Р Е Ш Е Н И Е
№ 881/4.12.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
|
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша
докладваното |
|
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 934 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалбата на Г.Д.Г.
с ЕГН ********** *** против Решение № 1012-12-126/26.07.2019 г. на Директора на
ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 14/ прот. № 01146
от 12.04.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е
определен размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 387,20
лв.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на
Ръководителя на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, поради допуснати нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Подробни съображения във връзка с това твърдение са изложени в жалбата. Представени
са писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за допускане на
съдебно-икономическа експертиза, като са поставени конкретни въпроси.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ц., АК –
Пазарджик. Моли се съда да отмени процесното решение като неправилно и
незаконосъобразно, съответно да върне преписката на административния орган със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Подробни съображения
излага в писмено становище. Претендира направените по делото разноски,
направени в производството за държавна такса и депозит за вещо лице.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, редовно призован, се
представлява от гл. юрисконсулт С.. Моли се да бъде оставена без уважение
жалбата и да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното
решение. Поддържат се всички правни и фактически основания в индивидуалния
административен акт. Счита се, че претендираният стаж от Г.Г. за периода от
01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 г. не следва да
бъде зачетен като осигурителен стаж, като се излагат подробни съображения в
тази насока. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на
чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление с вх. № 2113-12-2380 от 14.12.2018 г. Г.Д.Г. е поискал да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на
заявлението е издадено Разпореждане № 1/ прот. № 0148 от 20.12.2019 г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО при осигурителен стаж от трета
категория труд 35 г. 6 мес. и 19 дни и начална дата 14 декември 2018 г.
За установяване на осигурителен стаж и доход за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст са представени документи за осигурителен стаж и
документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени
осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години
осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г. и за брутното
трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за
осигурителен стаж след тази дата до датата на пенсионирането.
По представените оригинални документи за периода от 01.12.1977 г. до
13.12.2018 г. е изчислен осигурителен стаж 35 г. 06 м. и 19 дни.
За жалбоподателя в Регистъра на осигурените лица за периода от 01.07.2015
г. до 31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 г. са подавани данни за осигурителен стаж и
доход в размер на 2400 лв. на месец от „Лоялти лизинг“ ЕАД гр. Пазарджик с код
вид осигурен 01 – работник и служител.
При проверка в Регистъра на трудовите договори е установено, че липсват
подавани данни за тези периоди, т.е. вписват подадени уведомления по чл. 62,
ал. 3 от КТ за сключване и прекратяване на трудов договор между Г.Д.Г. и
„Лоялти лизинг“ ЕАД.
На основание чл. 35 от АПК е изпратено писмо №13-12238-3 28.12.2019 г. от ТП
на НОИ – Пазарджик до осигурителя „Лоялти лизинг“ ЕАД за уточняване на дохода
за 2015 и 2016 година. Отговор не е получен в законовия 14- дневен срок.
Изпратено е писмо № 1043-12-32/18.01.2019 г. до контролните органи на НОИ
за извършване на проверка. Постоянният адрес на представляващия дружеството И.И.
К. е в с. **, област *, настоящ адрес ***. По данни на контролните органи от ТП
на НОИ – Стара Загора не е могъл да бъде осъществен контакт с представляващия
дружеството, тъй като пребивава в Затвора Стара Загора, където изтърпява
присъда „лишаване от свобода“, поради което проверката не е могло да бъде
извършена.
На 12.04.2019 г. е постановено Разпореждане № 14/прот. № 01146 на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б.
„д“ във вр. с чл. 10, ал. 2 от НПОС, с което е изменена и определена в действителен
размер личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Решение № 1002-12-126/26.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик
е потвърдено Разпореждане № 14/ прот. № 01146 от 12.04.2019 г., с мотивите, че времетраенето
на задължителното осигуряване се определя съобразно правилото на чл. 10 от КСО
– от деня на започване на трудовата дейност до деня на нейното прекратяване и в
конкретния случай не са представени доказателства за започната и упражнявана
трудова дейност от страна на жалбоподателя в „Лоялти лизинг“ ЕАД, за да е
налице възникнало основание за осигуряване, поради което при изчисляване на
пенсията не може да бъде взет предвид претендирания осигурителен доход.
За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е
допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от
страните съдът възприема като компетентно изготвена. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е посочило, че при направена проверка експертизата не е
могла да открие данни за платени осигурителни вноски от жалбоподателя за
периода 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г. като самоосигуряващо се лице и след като
самоосигуряващото се лице Г.Г. не е платило дължимите осигурителни вноски за
определен период, съответно не е налице и осигурен стаж за периода на неплащане
на осигурителните вноски. Експертизата определя осигурителен доход на
жалбоподателя за периода от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г.
до 31.03.2016 г. – 2600 лв. на месец, при зачитане на осигурителния доход от
„Лоялти лизинг“ ЕАД, индивидуален коефициент по чл. 70, ал. 4 КСО е 1,035,
процент осигурителен стаж – 47.34%. Размерът на личната пенсия на
жалбоподателя, съгласно условията поставени в задача 3 от експертизата следва
да бъде 433,31 лв. За 2001 г. – 2004 г. е подавана ГДД. В изпълнително дело
390/2011 г. не се третират задължения за ДОО и ЗО за периода преди 2007 г. Внасяните
суми от жалбоподателя до 2011 г. и след това са били за частично погасяване на
задълженията му. Независимо от плащанията, задълженията по изп. дело 390/2011
г. към 07.06.2018 г. са 17324,85 лв. главница и 16817,07 лв. лихви и внасяните
суми през 2018 г. са били за покриване на тези задължения.
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение. Прави
уточнение, че след справка в НАП се е оказало, че е подадена ГДД за 2005 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването,
и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена
форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При
издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е
допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт
е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт
противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.
Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към
ТП на НОИ гр. Пазарджик е териториално и материално компетентен да издава
разпореждания за отпускане и спиране на пенсиите. На основание чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. "а", ал. 2 и ал. 3 от КСО разпорежданията за отпускане и
спиране на пенсиите подлежат на задължително обжалване по административен ред
пред по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в 3-месечен
срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като
решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново
разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до
издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване
по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове за
обжалване са спазени. Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по обжалваното
разпореждане с решение, с което го е потвърдил като е изложил мотиви и подробни
аргументи, в тази насока. Посочено е правното основание за издаването му, както
и относимите правни норми, които обуславят постановяване на оспорения
административен акт.
По делото безспорно се
установи, че за процесния период от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. и от
01.01.2016 г. до 31.03.2016 г. въпреки подадените данни в Регистъра на
осигурените лица от осигурителя „Лоялти лизинг“ ЕАД, по делото не са
представени данни лицето да е осъществявало трудова дейност. Видно от
заключението на вещото лице не са открити и данни за платени осигурителни
вноски от жалбоподателя за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г. като
самоосигуряващо се лице. Предвид на това след като не са платени дължимите
осигурителни вноски за определен период, съответно същият не може да бъде
зачетен за осигурителен стаж.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО
за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни
вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и
дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4 а, ал. 1 КСО. В съответствие с
тази разпоредба, в случая при изчисляване на осигурителния стаж на жалбоподателя
не е зачетен периода от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г. до
31.03.2016 г., за който от него, като самоосигуряващо се лице, не са внесени дължимите
осигурителни вноски. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са
били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат да
бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на това производство
е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за определен период поради невнасяне
на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице /включително в случаите на невнасяне
на пълния размер на дължимите вноски, тоест при частично плащане/, следва при изчисляване
на размера на пенсията да се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този
период. В случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице
и ако тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото
да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има
право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че лицето
не е заявило за целите на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски и този стаж не му
е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, то осигурителният
доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера
на пенсията.
С оглед на това съдът намира,
че административният орган правилно към момента на постановяване на оспореното
решение не е зачел за осигурителен стаж периода 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. и
от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 г., поради непредставени доказателства за
започнала и упражнявана трудова дейност от страна на жалбоподателя в „Лоялти
лизинг“ ЕООД, за да е налице основание за осигуряване. Съгласно разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му. Според чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването
на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента
на приключване на устните състезания. Изричната разпоредба на чл. 142, ал. 2 от АПК, дава това правомощие на съда, при постановяване на решението си да вземе предвид
и новонастъпилите факти, които са от значение за правилното и законосъобразно решаване
на съдебния спор. В производството по оспорване на решението на директора на ТП
на НОИ пред съда обаче не са представени доказателства за заплатени осигурителни
вноски за посочения период в пълния им дължим размер, поради което съдът
намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и
направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще
следва да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ -
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** против Решение №
1012-12-126/26.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено
разпореждане № 14/ прот. № 01146 от 12.04.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване, с което е определен размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст
в размер на 387,20 лв.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ - гр. Пазарджик сумата
от 100 /сто/ лева, съставляваща сторените от последната разноски по
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за постановяването му.
СЪДИЯ:/п/