РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. С., 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900078 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С.Д.Н. от с. Л., област Монтана, ул. „9-та“ № 3, с ЕГН **********, е предявила срещу
Сдружение "НББАЗ", ЕИК иск с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ,
предявен като частичен за сумата от 70 000 лева – за заплащане на обезщетение в размер на
70 000 лева, при пълен размер на дължимото обезщетение от 180 000 лева, за причинени на
ищцата неимуществени вреди – физически болки и страдания, затруднения с дишането,
поС.но силно главоболие и безсъние вследствие нанесени й телесни увреждания – счупване
на второ и трето ребро вляво в близост до гръбначния стълб, счупване на шесто ребро по
задна аксиларна линия вляво, счупване на осмо и девето ребро по паравертебрална линия
вляво, счупване на тялото на четвърти поясен прешлен по горната му повърхност,
лявостранен плеврален излив, натъртвания и охлузвания по цялото тяло, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 /гр. Б. – с. Л./, по вина на
И.С.С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с
румънски регистрационен номер BV 07GMJ, със застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена с румънски застраховател – EUROINS ROMANIA ASIGURARE
– REASIGURE S.A.(SCCV), с полица № R016H16DV **********, валидна от 18.07.2020 год.
до 17.07.2021 год., с кореспондент за територията на Република България ЗД
,,ЕВРОИНС“АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.11.2020 год. до окончателното й заплащане.
Претендира се и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за
1
предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото.
Увеличение на размера на иска, предявен като частичен – от 30 000 лева на 70 000
лева, при пълен размер на претенцията от 180 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 07.11.2020 год. до окончателното й заплащане, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК в
о.с.з. на 06.06.2023 год.
С исковата молба се твърди, че на 07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 гр. Б. – с. Л./
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски
регистрационен номер BV 07GMJ, управляван от И.С.С. с ЕГН ********** и автобус марка
„Сетра“, модел ,,Ц 315“, с ДК № ВР 8760 ВТ. Твърди се, че ПТП било причинено по
изключителна вина на водача на автомобила „Тойота“ И. Семков, който нарушил следните
правила за движение по пътищата :
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – създал е опасност за живота и здравето на участниците в
движението;
- чл.16, ал.1 от ЗДвП – на пътно платно с две пътни ленти с двупосочно движение, на
което на водача на ППС е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне, е навлязъл н насрещната лента;
- чл.20, ал.1 от ЗДвП – не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство,
което управлявал;
- чл.20, ал.2 от ЗДвП – движил се е със скорост, несъобразена с конкретната пътна
обстановка, с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на
превозното средство и с конкретните условия на видимост;
- чл.21, ал.1 от ЗДвП – движил се със скорост, несъобразена със законовите
ограничения,
поради което загубил контрол над управляваното от него МПС и реализирал ПТП с
насрещно движещия се автобус.
Сочи се, че по случая било образувано досъдебно производство № 56/2020 год. по
описа на ОДМВР – София, преобразувано в сл.д. № 1/2021 год. по описа на ОСлО при СОП,
прокурорска преписка № 3326/2020 год. по описа на СОП, понастоящем висящо.
Твърди се, че ищцата е била пътник в автобуса към момента на ПТП и при него й
били причинени тежки телесни увреждания. Непосредствено след инцидента била
транспортирана в УМБАЛ "С.А." АД – гр. С. поради силна болка в гърба и гърдите. В
болничното заведение била подложена на множество изследвания, които установили
счупване на второ и трето ребро вляво в близост до гръбначния стълб, счупване на шесто
ребро по задна аксиларна линия вляво, счупване на осмо и девето ребро по паравертебрална
линия вляво, счупване на тялото на четвърти поясен прешлен по горната му повърхност,
лявостранен плеврален излив около 200-250 мл вляво и 150 мл вдясно, натъртвания и
охлузвания по цялото й тяло.
2
Твърди се, че вследствие претърпените травми ищцата изпитва силни болки и
дискомфорт, оплаква се, че не може да диша и има поС.но силно главоболие, изпитва
трудности при съсредоточаване и страда от безсъние. Вследствие на физическите болки и
преживения шок е станала изнервена, раздразнителна, стресирана и избухлИ.. Месеци наред
след инцидента е била с напълно ограничени и болезнени движения, вследствие на което е
била напълно зависима от своите близки в извършването на елементарни ежедневни
дейности – първоначално е спазвала постелен режим, а постепенно с чужда помощ е
започнала раздвижване.
Твърди се, че въпреки проведеното до момента лечение и спазването на всички
препоръки, дадени от лекарите, болките при ищцата продължават и тя не може да стои
дълго време в едно положение, било права или седнала, не може да вдига тежки предмети,
промяната на времето също дава отражение и се налага да пие болкоуспокояващи.
Наложило се да ползва болничен отпуск няколко месеца след инцидента.
Твърди се, че за автомобила „Тойота” с регистрационен номер BV 07GMJ, при
управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с полица № R016H16DV ********** на румънски
застраховател – EUROINS ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A.(SCCV), валидна от
18.07.2020 год. до 17.07.2021 год. Кореспондент за обработка на щети на чуждия
застраховател за територията на Република България е ЗД ,,ЕВРОИНС“АД.
Твърди се, че ищцата първоначално предявила претенцията си за заплащане на
застрахователно обезщетение пред НББАЗ, но бюрото отказало да разгледа същата с мотИ.,
че застрахователят на виновния водач има кореспондент за Република България. С оглед на
горното ищцата предявила претенцията си пред ЗД ,,ЕВРОИНС“АД – вх. № 862/03.02.2021
год., като била образувана щета № **********/6/03.02.2021 год. До изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне ЗД ,,ЕВРОИНС“АД не
се е произнесъл, като определи и изплати обезщетение или откаже изплащане на такова.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил иска по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които
се основава и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за отговорността на водача на лекия
автомобил марка „Тойота”, модел „Хайлукс”, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ
за реализирането на ПТП и последиците от него, механизма на реализиране, причинната
връзка между процесните вреди и пътния инцидент. Сочи се, че към настоящия момент
отговорността за реализирането на ПТП не е установена по надлежния ред с влязла в
законна сила присъда на наказателния съд.
При условията на евентуалност се навежда възражение за съпричиняване на
вредоносните последици от действията и бездействията на ищцата, за която няма данни да е
била с поставен обезопасителен колан в автобуса към момента на ПТП.
3
Оспорват се и твърденията за претърпените неимуществените вреди от ищцата, както
и размера на претендирания размер на обезщетението, за което се сочи, че не е несъответно
на претърпените вреди и завишено, като не отговаря на принципа за справедливост, заложен
в чл.52 от ЗЗД и не съответства на трайната съдебна практика при определяне на размер на
обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.
Оспорва се и изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на
главния; оспорва се и началната дата на претенцията за лихва, като се сочи, че НББАЗ дължи
лихва върху размера на застрахователното обезщетение едва след изтичане на
законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да
бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията пред него.
С отговора ответникът сочи, че не оспорва валидността на застрахователното
правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за лекия автомобил марка „Тойота”, модел
„Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ, с полица № R016H16DV
**********, сключена с румънски застраховател – EUROINS ROMANIA ASIGURARE –
REASIGURE S.A.(SCCV), валидна към датата на ПТП – 07.11.2020 год.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Пълномощникът на ищцата е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане
на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно
адвокатско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 191 от 07.11.2020 год. на РУ Ботевград и протокол за оглед на местопроизшествие
от 07.11.2020 год. на ОДМВР София, находящи се по досъдебно производство № 1/2021
год. по описа на ОСлО при СОП, прокурорска преписка № 3326/2020 год. по описа на СОП,
в същите е отразено настъпило ПТП на 07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 гр. Б. – с. Л./, с
участието на МПС 1 – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски
регистрационен номер BV 07GMJ, с водач И.С.С. с ЕГН ********** и и МПС 2 – автобус
марка „Сетра“, модел „С 315 ГТ ХД“ с ДК № ВР 8760 ВТ, с водач И. Ц. П.. Отразено е, че
МПС 1, движейки се по третокласен път 161 в посока от с. Л. към гр. Ботевград, навлиза в
насрещната лента и се удря челно в МПС 2, като реализира ПТП с трима загинали /водачът
и пътниците в автомобила/.
Образуваното наказателно производство по горното досъдебно производство до
настоящия момент не е приключило, видно от справка изх. № 3326/21.09.2022 год. на СОП.
От показанията на свидетелите И.Ц.П. и З.Т.П., призовани по искане на ищцата и
А.П.Д., призована по искане на ответника, се установява следното :
4
Свидетелят И.П. е шофьорът на автобуса, участник в описаното ПТП. Спомня си, че
превозвали работници от нощна смяна с други автобуси, потеглили от гр. Б. по пътя през с.
Л., било още тъмно, около 6.20 часа сутринта, карали с включени светлини. Внезапно на
прав участък срещу автобуса се задал джип „Тойота“, който карал с много висока скорост и
навлязъл в лентата за движение на автобуса. П. се опитал да избегне удара, задействал
спирачната система и извил волана вдясно, но джипът го ударил фронтално – ударът
настъпил в неговата лента, на около метър от осевата линия вдясно. Пътната настилка била
суха, автобусът по преценка на свидетеля в този момент се движил със скорост около 80
км/ч, като бил изостанал от предните автобуси – бил четвърти в колоната. Когато видял
джипа непосредствено преди сблъсъка, между автобуса и джипа нямало други превозни
средства.
Свидетелят сочи, че автобусът бил оборудван с предпазни колани, имало и табела,
която напомняла на пътниците да си ги поставят, но не си спомня дали ищцата е била с
поставен колан. Не знае на коя седалка е пътувала С. Н., но след удара видял, че била
паднала до него, до скоростния лост на автобуса, с гръб към таблото. Между мястото на
водача и седалките за пътниците зад него имало преграда на височина около метър.
Свидетелката А.Д. била пътник в катастрофиралия автобус. Връщали се с други
работнички от нощна смяна, някои били заспали, тя си прибирала телефона в дамската
чанта, когато вдигнала глава и видяла как нещо бяло летяло с висока скорост срещу тях и
навлязло в тяхната лента за движение; впоследствие видяла, че е джип. Шофьорът на
автобуса рязко завил волана вдясно за да избегне удара, но не успял и с джипа се ударили
челно.
Свидетелката седяла на първата седалка зад шофьора по време на катастрофата, пред
нея имало преграда с дръжка; инстинктивно успяла да се хване за нея и това я предпазило от
наранявания. Знае, че в автобуса имало поставени предпазни колани за пътниците, но тогава
никой от тях не си бил сложил колан. Знае, че С. Н. тогава също е пътувала в автобуса, като
вероятно е била на първата седалка зад водача вдясно от нея, до прозореца. След
катастрофата видяла, че ищцата била заклещена между скоростния лост на автобуса и
шофьорската седалка.
Свидетелката З.П. е приятелка и колежка със С.Н., през 2020 год. работили в обща
фирма, като пакетирали в кашони платки за леки автомобили – работата им била тежка, като
работили предимно седнали. В деня на катастрофата осем – девет автобуса извозвали
работничките от нощна смяна по пътя Б. – В., П. и Н. били в различни автобуси.
Свидетелката сочи, че внезапно спрели и се чуло, че някой от предните автобуси
катастрофирал; впоследствие разбрала, че ищцата била в него и пострадала. След
катастрофата не видяла ищцата, дълго време нямала информация за нея, а впоследствие
поддържали връзка предимно по телефона, защото не искала да я безпокои в това състояние.
Описва, че я видяла за пръв път след месец и половина – трудно се движила, обслужвали я
членовете на семейството й, а свидетелката я придружавала до тоалетна. Имала силни
болки, които продължават и сега – основно при ходене, имала главоболие, плачела
5
непрекъснато. След известно време се върнала на работа, но физическото натоварване й
пречело, поради което сменила фирмата с друга, където полагала по-лек физически труд.
От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, изготвено след запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдените горе
констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и показанията на
разпитаните свидетели, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :
На 07.11.2020 год. около 6.30 часа в посока от с. Л. към гр. Ботевград по третокласен
№ 161 от републиканската пътна мрежа, със скорост около 111 км/ч се е движил лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ,
управляван от И.С.С. Пътят в този участък е бил с двупосочно платно за движение, с по
една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством
единична прекъсната линия „М3”, всяка с широчина по 3.50 метра, сухо асфалтово
покритие, нормална видимост.
Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил „Тойота” е изменил
траекторията си на движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където със
скорост около 81 км/ч в посока от гр. Ботевград към с. Л. се е движил автобус „Сетра” с
регистрационен номер ВР 87 60 ВТ, управляван от И. Ц. П.. Водачът П. е забелязал това
навлизане и е задействал спирачната система на автобуса за аварийно спиране, но
независимо от това удар между челните леви части на превозните средства е настъпил,
следствие на което са нанесени дълбоки деформации в двете ППС и лекият автомобил
„Тойота” е започнал ротационно движение в посока обратна на посоката на въртене на
часовниковата стрелка с ос на въртене вертикалната си ос и така се е установил в мястото,
където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. След удара автобусът е
продължил в посока напред и вдясно по отношение първоначалната си посока и също се е
установил в крайпътното пространство, където е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие.
Към момента на навлизане на лекия автомобил „Тойота” в лентата за насрещно
движение челната част на автобуса се е намирала на около 42.3 метра от мястото на удара, а
опасната му зона за спиране в конкретните пътни условия и скорост от 81 км/ч е била 92
метра, поради което ПТП за водача на автобуса е било непредотвратимо и причините за
възникване на ПТП следва да се търсят в субективните действия на водача на лекия
автомобил, който при движение по двупосочен път с две ленти за движение е навлязъл и се е
движил в лентата за насрещно движение.
От горното заключение, както и от заключението по първоначално назначената
съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на ПТП ищцата като пътник в
автобуса е получила следните травматични увреждания –
- счупване на второ и трето ребро вляво в близост до гръбначния стълб,
- счупване на шесто ребро по задна аксиларна линия вляво,
- счупване на осмо и девето ребро по паравертебрална линия вляво,
6
- счупване на тялото на четвърти поясен прешлен по горната му повърхност,
- плеврални изливи около 200-250 мл вляво и 150 мл вдясно.
При ищцата е проведено консервативно лечение с влИ.е на водно-солеви разтвори,
антибиотици и аналгетици за намаляване на болките, ускоряване на резорбцията на
плевралните изливи и профилактика на евентуално възпаление. По отношение на
счупването на четвърти поясен прешлен по горната му повърхност е проведено
консервативно лечение с покой на легло за 3 месеца, тъй като заради счупените ребра не е
могло да бъде поставена обездвижваща ортеза /корсет/ на кръста.
СМЕ сочи, че счупванията на ребрата са довели до силни болки при дишане и
ограничение на движенията на снагата; счупването на четвърти поясен прешлен е довело до
болки в поясната област и ограничение на движенията в кръста; плевралните изливи са
довели до затруднение в дишането и намален дихателен капацитет. През периода на лечение
ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите два месеца болките са били с по-
интензивен характер, след което са били със затихващ характер. Понастоящем ищцата се
оплаква от болки в поясната област, засилващи се при продължително стоене права и
физическо натоварване и болки в лява гръдна половина, засилващи се при дълбоко дишане.
От приложената по делото медицинска документация се установява, че след
проведената консултация с неврохирург е констатирано, че при ищцата липсва
неврохирургичен проблем, а понастоящем не е налице неврологична симптоматика. По
отношение на прогнозата за пълно възстановяване на ищцата вещото лице сочи, че при
счупванията на ребрата и четвърти поясен прешлен е настъпило костно срастване. Към
момента ищцата изпитва болки в областта на счупванията при промяна на времето и
физическо натоварване, както и слабост и болки в кръста при продължително стоене права,
които оплаквания ще останат за поС.но.
СМЕ сочи във връзка с механизма на получаване на травмите, че същите се дължат
на удари на тялото в тъпоръбести предмети от интериора на автобуса – седалка, табло,
дръжки, тъй като пострадалата няма увреждане на кожата.
От заключението на КСМАТЕ се установява, че в автобусите предпазните колани са
двуточкови и същите ограничават сравнително малко движението на горната част на тялото
в зависимост от височината на ползващият колана. Двуточковите колани задържат тялото на
ползващия ги към седалката при внезапно му политане напред и встрани. Същите
сработват, като при внезапно политане на тялото напред регулиращата закопчалка блокира
натягащата пружина и коланът не може да се разшири. Фабрично автобусът марка „Сетра“ е
бил оборудван за всички пътнически седалки с двуточкови предпазни колани.
Експертизата сочи, че предпазният колан е ефективен при скорости до около 90 – 110
км/ч. При по-висока скорост се получават наранявания на вътрешните органи на тялото,
особено при челен удар, тъй като вследствие на инерционния импулс телата добИ.т много
високо ускорение, а предпазният колан противодейства на това ускорение, като придържа
тялото към вече неподвижната седалка. При отговора на предходна задача КСМАТЕ
7
изчислява, че скоростта на автобуса към момента на удара е била 54.3 км/ч, а след удара –
47.16 км/ч, т.е. скоростта е намалена със 7.14 км/ч, при което ударният импулс е сравнително
малък и ефективността на предпазният колан ще е висока, като използването му би
предпазило ищцата от наранявания, както и не би се получило придвижване на тялото към
водача на автобуса.
В случая констатираните травматични увреждания се дължат на силен удар със или
върху твърд тъп предмет с широка контактна повърхност при рязко прегъване на тялото в
горната му част, при което е фрактурирана горната повърхност на четвърти поясен прешлен.
При конкретния механизъм на произшествието и при наличие на поставен обезопасителен
колан пострадалата не би получила констатираните травми в описаните им вид и
анатомична локализация – при правилно поставен колан тялото на ползващия го не може да
се отдели от седалката.
В отговор на поставени от пълномощника на ищцата в о.с.з. на 06.06.2023 год.
въпроси вещото лице в състава на КСМАТЕ д-р Т. допълва, че двуточковият колан обхваща
тялото в долната част на корема непосредствено над хълбочните кости и при рязко спиране
тялото се навежда напред и коланът се впИ. в долната част на корема, като може да увреди
кухинни органи като червата. Ако облегалката на предната седалка е по-близо при това
движение на тялото напред може да има удар в областта на главата или горната част на
торса.
Видно от представеното от пълномощника на ищцата в о.с.з. на 14.03.2023 год.
експертно решение от 20.01.2023 год. на ТЕЛК при „Многопрофилна болница за активно
лечение – Христо Ботев”АД, гр.Враца, със същото е била определена 50 % трайно намалена
работоспособност на ищцата за срок от 1 година. Констатирани са ограничени и болезнени
движения в областта на лумбалносакралния отдел.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение,
възникнало по силата на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите за лекия автомобил марка „Тойота”, модел „Хайлукс“, с румънски
регистрационен номер BV 07GMJ, с полица № R016H16DV **********, сключена с
румънски застраховател – EUROINS ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A.(SCCV),
валидна към датата на ПТП – 07.11.2020 год.
Видно от представената с и.м. молба вх. № 862/03.02.2021 год. по описа на ,,Е“АД,
ищцата е заявила по реда на чл.511, ал.1, т.1 от КЗ до кореспондента за България на
чуждестранния застраховател на виновния водач претенция за заплащане на обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на процесния пътен инцидент, като
била образувана преписка по щета № **********/6/03.02.2021 год. По делото не се твърди и
установява до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно
произнасяне по претенцията кореспондентът да е определил и е заплатил обезщетение.
8
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.1 от КЗ в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен
водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от
кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач.
Съгласно чл.512, ал.1 от КЗ когато към кореспондента или НББАЗ се предяви
претенция за обезщетение, се прилага чл.496 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по
претенцията не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380
от КЗ, т.е. кореспондентът/бюрото изпада в забава след изтичане на горния срок и от този
момент дължи и законната лихва по чл.409 от КЗ за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.511, ал.3 от КЗ в случаите на ал.1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само когато кореспондентът не се е произнесъл по
подадената претенция в срока по чл.496, ал.1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение
или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се
прилага чл.380 от КЗ.
Съгласно чл.513, ал.1 от КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ от
застрахователно събитие по чл.511, ал.1 или ал.2 от КЗ НББАЗ е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач.
За да се ангажира по горния ред отговорността на НББАЗ е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” за моторно превозно средство, което обичайно се
намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, както и да са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск бе установена с представената
с и.м. заведена пред ,,ЕВРОИНС“АД претенция по чл.511, ал.1, т.1 от КЗ на С.Д.Н. – вх. №
862/03.02.2021 год., по която е била образувана преписка по щета №
**********/6/03.02.2021 год. и по която кореспондентът за България на чуждестранния
застраховател не се е произнесъл до изтичане на изтичане на тримесечния срок по чл.496,
ал.1 от КЗ – до 03.05.2021 год. Искът е предявен след изтичане на горния срок – на
29.04.2022 год.
По основателността на иска съдът намира следното :
От приобщените по делото писмени доказателства и от заключението по назначената
9
КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за настъпването на
ПТП, при което на ищцата са били причинени телесни увреждания, са били субективните
действия на водача на лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски
регистрационен номер BV 07GMJ – И.С.С., който при движение по двупосочно пътно
платно, съставено от две пътни ленти, е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно
движение, като с горното е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Установено бе и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищцата –
счупване на второ и трето ребро вляво в близост до гръбначния стълб, счупване на шесто
ребро по задна аксиларна линия вляво, счупване на осмо и девето ребро по паравертебрална
линия вляво, счупване на тялото на четвърти поясен прешлен по горната му повърхност,
лявостранен плеврален излив, натъртвания и охлузвания по цялото тяло, са в причинна
връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента
съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в
настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства
вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на
правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания.
По делото бе установен и последния елемент от фактическия състав за ангажиране на
отговорността на НББАЗ по предявения иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ –
обстоятелството, че за автомобила марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски
регистрационен номер BV 07GMJ, който обичайно се намира в държава, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата, управляван при ПТП от деликвента И.С.С., е била
сключена с румънски застраховател с кореспондент за територията на Република България
ЗД ,,ЕВРОИНС“АД, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – същото е
било обявено по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните с оглед становището на ответника в отговора на и.м.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ е
доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
10
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нИ. на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищцата е била на
54 години, като с оглед естеството на получените от нея наранявания не е настъпило пълно
възстановяване от травматичните увреждания за период от над две години след инцидента –
заключението по назначената СМЕ сочи, че и понастоящем ищцата се оплаква от болки в
поясната област, засилващи се при продължително стоене права и физическо натоварване и
болки в лява гръдна половина, засилващи се при дълбоко дишане – което се потвърждава и
от представеното експертно решение от 20.01.2023 год. на ТЕЛК, с което е била определена
50 % трайно намалена работоспособност на ищцата за срок от 1 година поради констатирани
ограничени и болезнени движения в областта на лумбалносакралния отдел. Горните
оплаквания, видно от заключението на СМЕ, включително и при промяна на времето и
физическо натоварване, се очаква да останат за поС.но.
От друга страна, съдът отчита и вида и характера на уврежданията, както и
обстоятелството, че за лечение на същите не е била предприета оперативна интервенция, а
консервативно лечение с влИ.е на водно-солеви разтвори с предписание за покой на легло за
3 месеца – в който период заради счупените ребра не е могло да бъде поставена
обездвижваща ортеза на кръста на пострадалата и в който период е била зависима от
грижите на близките й за нейното обслужване. В този период – през първите два месеца от
инцидента, ищцата е търпяла болки и страдания с по-интензивен характер, които
постепенно са затихвали.
Съдът отчита и че вследствие на уврежданията, главно заради ограничените и
болезнени движения в областта на лумбалносакралния отдел при ищцата, същата не е могла
да се подлага на продължително физическо натоварване, което я е принудило да смени
местоработата си.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на С.Д.Н. увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на 50
000 лева. Същото обаче на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да бъде редуцирано на 50 % с оглед
основателността на направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от бездействията на пострадалата – по делото по категоричен начин бе установено
11
от показанията на св. А. Д. и от заключението на КСМАТЕ, че ищцата е пътувала при ПТП
в автобуса без поставен предпазен колан и че същото е станало самостоятелна причина за
причинените й увреждания. Установено бе, че автобусът е бил фабрично оборудван с
двуточкови предпазни колани за всички пътнически седалки, както и че използването му би
предпазило ищцата от наранявания, тъй като не би се получило придвижване на тялото към
водача на автобуса. В случая констатираните травматични увреждания се дължат на силен
удар със или върху твърд тъп предмет с широка контактна повърхност при рязко прегъване
на тялото в горната му част, при което е фрактурирана горната повърхност на четвърти
поясен прешлен, а при конкретния механизъм на произшествието и при наличие на поставен
обезопасителен колан пострадалата не би получила констатираните травми в описаните им
вид и анатомична локализация – при правилно поставен колан тялото на ползващия го не
може да се отдели от седалката. Тук следва да се отбележи, противно на изложеното в
писмените бележки на пълномощника на ищцата, че действително заключението на
КСМАТЕ сочи, че при рязкото прегъване на тялото в горната му част е фрактурирана
горната повърхност на четвърти поясен прешлен, но заключението не сочи, че горното
увреждане може да се получи и при поставен колан – в отговор на поставени от
пълномощника на ищцата в о.с.з. на 06.06.2023 год. въпроси вещото лице в състава на
КСМАТЕ д-р Т. сочи, че при рязко спиране тялото се навежда напред и коланът се впИ. в
долната част на корема, като може да увреди кухинни органи като червата, но не е сочил, че
същото се отнася и до поясните прешлени.
От изложеното е видно, че макар пряката и непосредствена причина за ПТП да са
били действията на водача на л.а. „Тойота“, то уврежданията на ищцата са могли да бъде
предотвратени, ако същата с бездействието си не бе нарушила задълженията й, вменени с
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Тъй като както деликвентът, причинил ПТП, така и
ищцата са били с равен принос за причиняването на уврежданията й, то на осн. чл.51, ал.2 от
ЗЗД така определеното от съда обезщетение за търпени от ищцата неимуществени вреди
следва да бъде редуцирано на 25 000 лева. На осн. чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ
ответникът следва да се осъди да заплати горната сума на ищцата, като искът следва да се
отхвърли за разликата до пълния му предявен като частичен размер от 70 000 лева – при
пълен размер на претенцията от 180 000 лева.
Върху сумата от 25 000 лева съдът следва да присъди и законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 04.05.2021 год. – деня, следващ
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като отхвърли иска за заплащане на законна лихва в
частта му за периода от 07.11.2020 год. до 03.05.2021 год. По делото бе установено, че
ищцата е предявила претенцията си вх. № 862/03.02.2021 год. по чл.511, ал.1, т.1 от КЗ до
кореспондента ЗД ,,ЕВРОИНС“АД, като същият не се е произнесъл до изтичане на горния
срок, приложим за него съгл. чл.512, ал.1 от КЗ. В случая НББАЗ дължи законната лихва за
забава върху размера на обезщетението съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ – не от момента на
увреждането, както е претендирано, а след изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
12
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 218/19.05.2022 год. по делото ищцата е била освободена от
заплащането на държавни такси и внасяне на разноски за водене на съдебното производство
по предявения иск с правно основание чл.511, ал.1, т.1 от КЗ, то с оглед изхода на делото и
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 1 000 лева и
направените разноски в размер на 850 лева от бюджета на съда – заплатени възнаграждения
на в.л. по СМЕ и КСМАТЕ и за призоваване на двама свидетели.
Тъй като, видно от представения в с.з. на 06.06.2023 год. договор за правна помощ от
06.12.2022 год., сключен между ищцата и Адвокатско дружество „Ч., П. и И.ова“, същият е
за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и и чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ,
бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год./ – в размер на 2 820 лева с начислен ДДС,
като осъди ответника да заплати тази сума на адвокатското дружество.
В хода на производството по делото ответникът е удостоверил направени разноски,
както следва : внесени депозити за КСМАТЕ в размер на 600 лева и за призоваване на
свидетел в размер на 80 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 14 214 лева с ДДС. Пълномощникът на ищцата е направил в
о.с.з. на 06.06.2023 год. искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на
разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно – делото не е с по-висока от обичайната
фактическа и правна сложност, по същото са проведени три открити с.з., проведени са
разпити на трима свидетели и са изслушани заключения по две експертизи. С оглед на
изложеното така заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение се явява прекомерно
и следва да бъде редуцирано до 7 500 лева с ДДС /при минимален размер от 6 250 лева без
ДДС по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата при интерес от 70 000 лева, увеличеният размер на
предявения като частичен иск/, като на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да
заплати на ответника сумата от 5 258.57 лева, съставляваща разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ Сдружение "НББАЗ", ЕИК“,
ЕИК ********* да заплати на С.Д.Н. от с. Л., област Монтана, ул. „9-та“ № 3, с ЕГН
**********, сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за
причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания, затруднения с
дишането, поС.но силно главоболие и безсъние вследствие нанесени й телесни увреждания
13
– счупване на второ и трето ребро вляво в близост до гръбначния стълб, счупване на шесто
ребро по задна аксиларна линия вляво, счупване на осмо и девето ребро по паравертебрална
линия вляво, счупване на тялото на четвърти поясен прешлен по горната му повърхност,
лявостранен плеврален излив, натъртвания и охлузвания по цялото тяло, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 /гр. Ботевград – с. Л./, по
вина на И.С.С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ, със застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена с румънски застраховател – EUROINS
ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A.(SCCV), с полица № R016H16DV **********,
валидна от 18.07.2020 год. до 17.07.2021 год., с кореспондент за територията на Република
България ЗД ,,ЕВРОИНС“АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.05.2021 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
като частичен иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен като частичен
размер от 70 000 лева /седемдесет хиляди лв./ и В ЧАСТТА МУ заплащане на законна
лихва върху обезщетението за периода от 07.11.2020 год. до 03.05.2021 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Сдружение "НББАЗ", ЕИК“, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 850 лева /хиляда осемстотин и
петдесет лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и
направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА Сдружение "НББАЗ", ЕИК да заплати на
Адвокатско дружество „Ч., П. и И.ова“ със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Клокотница“ № 2А, ет.8, БУЛСТАТ, сумата от 2 820 лева с ДДС /две хиляди осемстотин и
двадесет лв. с ДДС/, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК С.Д.Н. от с. Л., област Монтана, ул. „9-та“ № 3,
с ЕГН ********** да заплати на Сдружение "НББАЗ" сумата от 5 258.57 лева /пет хиляди
двеста петдесет и осем лв. и петдесет и седем ст./, съставляваща направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14