществено чрез бездействие от
страна на работодателя, категорично е осъществено от обективна страна.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е
обективна и безвиновна, въпрос за субективната страна на деянието не може
да се поставя.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. Алинея 3, т. 2
на същия член предвижда налагане на имуществена санкция или глоба в
размер от 15 000 до 20 000 лева за нарушение по ал. 2, извършено повторно.
Съгласно чл. 416, ал. 8 от КТ нарушението е повторно, когато е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
Видно от представеното по делото № 22-2200186/22.08.2022 г., влязло в сила
на 13.10.2022 г. жалбоподателят вече е бил наказван за същото по вид
нарушение преди по-малко от една година, поради което и процесното се явява
извършено в условията на повторност.
В настоящия случай имуществената санкция е отмерена в минималния
размер, посочен в чл. 413, ал. 3 т. 2 от КТ, а именно 15 000 лева, поради което
5
въпроси за нейното допълнително намаляване не може да се поставя. Съдът
намери, че така определената санкция е законосъобразна и справедлива и ще
допринесе за постигане целите по чл. 27 от ЗАНН.
Съдът не намери основания за приложение на разпоредбата на чл. 415в
от КТ, регламентираща маловажните случаи на административни нарушения,
доколкото процесното нарушение касае неосигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, в който смисъл в конкретното си проявление е
общественоопасно до степен, която изключва маловажността на случая. Това е
така, тъй като неизпълнението на задължението на работодателя да осигури
изисканите от законодателя мерки, касаещи безопасността на труда на
работниците на строителни обекти, свързани с работа на височина, винаги
застрашава техния живот и здраве до отстраняването му. Отделно от това
следва да се посочи, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим, доколкото чл. 415в се
явява специален по отношение на общата уредба на маловажен случай.
Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В случая
нарушение не е отстранено веднага, а едва пет дни след проверката /видно от
входящия номер на представения протокол за това/, а отделно от това
нарушението биха могли да настъпят тежки и необратими последици за
живота и здравето на работниците. В този смисъл е и непротиворечивата
съдебна практика, обективирана в Решение № 7392 от 5.12.2022 г. на АдмС -
София по адм.д. № 8450/2022 г., , Решение № 6640 от 12.11.2021 г. на АдмС -
София по адм. д. № 6939/2021 г., Решение № 4254 от 27.06.2023 г. на АдмС -
София по адм. д. № 4321/2023 г.,Решение № 2899 от 12.06.2020 г. на АдмС -
София по адм. д. № 1737/2020 г., Решение № 1225 от 26.02.2021 г. на АдмС -
София по адм. д. № 12356/2020 г., Решение № 1495 от 10.03.2021 г. на АдмС -
София по адм. д. № 11641/2020 г. и други.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничили правото на защита на наказаното дружество.
Извършеното нарушение е безспорно доказано, а наложената санкция – в
минималния предвиден в закона размер, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
Предвид изхода от делото и своевременно обективираното искане от
страна на представителя на въззиваемата страна в полза на ДИТ – София
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д,
ал.4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът определя
размера на юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, характера и обема
на извършената от процесуалния представител на въззиваемата страна работа.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2300327/15.09.2023
г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което
на основание чл. 413, ал. 3, т. 2 от Кодекса на труда на дружеството-
жалбоподател „***“ ЕООД с ЕИК ********** е наложена имуществена
санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за нарушение на чл. 60,
ал.1 вр. с чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ********** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София - град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7