РЕШЕНИЕ
№ 7548
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110108039 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от В. М. срещу А. Ц. М., с която
е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК за сумата от 9 000 лева,
представляваща половината от дължимата наемна цена за периода от 16.02.2019 г. до
15.02.2022 г. за собствената на ищеца 1/2 ид.ч. от недвижимия имот – семейно жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. „Лагера”, ул. „Съвет на Европа” № 1, вх. А, ет. 1, ап. 5, ведно
със законната лихва считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 11.09.2010 г.,
който бил прекратен с решение № 190561 от 09.08.2017 г. по гр.д. по описа на Софийски
районен съд, поради сериозно и непоклатимо взаимно съгласие. Ищецът твърди, че с
ответницата имат непълнолетно дете - Изабел В.ова М., родено на 10.02.2014 г. Сочи, че с
прекратяването на брака, упражняването на родителските права върху непълнолетното дете
е предоставено на майката, като със съдебното решение съдът предоставил на ответницата и
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Лагера”, ул. „Съвет на
Европа” № 1, вх. А, ет. 1, ап. 5. Посоченото жилище било придобито от страните в режим
на съсобственост преди сключване на брака, съгласно нотариален акт от 24.08.2007 г., акт №
175, том I, per. № 6206, дело № 158 от 2007 г. на нотариус Албена Шербанова, с район на
действие СРС София, вписана под № 500 в регистъра на Нотариалната камара. Твърди, че
понастоящем в семейното жилище живеели ответницата, нейните родители и
непълнолетното им дете. Сочи, че няма достъп до семейното жилище, както и че след като
1
същото е било предоставено за ползване на ответницата, по нейно настояване й предал
ключовете от входната врата на блока, входната врата на жилището и пощенската кутия.
Излага, че не разполага с друго жилище и след прекратяването на брака наел апартамент,
който ползвал през времето, когато пребивал в София, за да се вижда с дъщеря си.
Поддържа, че срокът за ползване на семейното жилище от бившата му съпруга е до
навършване на осемнадесетгодишна възраст на роденото от брака им дете. Сочи, че в
съдебното решение, с което бракът е бил прекратен, не е определен наем, с което обосновава
и правния си интерес от предявяването на иска. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответницата сочи, че исковата молба била нередовна, тъй като
не били уточнени ползваните от нея и от детето части от апартамента, нито претендираната
месечна наемна цена. Ответницата поддържа, че с решението за прекратяване на брака,
съдът е одобрил постигнатото споразумение между страните по чл. 51 СК, с което страните
се споразумели семейното жилище да се ползва от А. М. и роденото от брака им дете до
навършване на 18 годишна възраст, като било посочено и че настоящият ищец няма
претенции относно ползването му, т.е. ответницата твърди, че са се споразумели ползването
да бъде безвъзмездно. Оспорва твърдението, че в жилището живеят и нейните родители.
Сочи, че последните посещават дома за да оказват помощ при отглеждане на детето. Излага,
че ако се дължи наем, то същият следва да се дължи за ползването на частта на ищеца, която
счита, че е неясна, доколкото имотът бил съсобственост на страните, а за частта, ползвана от
детето не се дължал наем. Релевира възражение за прихващане с дължими суми за детски,
които твърди, че ищецът е получавал неправомерно по своята банкова сметка в Германия, в
размер на 200 евро месечно за отглеждане на малолетното им дете. Сочи, че родителските
права се упражняват от майката, а съгласно немското законодателство парите следва да се
превеждат по банкова сметка на майката. Твърди, че от прекратяването на брака –
09.08.2017 г. до настоящ момент дължимите месечни детски надбавки за отглеждане на
дете, изплащани в Германия били 56 на брой, всяка от които в размер на 200 евро или на
обща стойност 11 200 евро с левова равностойност – 21 905 лева.
В проведеното на 15.11.2022г. открито съдебно заседание ответницата е оттеглила
възражението си за прихващане и съдът не е приел същото за разглеждане в процеса с
протоколно определение.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Неоснователно е възражението на ответницата за нередовност на исковата молба поради
липса на посочване на частта от апартамента, която се ползва от ответницата и частта, която
се ползва от детето. Уредената в чл. 57, ал. 2, изр. 2 СК редукция с оглед ползваната от
детето площ се извършва чрез приспадане на пропорционална част от стойността на
дължимия наем за целия апартамент, а не чрез остойностяване ползването на конкретни
2
помещения от жилището, които детето обитава, като например детската стая /в този смисъл
Решение № 123 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 526/2012 г., IV г. о., ГК/. При това
положение редовността на исковата молба не изисква ищецът да сочи кое конкретно
помещение от жилището от кого се обитава. В исковата си молба ищецът е посочил, че
претендира половината от наемната цена, дължима за неговата 1/2 ид.ч. от апартамента /т.е.
1/4 от средната пазарна наемна цена за целия апартамент/, което отчита ползваната от детето
част. Изяснена е и наемната цена на месец, която ищецът претендира – по 250 лева месечно
за период от три години – общо 9000 лева.
Относно правната квалификация на иска следва да бъде посочено следното. Както е
уточнено в съдебната практика /Определение № 81 от 10.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
544/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 154/2017 г., I г.
о., ГК и Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о., ГК/ нормите
на чл. 57, ал. 2 СК и чл. 31, ал. 2 ЗС се намират в съотношение на специална към обща.
Основанието по чл. 57 СК е приложимо в случаите, когато по силата на съдебното решение
е предоставено ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 СК. Законодателят,
изхождайки от принципа за възмездност в гражданските правоотношения /когато не е
уговорено друго/ е предвидил възникване на наемно правоотношение. Ползващият
жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно решението, но очевидно
изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат да се споразумеят за размера на наема,
законодателят не е възприел разрешение, при което съдът служебно да се произнася по този
въпрос. Когато имотът е съсобствен, но въпросът за ползването му не е изрично уреден при
прекратяването на брака, специалната норма на чл. 57, ал. 2 СК не намира приложение, а се
прилага общата норма на чл. 31, ал. 2 ЗС, като отново обезщетението за лишаването от
ползите от съсобствен имот се съизмерява със средния пазарен наем.
Следователно в случаи като настоящия, в които в исковата молба се твърди, че
ползването на съсобствения между бившите съпрузи имот е предоставено на ответницата
възмездно по силата на съдебното решение за прекратяване на брака и одобреното с него
споразумение, но без страните да са се уговорили за размера на дължимата наемна цена, то
искът за заплащане на обезщетение за ползването за минал период /преди датата на исковата
молба/ следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 57, ал. 2 СК, а размерът на
дължимото обезщетение следва да бъде съизмерен със средния пазарен наем съобразно чл.
31, ал. 2 ЗС /така Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о., ГК/.
Елементите на фактическия състав на претендираното обезщетение по чл. 57, ал. 2 СК и по
чл. 31, ал. 2 ЗС са едни и същи, като в него не се включва отправянето на покана. Приема се,
че такава не е необходима, тъй като ползването се предоставя въз основа на съдебното
решение /в този смисъл Решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 154/2017 г., I г.
о./.
Както е посочено в доклада по делото, по така предявения иск в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно следните обстоятелства: качеството на
страните на бивши съпрузи; предоставянето на ответната страна да ползва жилището, като
3
семейно жилище с влязло в сила съдебно решение, в което не е определян от съда наем по
чл. 57, ал. 1 СК, нито пък страните са договорили в одобреното със същото решение тяхно
споразумение ползването му да е безвъзмездно; стойността на наема относно идеалната
част, ползвана от насрещната страна.
В доказателствена тежест на ответната страна е да докаже по делото посочените в
отговора на исковата молба обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в частност – че е било уговорено ползването на семейното жилище да е
безвъзмездно.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че страните са бивши съпрузи и бракът помежду им е прекратен с Решение
№ 190561 от 09.08.2017 г. по гр.д. № 32129/2017г. по описа на Софийски районен съд, 83-ти
състав, поради сериозно и непоклатимо взаимно съгласие; че с прекратяването на брака
упражняването на родителските права върху непълнолетното дете е предоставено на
майката, като със съдебното решение съдът е предоставил на ответницата и ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Лагера”, ул. „Съвет на Европа” № 1, вх.
А, ет. 1, ап. 5; че жилището е било придобито от страните в режим на съсобственост преди
сключване на брака. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от
приетия по делото препис от съдебното решение.
Също така по делото няма спор и от съдържанието на съдебното решение се
установява, че от брака има едно ненавършило пълнолетие дете – Изабел В.ова М., родена
на 10.02.2014г. /на 8 г. към датата на предявяване на иска/.
Относно възмездния характер на ползването съдът намира, че във всеки конкретен
случай трябва да се съобрази естеството на възникналото правоотношение между бившите
съпрузи по повод ползването на семейното жилище. При регламентиране ползването на
семейното жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е
налице възмездност, освен ако е уговорено друго. Ако съпрузите не са предвидили в
споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като при заем за послужване/, би
следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК. Принципът за
възмездност е в интерес на ползващия жилището съпруг, тъй като, ако ползването е
безвъзмездно, то може да бъде прекратено по всяко време от заемодателя /в този смисъл
Решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 154/2017 г., I г. о., ГК/. Следователно
нормата на чл. 57, ал. 1 СК урежда общия принцип, че предоставеното с решението ползване
е всякога възмездно. Безвъзмездността на ползването е изключение, което следва да бъде
уговорено изрично и недвусмислено между страните. Без значение за характера на
ползването е обстоятелството, дали страните са уговорили размер на наемната цена в
споразумението по чл. 51 СК, защото нормата на чл. 57, ал. 2, изр. 1 СК не ги задължава да
сторят това, нито задължава съда да я определи служебно. Напротив, ако страните са
уговорили ползването да бъде възмездно, но не са уговорили размер на наемната цена, те
могат да искат от съда да я определи. Ето защо от липсата на посочена наемна цена в
4
одобреното от съда споразумение не може да се прави извод за безвъзмездност на
ползването. Такъв извод би могъл да се направи единствено при преценка на изявленията на
страните по него.
В конкретния случай, от съдържанието на одобреното от съда споразумение между
страните се установява, че страните са постигнали съгласие за следното: „Семейното
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. „Съвет на Европа“ № 1, вх. А, ет. 1, ап.
5, е придобито от съпрузите преди брака в режим на съсобственост и след прекратяване на
брака ще се ползва от А. Ц. М. и роденото от брака дете до навършване на
осемнадесетгодишна възраст на детето, а В. М. заявява, че го е напуснал и няма претенции
относно ползването му.“ Видно от така изложената уговорка, предмет на споразумението
между страните е единствено въпроса за ползването на жилището – че то ще се ползва от А.
М. и детето, в която връзка е и насрещното изявление на В. М.. При тълкуване волята на
страните по реда на чл. 20 ЗЗД, съдът не може да придава смисъл на волеизявленията им,
какъвто не следва от общото съдържание на съглашението. В случая, доколкото в
споразумението страните изобщо не са засягали въпроса за плащането на наемна цена и
нейния размер, а единствено за това кой от тях ще ползва съсобствения имот, то
изявлението на ищеца, че е напуснал жилището и няма претенции относно ползването, не
може да бъде тълкувано като съгласие за безвъзмездно ползване на жилището от
ответницата. То следва да се тълкува стриктно като декларация, че липса на фактическа
пречка имотът да се ползва само от А. М. и детето /“заявява, че го е напуснал“/ и съгласие с
това ползване, съчетано с декларация за липса на претенция за жилищна нужда по смисъла
на чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК /“няма претенции относно ползването му“/. Както беше посочено,
отклонението от възмездния характер на правоотношението, уреден в чл. 57, ал. 1 СК,
следва да бъде уговорено изрично, а в случая такава уговорка липсва. Следователно
възражението на ответницата за безвъзмездност на правоотношението, основано на
обсъденото по-горе изявление на ищеца, е неоснователно.
Предвид гореизложеното, процесното ползване има възмезден характер и ответницата
дължи на ищеца обезщетение за него в размер на средния пазарен наем, без да е необходима
покана.
От приетото експертно заключение по основната съдебно-оценителна експертиза,
което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установява, че средната пазарна наемна цена за целия апартамент за процесния
период от 16.02.2019г. до 15.02.2022г. е 27 367 лева. На стр. 2 от експертното заключение
вещото лице е посочило изрично, че е оценявало имота като необзаведен. От дадените от
вещото лице разяснения в проведеното на 15.11.2022г. открито съдебно заседание се
установява, че причина за това е липса на съгласие между страните по въпроса на кого
принадлежи обзавеждането. Вещото лице е уточнило, че за да се получи пазарната наемна
цена на обзаведен имот, дадената в заключението стойност следва да бъде увеличена с 15 %.
По този въпрос съдът намира, че апартаментът подлежи на оценяване в състоянието, в
което се намира към датата на огледа, независимо от това на кого принадлежат отделните
5
елементи от обзавеждането – на ищеца, на ответницата или на трети за процеса лица.
Евентуалните претенции на страните помежду им за подобрения в имота, както и за
собственост върху мебелите и другите движими вещи, нямат отношение към предмета на
настоящото производство, нито към метода за оценяване. Останалите повдигнати от
страните спорни въпроси за това къде живеят родителите на ответницата /в процесния
апартамент или на друго място/ и какъв е характерът на тяхното пребиваване в имота, дали
ищецът има достъп до имота и ключ от него и пр. също са правно ирелевантни. Видно от
експертното заключение, както и от представените от страните писмени доказателства, към
датата на огледа апартаментът е бил обзаведен, поради което дадената от вещото лице
оценка следва да бъде увеличена с посочения от нея коефициент от 15 %. След така
извършеното увеличение, средната пазарна наемна цена за целия имот се равнява на 31 472
лева, а за собствената на ищеца 1/2 част от него – на 15 736 лева.
Както е изяснено в съдебната практика /в този смисъл Решение № 627 от 8.03.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 176/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № 123 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 526/2012 г., IV г. о., ГК/ когато семейното жилище се ползва от съпругата и
непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи /какъвто е настоящият случай/, наемът
който се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се намалява на половина на
основание чл. 57, ал. 2, изр. 2 СК. Следователно дължимото на ищеца обезщетение за
ползване на процесния имот за периода от 16.02.2019г. до 15.02.2022г. се равнява на 7868
лева, до който размер предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния претендиран
размер от 9000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 360 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице
в размер на 600 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, платено изцяло
по банков път съгласно представения договор за правна защита и съдействие и платежно
нареждане от 09.02.2022г. или общо 2760 лева. С оглед уважената част от иска, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2412,85лева. Ответницата е сторила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, платени изцяло в брой. С
оглед отхвърлената част от иска, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 125,78 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ц. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „С на Е“ № , вх. , ет. ,
ап. , да заплати на В. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Ю“ № ,
ет. , на основание чл. 57, ал. 2 СК сумата от 7868 лева, представляваща половината от
дължимата наемна цена за периода от 16.02.2019 г. до 15.02.2022 г. за собствената на ищеца
1/2 ид.ч. от недвижимия имот – семейно жилище, находящо се в гр. С, ж.к. „Л”, ул. „С на Е”
6
№ , вх. , ет. , ап. , ведно със законната лихва считано от 16.02.2022г. окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над 7868 лева
до пълния претендиран размер от 9000 лева.
ОСЪЖДА А. Ц. М. да заплати на В. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
2412,85 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА В. М. да заплати на А. Ц. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 125,78
лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7