Р Е Ш Е Н И Е

№

 

12.08.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №957 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №***/09.11.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на А.А.А. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, без да навежда конкретни съображения. Моли за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Изтъква, че при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – посоченото като свидетел лице, В.Ц., не е положило подписа си, в разрез с разпоредбата на чл.43 ал.1 ЗАНН. Пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) ***/28.10.2018г. от страна на Г.Н.Р. - мл.автоконтрольор при РУМВР - ***, в присъствието на свидетеля В.А.Ц., както и на нарушителя – А.А.А.. Съставен е за това, че на 28.10.2018 г. около 10:30 часа в с. ***, ул. ***в посока ***, управлява л.а. „***“ с рег. № ***,  като няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2018 г.;  отбелязано е, че автомобилът не е собственост на А.А. -  нарушение по чл.638 ал.3 КЗ. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; такива не са представени и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на А.А.А. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.14 от делото/.

Основателно се отбелязва, че АУАН е съставен в разрез с изискванията на чл.43 ал.1 ЗАНН и по-конкретно – отсъства подпис от страна на свидетеля В.А.Ц.. Несъмнено, налице е нарушение на посочената разпоредба, като се поставя въпроса дали се касае за съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка Съдът взе предвид, че съобразно чл.43 ал.1 ЗАНН, „Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.“. Видно е, че АУАН следва да бъде подписан, от една страна, от неговия съставител, от друга – от страна на нарушителя, а също така и от поне един от посочените свидетели. Процесуалното значение на подписите на тези три категории лица обаче, не е еднакво. Досежно подписа на актосъставителя, същият е наложителен за удостоверяване, че е обективирана правната воля на оправомощен субект, за ангажиране административнонаказателната отговорност на конкретно лице, за конкретно деяние, съставляващо административно нарушение. От тази гледна точка, липсата на подпис на актосъставителя, не би позволило да се приеме, че е съставен АУАН изобщо. На следващо място, подписът на нарушителя е наложителен за удостоверяване на това, че лицето е надлежно уведомено за ангажирането на административнонаказателната му отговорност, за конкретно деяние, съставляващо административно нарушение. Този момент от административнонаказателното производство е дотолкова съществен, че законодателят е предвидил в чл.43 ал.2 ЗАНН удостоверяване с подпис на свидетел, на направения отказ на нарушителя да положи подпис; същевременно, съобразно чл.43 ал.5 ЗАНН, подписването на АУАН от нарушителя е съпроводено с връчване на препис, а когато АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя – прилага се процедурата по чл.43 ал.4 ЗАНН. Следователно, както подписа на актосъставителя, така и на нарушителя са наложителни от гледна точка на повдигане на „административното“ обвинение и реализиране на правото на защита на нарушителя. Видно е, че подписа на свидетеля/свидетелите по АУАН, не се ползва със същото правно значение, а оттук и неговата липса – макар и обуславяща нередовност на съставения АУАН – не би могла да се разглежда като съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл са например Решение № 2950 от 18.12.2013 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2971/2013 г., Решение от 7.11.2008 г. на АдмС - Пловдив по к. н. а. х. д. № 1823/2008 г., Решение № 1910 от 3.08.2012 г. на АдмС - Пловдив по к. н. а. х. д. № 1692/2012 г., Решение от 19.04.2011 г. на АдмС - Пловдив по к. н. а. х. д. № 183/2011 г. и други.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Г.Н.Р. и В.А.Ц., както и писмени доказателства /л. 9 – 13, л.25 от делото/. Съдът преценява като непредубедени показанията на свидетелите Р. и Ц., но намира, че същите са изключително абстрактни. В най-общ смисъл, показанията и на двамата свидетели са в потвърждение на фактите и обстоятелствата, изложени в съставения АУАН, но страдат от липса на конкретика относно времето, мястото, както и другите обективни признаци на твърдяното нарушение. Изявления в свидетелските показания като „…колегата направи проверка на господина, той не представи сключена гражданска отговорност и документи ли нямаше още в него, не носеше ли, не си спомням всичко точно какво беше…“ /показания на св.В.Ц./ и „…спряхме посоченото лице и е установено констатираното в акта…“/показания на св.Г.Р./, макар да не изчерпват същите показания, но са показателни за недостатъчната им обстойност и невъзможността да способстват за разкриване на обективната истина. От друга страна, АУАН не е съставен по ЗДвП и поради това, не се ползва от презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП. Последното, на свой ред, поставя и значително по-високи изисквания към информативността на свидетелските показания, тяхната последователност и безпротиворечивост. В настоящия случай обаче, както беше изтъкнато, показанията на свидетелите Ц. и Р. не способстват за надлежно потвърждаване на изложените в АУАН /и възпроизведени в НП/, факти и обстоятелства. Следва да бъде отбелязано и това, че от представените писмени доказателства – справка за регистрацията на л.а. „***“ /л.11 – 12 от делото/ е видно, че в действителност, посоченото МПС е регистрирано на името на трето лице, но от друга страна, към 28.10.2018г., лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация съгласно чл.143 ал.10 ЗДвП. От своя страна, последното не е отразено в съставения АУАН и още веднъж, поставя под съмнение изложената в същия фактическа обстановка; нещо повече, служебното прекратяване на регистрацията на МПС, превръща лекия автомобил в такъв, който не е регистриран по надлежния ред, т.е. налице са данни за извършено престъпление по смисъла на чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК, а по отношение на тези данни, следва да се произнесе Прокуратурата.

В съответствие с тези съображения Съдът намира, че от събраните доказателствени материали, възприетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка, не се доказва по несъмнен начин. Следователно, нарушението по чл.638 ал.3 КЗ, не се явява доказано по убедителен начин, т.е. не е извършено от жалбоподателя; същият е административно наказан за деяние, което не е извършил. Ето защо, обжалваното НП се явява неправилно и като такова, следва да бъде отменено. От друга страна, предвид наличието на данни за извършено престъпление по смисъла на чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК, след влизане на настоящото Решение в сила, препис от същото, ведно с препис от съставения АУАН и справката на л.11 – 12 от делото, следва да бъдат изпратени на РП – ПЛЕВЕН, по компетентност.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №***/09.11.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на А.А.А. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: