Решение по дело №2111/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1132
Дата: 16 октомври 2020 г.
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20203100502111
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 113216.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20203100502111 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3070/02.07.2020 г. при ПРС от публичен
изпълнител при ТД на НАП против Решение № 133/17.06.2020 г. на ПРС по
гр.д. № 270/2019 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявеният
против „ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД и „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД иск за
обявяване относителна недействителност по отношение на ищеца на
направена апортна вноска от „Девня автотранс“ АД в капитала на „ДАД
Инвест 2016“ АД на правото на собственост върху ПИ, съставляващ УПИ III –
3 в кв. 7 по плана на с. Дебелец, общ. Дългопол, обл. Варна, одобрен със
Заповед № 2783/26.07.1979г. с площ по скица 6300 кв.м., а по предходен
документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка с площ от 8500
кв.м. при граници: от двете страни път, УПИ № V, № IV, № ХV-3, № II,
заедно с реално построените в същия имот сгради, а именно А/ Двуетажна
масивна жилищна сграда – сграда за краткотраен отдих, без посочена площ
по предходен документ за собственост, а съобразно Удостоверение за
данъчна оценка с полезна площ 198 кв.м.; Б/ Построените в дворното място
други нежилищни обекти – бунгала 13 броя, с обща застроена площ 156 кв.м.
1
Жалбоподателят моли за отмяна на решението на ПРС като постановено
при неправилно приложен материален закон. Оспорва правната квалификация
като счита, че искът е предявен в хипотезата на чл.135 ЗЗД вр. чл. 216 ал.3 от
ДОПК, респективно съдът изследва предпоставките на ЗЗД, а не на ал.1 на чл.
216 от ДОПК, в частност и това дали има установено с публичен акт
задължение или отпочнала данъчна ревизия. След като ДЗЛ е декларирало
съответни публични задължения, то и следва да ги заплати в
законоустановените срокове. Качеството кредитор на НАП е установено,
доказано е отчуждаване на недвижимо имущество при знание за
задълженията, а когато разпореждането е в полза на свързано лице, каквото е
дружеството „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД с длъжника, то кредиторът се ползва и
от презумпцията за знание по чл. 216 ал.3 от ДОПК. Заявява се претенция и
за присъждане на разноски.
В отговор ответникът „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД, чрез процесуален
представител оспорва основателността на въззивната жалба като поддържа, че
ищецът следва да установи с публичен акт задълженията в хипотеза на
претенция по чл. 216 ал.1 т.3 от ДОПК. Доколкото от друга страна НАП е
избрала пътя за защита с иск по чл. 135 от ЗЗД вр. чл. 216 ал.3 от ДОПК, то
трябва да докаже увреждане на кредитора, каквото не се доказва в процеса,
защото наличните неимуществени активи, които длъжникът е придобил в
резултат на апортираните на двата недвижими имота са достатъчни да
удовлетворят кредитора. Моли да се потвърди решението и присъдят
разноски.
Отговор от „Девня автотранс“ АД /н/ не е постъпил.
В съдебно заседание се явяват процесуални представители на ТД на
НАП Варна и на „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД, които поддържат заявените в
жалбата и отговора процесуални позиции и становище по приложението на
закона.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
приема за установено от фактическа страна:
2
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което в рамките
на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по приложението
на импреративни правни норми и доводите в жалбата.
Пред ВРС е заявена претенция с правно основание чл. 216 ал.3 вр. ал.1
т.3 от ДОПК за обявяване на относителна недействителност на сделка с
имущество на длъжник с публични задължения „Девня автотранс“ АД /в
несъстоятелност/ при твърдения, че след образуване на изпълнително дело
№**********/2014 г. по описа на ТД на НАП Варна за принудително
събиране на публични държавни вземания, установени по декларации на
данъчно задълженото лице, същото се е разпоредило с имущество,
учредявайки апортна вноска в свързано лице „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД,
респективно сделката е увреждаща държавата и относително недействителна
спрямо нея.
Становището на третото лице „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД е за
неоснователност на иска при отсъствие на предпоставките на чл. 216 ал.1 от
ДОПК.
Преди анализа на доказателствата съдът намира за необходимо да
отбележи, че спрямо „Девня автотранс“ АД е открито производство по
несъстоятелност с Решение № 396/25.06.2020 г. на ОС Варна по т.д. №
219/200 г. по описа на съда, което е спряно с откриването, в хипотезата на чл.
632 ал.1 от ТЗ поради непривнасяне на разноски от молителя или други
кредитори в дадения от съда срок.
Производството по настоящия спор е образувано преди решението на
съда по несъстоятелността, но не са налице предпоставки за спирането му на
осн. чл. 637 ал.1 от ТЗ, защото държавата упражнява свое потестативно право
/не се касае за имуществен спор срещу длъжника/ и особено следва да се
настои, че с предявения иск всъщност не се засяга масата на
несъстоятелността на длъжника, а напротив кредиторът цели да „привлече“
имущество на трето лице, което да послужи за удовлетворяването му. Следва
да се държи сметка и за възможността да се реализира изпълнение при
открито производство по несъстоятелност в срока по чл. 193 ал.4 от ДОПК.
Анализът на доказателствата сочи, че всъщност по фактите страните не
3
спорят и е очевидно, че „Девня автотранс“ АД /в несъстоятелност/ е задължен
към държавата за косвени данъци, както и вноски по ДОО, и за здравно
осигуряване, по подадени лично от длъжника декларации образец 6. Не е и
спорно, че към момента на образуване на изпълнителното производство
5755/2014 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна и изпращане на
съобщението за доброволно изпълнение задължението е в размер на 9264.43
лева и начислени лихви, което след присъединяване на различни публични
взискатели нараства към 13.04.2016 година на 51300.64 лева и около 10 000
лева лихви /л. 92 по първоначално образуваното дело пред ВОС/.
Не е спорно също така, че на 03.02.2016 година, на проведено
учредително събрание е взето решение за учредяване на „ДАД ИНВЕСТ
2016“ АД. От партидата, водена в ТР е видно, че капиталът на дружеството се
формира от апортна вноска в размер на 900 000 лева, съставляваща
стойността на недвижими имоти, собственост на един от учредителите, а
именно „ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД /н/. Съгласно оценителната експертиза,
назначена по реда на чл. 72 ал.2 от ТЗ, пазарната стойност на един от
имотите, а именно: ПИ, съставляващ УПИ III-3 в кв. 7, по плана на с.
Дебелец, обл. Варна, с площ от 6300 кв.м., ведно с построените в него
масивни сгради и други нежилищни обекти е в размер на 198 700 лева.
При установената фактология, по правото съдът дава следното
разрешение:
Съгласно чл. 216 ал.3 вр. ал.1 т.3 от ДОПК вр. чл. 135 от ЗЗД, законът е
предоставил право на иск на държавата за обявяване на относителна
недействителност на сделки, с които данъчно задълженото лице цели да
увреди публичните взискатели, ако са извършени след възникване на
публичното задължение при презумпция за знание на третото лице, с което се
договаря, когато е свързано с длъжника.
В настоящата хипотеза не е необходимо нито отпочнала данъчна
ревизия за установяване на публични задължения, нито установени с РА
данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски,
защото очевидно, че предварителното установяване по чл. 105 от ДОПК с
подадените от лицето декларации не е наложило установяване по смисъла на
чл. 108 от ДОПК. Следва да се има предвид, че с право на конститутивен иск
4
по чл. 216 от ДОПК държавата като кредитор разполага във всички случаи, в
които длъжникът цели увреждане на фиска посреством разпореждане с
имуществени права, както е видно и от ал.3 на цитираната разпоредба.
В конкретика – длъжникът “ДЕВНЯ АВТОТРАНС” АД /н/ се е
разпоредил с недвижимо имущество, а правото върху вноската за “ДАД
ИНВЕСТ 2016” АД е възникнало от момента на учредяване на дружеството.
Времево това е факт след възникване на задълженията към държавата, които
съдът по-горе посочи като размер към дата 13.04.2016 година. Очевидно е и
че длъжникът, като учредител на “ДАД ИНВЕСТ” АД и вносител на апорта и
съответно третото лице са наясно с увреждащия характер на сделката.
Съдът обръща внимание и, че проучването от страна на кредитора-ищец
на имущественото състояние на праводателя е приключило с извод за
отсъствие на имущество, достатъчно за удовлетворяването му /между другото
обявяването на “ДЕВНЯ АВТОТРАНС” АД в несъстоятелност и спирането на
производството е именно поради отсъствие на имущество./
Не се споделя аргумента във въззивната жалба, че наличните
имуществени активи, които е придобил “Девня автотранс” АД /н/ - ценни
книжа на стойност 900 000 лева не създават пречка за удовлетворяване на
кредитора, защото видно от вписванията по партидата на “ДАД ИНВЕСТ
2016” АД, водена в ТР, като действителен собственик е вписана Гинка Илиева
Илиева, притежаваща 99.99 % от капитала на дружеството.
Следователно фактическият състав на заявения конститутивен иск е
осъществен.
Поради несъвпадение в изводите на настоящата инстанция с тези на
ПРС, решението ще бъде отменено и искът уважен.
Разноски:
На държавата се присъждат разноски за процесуално представителство
в размер на 300 лева за първа и 100 лева за въззивна инстанция, на осн.чл. 25
ал.1 от НЗПП, а третото лице следва да понесе дължимата държавна такса,
която ще бъде присъдена в полза на съда, която за първа инстанция е 200.35
лева, а за въззивна 100.18 лева.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 133/17.06.2020 г. на ПРС по гр.д. №
270/2019 г. по описа на същия съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за относителна недействителна по отношение на държавата
извършена непарична вноска /апорт/ от „Девня автотранс“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. Девня в капитала на „ДАД Инвест
2016“ АД, ЕИК *********, гр. Девня, на правото на собственост върху ПИ,
съставляващ УПИ III – 3 в кв. 7 по плана на с. Дебелец, общ. Дългопол, обл.
Варна, одобрен със Заповед № 2783/26.07.1979г. с площ по скица 6300 кв.м., а
по предходен документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка с
площ от 8500 кв.м. при граници: от двете страни път, УПИ № V, № IV, №
ХV-3, № II, заедно с реално построените в същия имот сгради, а именно А/
Двуетажна масивна жилищна сграда – сграда за краткотраен отдих, без
посочена площ по предходен документ за собственост, а съобразно
Удостоверение за данъчна оценка с полезна площ 198 кв.м.; Б/ Построените в
дворното място други нежилищни обекти – бунгала 13 броя, с обща застроена
площ 156 кв.м. съобразно Удостоверение за данъчна оценка, по предявения от
ТД на НАП Варна против „Девня автотранс“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, гр. Девня и „ДАД Инвест 2016“ АД, ЕИК *********, гр. Девня
иск с правно основание чл. 216 ал.3 вр. ал.1 т.3 от ДОПК.
ОСЪЖДА „ДАД Инвест 2016“ АД, ЕИК *********, гр. Девня да
заплати на ТД на НАП Варна сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ПРС
и ОС Варна, на осн. чл. 78 ал.8 вр. ал.1 от ГПК, вр. чл. 25 от НЗПП.
ОСЪЖДА „ДАД Инвест 2016“ АД, ЕИК *********, гр. Девня да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
държавни такси на Окръжен съд Варна сумата от 300.53 /триста и 0.53/ лева
държавна такса за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС на Р България в едномесечен
срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7