№ 449
гр. Кърджали, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Пенка Вълкова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100624 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от М. Н. К. срещу ГД "ЖСОБТ"“ към Министерство на
вътрешните работи, представлявана от директора - главен комисар Т. Г., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 187 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 1499.02 лв., представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен труд в размер на
216.30 часа за периода от 01.11.2016 г.- 31.10.2019 г., получени в резултат на преизчисляване
на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 250.00 лв., представляваща сбор от изтекли мораторни лихви за забава, считано от
1-во число на следващия месец, за който се дължи възнаграждение за извънреден труд до
датата на депозиране на исковата молба 17.05.2022 г. В открито съдебно заседание е
направено искане за увеличаване на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД в размер на 621.35 лв.,
вместо първоначално заявения размер от 250.00 лв., което е допуснато с протоколно
определение на 29.11.2022 г. Моли да се постанови решение, с което да се осъди ГД
"ЖСОБТ"“ да заплати на ищеца сумата от 1499.02 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен от него извънреден нощен труд в размер на 216.30 часа за
периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на
положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и да
заплати сумата в размер на 621.35 лв., представляваща сбор от изтеклите мораторни лихви
за забава считано от 1-во число на следващия месец, за който се дължи възнаграждение за
извънреден труд, до датата на депозиране на исковата молба 17.05.2022 г. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез юрисконсулт е представил отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение
за изтекла давност съгласно чл. 111, б. „а“ и б. „в“ от ЗЗД на вземането за главници за
периода 01.11.2016 г. до 01.04.2019 г., респективно за претендираното обезщетение за
1
забавено плащане върху главниците, дължими за периода 01.11.2016 г. до 01.04.2019 г.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна по подробно
изложени съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от упълномощен адвокат,
който поддържа предявените исковете.
Ответната страна не се явява и не се представлява. Представя писмено становище с
изложени съображения по същество на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, счита за установено следното от
фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР
и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. №
2/2014 г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, другите имуществените спорове, извън
глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се
предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.
От приетите по делото писмени доказателства – Удостоверение Рег. № 6813р-
18212/30.10.2019 г., и Справка за период 01.11.2016 г. - 31.10.2019 г., издадени от ЗЖУ –
Кърджали се установява, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за
извънреден труд М. Н. К. е бил служител в ответното дружество и е със статут на държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗМВР.
От прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
периода от 01.11.2016 г. - 31.10.2019 г., М. Н. К. е изпълнявал служебните си задължения на
смени, всяка с продължителност 12 часа, при сумирано отчитане на работното време. През
исковия период същият е положил нощен труд от 1509 часа, който преизчислен на дневен с
коефициент 1.143 става 1725.30 часа и формира разлика в описаните часове в размер на
216.30 часа, които се явяват извънреден труд. Вещото лице е констатирало, че за процесния
период на ищеца не е било заплащано допълнително възнаграждение за извънреден труд,
получен в резултат на посоченото преизчисляване. В заключението си вещото лице е
изчислило, че дължимото в този случай допълнително възнаграждение за извънреден труд
възлиза на 1499.02 лв., а размерът на обезщетението за забава считано от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане, е в размер на 621.35 лв.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба,
съдът квалифицира предявените от ищеца искове, както следва: главен иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 187 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1499.02 лв.,
представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху сумата от 1499.02 лв., считано от
датата на депозиране на исковата молба 17.05.2022 г. до окончателното й изплащане и
акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 621.35 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 1-во число на следващия
месец, за който се дължи възнаграждение за извънреден труд, до датата на депозиране на
исковата молба 17.05.2022 г.
Исковeте са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви,
налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди
в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за
2
положен извънреден труд за процесния период.
Между страните не е спорно обстоятелството, че през периода посочен в исковата
молба ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като е работил
на сменен режим при сумирано отчитане на работното време. Спорно е дали при
определянето на възнаграждението за положения нощен труд през процесния период, са
приложими Кодексът на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се
приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба
коефициент от 1.143 по аргумент - чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Последният се определя с
просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на
нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Съгласно чл. 176 от
ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 178, ал. 1
т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В чл. 187 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при петдневна работна седмица. Според разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от КТ,
нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч до 06.00 ч. По аргумент от ал. 1, изр. 2
нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна
седмица е 7 часа. В чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е посочено, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 ч и 06.00 ч, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът счита, че приложението на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал. 2 от КТ, тъй като двете норми
регулират различен период от време, за който дават ограниченията на броя часове нощен
труд, които могат да бъдат полагани.
В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., приложима към процесния период, липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Съдът споделя
становището, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата на основание чл. 46,
ал. 2 от ЗНА. Съгласно текста на чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч.
на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд в размер не по-малък от 0.25 лв., като в чл. 9, ал. 2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време - нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за тях се
заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
В случая очевидно е налице колизия между правните норми на чл. 179, ал. 2 от
ЗМВР и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които не е приложена в процесното
правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето
между 22.00 ч. и 06.00 ч. се ползват със специалната закрила по КТ. Специалната закрила
сама по себе си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по
отношение на лицата, за които е предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на
3
държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен труд,
предвидени в КТ. Нормата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА предвижда, че ако постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високият по степен акт. В конкретният казус,
горепосочените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи за определянето на
размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд определят по-ниска стойност от
КТ, поради което процесното допълнително възнаграждение следва да бъде определено по
разпорежданията на нормативния акт от по-висока степен - т.е. приложима е нормата на чл.
188, ал. 2 от ЗМВР.
При наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, защото в противен случай би се поставил държавният служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ, по отношение заплащането на допълнителните
възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на закона.
В настоящия казус следва да се вземе предвид и разпоредбите на чл. 9а, ал. 1 и ал. 4
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските според които, при установяването
на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, а
когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4
и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Според чл. 9б, ал. 1 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ
се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя
в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се
умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия
договор. Съгласно чл. 9г от същата Наредба, отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда.
С оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че при липса на законово
определение за преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд, преизчислен в
дневен с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземе предвид при
решаването на въпроса дали е положен извънреден труд. В този смисъл е и даденият от
Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-262/20 г., че не налагат
да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях
нощен труд. (Решение от 24.02.2022 г., VB, C-262/20, ECLI:EU:C:2022:117). В същото
решение (т. 79), СЕС е посочил също, че ако не е основана на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в
областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
4
съответстващо на преследваната с нея цел (Решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C-882/19,
ECLI:EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика).
Предвид изложеното съдът счита, че в случая при липса на други приложени мерки,
именно уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд през
нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд и поражда
правото на ищеца да претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд при
наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин по делото съгласно
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност
С писмения отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност по отношение исковата претенция за периода от 01.11.2016 г.
до 01.04.2019 г., което съдът намира за основателно.
Относно възнаграждението за труд давността е тригодишна, съгласно чл. 111 б. „а“
пр. 1 ЗЗД, като законът не предвижда различие с оглед вида на правоотношението - трудово
или служебно. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
Съгласно чл.21 от Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерството на вътрешните работи: " работното време на
държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за
тримесечен период". В чл. 23 е посочено, че отработеното време от държавните служители,
работещи на смени, за отчетния период се изготвя протокол до десето число на месеца,
следващ отчетния период, като съгласно чл. 33 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно
предоставяне на протоколите във финансовите звена. Предвид изложеното за периода
01.11.2016 г. - 31.12.2016 г. (4-то тримесечие) възнаграждение за положен извънреден труд е
следвало да бъде платено в края на месец януари 201 7 г.; за I-во тримесечие 01.01.2017 г. -
31.03.2017 г., възнаграждение за положен извънреден труд е следвало да бъде платено в края
на месец април 2017 г.; за 2-ро тримесечие 01.04.2017 г. - 30.06.2017 г. възнаграждение за
положен извънреден труд е следвало да бъде платено в края на месец юли 2017 г.;за 3-то
тримесечие 01.07.2017 г. - 30.09.2017 г., възнаграждение за положен извънреден труд е
следвало да бъде платено в края на месец август 2017 г.; за 4-то тримесечие 01.10.2017 г. -
31.12.2017 г., възнаграждение за положен извънреден труд е следвало да бъде платено в края
на месец януари 201 8 г.; за 1-во тримесечие 01.01.2018 г. - 31.03.2018 г., възнаграждение за
положен извънреден труд е следвало да бъде платено в края на месец април 2018 г.; за 2-ро
тримесечие 01.04.2018 г. - 30.06.2018 г. възнаграждение за положен извънреден труд е
следвало да бъде платено в края на месец юли 2018 г.; За 3-то тримесечие 01.07.2018 г. -
30.09.2018 г., възнаграждение за положен извънреден труд е следвало да бъде платено в края
на месец август 2018 г.; за 4-то тримесечие 01.10.2018 г. - 31.12.2018 г., възнаграждение за
положен извънреден труд е следвало да бъде платено в края на месец януари 2019 г.; за I-во
тримесечие 01.01.2019 г. - 31.03.2019 г., възнаграждение за положен извънреден труд е
следвало да бъде платено в края на месец април 2019 г., поради което за посочените
периоди от 01.11.2016 г. до 01.04.2019 г., давността е изтекла, тъй като исковата молба е
депозирана на 17.05.2022 г., т.е. след изтичане на 3-годишната погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла, поради което претенциите на ищеца за обезщетение за забавено плащане на
главниците за периода от 01.11.2016 г. до 01.04.2019 г. също се явяват погасени по давност.
5
Предвид изтеклата погасителна давност за част от претендираното вземане за
периода – от 01.11.2016 г. до 01.04.2019 г., следва да бъде уважено вземането за незаплатени
главници за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2019 г., което съгласно заключението на
вещото лице по ССЕ възлиза на 162.54 лв., както и да се уважи искането за присъждане на
законната лихва за забава върху това вземане в размер на 46.57 лв., съгласно изчисленията
на вещото лице по ССЕ, считано от 1-во число на следващия месец, за който се дължи
възнаграждение за извънреден труд до датата на депозиране на исковата молба 17.05.2022
г.,като бъде уважена и акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от датата
на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. В останалата част иска
следва да се отхвърли като погасен по давност.
По отношение на разноските
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска, при което в тежест на ответника се възложи
сумата 47.34 лв. от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в общ размер на 480
лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с
отхвърлената част. Ответникът-юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно
на чл. 78, ал. 8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите
по чл.23 от от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на иска,
фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулта
процесуалното представителство (подаване на отговор на исковата молба, представено становище
по хода на делото без явяване в съдебно заседание), съдът определи размера на възнаграждението
съобразно чл. 23, ал. 1, пр.2 от Наредбата на 200 лв. От сбора на тази сума и сторените разноски
(общо 300 лв., от която 100 лв. за ССЕ и юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.), ищеца
дължи да заплати на ответника съразмерно на отхвърлената част от исковете сумата от 270.41лв.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат държавната
такса по делото съразмерно на уважената част от всеки от предявените искове, но не по-малко от
50 лв. /чл.1 от ТДТГПК/, при което ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-
Кърджали сумата 100 лв. за дължима държавна такса по двата иска и съразмерно с уважената част
от иска бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали заплатеното от бюджетните средства на
съда възнаграждение на вещо лице в размер на 19.72 лв., от общо заплатено в размер на 200 лв.
На основание гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД "ЖСОБТ"“ към Министерство на вътрешните работи, със седалище
и адрес на управление: ********, представлявана от директора главен комисар Т. Г., да
заплати на М. Н. К., с ЕГН ********** и адрес: ***********, чрез пълномощник адв. Д. Д.,
сумата в размер на 162.54 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 19.88 часа за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба
/17.05.2022 г./до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 46.57
лв., представляваща сбор от изтеклите лихви за забава върху посочената главница, считано
от 1-во число на следващия месец, за който се дължи възнаграждение за извънреден труд до
датата на депозиране на исковата молба 17.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер от 162.54 лв. до пълния му предявен размер от 1499.02 лв. за
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.11.2016 г. до 01.04.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
с коефициент 1.143, както и иска за заплащане на лихви за забава за разликата над уважения
6
размер от 46.57 лв. до пълния му предявен размер от 621.35 лв. върху отхвърлената
главница, считано от 1-во число на следващия месец, за който се дължи възнаграждение за
извънреден труд до датата на депозиране на исковата молба 17.05.2022 г., като погасени по
давност.
ОСЪЖДА ГД "ЖСОБТ"“ към Министерство на вътрешните работи, със седалище и
адрес на управление ********, представлявана от директора главен комисар Т. Г., да
заплати на М. Н. К., с ЕГН ********** и адрес: ***********, сумата от 47.34 лв.
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Н. К., с ЕГН ********** и адрес: *********** да заплати на ГД
"ЖСОБТ"“ към Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление
********, представлявана от директора главен комисар Т. Г. сума в размер от 270.41 лв.,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ГД "ЖСОБТ"“ към Министерство на вътрешните работи, със седалище и
адрес на управление ********, представлявана от директора главен комисар Т. Г., да
заплати в полза на Държавата-бюджет на съдебната власт, по сметка на РС- Кърджали сума
в общ размер 119.72 лв., представляваща дължима държавна такса и разноски в
производството, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7