№ 4702
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110150477 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М. Е. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Кракра“ № 2 и И. Е. Б. - П., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, *****, искове за установяване на вземания по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в условията на разделна
отговорност при равни квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение от 08.06.2022 г. по ч. гр. д. № 26927/2022 г. на СРС,
157 състав:
М. Е. Б. - 458,17 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот с адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, бл. 133, вх. Б, ет. 1, ап. 70, аб.№ 62098, за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2022 г. до окончателното заплащане на вземането;
67,46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.05.2022 г.; 41,11 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до
30.4.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 23.05.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 7,70 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. до 04.05.2022 г.
И. Е. Б. - П. - 458,17 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот с адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, бл. 133, вх. Б, ет. 1, ап. 70, аб.№
62098, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2022 г. до окончателното
заплащане на вземането; 67,46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
04.05.2022 г.; 41,11 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2022 г. до окончателното заплащане на вземането;
7,70 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 04.05.2022 г.Ищецът
„Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
1
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до притежавания от
тях недвижим имот, а именно: апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо
Смирненски“, бл. 20, вх. Д, ет. 6, аб. № 229308. Поддържа, че купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите през процесния период общи условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимите суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизплащането на дължимите суми на падежа, ищецът
счита, че ответниците следва да му заплатят и мораторна лихва в претендираните
размери за посочените в исковата молба периоди. Претендира присъждане на разноски
в исковото и заповедното производства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответниците М. Е. Б. и И. Е. Б. -
Пузарт са подали общ отговор на исковата молба, Ответниците са подали отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове с
твърдения, че не е потребено претендираното количество топлинна енергия, както и, че
липсват данни да са наследници на Стефан – Емил Любенов Богданов, поради което
нямат качеството на потребители на топлинна енергия за процесния имот. Твърдят, че
са погасили претендираните суми преди продажбата на недвижимия имот. Релевират
възражение за изтекла кратка погасителна давност в тяхна полза. С последваща молба
от 06.02.2023 г. ответниците правят признание на предявените искове.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Нелбо” АД изразява становище, че начисляването на потребеното
количество топлинна енергия за имота на ответниците през процесния период са
определени съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти
законови нормативи.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска.
С молба с вх. № 31409/06.02.2023 г. ответниците са заявили изрично, че
признават предявените искове. Ищецът е направил искане за постановяване на
решение съобразно заявеното признание. Не са налице и пречките по чл. 237, ал. 3
ГПК, а именно – признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е
такова, с което страната може да се разпорежда. Предвид гореизложеното, решението
по делото следва да се постанови при условията на чл. 237 ГПК – при признание на
иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По отношение на отговорността за разноските, съдът намира, че право на такива има
ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира
приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,
когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да
се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е,
че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата
на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Такъв именно е и настоящият случай, в който ищецът е предявил иск за установяване
на своето вземане, поради оспорването му от длъжниците, чрез подаденото в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК възражения. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има
право на направените от него разноски в заповедното производство. В заповедното
2
производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева - заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено от съда съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство. Същият е сторил разноски в
размер 350 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 350 лв. депозит за
вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на
100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото. Доколкото ответниците отговарят
разделно, отговорността им за разноските е съответно раздела, според квотите в
съсобствеността.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Кракра“ № 2 ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 458,17 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. София,
ж.к. „Хиподрума“, бл. 133, вх. Б, ет. 1, ап. 70, аб.№ 62098, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 23.05.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 67,46 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.05.2022 г.; 41,11 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2022 г. до
окончателното заплащане на вземането и 7,70 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2019 г. до 04.05.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение от
08.06.2022 г. по ч. гр. д. № 26927/2022 г. на СРС, 157 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Е. Б. - П., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
***** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 458,17 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. София,
ж.к. „Хиподрума“, бл. 133, вх. Б, ет. 1, ап. 70, аб.№ 62098, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 23.05.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 67,46 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.05.2022 г.; 41,11 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2022 г. до
окончателното заплащане на вземането и 7,70 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2019 г. до 04.05.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение от
08.06.2022 г. по ч. гр. д. № 26927/2022 г. на СРС, 157 състав.
ОСЪЖДА М. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Кракра“ № 2 ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
3
сумата от 37,50 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 575 лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА И. Е. Б. - П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 37,50 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 575 лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Нелбо“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4