Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С.
22.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ-б въззивен състав в публично
съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА
СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
Мл.с. ВЕЛИЗАР
КОСТАДИНОВ
при секретаря Н.С. сложи за разглеждане
докладваното от
съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 16263 по описа за
2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 16273 от 18.10.2016 г. Софийски районен съд, ГО, 88 с-в по гр.дело №40935 по описа за 2015 год.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „А.“ АД против А. „П.И. “, иск с правна
квалификация чл. 213 КЗ, във връзка с чл. 49 ЗЗД – за сумата от 1885.98 лв.
- представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № 090303А442765 от 02.09.2009г., за застраховка „Каско”, за имуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП от 19.04.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на подаване на исковата молба –
13.07.2015г. до окончателното й изплащане. По
разноските: ОСЪЖДА ищеца, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на А. „П.И.“, сумата 300 лева - разноски за производството.
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
преди да бъде
разгледан спора по същество и основателността на исковата претенция при
проведено доказване елементите от фактическия състав за възникване
отговорността на ответника следвало да се произнесе по направеното от ответника
възражение за погасяване на вземането по предявения иск по давност.
В случая от
представените писмени доказателства – застрахователната полица и платежните
бележки, се установило по категоричен начин възникналото застрахователно
правоотношение между ищцовото дружество и собственика на автомобила – обект на
договора, със срок на действие към датата на настъпилото процесно ПТП. Затова неоснователни
били възраженията на ответника, че договорът за застраховка не е породил
действието си, поради неплащане на първата вноска по застрахователната премия,
доколкото от представените по делото платежни документи се установило плащане в
размер и срок, съобразно договореното между страните по него.
От представените
по делото фактура и фискален бон към нея, и двата документа от 10.05.2010г., се
установило извършеното плащане на сумата от 1885.98лв. – за извършен ремонт от „К.С.*“ЕООД в полза на В.Ш., упълномощен от
собственика на ремонтирания автомобил – „ДСК А.Л.“ АД за получаване на
сумата. Счетоводния и платежния документ
били издадени въз основа на проформа фактура от 20.10.2010г. с посочено в
същата основание за плащане – за резервни части и труд - джанта. С оглед на това,
съдът е приел, че с тези действия по извършване плащане на сумата, необходима
за възстановяване на щетите на увредения процесен автомобил, било осъществено
плащане на дължимото застрахователно обезщетение, макар и издадения разходен
касов ордер за това да е бил издаден от застрахователното дружество в последващ
момент – 26.08.2010 г. С оглед директното извършване на плащането на
застрахованото лице от извършилия ремонта, съдът приел, че това е моментът за
възникване на регресната отговорност, предвидена в чл. 213 КЗ на отговорния за
причиняване на вредите – в случая ответника в производството. Последващото
уреждане на отношенията между застрахователя и извършилия плащането било
предмет на изпълнение на други договорни отношения между тях и не било
релевантно при преценка осъщественото изпълнение по договора за застраховка. СРС
приема, че регресната отговорност на ответника по делото възниква от момента на
плащане на застрахователното обезщетение, което било сторено на 10.05.2010 г. и
от този момент започвал да тече давностният срок относно вземането на
правоимащия срещу регресно отговорния, като това бил моментът, в който
застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице. Тази отговорност
произтичала пряко от закона, не била договорна и не била обвързана с
договореното между страните. С оглед характера на вземането, приложим бил
института на общата 5-годишна давност, като с оглед датата на изплащане на
застрахователното обезщетение, давностният срок
бил изтекъл към момента на предявяване на иска – 13.07.2015г. С
погасяване на вземането по давност се погасявала и възможността на правоимащия
субект да търси събирането му по принудителен ред, включително и чрез
провеждане на съдебно производство, постановеновеното в крайния съдебен акт, в
хода на което, подлежи на принудително изпълнение.
С оглед
гореизложеното, СРС е приел предявения иск за напълно неоснователен само на
това основание, като е счел, че не следва да излага допълнителни мотиви относно
наличието на останалите предпоставки за неговата основателност.
Подадена е въззивна жалба от З. „А.“ АД, ищец пред
СРС. Решението се обжалва изцяло. Излагат се доводи за неправилност. Счита,
че претенцията му по чл.213 КЗ, понастоящем отменен, е доказана. Сочи, че
неправилно СРС бил приел за меродавен момента на плащането на ремонта, тъй като
това не било директно плащане, а плащане по фактура.
Иска се да бъде
отменено обжалваното решение и вместо това постановено друго, с което
претенциите му да бъдат уважени. С въззивната жалба не се претендират разноски.
От въззиваемия, ответник пред СРС- АПИ, е постъпил
отговор
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното решение. Давностният срок започвал да тече от 10.05.2010
г.,поради което към датата на предявяване на иска – 13.07.2015 г. бил изтекъл.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното
решение въззивникът е бил уведомен на 28.10.2016 г. Въззивната жалба е подадена
на 03.11.2016 г.
Следователно
въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С
първоинстанционното решение, което се обжалва, предявеният от ищеца /въззивник/
иск по чл.213 КЗ и този по чл.86, ал.1 ЗЗД не са уважени, затова съдът счита,
че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само
доколкото са посочени в жалбата.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск по чл.213, ал.1 КЗ, отм. обективно съединен с иск по
чл.86, ал.1 ЗЗД.
След служебно
извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и постановено в допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
/Отношенията между страните се уреждат от вече
отменения КЗ/
По иска с правно основание чл.213, ал.1 КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 213. (1) от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
В исковата молба
се твърди, че при попадане в необезопасена дупка на 19.04.2010г. са причинени
щети на застраховано при ищеца въз основа на договор за имуществена застраховка
МПС, за възстановяването на които било определено обезщетение, заплатено от
ищцовото дружество. Причина за настъпване на ПТП било наличието на
несигнализирана дупка на стопанисвано от ответника пътно платно. Поради това,
последният носи отговорност за причинените вреди, настъпили като следствие от работата,
възложена на работниците или служителите му по поддържане безопасността на
общинските пътища. Нарушението или неизпълнението на задълженията за
осигуряване на условия за безопасно преминаване по пътното платно съставлява противоправно
деяние, което се явява в пряка причинно-следствено връзка с вредоносния
резултат, изразяващ се в причиняване на имуществените вреди. Въпреки
отправената покана, ответното дружество не било изпълнило задължението си да
заплати обезщетението по деликтната отговорност. Поради това, претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените
вследствие на противоправното поведение на лицата, на които е възложил
определена работа имуществени вреди на застрахования при ищеца автомобил в
размер на 1885.98лв., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2015г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Тъй като основанието на предявения регресен иск възниква
от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по
силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, затова началният
момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на
застрахователното обезщетение на правоимащия.
В конкретния
случай, действително, датата на фактурата, съставена от сервиза, извършил
ремонта на увреденото МПС, е с дата 10.05.2010 г. Със същата дата е и фискалния
бон, виж л.22 /по делото пред СРС/.
Същевременно е
представено и писмо с което собственика на МПС е изразил съгласие обезщетението
да бъде изплатено на В.Ш., което е с дата 21.07.2010 г./л.23/.
Самото плащане на застрахователното обезщетение е
отразено в РКО, съставен на 26.08.2010 г./л.26 по делото пред СРС/.
Давностният срок погасяващ
регресното вземане на застрахователя е общия петгодишен давностен срок, уреден
в чл. 110 от ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давноста започва
да тече, от момента, в който вземането стане изискуемо. Това е момента, от
който застрахователят е изпълнил чуждото задължение и е обезщетил увредения
собственик като е заплатил обезщетение за щетата. От този момент
застрахователят е встъпил в правата на увредения собственик и е можел да
реализира регресното си право, като търси възстановяване на изплатеното
обезщетение от увреждащото лице. Следователно това е момента, от който правото
е можело да бъде упражнено и момента от който започва да тече давността,
погасяваща това право при бездействие на носителя му. В този смисъл е и
задължителната за районните и въззивни съдилища практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 53/2009 г., по т.д. №
356/2008 г. на І ТО, решение 173/2009 г. по т.д. 455/2009 г. на І
ТО, както и определение № 493/2009 г., по т.д. 321/2009 г. на ІІ ТО на
ВКС. С оглед изложеното съдът приема, че регресното право на въззивника е
породено на 31.07.2007 г. и би било погасено по давност ако не е било съдебно
предявено до 31.07.2012 г.. Исковата молба е преди посочената дата, поради
което и правото на иск на ищеца не е погасено по давност.
При това
положение въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в
разрез с материалния закон и установената задължителна съдебна практика по реда
на чл.290 ГПК, обективирана и в т. 14 на ППлВС №
7/1977 г., Р. на ОСГК на ВС № 117/3.ХІІ.1962 г. по гр. д. № 89/1962 г., както и
в Р. № 178/21.Х.2009 г. по т.д. № 192/2009 г. на ВКС, Р. №
449/18.ІІІ.2002 г. по гр. д. № 1785/2001 г. на ВКС, Р. № 178/21.Х.2009
г. по т.д. № 192/2009 г. на ВКС и обобщена с РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 02.02.2011 Г. ПО Т. Д. № 206/2010
Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.
Налага се извод, че претенцията на ищеца /въззивник пред настоящата инстанция / не е погасена по давност, поради което
съдът следва да изложи мотиви по
съществото на спора:
С писмения
отговор на исковата молба в предвидения за това срок, ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер. Заявява, че не се установява възникналата
облигационна връзка по застрахователно правоотношение между ищцовото дружество
и собственика на увредения автомобил, както и заплащане на застрахователно
обезщетение в посочения размер. Оспорва факта на настъпване на ПТП . Оспорва механизма на ПТП, както и
наличието на причинно-следствена връзка с причинените вреди на автомобила. В
тази връзка твърди, че произшествието е възникнало по вина на водача, поради
движение на автомобила с несъобразена скорост и неуместните действия от негова
страна и счита, че е налице съпричиняване, в случай че бъде приета исковата
претенция за основателна.
По делото е
представена Застрахователна полица № 090303А442765 от 02.09.2009г., в която е
обективиран сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност“ и застраховка „Каско“, сключен между ищеца като застраховател и
„ДСК А.“ ЕООД, в качеството на застрахован, за следното МПС – л.а. марка
„Мерцедес“, модел „5500“, рег. № ********, при застрахователна сума 105
607.54лв. и срок на действие на застраховката 12 месеца. Договорено е
застрахователната премия да бъде заплатена на четири равни вноски в периода на
срока на действие на договора, като първата платима към момента на сключването
му. Приложени са и Общи условия към договора за застраховка.
Представени са
четири платежни бележки за извършени плащания на всяка една от четирите вноски
по застрахователната премия в размер на по 2323.69лв., съответно на дати –
02.09.2009г. – първа вноска; 15.12.2009г. – втора вноска; 04.03.2010г. – трета
вноска и 03.06.2010г. – четвърта вноска.
С Уведомление-декларация по щета по
застраховка „Каско на МПС” от 20.04.2010г., водачът на застрахования автомобил
- л.а. марка „Мерцедес“, модел „5500“, рег. № ********, е уведомил
застрахователя – ищцовото дружество, за настъпилото ПТП от 19.04.2010г., като в
същото е описано, че е било реализирано поради попадане в несигнализирана дупка
на пътното платно, при което била спукана джанта на автомобила. Приложена е и
декларация , подписана от водача на автомобила с описание на обстоятелствата
при настъпване на произшествието.
Представено е
Опис-заключение по щета №11010030100096 от 20.04.2010г., заведена при ищеца, в
което е отразено, че при извършен оглед на л.а. марка „Мерцедес“, модел „5500“,
рег. № ******** , са били констатирани
щети на следните части на автомобила – джанта на предно дясно колело.
По делото е
изготвена и съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, заключението по която
съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в отговор на поставените
задачи, и от което се установява, че механизмът на ПТП се изразява в попадане
на процесния лек автомобил в несигнализирани и необезопасени дупки на пътното
платно на главен път Е79 на разклона за с.Рилци в посока гр.С.. Според вещото
лице, щетите на автомобила е възможно да бъдат получени при така описания
механизъм на ПТП и да е налице причинно-следствена връзка между тях и
събитието. Към датата на реализирането му, стойността на щетите възлиза на
1897.62лв. Размерът на обичайните разноски, направени от застрахователя за
определяне и изплащане на обезщетението варира в границите между 10 лв. и 25
лв., като зависи от възприетата методика за работа.
В публичното
съдебно заседание, състояло се на 31.05.2016 г. заключението не е било оспорено
от нито една от страните.
Плащане на застрахователното обезщетение в
претендирания размер е отразено в РКО, съставен на 26.08.2010 г.
По делото не е
спорно, че процесния път, където е реализирано ПТП е възложен за стопанисване
на ответника.
При това
положение претенцията по чл.213, ал.1 КЗ, отм. се явява основателна и доказана
в пълен размер.
Твърдяното от
ответника съпричиняване не беше доказано по никакъв начин.
Налага се извод,
че обжалваното решение се явява неправилно и като такова ще следва да
бъде отменено и вместо това постановено
друго, с което претенцията ще следва да бъде уважена за пълния предявен размер.
Обезщетението ще
бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.07.2015 г. до окончателното
плащане.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода
на спора пред настоящата инстанция обжалваното решение е неправилно и в частта
за разноските.
Ищецът е направил разноски в размер на 506 лв. като с
оглед изхода на спора такива му се следват.
На
ответника разноски не се следват. Затова обжалваното решение в частта, в
която в полза на ответника са присъдени разноски следва да бъде отменено също.
Пред
въззивната инстанция:
На въззивника се
следват разноски в размер на 237,72 лв.,
изразяващи се в юриск.възнаграждение, което съдът определя в размер на 200
лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК във
връзка с 37 ЗПП във връзка с чл.25, ал.1 от НЗПП, както и при съобразяване с
фактическата и правна сложност на спора /пред въззивната инстанция/, както и 37,72 лв.-държавна такса за
въззивното обжалване..
На
въззиваемият разноски не се следват.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 16273
от 18.10.2016 г. Софийски районен съд,
ГО, 88 с-в по гр.дело №40935 по описа за
2015 год., изцяло.
и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. “П.И.”,гр.С., със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „А.“, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл. 213 КЗ, отм. във връзка
с чл. 49 ЗЗД , сумата от 1885.98 лв. -
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№ 090303А442765 от 02.09.2009г., за застраховка „Каско”, за имуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 19.04.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на подаване на исковата молба –
13.07.2015г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА А. “П.И.”,гр.С.,
със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ наЗАД „А.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 506 лв. - разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА А. “П.И.”,гр.С., със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „А.“, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, сумата в
размер на 237,72 лв. -разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: