Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. София, 20.07.2020
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5336/2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Р.Г.А., с която е предявен срещу З.Б.В.И.Г. АД
иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите” за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 30.11.2017 г. и за сумата от 2700,56 лв.,
представляваща имуществени вреди от същото произшествие. Претендира законната
лихва от 30.11.2017 г., както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 30.11.2017 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
С влязло в
сила определение от 11.10.2018 г. на ПРС по НОХД № 01501/2018 г. е одобрено споразумение, с
което Д.Д.Т. е признат за виновен в това, че на 30.11.2017 г. в гр. Перник, на
ул. „Св. Св Кирил Методий“, в района на кръстовището с ул. „Радомир“, на
пешеходна пътека, тип „Зебра“, при управление на лек автомобил „Дачия“ с рег. №
*******, нарушил правилата за движение - чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като при приближаване на пешеходната пътека като
водач на нерелсово пътно превозно средство не е намалил скоростта, не спрял и
не пропуснал преминаващият по нея пешеходец Р.Г.А. и по непредпазливост му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в областта на
хирургичната шийка на лявата раменна кост, причинило трайно затруднение на
движенията на ляв горен крайник за период от около 3-4 месеца; счупване на
лявата бедрена кост през трохантерния масив, причинило трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за период от около 8-10 месеца; счупване на
кости на тазовия пръстен, счупвания дясната главулечна ямка на седалищните и
срамните кости двустранно и на дясната криловидна кост, причинило трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от около 2-3 месеца и
трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за период от около
10-12 месеца.
По силата на
чл.300 ГПК споразумението е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради
което за обстоятелствата относно настъпване на произшествието по механизма,
приет от наказателния съд, авторството на деянието и причинените съставомерни
последици, настоящият състав е обвързан от споразумението.
От
съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства, представляващи
медицински документи, се установява, че пострадалият е получил следните
травматични увреждания: политравма, счупване
на хирургичната шийка на лявата раменна кост, счупване на
дясната гаванковидна ямка на таза, счупване на
двете срамни кости на таза, счупване на седалищната кост, счупване на лявата хълбочна кост,счупване на лявото
бедро в горният край/пертрохантерно/, разкъсване на сухожилията на ротаторния
маншон на лявата раменна става. Ищецът е
претърпял болки с много голям интензитет непосредствено след ПТП за около 15
дни, болки с голям интензитет до края на първият месец, болки с умерен
интензитет за около 3 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал
постепенно. По-време на болничното лечение е опериран на 04.12.2017 г. -за наместване
и фиксация на лявото бедро с пирон и винтове, на 04.12.2018 г. -за възстановяване
на ротаторния маншон на лявата раменна става. Пострадалият е бил в отпуск по
болест за период от 166 дни. Ищецът е търпял дискомфорт, изразяващ се в
невъзможност да се обслужва сам и да извършва обичайните си дейности, което е
наложило да ползва помощ от близки, за период от 4-5 месеца. По време на
домашно-амбулаторното лечение се е явявал на прегледи, за поставяне на превръзки
и е провеждал рехабилитация. От прегледа на вещото лице се установяват три оперативни
белега, че продължават болките в тазобедрена става, както и хипотрофия на
лявата раменна мускулатура. Съгласно експертизата при ищеца не може да настъпи
пълно възстановяване на здравословното му състояние - движенията на лявата
раменна става се извършват в обем по-малък от нормата с 10%, а движенията на
лявата тазобедрена става се извършват в обем по-малък от нормата с 15%, което
според вещото лице ще продължи и за в бъдеще. Вещото лице приема, че с оглед
давността на травмите, характера, местоположението и степента на травматичните
увреждания, вида на проведеното лечение и състоянието на Р.Г.А. в момента,
промяна в бъдеще не се очаква.
От
показанията на свидетелката Р.В.А.– съпруга на ищеца, се установява, че в
продължителен период ищецът е бил на легло и изцяло обгрижван от близките си,
като не е могъл да се движи самостоятелно. Възстановяването е продължило дълго
време, провеждани са рехабилитации, в резултат на катастрофата се е възобновило
онкологично заболяване. Към моментът пострадалият не работи, подвижен е, но още
изпитва болки в крака и ръката.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Решението на наказателния съд установява противоправното деяние на водача
на автомобила – в нарушение на чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 ЗДвП, както и причинната връзка
между ПТП и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице
деликт, извършен от водача Д.Д.Т. при управление на лек автомобил „Дачия“ модел
,,Дъстър’’ с рег. № *******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията, а именно: политравма, счупвания на кости на
горен и долен крайник и на таза и срамните коти, проведеното лечение – две операции и дълготраен болничен престой, отпуск
по болест за период от близо половин година, липсата на пълно възстановяване и
прогнозата, че такова няма да настъпи. При така установените факти и
преценявайки вида и характера на травматичните увреждания, отнасяйки ги към
възрастта и начина на живот на пострадалия и съобразявайки начина на настъпване
на произшествието и неминуемо възникналите вследствие на това шок и негативни
емоционални преживявания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер
на 40000 лв.
Основателно
е искането за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. По делото са
представени фактури и финансови бонове за извършени разходи за медицински
процедури, изделия и медикаменти на стойност 2700,56 лв. Поради това следва да
се приеме, че полза на ищеца е възникнало вземане за имуществени вреди в
претендирания размер.
Неоснователно
е възражението за съпричиняване. Установява се от авто-техническата експертиза,
че процесното ПТП е настъпило на прав пътен участък, в светлата част от денонощието
с добра метеорологична видимост и върху обособена пешеходна пътека. Скоростта
на движение на процесният автомобил е бил 35 км/ч преди настъпването на удара,
която е позволявала на водача да намали скоростта си и да спре, за да пропусне
пешеходеца да премине пред него, с което щеше да предотврати настъпването на
удара и ПТП. Съдът приема, че не е налице противоправно поведение от страна на
пострадалия – последния е пресичал правомерно върху сигнализирана пешеходна пътека. Съгласно
разясненията, дадени в т.6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на
пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което,
появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през
пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То
възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да
преминават през нея. При използване на своето право за преминаване през
пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат
задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от
преминаването на необозначено място, като това право се упражнява при спазване
на правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. По делото не се установи пешеходецът да е
пресичал в нарушение на посочените разпоредби. По изложените съображения
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви
върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото е приложена молба с вх. № при ответника от 17.01.2019 г., с
която ищецът
го е уведомил за настъпилото застрахователно събитие и за претенцията си за плащане
на обезщетение. Ето защо следва да се присъди законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди, считано от 17.01.2019 г.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., като възражението за прекомерност е неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда следващата се държавна такса – в размер на 3308,02
лв. и разноски за експертиза в размер на 250 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. ЕИК:*******, да заплати на Р.Г.А., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 80000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 30.11.2017 г., заедно със законната
лихва от 17.01.2019 г. до окончателното плащане,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от сумата от 2700,56 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 30.11.2017 г.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 5000 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. ЕИК:*******, да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3308,02 лв., представляваща дължима държавна
такса и сумата от 250 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: