Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 08.06.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
27.05. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1035 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1683/03.12.2019
г. по гр.д.№3365/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
Въззивникът „Е.” ЕАД със седалище и
адрес на управление в гр. П. излага доводи за незаконосъобразност на решението,
като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло.
Претендира за присъждане на разноски пред двете инстанции.Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззиваемия.
Въззиваемият „В.“ ЕООД ЕИК *** чрез
процесуалния си представител изразява становище,че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Ищецът „В.” ЕООД, гр. С.З. твърди в исковата си молба, че осъществявал
основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни
води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при
изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на
територията на Област С.З. и Община Т.. Твърди, че е потребител на ел.енергия
относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.“, Община Т.,
който обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод
„В." 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената
ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на дружеството.
Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало
посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.
Твърди, че през периода от 23.07.2014г. до 22.08.2014г. заплатил на ответното
дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа, собственост на ищеца - Помпена станция „К.",
намираща се в общ. Т.: за м. август 2014г. била заплатена сумата 92,07лв. по
фактура № **********/31.08.2014г., представляваща начислена от ответника във
фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа.Сумата била измерена и
отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение,
като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV в Помпена станция „К.". Счита, че
измерването по този начин и конкретно на това място било незаконосъобразно и
водело до начисляване за заплащане на недължими суми като излага съображения в
тази насока. . Ищецът отправял
няколкократни писмени искания към „Е."
АД за промяна на мястото и
нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено
от „Е." АД писмо, ищецът изпратил искане за промяна на мястото на
измерване ведно с приложени документи, за следните обекти: -Подстанция „Т."
- извод „В." /т.е. за електропровод „В."/; -Извод „Р."; -В. – З.;
-ПС Х.. След получаване на това писмо от страна на „Е." АД по отношение на
всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и
нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, а единствено по
отношение на Електропровод „В." това не било сторено. Във връзка с това
ищецът изпратил и следващо писмо № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично
посочвал, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско
напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Т., като били
посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е изисква
промяната: -ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О.. -ИТ 2939033 „В."
с. К. /сега с наименование ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „К."/ с.К.. На това искане „Е." АД изпратило
писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което го уведомил, че следва да им предостави
документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „В.".
Изразява се становище,че тъй като в
случая се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител,
към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл. 29,
ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за
търговско измерване се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното електроразпределително предприятие .Количеството потребена от ищеца
електрическа енергия през исковия период било измервано не на границата на
собственост между собствения му кабелен електропровод и електрическата уредба
на електропреносното предприятие, а в намиращите се след тази граница
трафопостове. Следователно извършеното от разпределителното дружество измерване
било неправомерно и поради това за него не било възникнало задължение за
плащане на двата компонента от цената на консумираната електрическа енергия -
цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа. При това
положение за ищеца възниквал правен интерес да предяви срещу ответника иск да
бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които е получил
от ищеца. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД да осъди ответника „Е." ЕАД да му заплати сумата 92,07лв., представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - Помпена станция „К.", ИТ № 2939033, за периода
23.07.2014г. - 22.08.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
„Е.” ЕАД, гр. П. счита предявения иск за неоснователен, поради което го оспорва
изцяло. В изпълнение на задълженията си
по общите условия ответникът доставил в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „Е." ЕАД, като за стойността на доставената
ел.енергия и предоставените мрежови услуги, вкл. и услугата „достъп да
електроразпределителната мрежа", издало месечната фактура, стойността на
част от която съставлявала исковата сума. Между ищеца и „Е." ЕАД по силата
на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа. Присъединяването
на ищеца било извършено преди
влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи при приложима и при спазване на
действащата към момента на присъединяването нормативна уредба. Доставената
електрическата енергия, вписани в процесната фактура била остойностена съгласно
действащото в процесния период решение на КЕВР. Съобразно Решение
№Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната
мрежа ставала задължителна, заплащала се от всички потребители, присъединени
към електроразпределителната мрежа и отразявала всички разходи, които „Е."
ЕАД извършва за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като
оперативно управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по
осигуряване и поддържане на измервателните групи, като в тази цена не се
включвала стойността на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното
поддържане. Тези разходи били включени в цената за пренос. Цената за пренос
през електроразпределителната мрежа се заплащала от всички потребители
съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която е
присъединен обекта им и отразявала всички разходи, които „Е." ЕАД извършва
за физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от
потребителите количества електрическа енергия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намери за установено следното:
В
хода на двуинстанционното производство не се оспорват следните обстоятелства:По
делото е представена фактура № **********/31.08.2014 г., издадена от ответника
за дължима от ищеца сума за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги
за множество места на потребление, вкл. ИТ
№ 2939033 – ЕИ В И К С. К. - за периода 23.07.2014г. - 22.08.2014 г. Сумата по фактурата е заплатена от
ищеца с платежно нареждане от 08.09.2014г.Ответникът е имал качеството на
обществен доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада
собствената на ищеца Помпена станция „К.“-
с. К., ИТН 2939033.Страните са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
електроенергия при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на
електроенергията.
„Е.“ АД е изпратило до
ищцовото дружество писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008 г., в което е посочило, че
тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанцията, и че за клиентите, които са изпратили необходимите
документи, дружеството вече не начислява цена за пренос за съответните обекти,
считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. Ищецът е отговорил с писмо с изх. № 1784/23.10.2008 г. относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”. С писмо до ответното дружество с
изх. № 2013/05.12.2008 г. ищецът е поискал да бъде изместено поле мерене от
ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция Т. на
ИТ № 2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ № 2939033 В. с. К., които се захранват от
ел. провод 20 kV „В.”, собственост на ищеца. Посочено е че необходимите
документи са били представени с писмо
изх. № 1784/23.10.2008 г. С писмо с изх. № 01/09.01.2009 г. ответникът е
изискал от ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „В.” п/с Т..
С писмо изх.№ ЦУ-2231/24.11.2014 г. ищецът е поискал от „Е.“ АД
да
отпадне такса пренос за обекти ИТ № 2939032 ПС „О.”, с. О. и ИТ № 2939033 В. с.
К., като е посочил, че пР.га документи за собствеността на електропровода.
Назначена е съдебно-техническа
експертиза по делото ,от чието заключение се установява, че през периода 23.07.2014 г. - 22.08.2014 г. измерването на потребената от ищеца ел.
енергия по процесната фактура за обект Помпена станция „К.“- с. К., ИТН
2939033 е извършвано на страна ниско напрежение в ЗРУ 20kV/400V
в Помпена станция „К.“. Ако се
приеме, че електропровод „В." 20 kV, е собственост на
ищеца, измерването на употребяваната електроенергия може да бъде направено на
границата на собствеността в килията на Подстанция „Т.", захранваща
електропровод „В.". „Е.“ ЕАД е следвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна
група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за
средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен
отчет на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В.“
в подстанция „Т.“ чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в
съществуващата килия. Според вещото лице, ако се приеме, че електропровод „В.“
20 kV, изходящ от подстанция „Т.“, е бил собственост на ищеца пред
процесния период, то ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната
мрежа на „Е.“ ЕАД нито при монтирана измервателна група на страна ниско
напрежение в Помпена станция „К.“-
с. К., ИТН 2939033, нито при
монтирана измервателна група на ниво средно напрежение в подстанция „Т.“. През
процесния период „Е.“ ЕАД няма никаква собствена електроразпределителна мрежа
по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да
претендира за такса достъп до същата. Според вещото лице по повторната
съдебно-техническа експертиза, поради това че електроснабдителното предприятие
се ангажира с доставката на електрическа енергия до определената разполагаема
мощност и осигурява сигурността на доставката, ищецът дължи заплащане на такса
достъп до разпределителната мрежа за обект Помпена станция „К.“- с. К., ИТН 2939033 за съответния период.
Съгласно
чл. 26, ал. 1 от действащите през процесния период Правила за търговия с
електрическа енергия /ДВ, бр. 64/17.08.2010 год./ мрежовите услуги се заплащат върху
използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за
търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени. Съгласно чл.
120 от ЗЕ електрическата енергия,
доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско измерване -
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на
имота на потребителя. Според чл. 120 ал. 2 от ЗЕ границата на собственост върху
електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се
определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Нормата на чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., която е
наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ, предвижда, че когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
От
доказателствата по делото се установява, че ищецът е собственик на Помпена
станция „Помпена станция „К.“-
с. К., на намиращото се в нея
ЗРУ и на електропровод „В." 20kV, свързан с Подстанция Т.. Това
е видно от заповед № 135/12.12.1995 г. на кмета на Община Т., акт за приемане и
предаване на основни средства от Община Т. на „В.“ – С.З. на следните обекти и
принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Д. /старо наименование на Помпена
станция „К.“/, Трафопост 1х400
към П.С. О., електропровод 20 кв. от подстанция Т. до П.С. Д. с отклонение към
П.С. О., Кабелно захранване на П.С. Д. и П.С. О. от съответния трафопост и
извадка от инвентаризационен опис.
От
заключението на съдебно-техническите експертизи по делото е видно, че за обект
с ИТ № 2939033 - Помпена станция „К.“-
с. К. през процесния период е
доставена електроенергия на ниво средно напрежение по собствения на ищеца
електропровод „В.”. Трансформирането на електроенергията от ниво средно
напрежение до ниво ниско напрежение се е извършвало от съоръжения, разположени
в Помпената станция, собственост на ищеца. Следователно средството за търговско
измерване не е поставено на необходимото място, съобразно изискванията на чл.
120 от ЗЕ, тъй като не е разположено на границата на собствеността в Подстанция
Т., откъдето се захранва електропровод „В.”.
Първоинстанционният съд подробно е анализирал експертните изводи на
вещото лице,поради което на чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на решението на районния съд в тази част.
В
разглеждания случай по делото не е спорно, че при присъединяване на процесния
обект на ищеца към електропреносната мрежа през 1995 г. мястото на измерване на
потребената електрическа енергия е определено на ниво ниско напрежение в
Помпена станция „К.“. През 2008
г. обаче е настъпило изменение в начина на определяне на цената на
потребяваната електроенергия, като същата включва и компонента „цена за достъп
до електроразпределителната мрежа“. Доколкото мрежата, доставяща електроенергия
до обект Помпена станция „К.“
след Подстанция Т., не е била собственост на ответното дружество, от този
момент за него не съществувало основание за начисляване на цена за достъп.
Ответникът не е имал разходи за поддръжка, реконструкция и разширяване на
електроразпределителната мрежа след подстанцията, които да се покриват от тази
цена.
Въззивният съд намира,че са налице всички елементи от фактическия състав
на чл.55 ал.1 ЗЗД,поради което решението на
районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските
:Процесуалният представител на “Е.” ЕАД е направил възражения за прекомерност
на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. В настоящия
случай въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.,
което не следва да бъде намалявано поради прекомерност предвид Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 1683/03.12.2019
г. по гр.д.№3365/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
ОСЪЖДА
"Е." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ** да
заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ***
сумата 360 лв./триста и шестдесет лева/, представляващи съдебни разноски по следната банкова сметка; **
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: