Решение по дело №350/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 376
Дата: 19 март 2018 г. (в сила от 19 март 2018 г.)
Съдия: Ани Захариева Захариева
Дело: 20181100600350
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 19.03.2018 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII Въззивен наказателен състав, в публично заседание от петнадесети  февруари  две хиляди и  осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

     ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА

                       АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря М. Абаджиева и прокурора С. Лазаров, като разгледа докладваното от съдия Захариева ВНОХД № 350 по описа на Съда за две хиляди и осемнадесета година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XXI от Наказателния процесуален кодекс

 

            С Присъда от 05.10.2017 г., постановена по НОХД № 8038/2017 г., СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 112 състав е признал подсъдимата В.Г.Н., с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на 30.04.2016 г., около 17:45 часа, в гр. София, на бул. „********, МОЛ – София, в магазин на т. д. „Т.В.“ – Б. ЕООД, с ЕИК ********, е отнела чужди движими вещи – парична сума от BGN 570.00 (петстотин и седемдесет лева), в банкноти с различен номинал, собственост на т. д. „Т.В.“ – Б. ЕООД, с ЕИК ********, от владението на Д.Л.А., без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена в условията на „опасен рецидив“ , поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, вр. чл. 58а, ал.1 вр. чл.54  от НК е осъдена на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

            Със същата присъда подсъдимата В.Г.Н. е призната за НЕВИНОВНА и е оправдана, за това да е извършила инкриминираното деяние при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК – чрез използване на техническо средство – ключ.

            С присъдата и на основание чл. 59, ал. 1 от НПК е приспаднато времето, през което подсъдимата В.Н. е била задържана под стража.

            С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата В.Н. е осъдена да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от  BGN 82.68 (осемдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), представляващи направени разноски по делото.

            Срещу така постановената първоинстанционна присъда, и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил протест от прокурор при СРП с искане въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която подсъдимата В.Г.Н. да бъде призната за ВИНОВНА по първоначално повдигнатото и обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.  195, ал.1 т.4, пр.2 вр. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, както и да увеличи наложеното на подсъдимата Н. наказание до 2 (две) години „Лишаване от свобода“. След запознаване с мотивите към протестирания съдебен акт, е постъпило и допълнение към протеста с изложени допълнителни съображения в подкрепа на исканата отмяна на първоинстанционния акт. Според прокуратурата в хода на воденото досъдебно производство са събрани множество доказателства, които категорично водят до единствения възможен извод, че именно подсъдимата В.Н. е осъществила инкриминираното деяние, за което ѝ е повдигнато настоящото обвинение. Заключението на съда, че при отнемане на инкриминираната вещ подсъдимата не е използвала техническо средство СРП намира за неправилно, тъй като този факт бил безспорно установен в рамките на проведеното по реда на Глава 27 от НПК съкратено съдебно следствие. Искането за увеличаване на размера на наложеното на подсъдимата В.Н. наказание, е основано на становището на прокурора наказанието , наложено от първата инстанция не съответства на обществената опасност на подсъдимата, както и на целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в разпоредително заседание по реда на чл. 327 и сл. от НПК от 29.01.2018г., и след като съобрази обективираните в протеста възражения прецени, че за изясняване на фактите и обстоятелствата, от значение за предмета на доказване по настоящото дело не се налагат разпити на свидетели, както и изслушването на вещи лица и експертизи.

            В хода на делото по същество, представителят на СГП поддържа депозирания от прокурор при СРП протест, като счита, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като състав на СРС разгледал делото като първа инстанция е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Според СГП подсъдимата е следвало да бъде призната за ВИНОВНА по повдигнатото й обвинение, тъй като в хода на делото пред първата инстанция е установено, че кражбата подсъдимата е осъществила именно като е използвала техническо средство „ключ“. Така мотивиран, представителят на СГП счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена в частта, с която подсъдимата е призната за НЕВИНОВНА и ОПРАВДАНА и  вместо това да бъде постановена нова присъда от въззивната инстанция, с която подсъдимата В.Н. да бъде призната за ВИНОВНА в това, че е извършила кражбата именно с техническо средство „ключ“. По отношение на наказанието на подсъдимата В.Н. , прокурорът счита , че същото следва да е в размер на 6 години „Лишаване от свобода“ за срок, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3 до 4 (четири) години,  изтърпяването на което да бъде при първоначален „строг“ режим.

            Защитникът на подсъдимата Н. – адв. А., счита, че протестът следва да бъде оставен без уважение. Според защитата правилно състав на СРС е оправдал подсъдимата Н., тъй като по делото не се съдържат достатъчно и категорични доказателства, установяващи, че за осъществяване  на деянието  същата  е използвала ключ, първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна, постановена в съответствие със събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдена.

            Подсъдимата В.Г.Н. поддържа изложеното от своя защитник. В даденото и право на последна дума заявява, че касата в магазина на „Т.В.“ е била открехната и не е използвала ключове, за да я отвори. Иска от съда да потвърди присъда на СРС.

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, и в съответствие с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на контролирания съдебен акт, намери, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяна на същия.

Присъдата си контролираната съдебна инстанция е постановила по реда на Глава 27 от НПК. Разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК  е допустимо само тогава, когато първоинстанционният съд констатира, че самопризнанието на подсъдимия/ подсъдимата отразява неговата/ нейната действителна воля и сочи на пълно признание на фактите, описани в обвинителния акт и едновременно с това събраните на досъдебното производство доказателства подкрепят в достатъчна степен тези  самопризнания. Видно от проведената диференцирана процедура / при условията на чл. 371, т. 2 от НПК/, подсъдимата В.Н. е направила пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като състав на СРС разгледал делото като първа инстанция е приел, че това признание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, именно поради което с протоколно определение по реда на чл. 372, ал. 4 СРС е обявил, че при постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанието на подсъдимата (обхващащо и използването на техническо средство), без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласно фактите на обвинението, прокуратурата  претендира  деянието подсъдимата Н.  да е извършила като е използвала техническо средство, а именно – ключ, за да отнеме инкриминираната по делото парична сума от общо BGN 570.00 (петстотин и седемдесет лева), в банкноти с различен номинал. Въпреки тази недвусмисленост по повод начина на извършване на инкриминираното деяние, в мотивната част на присъдата си, контролираната съдебна инстанция е приела, че по делото не са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да може да се заключи, че за осъществяване на деяние подсъдимата Н. е използвала именно техническо средство – ключ, поради което е оправдала подсъдимата Н., за това да е извършила деянието си в условията на квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.

Приемайки, че подсъдимата не е използвала техническо средство при осъществяване на инкриминираното си деяние, контролираната съдебна инстанция е допуснала нарушение на императивното правило на чл. 373, ал. 3 от НПК, като е  установила обстоятелства, различни от тези описани  в обвинителния акт и се е позовала на направеното самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства само частично. Цялостното признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт води до ограничение във възможността решаващият орган по свой почин да събира доказателства за факти или да приеме факти, различни и/или несъвместими с описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт, като в този смисъл е и задължителната за съдилищата практика на Върховната съдебна инстанция, обективирана в ТР № 1/ 06.04.2009 г. по тълкувателно дело № 1/2008г. на ОСНК на ВКС, както и в Решение № 24, от 04.02.2013 г., по НД № 2290/2012 г., Н. К. III Н. О. на ВКС. В случай, че съдът е бил на становище, че липсват събрани в хода на досъдебното производство доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт  факти и е направено  искане от защитата и подсъдимата  за разглеждане на делото по чл.371,т.2 от НПК, то решаващият съдебен състав е следвал да не допусне диференцираната процедура, тъй като не са били налице предпоставките за провеждането й  и  съответно да разгледа същото или по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, или по общия ред, с цел да обезпечи на страните в наказателното производство равни процесуални права и възможност за пълноценно участие в процеса на доказване. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуални права на страните , което е във въззивното производство не може да бъде санирано.

Въз основа на извършената проверка на атакувания първоинстанционен акт и констатираните от въззивният съд процесуални нарушения  при разглеждане на  делото в СРС,  се налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд,  поради което и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл.348, ал.3,т.1 от НПК,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Присъда от 05.10.2017 г по НОХД № 8038/2017г. по описа на СРС, НО,112 състав;

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

Председател:

 

 

Членове :1.

 

 

               2.