№ 572
гр. Сливен, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230103208 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че на 14.02.2018г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със
седалище гр.София /Теленор/ сключило с В. Д. Д. Договор за мобилни услуги за ползване на
номер **********, за срок от 24 месеца, с абонаментен план Тотал 24.99. По-късно мъжа
предпочел друг абонаментен план- Тотал 30.99, за което било сключено допълнително
споразумение от 15.08.2018г., със срок на действие също две години, но считано от тази
дата.
На същата той сключил и договор за лизинг, по силата на който получил за ползване
мобилно устройство SAMSUNG Galaхy J5 2017 Blue за период от 23 месеца, срещу
лизингова вноска от по 11.99лв. на месец и с правото абоната да придобие собствеността
върху него при заплащане на допълнителна сума от 11.99лв., след изтичането на този срок.
По този начин и поради ползваната преференция, предоставена предвид избрания от Д.
абонаментен план, цената на мобилното устройство възлязла на 287.76лв., докато
стандартната е била 629.90лв.
Очевидно следва да се разбира, тъй като е посочен в средната част на текста на стр.
втора от исковата молба, че на 15.08.2018г. е бил сключен и друг договор за ползване на
мобилни услуги и той е за мобилен номер ********** за срок от 24 месеца с абонаментен
план Интернет по мярка.
За потребените от мъжа услуги дружеството издавало всеки месец фактури, на
различна стойност, за общо 141.73лв., но той не ги заплатил. Поради това и основавайки се
на договорна клауза, Теленор ... прекратил едностранно договорите. При това положение
ответника останал задължен за няколко суми. На първо място, за споменатите 141.73лв.,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление за периода
1
20.02.2019г.-19.06.2019г.; за 155.87лв., представляваща сбора на дванадесет лизингови
вноски за цитираното по-горе мобилно устройство, незаплатени за периода м.07.2019г.-
м.07.2020г. Последното задължение било в размер на 246.18лв. и е за неустойки, едната от
които дължима му според ищеца за предсрочното прекратяване на договора за ползване на
мобилни услуги, като вземането е формирано от сбора на три от следващите се след датата
на едностранното прекратяване на договорите до края на иначе предвидения срок на
действие на последните, вноски- 77.46лв., а другата неустойка е в размер на 168.72лв. и
представлява разликата в цената на мобилното устройство SAMSUNG Galaхy J5 2017 Blue:
цена с отстъпка, направена поради сключването на договор за абонаментен план,
едностранно прекратен в последствие от ищеца и цената му без тази отстъпка.
В исковата молба се сочи, че за тези суми дружеството подало пред Сливенски
районен съд заявление по чл.410 от ГПК и му била издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д.№ 1446/2021г. С предявените искове, образувани в настоящото
исково производство, Теленор ... претендира съда с решение да приеме за установено, че В.
Д. Д. му ги дължи, като първата от тях ведно със законната лихва, считано от датата, на
която е депозирало заявлението по чл.410 от ГПК.
Дружеството търси направените от него разноски в настоящото дело- за доплатена
държавна такса за образуването му и за адвокатско възнаграждение.
На ответникът бе връчен препис от исковата молба, но писмено отговор не е
депозиран. Той и не се яви на проведеното открито съдебно заседание и не бе представляван
в него.
Ищцовото дружество чрез пълномощник-адвокат поддържа исковете, както и прави
искане да му бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски.
В това заседание, в което бяха приключени съдебното дирене и устните състезания,
съда взе становище и по искането на ищеца за произнасяне с неприсъствено решение, като
указа, че в случая са налице предпоставките за постановяване на такова. Ето защо и на
основание чл. 239 ал. 2, изр. второ от ГПК съда указва в настоящия съдебен акт, че той се
основава на наличието на предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и няма
да излага други доводи/мотиви.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят всички сторени от него
разноски- както в заповедното производство, така и в исковия процес.
Въз основа на изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
На основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в
условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, че В. Д. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр.Сливен,
....... дължи на „ТЕЛЕНОР България“ЕАД, със седалище гр. София и адрес на управление на
2
дейността – ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, с ЕИК: *********, сумите, за
които на дружеството е издадена в заповедното производство, развило се в ч. гр. дело №
1446/2021 г. на Сл.РС заповед № 297/ 22.04.2021 г.
ОСЪЖДА В. Д. Д., с ЕГН: ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР България“ЕАД,
ЕИК: ********* на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство–ч.гр.д.№
1446/2021г. на СлРС: 25 лв. (двадесет и пет лева)- държавна такса и адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство – 180 лв. (сто и осемдесет лева).
ОСЪЖДА В. Д. Д., с ЕГН: ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР България“ЕАД, с
ЕИК: *********: на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия установителен процес –
гр.д.№ 3208/2021г. на СлРС: 125 лв. (сто двадесет и пет лева)- доплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство – 180 лв. (сто и осемдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3