№ 372
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20241000500303 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 158 от 15 ноември 2023г. по гр. д. № 94/
2023г. Окръжен съд - Видин е осъдил „ЗАД ДаллБогг: живот и Здраве”АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев,
ж.к.“Дианабад“, бул. “Д-р Г.М.Димитров“ №1 да заплати на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на Е.
А. Й. с ЕГН: ********** от с.***, общ.***, обл.***, ул.“*** * сумата в размер
на 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания от
причинените телесни увреждания, както и сумата от 5 911.76лв./пет хиляди
деветстотин и единадесет лева и 76ст./ - имуществени вреди, които са
получени в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 29.09.2022г.,
виновно причинено от водача на л.а. „Мерцедес МЛ 230“ с рег. №********,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.11.2022г. до
окончателното издължаване, като отхвърлил като неоснователен предявения
иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 90 000 лв. до
предявената сума от 100 000лв., частичен иск от 120 000 лв. Посочено е по коя
1
банкова сметка ответникът да преведе присъдената сума на ищцата; съдът
осъдил „ЗАД ДаллБогг: живот и Здраве”АД да заплати и на адв.В. В. М. с
ЕГН ********** с адрес на кантората: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“№82, ет.1,
ап.2, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба №
1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
сумата в размер на 8 322.94 лв. /осем хиляди триста двадесет и два лева и
94ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
определена съобразно уважената част на исковите претенции; осъдил Е. А. Й.
да заплати на „ЗАД ДаллБогг: живот и Здраве”АД сумата в размер на 99.61 лв.
/деветдесет и девет лева и 61ст./, разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК;
осъдил „ЗАД ДаллБогг: живот и Здраве”АД да заплати по сметка на Окръжен
съд-Видин, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 3 836.47 лв., - държавна
такса, върху уважения размер на исковете и сумата от 600 лв. -
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда. С определение
№ 6 от 08.01.2024г., постановено по делото, съдът е изменил решението си в
частта му по разноските, като е увеличил адвокатското възнаграждение за
безплатна правна помощ, присъдено на пълномощника на ищцата, до размера
от 8 741 лв. по двата предявени иска.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ЗАД „ДаллБогг: живот и Здраве“ АД срещу решението по гр. д. № 94/2023г.
на ОС - Видин в негови осъдителни части. С доводи за неправилност на
решението, концентрирани върху нарушения като резултат на материалния
закон, – чл. 52 и 51, ал. 2 ЗЗД – сочи, че приносът на пострадала към
вредоносния резултат е 1/2, иска отмяна на решението в негови осъдителни
части и вместо това отхвърляне на предявените искове за разликата над
обжалваните размери от 50 000 лв., съотв. 2 955, 88 лв., евентуално частичната
му отмяна и съответно отхвърляне на исковете.
Другата страна Е. А. Й. е оспорила въззивната жалба.
За да постанови решението си, ВдОС е приел, че ищцата като
пострадало лице от ПТП от 29.09.2022г. като пътник на задна лява седалка е
кредитор на вземания по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от получените травматични увреждания: 1.Контузия на
2
главата с голяма разкъсно-контузна рана на кожата /скалп/; 2.Контузия на
гръдния кош със счупване на 3 ребра - 6, 7 и 8-мо; 3.Счупване на дясна
ключица в средната трета с разместване; 4.Счупване на лъчевата кост на дясна
предмишница в долната трета; 5.Счупване на ляво бедро в проксималната
трета с дислокация;6.Травматичен шок;7.Мозъчно сътресение /Комоцио
церебри/; 8. Посттравматично стресово разстройство, в размер на 90 000 лв. –
определено с оглед и търпените интензивни болки за продължителен период
от време, трайното затруднение на движението на крайниците и снагата,
проведеното оперативно лечение, проведените рехабилитация и
физиотерапия, с дълъг възстановителен период, в частност от счупването на
бедрото, който не е приключил, при определен 54 % трайно намалена
неработоспособност до 01.09.2024г., при останали ограничени и болезнени
движения в дясна гривнена става, накуцваща походка вляво и ползване на
помощно средство за придвижване ; отчел е и необходимостта от чужда
помощ на пострадалата в трудоспособна възраст ищца във времето на
оздравителния период, както и негативното отражение на ПТП и
уврежданията от него върху психиката й, получила ПТСР, което не е напълно
отшумяло, посочил е, че за размера на обезщетението следва да се съобразят и
икономическите условия в страната. Съдът е приел за установен по основание
и изцяло доказан искът за заплащане на обезщетение за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, като не е извършвал на намаляване на
определените обезщетения за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради
непроведено пълно доказване на възражението за съпричиняване, че ищцата
не е била с поставен предпазен колан.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а
като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и правилно в
тези части.
Предявени са преки искове за заплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало
на 29.09.2022г., срещу застраховалия гражданската отговорност на
делинквента. Ищцата е твърдяла, че е получила следните травматични
увреждания вследствие на ПТП с проведено болнично, вкл. оперативно
3
лечение, проведени рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, и
непълно възстановяване с дълъг период на неработоспособност, необходимост
от чужда помощ и използване на помощни средства: Фрактура на лява
бедрена кост;Фрактура на дясна ключица; Фрактура на дясна предмишница;
Фрактури на VI-то, VII-мо и VIII-мо ребро вляво, Контузия на главата,
Мозъчно сътресение, Множество наранявания по тялото,Посттравматично
стресово разстройство,травматичен шок. Претендирала е с частичен иск
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 500 лв. при
твърдяно вземане от 120 000 лв., и след допуснато увеличение на иска - до
размера от 100 000 лв., като пред въззивния съд спорът е пренесен частично до
размер на иска над 50 000 лв. до 90 000 лв. Ищцата е претендирала и
заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински
изделия, потребителски такси, закупуване на стол за тоалетна и баня, канадка
и за посещение на психолог, като спорът пред въззивния съд е пренесен за
размер на иска над 2 955, 88 лв. до 5 911, 76 лв.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита
по същество срещу исковете за заплащане на обезщетения за вреди, като е
възразил и срещу размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди
включително с оглед характера и тежестта на получените травми, релевирал е
и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради неизползване
на предпазен колан, - възражения, които са в предмета и на въззивното
производство.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
4
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя
е установена с необжалваните осъдителни части от решение на
първоинстанционния съд, обжалвано само от ответника в едни части.
Във въззивната си жалба ответникът е изразил оплаквания, че
определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен с
оглед характера и тежестта на получените увреди, интензитета на реално
търпените болки, продължителността им, икономическата конюнктура,
обичайния размер на обезщетенията, присъждани в подобни случаи. Изразил е
недоволство и от приетото от съда, че възражението за съпричиняване не е
доказано, въпреки експертните изводи, че не може категорично да се
заключи, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан и тя не е доказала,
че е използвала такъв.
С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че
решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищцата части
не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от
положението, че Е. Й., родена на ********г., е пострадало лице от ПТП като
пътник на задна лява седалка, станало на 29.09.2022г., от което са й причинени
неимуществени и имуществени вреди, а ответникът е застраховал
гражданската отговорност на делинквента (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр.
чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. П., – дъщеря
на ищцата, подлежащи на преценка по реда на чл. 172 ГПК, е установено по
делото и това не спорно във въззивното производство като фактически
положения, че тя е видяла за първи път майка си след ПТП в отделението по
травматология и ортопедия на ВМА - София, където майка й била откарана от
болницата във Видин. Майка й не била адекватна, първоначално не я познала.
Останала в болницата повече от две седмици, направили й три операции с
поставяне на импланти. Тя не можела да се движи, приемала постоянно
болкоуспокояващи. След като я изписали не можела да се движи, останала в
дома на свидетелката, за да я обслужва, не можела да се вдига от леглото, виел
5
й се свят, била на памперси през първите 3 месеца. Свидетелката й взела
тоалетен стол, количка, за да може да я заведе на преглед месец и половина
след изписването. Помагала на майка си за битово й обслужване - миене,
къпане, обличане. Едва през м. януари разрешили леко майка й да се изправя.
Изправянето било затруднено от „психиката“ на майка й, тя се притеснявала
да не падне и да се увреди още, да не се измести импланта. Продължавала да
приема болкоуспокояващи, дори и към провеждане на разпита /м.07.2023г./ за
болките в крака при натоварване. Била стресирана, не можела да спи и
приемала хапчета за сън. Главата й била зашита с доста конци, които свалили
след две седмици, след което останал белег. Походката й не била нормална,
продължавала да изпитва болки. В Банкя, където е домът на свидетелката, се
намирал санаториум за възстановяване и рехабилитация и с направлението от
личен лекар тя го посетила за 10 дни. Пролетта, след като се върнала във
Видин, провела още рехабилитации, продължавала с правене на упражнения и
вкъщи. Преди катастрофата майка й била активна, работила в дома в с.
Бориловец, гледала животни, грижила се за градина, което вече не можела да
прави понеже трудно клякала, не можела да носи тежко. След година щяло да
стане ясно дали трябва да се махне някой от поставените й импланти. Баща й
получил няколко инсулта, майка й се грижила за него в продължение на 9
години и продължавала сега да полага грижи за него. Свидетелката е
посочила, че има „разлика в психологическото състояние“ на майка й, тя
изпитвала тревожност при пътуване.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, изготвило заключението си въз основа на медицинската
документация, е установено по делото и това също не е спорно на настоящия
етап от производството, че пострадалата Е. Й. е получила от ПТП следните
травматични увреждания: контузия на главата с голяма разкъсно-контузна
рана на кожата /скалп/, контузия на гръдния кош със счупване на 8-мо ребро
вляво /друго рентг. изследване сочи счупване на 3 ребра - 6,7 и 8-мо/, счупване
на дясна ключица в средната трета с разместване, счупване на лъчевата кост
на дясна предмишница в долната трета, счупване на ляво бедро в
проксималната трета с дислокация. Приета е била по спешност в МБАЛ
Видин и след тридневно лечение и стабилизиране е преведена в Клиника по
Ортопедия при ВМА -София, където са извършени оперативни интервенции с
метална остеосинтеза на ляво бедро, дясна предмишница и дясна ключица
6
/където тя, видно от епикризата, е престояла от 02.10.2022 – 19.10.2022г./.
Поради болков синдром и затруднени движения е проведено болнично
лечение за физикална терапия и рехабилитация, както и още 20 процедури до
началото на м.02.2023г. Нараняването в окосмената част на главата вероятно е
причинено от лопатка в чанта на пострадалата и е с оздравителен период 15-25
дни. Останалите травматични увреждания са последица от удари от тъпи,
твърди предмети в купето на автомобила - врати, седалка. Артериалната
хипертония, от която е страдала пострадалата, не е повлияло на оздравителния
период. Липсват данни за настъпили усложнения по време на оздравителния
период. Посочените травматични увреждания отговарят да са получени в
автомобила при поставен обезопасителен колан. За нормалния оздравителен
процес е проведено до средата на 2023г. /когато е изготвено заключението/,
както се посочи, болнично лечение в МБАЛ-Видин, ВМА-София-
Ортопедична клиника, Банкя - рехабилитация 7 дни и амбулаторно още 20
процедури физиолечение и рехабилитация /съгласно и представени по делото
амбулаторни листове/. Лечението е протекло гладко, без усложнения и е
оказана навременна специализирана помощ. Счупването на ключицата
изисква обездвижване /в случая-оперативно с метална остеосинтеза/,
възстановителният период е 2-3 месеца. Счупването на лъчевата кост на дясна
предмишница е довело до неработоспособност за 3-5 месеца, а счупването на
ляво бедро в проксималната част води до неработоспособност за период от 9-
12 месеца. Не е спорно, че на пострадалата е разрешен отпуск поради
временна неработоспособност до 16.02.2023г.
Не е спорно на етапа на въззивното производство и, че вследствие на
травмите от ПТП ищцата е получила „Травматичен шок“ – задружен процес в
мозъчната кора, последица от болката от множеството травми, както и
мозъчно сътресение, както е отразено в първата епикриза при първоначалния
й болничен прием.
От приетите като доказателства във въззивното производство
амбулаторни листове, издадени на 13.04.2024г., 27.05.2024г., 22.11.2024г. и
06.01.2025г., се налага извод, че пострадалата продължава да изпитва болки в
областта на счупванията, налице са ограничени движения там, за
преодоляването на които са й предписани физиотерапевтични процедури. С
ЕР на ТЕЛК от 25.09.2023г. на пострадалата е определен 54 % ТНР поради
получените увреждания от ПТП със срок до 01.09.2024г. С приетото във
7
въззивното производство ЕР от 01.08.2024г. на ТЕЛК при МБАЛ – В.град
/валидно издадено въз основа на медицинска документация – чл. 62 НМЕ и чл.
55а ПУОРОМЕРКМЕ/ е потвърдено първото ЕР на ТЕЛК, с което е
определена дата на инвалидност 25.09.2023г. и 54 % ТНР, но за вече срок от 3
години – до 01.08.2027г.
Във връзка с установяване на психоемоционалното състояние на
пострадалата след инцидента, по делото е изслушано и заключение на
съдебно–психологическа експертиза, което не е оспорено от страните и е
възприето от съда, от фактическите констатации в това заключение следва да
изходи в решаващата си дейност и въззивният съд. Съгласно заключението на
СПсЕ, изготвено след психологическо интервю на 16.06.2023г., Е. Й. е
изживяла силен шок, с реакция ПТСР след претърпяното ПТП. При полагане
на усилия от нейна страна, състоянието й е подобрено, успяла е да се
приспособи до степен да е социално активна - да се върне към начина си на
живот, но емоционално и поведенчески се отчитат потиснати симптоми и
реакции, сигнализиращи, че процесът на възстановяване не е завършен.
Във връзка с установяване на твърдения принос на пострадалата към
вредоносния резултат са поставени задачи към изслушаната по делото авто-
техническа експертиза. Въз основа на изходното положение, че пострадалата е
седяла на задната лява седалка на автомобила и с оглед установения
механизъм на ПТП, станал с него – след излизане от ляв завой, загуба на
контрол върху МПС и напускане на платното за движение вляво,
неконтролируемо плъзгане по левия банкет на пътя и удар след около 45 м в
масивно дърво /топола/ в предната лява част на автомобила, - в случай, Е. Й. е
била с поставен колан, тя би могла да получи удар в главата, лявото рамо и
ръка, долния ляв крайник и евентуално „коланна травма“ от съприкосновение
с лявата задна врата, облицовката над нея и колана. В случай, че е била без
поставен предпазен колан, тя би получила удар в главата, гърдите, горните и
долни крайници от съприкосновението им с облегалката на предна лява
седалка, лявата задна врата и облицовката над нея и тавана. Поради
неописване в протокола за оглед на местопроизшествие на състоянието на
предпазните колани след произшествието, вещото лице е посочило, че не е в
състояние да даде ясен и недвусмислен отговор на този въпрос. При приемане
на заключението му вещото лице отново е потвърдило, че категорично не
8
може да посочи дали по време на удара пострадалата е била с правилно
поставен колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът, в който е била
пътник, тъй като не е описано състоянието на колана след ПТП.
Водачът на автомобила – св. Борисов, чийто показания подлежат на
преценка по реда на чл. 172 ГПК като свидетелстващ за собственото си
противоправно поведение, макар и дал показания в настоящото производство
при вече прекратено наказателно производство / по искане на пострадалата - с
постановление на РП - Видин, влязло в сила на 09.05.2023г./, Е. е била с
поставен колан, който той едва откопчал след като отишъл при нея след ПТП.
Това твърдение не е оборено от други доказателства по делото и не е в
противоречие с приетото от вещото лице, изготвило заключението по АТЕ,
поради което съдът кредитира показанията на свидетеля.
Не е спорно на етапа на въззивното производство и, че
претендираните разходи за лечение на ищцата в общ размер от 5 911, 76 лв.
са сторени във връзка с проведеното й лечение и са били необходими за
провеждането му.
При така приетото за установено, въззивният съд прави следните
правни изводи по спорния въпрос за размера на дължимото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, предназначено да възмезди болките и
страданията, понесени от нея по повод получените телесни увреди и други
неблагоприятни последици като пострадала от ПТП:
Вредите, които ищцата твърди, че са й причинени от процесното ПТП
подлежат на доказване на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК). Травматичните
увреждания и други негативни последици, получени в резултат от процесното
ПТП, са установени в първоинстанционното производство и така
установените фактически положения не са оспорени във въззивното
производство. Оспорена е оценката на съда на тежестта на получените травми
и на другите релевантни обстоятелства за определяне на дължимото
обезщетение за вреди. В приложение на чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на
характера и тежестта на увреждането на здравето на пострадалата, която на
близо 60 години е получила посочените по-горе множество увреди, както и с
оглед претърпените от нея болки и неудобства от физическо естество, които са
присъщи на уврежданията, характера и продължителността на лечението, вкл.
оперативно в областта на 3-те счупвания с поставяне на остеосинтеза, и
9
продължителността на възстановителния период, най-дълъг за счупване в
областта на бедрото, продължаващата болезненост и ограничени движения в
областта на счупванията, констатирани и в началото на 2025г., като за
ненастъпилото пълно възстановяване свидетелстват и определените 54 % ТНР
за срок до 01.08.2027г., т. е. за период от 5 години след ПТП; при отчитане и на
негативното отражение на травматичното събитие върху емоционалното
състояние на пострадалата, получила и ПТСР, с остатъчни последици и към
м.06.2023г., както и при съобразяване на икономическите условия в страната
към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, индиция за икономическите условия, и въззивният съд счита, че
обезщетение в размер на 90 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД, и не води до неоснователно обогатяване на
пострадалата. С оглед характера и тежестта на получените травматични
увреждания, довели през първите месеци от лечението до зависимо от чужда
помощ съществуване, вкл. изключително дългия оздравителен процес все още
неприключил с пълно възстановяване поради продължаващите ограничения в
движенията на крайниците, засегнати от счупванията, както и негативното
отражение върху психоемоционалното състояние на пострадалата, няма
основание за намаляване на обезщетението за причинени неимуществени
вреди. Безспорно може обосновано да се приеме, че след ПТП и в рамките на
периода на активно лечение, през който пострадалата се е нуждаела от чужда
помощ, животът й в активна възраст се е променил внезапно в негативен план,
макар и без данни за сериозно засягане на социалното й функциониране.
Същевременно евентуална проява на нови вреди или влошаване на
състоянието, невзето предвид от съда при определяне на обезщетението за
реално причинени и претърпени вреди, би било друго основание за търсене на
отговорност от делинквента, съответно от обезпечилия гражданската му
отговорност застраховател. С оглед изложеното, доводите за нарушение на чл.
52 ЗЗД, релевирани от жалбоподателя, са неоснователни. Съдебна практика по
„близки случаи“, дори и ориентир за определяне на предвидим размер на
обезщетението и основа за равно третиране на лица в едно и също положение,
не обвързва съда при разрешаване на спора, с който е сезиран, който не е
адресат на задължение да мотивира извода си за дължим размер на
обезщетението чрез позоваване на казуална съдебна практика, а извършва
10
конкретна преценка на всички релевантни за определяне на търсеното от
пострадалия обезщетение обстоятелства.
По възражението за съпричиняване:
Въззивният съд също формира извод, че възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат, релевирано от ответника, което е в
спорния предмет и на въззивното производство, е недоказано при условията
на пълно доказване, което съдът отнася във вреда на носещия тежестта на
доказване – на ответника. Съпричиняването на вредоносния резултат има,
когато поведението на пострадалия е било в причинна връзка с вредоносния
резултат. Релевантен за допринасяне за настъпването на вредите е
фактическият конкретен принос на пострадалия към вредоносния резултат, а
не допуснато от негова страна формално нарушение, необуславящо
вредоносния резултат. В разглеждания случай въззивният съд също приема,
като се изходи от механизма на процесното ПТП и на получените травматични
увреждания, че по делото не е установено безспорно, че уврежданията на
пострадалата са причинени и поради това, че същата с поведението си е
допринесла за собственото си увреждане. Конкретиката на случая налага
извод, съобразно възприетото заключение на изслушаната АТЕ и
кредитираните показания на водача на автомобила, а и приетото от вещото
лице, изготвило СМЕ, че тялото на пострадалата е имало съприкосновение с
части от автомобила не поради непоставянето на обезопасителен колан.
Следователно с оглед посоченото по-горе въззивният съд също достигна до
извода, че в разглежданата хипотеза не е доказан от ответника при
изискуемото пълно доказване принос на пострадалата в причинна връзка с
вредоносния резултат поради неизползване на обезопасителен колан /фактът,
че не може с категоричност да се заключи, че тя е пътувала с поставен колан
означава, че не може с категоричност да се приеме и, че тя е пътувала без
поставен колан/, поради което на ищцата следва да се присъдят определените
обезщетения за вреди в пълен размер без да се редуцират на основание чл. 51,
ал.2 ЗЗД.
На основание всичко изложено, въззивната жалба на ответника, с
която иска да се определи в приложение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД като
дължимо на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000
лв., съответно обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 955, 88 лв., е
11
неоснователна, а решението в обжалваните части като правилно подлежи на
потвърждаване и чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
кореспондиращи на приетото от въззивния съд (чл. 272 ГПК). При този изход
на спора, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на представителя по пълномощие на ищцата се присъжда сумата 2 000
лв. – адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивната
инстанция, съразмерно на уважената част от исковете от въззивния съд, на
база материалния интерес по делото и като се изхожда, но само като ориентир
(вж. решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС, задължително за
националните съдилища) от размерите на възнагражденията, предвидени в
НМРАВ /наименование до изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2025г./. За да
определи посочения размер на възнаграждението за оказаната безплатна
правна помощ, САС отчете характера на въззивното производство (ограничен
въззив), чието разглеждане в случая е приключило след второ открито
заседание, насрочено с оглед обезпечаване правото на защита на ответника за
становище по приетите в първото заседание доказателства, както и, че
основните спорни въпроси, поставени за разрешаване в казуса, с оглед
частичното обжалване на решението в негова осъдителни части и
оплакванията срещу правилността му, са били двата въпроса, обсъдени в
мотивите към настоящото решение, –какъв е размерът на дължимото
обезщетение с оглед приложението на чл. 52 ЗЗД и налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат.
Така мотивиран, Софийски апелативен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158 от 15 ноември 2023г. по гр. д. № 94/
2023г. на Окръжен съд – Видин в обжалваните осъдителни части – над
присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лв.
до 90 000 лв. и над присъдения размер на обезщетението за имуществени
вреди над 2 955, 88 лв. до 5 911, 76 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: живот и Здраве”АД, ЕИК *********, на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
адв. В. М. сумата 2 000 лв. - възнаграждение за безплатна правна помощ за
12
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13