Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
………………...2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV - ти въззивен състав, в открито заседание на
единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
секретаря Татяна Асенова и прокурора
Борис Балев, като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД 2273/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С решение от 03.12.2018 година, постановено
по НОХД № 17912/2018 година, СРС, 94- ти състав е признал подсъдимия К.Г.И. за
виновен в извършването на административно нарушение по чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ,
поради което му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 250/
двеста и петдесет/ лева, като го е оправдал за това деянието да съставлява
престъпление по чл.325, ал.1 от НК. С решението са били присъдени в тежест на
подсъдимия и направените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение, в законоустановения
срок е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при Софийска районна
прокуратура, с който се иска отмяна на решението в оправдателната му част и
осъждане на дееца за инкриминираното престъпление по реда на чл. 78а от НК. В
протеста не се прави искане за събиране на нови доказателства.
В закрито съдебно заседание, проведено
на 10.06.2019 година, въззивният съд, по реда на чл.327 от НПК е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели или експерти, както и ангажирането на нови доказателства.
В проведеното 11.07.2019 година открито
съдебно заседание, държавният обвинител поддържа протеста и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено. Счита че подсъдимият от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 325 от НК, а не такова
по УБДХ, поради което намира, че същият трябва да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание.
Защитникът на подсъдимия - адвокат М.,
моли оправдателното решение да бъде изцяло потвърдено като правилно и
законосъобразно, а искането на представителя на държавното обвинение да бъде
оставено без уважение.
Подсъдимият, в своя защита, моли
решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено.
В последната си дума, подсъдимият
заявява, че няма какво да добави.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в протеста, допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното от фактическа
страна:
Подсъдимият К.Г.И. е роден на *** ***,
българин, българско гражданство, без образование, неженен, неосъждан,
безработен с адрес гр. София, кв. „*********с ЕГН **********.
На 30.06.2018 година, около 20:30 часа,
свидетелката М.Л.се намирала в гр. София, в ж.к. „Хаджи Димитър“, като сама
вървяла по бул. „Владимир Вазов“ към
спирка на градския транспорт, находяща се до бл.10, в близост до магазин
„Била“. Докато вървяла към спирката, свидетелката Л.видяла подсъдимия И., който
също се намирал в района на спирката и който си говорел сам, крещял и махал с
ръце във въздуха. На спирката нямало други хора и свидетелката Л.се изплашила
от поведението на обвиняемия, поради което и за да избегне контакт с него,
заобиколила спирката отзад. В този момент подсъдимият започнал да удря с юмруци
по спирката, от които удари същата се разтресла. Изплашена от поведението на
подсъдимия, св. Л.се отдалечила, като видяла полицейски автомобил и отишла, за
да съобщи за възприетото от нея. Полицейските служители – К.К.и Д.Ч.отишли до
спирката на бл.10 и видели подсъдимия И., който държал парче от счупеното кошче
за боклук. Свидетелят Л.посочила именно подсъдимия И. като лицето, за което се
отнасяло съобщението. Органите на реда задържали подсъдимия К.И. за срок от 24
часа по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и го транспортирали до сградата на 05
РУ – СДВР.
С протокол за доброволно предаване от
30.06.2018 година, подсъдимият И. предал
1 /един / брой метално кошче за боклук.
Съгласно заключението на назначената по
отношение на подсъдимия съдебнопсихологична и психиатрична експертиза,
по времето на инкриминираното деяние, същият се е намирал в състояние на
обикновено алкохолно опиване, лека към средна степен, като е могъл да ръководи
постъпките си и е бил улеснен в действията си от алкохолното опиване.
Счупеното от подсъдимия кошче за боклук
било собственост на „Е.С.С.Б.“ ЕООД, което дружество извършвало дейностите по
сметоизвозване и сметоподдържане в район „Подуяне“, като кошчето било закупено
през 2016 година от дружеството за сумата от 90 лева.
Изложената фактическа обстановка,
въззивният съд възприе въз основа на следните събрани по делото доказателствени
материали: показанията на свидетелите: М.Л., С.К., Д.Ч., К.К., писмените
доказателства -
справка за съдимост, заповед за задържане, протокол за обиск на лице, заверен препис
от фактура от 13.10.2016 година, протокол
за доброволно предаване, заключението на СППЕ, вещественото
доказателство - 1 /един / брой метално кошче за
боклук, както и от обясненията на подсъдимия.
Както е посочил първостепенният съд, от
доказателствената маса не се наблюдават значими противоречия, както по
отношение на мястото и времето на извършване на деянието, така и по отношение
авторството на процесния случай.
От показанията на свидетеля – очевидец М.Л.се
установява, че вървейки си по пътя към дома й възприела подсъдимия, който с
озадачаващи движения, ръкомахайки, си говорел сам, след което с юмруци започнал
да удря по спирката, от които действия св. Л.силно се изплашила и съобщила за
случващото се на намиращите се в близост полицейски органи. Показанията на св. Л.са
логични, последователни и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което съдът напълно им се довери.
Съдът кредитира напълно и убедителните
показания на свидетелите – полицейски служители – Чаков и Кодов, които отишли
до спирката и установили именно подсъдимия, който държал в ръката си парче от
счупеното кошче за боклук. Същите са обективни, логични, в допълнение и потвърждение
на показанията на св. Л..
Въззивният съд се доверява и намира за
непротиворечиви и показанията на свидетел С.К. – ръководител на филиал София-
район „Подуене“ в „Е.С.С.Б.“ ЕООД, от които се установява собствеността на
повреденото от действията на подсъдимия кошче за боклук, както и неговата
стойност.
В обясненията си, дадени в съдебно
заседание, подсъдимият посочва, че е счупил кошчето за боклук, но друго не
помни и изразява противоречива позиция в субективен план, което съдът намира за
своеобразна защитна реакция.
Подобно на районния съд, настоящият
съдебен състав се доверява и на изготвената по делото съдебнопсихологична и
психиатрична експертиза, от чието заключение се установява психичното състояние
на подсъдимия към момента на инкриминираното деяние. Изготвеното заключение е
компетентно, обективно и детайлно, даващо отговор на поставените въпроси,
относими към предмета на доказване.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, от правна страна районният съд законосъобразно е приел,
че подсъдимият К.Г.И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на вмененото му престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Правните изводи на съда са
съобразени с доказателствата по делото и със закона.
Действително, по делото безспорно се
установява, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, като на
30.06.2018 година, около 20:30 часа, в гр. София, бул. „Владимир Вазов“ и ул.
„Тодорини кукли“, до бл.10, посока ул. „Река Велека“, зад спирката на масовия
градски транспорт, пред бл.11, на беседка е удрял с юмруци по посочената спирка
и е нарушил целостта на съд за сметосъбиране на самата спирка, като е причинил
щети в размер на 90,00 лева.
Разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК
предвижда ангажирането на наказателна отговорност за престъпление „хулиганство“
за този, който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към
обществото.
Според чл.1, ал.2 от УБДХ, дребното хулиганство
е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други
неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение
и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността, или в
скарване, сбиване, или други подобни действия, с които се нарушават
общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска обществена опасност
не представлява престъпление по смисъл на НК.
Гореописаните действия, осъществени от
подсъдимия и според въззивния съд обаче не представляват престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК, макар същите да са укорими, морално и обществено неприемливи.
Правилно контролираният съд е стигнал до своите правни изводи, базирайки се на
ППВС № 2/1974 по н.д. № 4/1974 година, в което постановление се прави
разграничение между престъплението по чл. 325 от НК и извършването на нарушение
по УБДХ. Подсъдимият И., ръкомахайки във въздуха, удряйки по спирката и
счупвайки кош за смет е извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред, които действия
обаче не се отличават с висока степен на обществена опасност и които действия
не са били с голям интензитет и продължителност във времето. Агресивното
поведение на подсъдимия е било безпричинно, непредизвикано, непровокирано и
немотивирано от никого. Действията му сочат на незачитане на установения
правопорядък, на нормите на нравствеността и морала. В същото време обаче
съдебният състав на настоящия съд намира, че с оглед спецификата на случая, се
касае именно до непристойна проява, която се субсумира по УБДХ, а не до
действия по НК.
От друга страна, както правилно е
посочил районният съд, макар за съставомерността на престъплението по чл. 325
от НК да не се изисква публичността да е елемент от състава на престъплението,
то следва да се отбележи, че същото е извършено на публично място, но единствено
пред св. Л., която заявява и подчертава, че е била сама на процесното място,
поради което и силно се изплашила. Въззивният съд не споделя тезата, изтъкната
в допълнението към протеста на държавното обвинение, че деянието е станало достояние
на много хора. Също така следва да се
отбележи, че за съставомерността на
престъплението по чл.325 от НК, водещ критерий е насочеността на действието,
т.е. дали същото засяга грубо реда и общественото спокойствие, като съдебния
състав счита, че засягането на обществените отношения в конкретния казус не е в
такава степен, каквато изисква законодателят по НК.
На
следващо място, въззивният съд отбелязва, че съгласно приетото по делото СППЕ
заключение, подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно
опиване - лека към средна степен, което именно състояние е отслабило неговите
задръжки и възприятия във волеви аспект и което е довело до улесняване в
извършването на деянието.
В допълнение, съставът на настоящия съд
намира, че непристойните действия на подсъдимия се явяват изолиран случай и у
него не се наблюдават трайни престъпни прояви.
Предвид гореизложеното, контролиращият
съд, е на мнение, че в случая,
естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на действията на подсъдимия
И. припокриват състава на административно нарушение по чл. 1, ал. 2 УБДХ.
Агресивното му поведение е израз на
незачитане на общоприетите норми на поведение и на обществения ред и
спокойствие, но се касае до по-ниска степан на обществена опасност на деянието
му, което изключва разпоредбата на чл.325 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл,
съзнавал, че няма право и не трябва да буйства, като удря по спирката за масов
градски транспорт, както и да чупи имущество и въпреки това го е сторил, при
това на обществено място.
При
определяне вида и размера на наказанието, първостепенният съд, правилно е взел
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия като смекчаващо вината
обстоятелство, фактът, че е бил повлиян от алкохолното опиване при извършване
на деянието, като настоящият съдебен състав добавя и сравнително младата му
възраст към извършване на деянието /23 години/. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство правилно е взето предвид засягането на друг непосредствен обект,
различен от обществените отношения, защитими от разпоредбата на чл.1, ал.1 от
УБДХ, по –конкретно правото на собственост. Като адекватно отмерено се явява и
наложеното наказание на подсъдимия - глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева. Чрез него ще бъдат постигнати целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, като извършителят ще се поправи и
превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, ще се въздейства предупредително
и върху останалите членове на обществото.
Предвид изхода на делото, правилно са
възложени и направените разноски в тежест на подсъдимия.
С оглед изложеното и при осъществената
в цялост служебна проверка на обжалваното решение от Софийски градски съд не
бяха констатирани неправилно приложение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните правила или необоснованост, даващи основание за изменение
или отмяна на решението, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горното и на основание
чл.338 във вр. с чл.334,т.6 от НПК,Софийски градски съд,НО, IV – ти въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 03.12.2018 г. по НОХД №
17912/18 по описа на Софийски районен съд, НО, 94-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.