№ 328
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511754 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника С.О. срещу разпореждане от 14.09.2021 г.
по изп. дело № 20218600401242 на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, в частта, в която е
оставено без уважение за намаляване на разноските на взискателя за заплатено
адвокатско възнаграждение до 200 лв. и на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за
съответния размер.
Жалбоподателят поддържа, че след възраженията на длъжника, с
разпореждането от 14.09.2021 г. неоснователно ЧСИ е намалил адвокатското
възнаграждение на взискателя за изпълнителното производство от 1 500 лв. на 420 лв.,
вместо до минималния размер от 200 лв., както и съответната е намалил такса по т. 26
ТТРЗЧСИ до размера по разпореждането. Поддържа, че няма доказателства адвокатско
възнаграждение да е реално заплатено от взискателя. Счита, че се дължи единствено
възнаграждение по чл. 10, т. 1 от НМРАВ - за образуване на делото, в размер от 200
лв., тъй като адвокатът не е извършил никакво действия за удовлетворяване на
вземането. Излага доводи, че посочването единствено на изпълнителен способ не
съставлява действие за събиране на вземането, а е част от реквизитите на молбата за
образуване на изпълнителното производство по чл. 426, ал. 2 ГПК, съгласно трайната
практика на съдилищата по въпроса. Задължението е изплатено, като не са извършвани
действия за искане на други изпълнителни действия от адвоката на взискателя. Сочи
още, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ също следва да бъде намалена съобразно
материалния интерес. Моли да се са намали адвокатското възнаграждение до размер от
200 лв. по чл. 10, т. 1 НМРАВ, да се съобрази таксата по т. 26 с намаления материален
интерес. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
1
Взискателят по изпълнителното дело е изразил становище за неоснователност на
жалбата, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с интереса по
делото и не е завишен в сравнение с този, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а освен това е намален от ЧСИ
до 420 лв. с ДДС. Сочи още, че са неоснователни възраженията на длъжника, че не са
извършени изпълнителни действия по делото. В молбата за образуване на делото е
поискана справка за налични сметки на длъжника, както и налагане на запори върху,
поради което се твърди, че са извършени действия във връзка с удовлетворяване на
вземането в изпълнителното производство. Сочи, че хонорарът на адвоката е не само
за извършени действия, но и за осъществена защита, представителство, консултации,
посочване на подходящ метод на изпълнение и т. н. Моли да се остави без уважение
жалбата и да се потвърди разпореждането на ЧСИ.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ В.М. поддържа,
че жалбата е неоснователна. Сочи, че в молбата за образуване на изпълнителното дело,
взискателят е поискал да бъде извършена справка в БНБ за наличните сметки на
длъжника и да бъде наложен съответен запор, което е извършено от ЧСИ. Освен това
ЧСИ е взел предвид направеното от длъжника възражение и е намалил значително
размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение - от 1 500 лв. на 420 лв.,
като при това е съобразен интереса по изпълнителното дело и нормата на чл. 10 от
Наредбата, според която за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение
от 200 лв. и 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, т. 2 от Наредбата за
процесуално представителство, защита, съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. В случая минималното адвокатско
възнаграждение съгласно наредбата е 476. 50 лв. без ДДС или 571. 80 лв. с ДДС, а
възнаграждението е намалена на 420 лв. с ДДС. Моли да се остави жалбата без
уважение. Поддържа, че на длъжника не се дължат разноски за производството по
обжалване.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и
доводите на страните, намира за установено следното :
Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ В.М. рег. № 860 при
КЧСИ на 01.09.2021 г., по молба на взискателя Р.Н.Н.-К., на основание изпълнителен
лист от 31.08.2021 г. на СРС, I ГО, 82 с-в, за общ размер на вземане от 2 000 лв.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.01.2018 г. до изплащането,
разноски от 880 лв. и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение. В молбата представителят
на взискателя е поискал налагане на запор върху откритите банкови сметка на
длъжника.
С образуване на изпълнителното дело е претендирано адвокатско
възнаграждение за процесуален представител на взискателя в размер на 1 500 лв. по
договор за правна защита и съдействие.
На 01.09.2021 г. на длъжника СО са връчени поканата за доброволно изпълнение
и уведомлението за наложения запор върху банковите сметки в „О.Б.“ АД.
На 03.09.2021 г. по делото е постъпило възражение от длъжника за
прекомерност на претендираното от взискателя и приетото за събиране адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв. с искане за намаляване и събиране на
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ само върху сумата, обективирана в
изпълнителния лист.
С оспореното разпореждане от 14.09.2021 г. ЧСИ е намалил размера на
2
адвокатското възнаграждение от 1500 лв. на 420 с ДДС, както и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ от 610. 72 лв. на 507. 73 лв.
Междувременно, с платежно нареждане от 08.09.2021 г., в изпълнение на
наложения запор, от „О.Б.“ АД е била преведена по сметка на ЧСИ сума за погасяване
на вземането в размер на 6 824. 58 лв., която след изтичане на срока за доброволно
изпълнение е била разпределена.
Жалбата е подадена в установения от чл. 436, ал. 1 ГПК срок, от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
По съществото на жалбата настоящият състав намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, за образуването на
изпълнителното дело, каквото действие е извършил процесуалния представител на
взискателя, минималното възнаграждение е 200 лв. и същото безспорно се дължи от
длъжника.
Според нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) за водене на изпълнителното дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000 лв. -
1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. Противно на поддържаното
в жалбата, този вид възнаграждение също е дължимо, доколкото в срока за доброволно
изпълнение не е последвало доброволно погасяване на задължението от длъжника, а
такова е извършено след налагане на запор на сметката на длъжника. От друга страна,
съдът споделя извода, че липсата на предприети действия по водене на
изпълнителното дело не обосновават дължимост на адвокатско възнаграждение по чл.
10, т. 2 НМРАВ над минимално установеният в НМРАВ.
Предвид обстоятелството, че вземането по изпълнителния лист, посочени в ПДИ
е в общ размер на 4 611, 67 лв., в това число главница от 2 000 лв., законна лихва от
731, 67 лв. и 1 880 лв. разноски по изпълнителния лист, при изчисляването на
адвокатското възнаграждение приложение намира разпоредбата на чл. 10, т. 2, вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, равняващо се на 552, 82 лв. (1/2 от 276, 41 лв. без ДДС, 331, 69
лв. с ДДС).
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че дължимите
от СО разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство
възлизат на 200 лв. - за образуване на делото и 331, 69 лв. с ДДС - за процесуално
представителство, защита и съдействие в полза на взискателя, т. е. общо 531, 69 лв.
Като е намалил разноските за адвокат на 420 лв. с ДДС, ЧСИ е постановил
законосъобразен акт. Не са налице основания за промяната му в тази част.
Относно определянето на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и с оглед
размера на вземането по изпълнителния лист от общо 4 611, 67 лв., приложение следва
да намери т. 26, б. „в” от ТТР към ЗЧСИ, според която за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 1000 до 10 000 лв. - 100
лв. + 8 на сто за горницата над 1 000 лв.
Следователно, дължимата пропорционална такса е в размер на 388, 93 лв. без
ДДС или 466, 71 лв. с ДДС.
Съпоставена с действително дължимия размер от 466, 71 лв. с ДДС с
определения в разпореждането от 507, 73 лв. съдът намира, че определената
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена за разликата над
3
466, 71 лв. до определения размер от 507, 73 лв.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия,
настоящият състав намира, че в полза на длъжника не следва да се присъждат разноски
в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за
контролно - отменително производство, което протича едностранно, а не състезателно
и съдът не приключва изпълнителния процес, а извършва проверка по съобразеността
на атакуваните изпълнителни действия със закона. Доколкото разпоредбата на чл. 81 от
ГПК не намира приложение в случая, молбата на взискателя за присъждане на съдебни
разноски в настоящото производство следва да се остави без уважение. (в този смисъл
определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 14.09.2021 г. по изп. дело № 20218600401242 на
ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, в частта, в която е определена такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ за разликата над 466, 71 лв. с ДДС до определения размер от 507, 73 лв. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА размера на определената пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20218600401242 на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ - за
разликата над 466, 71 лв. с ДДС до определения в разпореждането размер от 507, 73 лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.09.2021 г. по изп. дело №
20218600401242 на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, в частта, в която е оставено без
уважение искането на СО за намаляване разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение на взискателя до размер от 200 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4