№ 574
гр. Сливен, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230101131 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.
127, ал. 2 СК от К. Т. Д. срещу А. Т. А., двамата от гр. Сливен, за
предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от
съвместното им съжителство малолетно дете Т. А. А., ЕГН: ********* на
майката, определяне на местоживеенето на детето при майката, определяне на
режим на лични отношения на детето с бащата и осъждане на бащата да
заплаща на детето издръжка в размер на 300,00 лв. месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба до настъпване на условия за изменение на
размера й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че от връзката й се ответника се родил синът им Т.,
род. на ********* г. Излага, че ответникът работел като готвач и до м.
декември 2021 г. живели заедно в гр. Созопол. От получавани от ответника
писма от кредитни институции ищцата разбрала, че ответникът имал слабост
към хазарта и е теглил бързи кредити. През м. декември 2021 г. страните се
прибрали в гр. Сливен и заживели в дома на родителите на ищцата.
Ответникът продължил да излиза вечер и да посещава игрални зали. Страните
останали без средства, като ответникът дори откраднал пари от дома на
родителите на ищцата. Ищцата излага, че към момента страните са във
фактическа раздяла като единствено тя се грижи за детето, подпомагана от
1
своите родители. Детето имало нужда от средства в размер на 500 лв.
месечно. Ищцата към момента се намирала в отпуск по майчинство и
получавала обезщетение в размер на 650,00 лв. месечно. Ответникът работел
в Германия като готвач и получавал възнаграждение от поне 1700 евро
месечно. На изложените основания ищцата моли съдът да постанови майката
да упражнява родителските права спрямо детето и местоживеенето му да се
определи при нея, на бащата да се определи режим на лични отношения с
детето всяка първа събота от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч. в присъствие на
майката до навършване на 10-годишна възраст на детето, а след това всяка
първа седмица от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния
ден с преспиване, както и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката, както и да осъди бащата да заплаща на детето
месечна издръжка в размер на 300,00 лв. Ищцата претендира и направените
по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез назначения
от съда особен представител - адвокат, с който изразява становище за
допустимост и частична основателност на исковете. Не оспорва, че е баща на
детето, нито претенциите на майката родителските права да бъдат
предоставени на нея и местоживеенето на детето да бъде определено при нея.
Оспорва обаче твърденията в исковата молба, че не е осигурявал издръжка на
семейството, че е пристрастен към хазартни игри, както и че работи като
готвач в Германия и получава месечо възнаграждение поне 1700 евро, тъй
като липсват доказателства за това. Ответникът оспорва искането на ищцата
режимът на лични отношения на бащата с детето да е толкова ограничен.
Моли режимът му на лични контакти с детето да бъде определен до
навършване на 4-годишна възраст на детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца без преспиване, а след това и с преспиване, вкл. и за
Коледните, Новогодишните и Великденските празници; до навършване на 5-
годишна възраст на детето и 15 дни непрекъснато през лятото, а след това
един месец непрекъснато през лятото, който не съвпада с отпуска на майката,
вкл. и на рождения ден на бащата и всеки път по споразумение между
страните. Оспорва и размера на претендираната издръжка от 300,00 лв.
месечно като завишен и излага, че според възрастта и нуждите на детето
издръжката следва да бъде в размер на 250,00 лв. месечно.
2
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и със
своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск и моли да
бъде уважен.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който оспорва
предложения от ищцата ограничен режим на лични отношения с детето, както
и размера на претендираната издръжка.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
Видно от приетото по делото удостоверение за раждане детето Т. А. А.,
ЕГН: **********, е родено на ********* г., от майката К. Т. Д., ЕГН:
********** и баща А. Т. А., ЕГН: **********.
От представеното Удостоверение от ТП на НОИ - Сливен се установява,
че в периода от раждането на детето до м. декември 2021 г. ищцата е
получавала обезщетение в размер на 650,00 лв. месечно.
По делото е представен социален доклад от ДСП - Сливен, който съдът
кредитира изцяло като обективно, задълбочено и компетентно изготвен. В
доклада е изложено, че грижи за детето се полагат в семейна среда от
майката. Описано е, че жилищно-битовите условия са добри и подходящи за
живеене и отглеждане на дете. Социалният работник е изложил, че в грижите
за детето Т., ищцата е подпомагана от своите родители. Установено е, че за
детето е осигурен подходящ дневен и нощен режим, внимание и топлина от
близките му, а майката е осигурила стабилна семейна среда за растежа и
развитието на детето. В заключение изразеното от ДСП - Сливен становище е,
че майката осигурява жизнените потребности и полага необходимите грижи
за детето Т.. Същата е показала емоционална привързаност към него,
демонстрирала е интерес и загриженост към проблемите в развитието му и е
заявила желание и за в бъдеще да се грижи за него. Разговор с ответника не е
проведен, тъй като по данни на ищцата същият работи в Германия. В
социалния доклад е описано също, че към момента на изготвянето му,
месечните доходи на ищцата представляват обезщетение за майчинство в
размер на 710,00 лв. и помощ по чл. 7 ЗСПД в размер на 50,00 лв.
От личното изслушване на ищцата, както и от показанията на
разпитаната по делото свидетелка Д. Г., чиито показания съдът кредитира
3
изцяло като кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства,
логични и последователни, се установи по безспорен начин, че майката е
силно привързана към детето си и полага всички необходими грижи за него.
Свид. Г. описва, че детето се нуждае от памперси, записано е и на детска
кухня. Свидетелката излага, че ответникът живее в Германия от м. януари
2022 г., когато са се разделили с ищцата, като оттогава не е изпращал
средства за детето, не е звънял да се интересува как е то. От общи познати
свидетелката знаела, че ответникът работи като пицар в заведение и получава
възнаграждение в размер на 1600 - 1700 евро месечно.
Общоизвестна е информацията, че за 2022 г. в Германия е в сила
минимална работна заплата от 9,82 евро бруто на час, която важи за всички
работници/работнички, които нямат право на браншова минимална работна
заплата или нямат друг колективен трудов договор, тоест за стандартен
работен месец от около 21 работни дни по 8 работни часа минималното
брутно месечно възнаграждение е 1649,76 евро.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК от К. Т. Д.
срещу А. Т. А., двамата от гр. Сливен, за предоставяне упражняването на
родителските права спрямо роденото от съвместното им съжителство
малолетно дете Т. А. А., ЕГН: ********* на майката, определяне на
местоживеенето на детето при майката, определяне на режим на лични
отношения на детето с бащата и осъждане на бащата да заплаща на детето
издръжка в размер на 300,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова по спорна съдебна
администрация. При произнасяне по сезиралата съда молба относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето съдът
следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети
4
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК.
Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС, което макар
и постановено по отменения Семеен кодекс от 1968 г., все още не е загубило
значението си, предвид идентичността на разпоредбите както в Семейния
кодекс от 1985 г., така и в действащия Семеен кодекс от 2009 г., определянето
на родител, който еднолично ще упражнява родителските права става като се
държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата,
създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за
общественополезен труд, така че всяко дете да стане хармонично развита
личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси
на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на
имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др.
Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Желанието на
родителите и това на децата, а също така и мненията на близките, не са
задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат
предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на
децата и съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези
обстоятелства са от най-разнообразно естество като по-съществени от тях са
възпитателските качества и моралния лик на родителите.
Съдът намира предявения иск по чл. 127, ал. 2 СК за процесуално
допустим, а по същество и за основателен.
Страните не спорят относно това родителските права по отношение на
детето да се предоставят на майката и местоживеенето му да се определи при
нея.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че това е
и в най-добър интерес на детето, предвид ниската му възраст от една година и
четири месеца и необходимостта от майчина грижа. Безспорно се установи
също, че в семейството на майката е създадена сигурна и стабилна среда за
отглеждане на детето, където то се чувства добре и се полагат необходимите
за него грижи. Ето защо съдът намира, че упражняването на родителските
права спрямо детето следва да бъде предоставено на майката, при която да се
5
определи и местоживеенето на детето.
Следва да бъде определен и задължителен режим на лични отношения
на бащата с детето, за да може детето да изгради емоционална връзка и с
другия си родител.
С оглед установените по делото обстоятелства, че детето не е виждало
своя баща от повече от седем месеца и че същото е на много ниска възраст от
едва 16 месеца, съдът намира, че евентуалните първоначални срещи с бащата
следва да се осъществяват задължително в присъствие на майката и в позната
за детето среда в гр. Сливен. На тази възраст, детето има най-голяма нужда и
изпитва най-силна емоционална привързаност към своите родители, които
полагат непосредствените ежедневни грижи за него, в случая - майката. Ето
защо съдът намира, че режимът на лични отношения на детето с бащата
следва да бъде всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до
17:00 часа на съботния ден и от 10:00 часа до 17:00 часа на неделния ден, без
преспиване и в присъствие на майката, като срещите се осъществяват в гр.
Сливен.
Предвид отсъствието на ответника от България не е проведена среща с
него и семейството му от социалните работници от Отдел „Закрила на
детето“. Не е ясно дали и кога ответникът ще се върне от чужбина, нито къде
и с кого ще живее, не е установено дали има близки и роднини, които ще му
помагат в грижите за детето. Ето защо съдът намира, че не е в интерес на
детето да постанови разширен режим на лични отношения или такъв,
обхващащ дълъг период от време занапред, както претендират и двете страни.
Тъй като съдът не може да се базира на предположения кога ще започне
осъществяването на определения режим на лични контакти на детето с
бащата, то с оглед защитата на най-добрия интерес на детето, при желание на
бащата за разширяване на този режим занапред би следвало отново да се
отчете актуалната възраст на детето, да се вземат предвид битовите условия,
при които бащата ще живее в България и социалното му обкръжение и едва
след това да се подходи индивидуално за надграждане на емоционалната
връзка с бащата чрез разширяване режима на лични отношения.
На този етап съдът не може да постанови режим на лични контакти с
преспиване, било то и след навършване на 5 или 10-годишна възраст на
детето, защото не е ясно къде ще осъществява този режим и в какви условия.
6
Дали детето ще е подготвено за по-дълги срещи с бащата е въпрос, който
зависи не само от навършване на определена възраст от детето - 4, 5 или 10
години, а от индивидуалните особености на родителя и детето, от степента им
на опознаване един с друг и изразената готовност и най-вече след преценка,
че подобен режим не застрашава физическото и емоционално състояние на
детето и е в негов най-добър интерес.
С оглед изложеното съдът намира, че на този етап посоченият режим
на лични отношения на детето с бащата, а именно всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа на съботния ден и от 10:00 часа
до 17:00 часа на неделния ден, без преспиване и в присъствие на майката,
като срещите се осъществяват в гр. Сливен, ще позволи детето да привикне
постепенно със своя баща, а впоследствие при изразени от бащата желание,
готовност и установени възможности за това, би могло режимът да се
разшири доброволно по споразумение между родителите или отново със
съдействие на съда, но след отчитане на актуалните обстоятелства, касаещи
най-добрия интерес на детето.
Що се отнася до размера на дължимата издръжка, която бащата следва
да бъде осъден да заплаща, съдът намира следното.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, тоест за 2022 г.
минималният размер е 177,50 лв. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството да не е
навършило пълнолетие. От своя страна съдът не е обвързан от определен
максимален размер и с оглед на конкретните доказателства по всяко едно
дело може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства
на доходите на родителя.
Безспорно се установи от съвкупния анализ на гласните и писмените
доказателства, че детето Т. се нуждае от средства за издръжка, съответни на
7
нормалните нужди на всяко дете на неговата възраст. Не се установи по
отглеждането му да има други извънредни разходи или необходимост от
завишени средства за издръжка.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да
отговаря едновременно на установените потребности на детето и на доходите
на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 500,00
лева, за закупуване на пелени за еднократна употреба и специализирана за
възрастта козметика, за подходяща за възрастта здравословна и разнообразна
храна, дрешки и обувки, образователни книжки, играчки, стимулиращи
развитието на детето и други битови нужди.
При разпределяне на дължимата издръжка по отношение на всеки един
от родителите следва да се има предвид от една страна, че детето живее при
майката в България и същата полага ежедневни грижи за него, като
месечните й доходи са единствено обезщетение за майчинство в размер на
710,00 лв. и помощ по чл. 7 ЗСПД в размер на 50,00 лв.
На следващо място, установи се, че ответникът живее и работи в
Германия, поради което съдът следва да определи размера на издръжката на
базата на минималното възнаграждение в Германия от около 1650,00 евро
месечно, което кореспондира и с показанията на свид. Г., че ответникът
получава възнаграждение от 1600 - 1700 евро месечно. От друга страна не са
събрани доказателства по делото ответникът да има и други деца, които да е
задължен да издържа.
Ето защо, отчитайки всички установени обстоятелства, съдът намира за
справедливо бащата да поеме по-голяма част от издръжката на своя син, а
именно сумата от 300,00 лв. месечно, а майката да поеме разликата от 200,00
лв. месечно.
Предвид изложеното съдът намира претенцията на ищцата за осъждане
на ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. за
изцяло основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
8
заплати на ищцата направените от нея разноски в производството в размер на
25,00 лв. - заплатена държавна такса.
Видно от договора за правна защита и съдействие (л. 51 от делото),
пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ. Ето защо,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв, вр. чл. 21 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 400,00 лв. -
адвокатско възнаграждение по делото в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СлРС сумата от
общо 832,00 лв., от които 432,00 лв. държавна такса върху присъдената
издръжка и 400,00 лв. възнаграждение на особен представител, заплатено от
бюджета на съда.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете Т. А. А., ЕГН: ********** на
майката К. Т. Д., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Т. А. А., ЕГН: ********** да
бъде при майката К. Т. Д., ЕГН: **********, на адрес *********.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата А. Т. А., ЕГН: ********** режим на лични
отношения с детето Т. А. А., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа на съботния ден и
от 10:00 часа до 17:00 часа на неделния ден, без преспиване и в присъствие на
майката К. Т. Д., като срещите се осъществяват в гр. Сливен.
ОСЪЖДА бащата А. Т. А., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното дете Т. А. А., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител К. Т. Д., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 300,00 лв. /триста лева/, считано от датата на подаване на исковата
молба - 21.03.2022 г., до настъпването на законни причини за изменението
9
или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. Т. А., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ
на К. Т. Д. , ЕГН: **********, с адрес ********* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА А. Т. А., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат А. К. А. от АК - Сливен, ЛН: *********, със съдебен адрес
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв сумата от 400,00
лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по
делото в минимален размер.
ОСЪЖДА А. Т. А., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 832,00 лв. /осемстотин тридесет и два
лева/, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка и
възнаграждение на особен представител, заплатено от бюджета на съда.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10