МОТИВИ
към
ПРИСЪДА №
131 постановена на 13.07.2011г.
по НОХД № 121/ 2011г. по
описа на Районен Съд – Гълъбово
Обвинението е срещу подсъдимия А.М.К. с ЕГН ***********,***,
постоянен адрес: гр.Гълъбово, кв.”М.Станев”, ул.”Бор” №8, българин, български
гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, за това, че на като
на 01.03.2011г. и на 25.03.2011г. в
гр.Гълъбово, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел
чужди движими вещи велосипед марка “Муве” на стойност 120лв., от владението на
собственика Б.Г.Б. и радио транзистор “Селена В-125”, на стойност 25лв., от владението на собственика
П.М.П., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” във вр. чл.26, ал.1 от НК.
След направено
искане от подсъдимия А.К. и защитникът му за разглеждане на делото по реда на
глава двадесет и седма чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна
производството по делото да се разгледа по реда на тази глава.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и приети за съвместно
разглеждане в съдебното производство.
Представителят
на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, срещу подсъдимия -
както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянията, като излага доводи за доказаност, както от обективна, така
и от субективна страна на престъпленията. Счита, че с оглед признанието на
фактите от страна на подсъдимия и спецификата на производството по реда на
чл.371, т.2 от НПК, спрямо него следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.58а от НК.
Подсъдимият А.М.К.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия А.М.К. – адв.П.Г. – АК – Стара Загора, моли съда да наложи наказание
в минимален размер – при условията на чл.58а НК.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимия и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанията на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Свидетелят Б.Г.Б.
*** и притежава велосипед марка „Муве“. На 01.03.2011г., св.Б. отишъл с
велосипеда си на кафе. Спрял велосипеда пред входа на кафе „Алекс“ и влязъл в
заведението. Там останал около два часа. Когато излязъл установил, че
велосипеда му го няма. За случая св.Б. ***. Още
същия ден, полицейските служители при РУП-Гълъбово установили подс.К., който
управлявал велосипед „Муве“. Пред полицейските служители, подсъдимият признал,
че велосипедът не е негов и бил оставен пред кафе „Алекс“, откъдето го взел,
без знанието на собственика.
С
протокол за доброволно предаване от 01.03.2011г. велосипеда е предаден от подс.К.
и с разписка от същата дата е върнат на собственика.
Свидетелката
П.М.П. ***, в къща с двор. Една от стаите на къщата свидетелката ползвала за
съхранение на вещи. Свидетелката не заключвала стаята, а връзвала халките на
вратата със сезал. На 25.03.2011г., св.П. установила, че врата на стаята е
отворена. Влязла вътре и установила, че от стаята липсвал радио транзистор
„Селена“ В-125. За случая св.П. ***.Същия ден, полицейските служители спрели за
проверка подс.К., който носел радио апарат „Селена“ и признал, че го взел от
дома на св.П..
С
протокол за доброволно предаване от 25.03.2011г., подс.К. предал вещта и същата
е върната на собственика св.П. с разписка от 29.03.2011г.
Видно
от назначената при разследването съдебно-оценителна експертиза, стойността на
велосипед марка „Муве“ е в размер на 120лв. и стойността на радио апарат
„Селена В-125” е в
размер на 25 лв. Общата стойност на отнетите от подс.К. вещи е в размер на 145
/ сто четиридест и пет/ лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимия А.М.К. по реда на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно: постановление от 19.03.2011г. на РП-Гълъбово;
писмо с рег.№151/19.03.2011г.; жалба от Б.Б. от 01.03.2011г.; докладна записка
от М. М.; обяснения – 3бр.; протокол за доброволно предаване от 01.03.2011г.;
разписка; справка за съдимост с рег.№ 132/02.03.2011г.; докладна записка от Д.
Д. – мл.разузнавач при РУП-Гълъбово; постановление за образуване на ДП от
05.04.2011г.; писмо с рег.І189/05.04.2011г. на РУП-Гълъбово; докладна записка
от Р. Ш. – група “КП” при РУП-Гълъбово; жалба от П.М.П.; докладна записка от И.
Т. И. – мл.ПИ при РУП-Гълъбово; протокол за доброволно предаване от
25.03.2011г.; разписка от 29.03.2011г.; приемо-предавателен протокол от
25.03.2011г.; справка за съдимост с рег.№201/31.03.2011г.; постановление за
назначаване на експертиза от 01.05.2011г.; заключение на съдебно-оценителна
експертиза, ведно със справка-декларация; писмо с рег.№151/2011г. на
РУП-Гълъбово; протокол за разпит на свидетел – 5бр.; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение; протокол за разпит на обвиняем;
протокол за предявяване на разследване от 19.05.2011г. и заключително
постановление от 19.05.2011г.
В
съвкупността си показанията на всички свидетели са последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.
По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата
фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на от подсъдимия, намери, че същите се подкрепят
от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимия А.М.К. с ЕГН *********** е
автор на процесните деяния, което мотивира съда да приеме, че обвиненията срещу
него са доказани по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият А.М.К. е извършил престъплението по чл.196, ал.1, т.1, във вр. чл.194, ал.1, във вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, във вр. чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимия А.М.К.
на 01.03.2011г. и на 25.03.2011г. е осъществил две деяния, които са еднородни,
извършени в кратък период от време, при относителна една и съща обстановка и
поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление - кражба. Тъй като същите, безспорно, са извършени при една и
съща форма на вина - пряк умисъл, то в случая е налице продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият К.
е съзнавал обществено – опасният характер на всяко от деянията, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и е искал и целял тяхното настъпване. В
този смисъл подсъдимият К. е осъществил и двете деяния при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимия А.К.,
и на 01.03.2011г., и на 25.03.2011г. е осъществил изпълнителното деяние
„отнемане” в двете му части – прекратил е фактическата власт на собствениците
върху вещите, предмет на престъплението - отнел е чужди движими вещи –
велосипед и радио транзистор и е установил своя трайна фактическа власт върху
тях - имал е възможност да се разпорежда с отнетите вещи като със свои – така,
както намери за добре, което всъщност е и направил.
Подсъдимият А.М.К. с ЕГН *********** е
многократно осъждан за престъпления против собствеността.
-С присъда по
НОХД №166/2001г. на ОС-Сливен, в сила от 28.05.2001г., но подсъдимият К. е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 години, за престъпление
по чл.199, ал.1, т.3 и т.4 във вр. чл.198, ал.1 от НК, за извършено на
23/30.03.2000г.
-С
присъдата по същото НОХД №166/2001г. на ОС-Сливен, в сила от 28.05.2001г., на
подс.К. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.29, ал.1 от НК, извършено на 29/30.03.2000г.
-С
присъда по НОХД №190/2007г. на РС-Гълъбово, на подсъдимият К. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години за престъпление по чл.196,
ал.1 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, извършено
на 02.06.1997г.
-На
основание чл.25, във вр. чл.23 от НК е определено едно общо наказание по
присъда по присъдата по същото НОХД №166/2001г. на ОС-Сливен за престъплението
по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.29, ал.1 от НК и по присъда
по НОХД №190/2007г. на РС-Гълъбово, в размер на 2 години „лишаване от свобода“.
Присъдата е влязла в сила на 27.12.2007г.
Предвид
горепосочените осъждания, настоящата престъпна дейност на подсъдимия А. К.,
следва да се квалифицира като извършена при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, тъй като деянията, предмет на
настоящото дело са извършени от подсъдимия преди да са изтекли 5 /пет/ години
от изтърпяването на наложеното му наказание по горните НОХ Дела.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години - за
престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.”а” и
„б”, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С оглед спазването
на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за
извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия К., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените пълни и искрени самопризнания пред органите
на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на
обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, ниската
стойност на отнетите вещи, тежкото му семейно и9 имотно състояние, а като
отегчаващи - многобройните осъждания, извън необходимите за приложение на чл.29
от НК и то за престъпления по глава V от НК – против собствеността.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително
приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия А.М.К., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което на основание чл.373,
ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му
наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/година и 4 /четири/
месеца.
Имайки, предвид че
подсъдимият А.М.К., с оглед на
предходните му осъждания и търпени от него наказания се явява рецидивист по
смисъла на ЗИНЗС, съдът постанови така наложеното наказание да се изтърпи от
него при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип
съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия А.К., наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимия А.М.К. с ЕГН *********** за виновен по повдигнатото му обвинение,
намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 75.00
/седемдесет и пет/ лева, следва да бъдат присъдени в негова тежест.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимия
и стремежът муза облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/ Хр.Ангелов /