О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ………2019 г. Град: Варна
Варненски районен
съд XXXVI- ти състав
На единадесети юни две хиляди
и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав
Районен съдия: Теодора Шишкова
като разгледа
ЧНД № 2504 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал.5 НПК и е образувано по жалба на
П.Ц.Н. против постановление
на прокурор при ВРП от 10.05.2019г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП №2135/2017г. по описа на 04 РУП при ОД на МВР – Варна.
Наказателното
производство е било образувано със съставяне на протокол за първо действие по
разследването – разпит на свидетел и е водено за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК.
С
атакуваното постановление, предмет на настоящото съдебно производство,
представителят на ВРП е прекратил на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24,
ал.1, т.1 НПК, наказателното производство, с мотив, че в рамките на проведеното
разследване не са били събрани доказателства за извършване на престъпление от
общ характер.
В жалбата се
сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановлението на ВРП. Сочи
се с подробни аргументи защо жалбоподателят Н. намира, че спрямо него е
осъществен състав на престъпление по чл.144, ал.3 НК, като излага, че с оглед същността
на отношенията му с лицето Добромир Добрев, не е възможно да не бъде възприета
тезата за съставомерност на неговите действия,
неоснователно неглижирани от представителя на
държавното обвинение. Намира за необходимо по ДП да бъдат изискани всички преписки
образувани по жалби на двамата един спрямо друг, за да се изясни реалната
ситуация помежду им, както и да се приобщи към ДП информация за това имало ли е
и има ли понастоящем лицето Величка Спасова договорни отношения с „Полигрейн БГ“ ЕООД, като посоченото било необходимо с оглед
правилната преценка на показанията на св. Петков. По изложените съображения
пледира за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Като се
запозна с жалбата, обжалваното постановление, както и материалите, съдържащи се
по досъдебното производство, настоящият състав намери, че жалбата, предмет на
разглеждане, е подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, от лице,
притежаващо качеството на пострадало такова по смисъла на чл. 243, ал.4 НПК, в законоустановения седмодневен срок от получаването на
преписа, поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 242, ал.1 НПК едно от правомощията на прокурора, касаещи
приключило досъдебно производство е след като получи делото да прекрати същото,
като разпоредбата на чл. 243, ал.1 НПК посочва случаите когато следва да се
случи това, като във всички случаи прекратяването следва да се извърши с
мотивирано постановление, което при наличието на визираните в закона
предпоставки подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен
съд.
В
разглеждания случай и след запознаване с обжалваното постановление за
прекратяване, съдът установи, че в случая прокурорът не е изложил никакви
мотиви досежно това какви са възприетите от него фактически положения, които
налагат мотивиране на правния извод за наличие на основания за прекратяване на
образуваното наказателно производство.
Нещо
повече, използвайки техниката на „препращане“ към налично по ДП предходно
отменено от две съдебни инстанции постановление за прекратяване, прокурорът на
практика не излага нито един факт въз основа на който е взел решението си за
прекратяване на производството, като очевидно не счита това за нужно.
На практика
в обсъждания акт е налице единствено формален анализ на част от доказателствените източници, като е посочено, че е налице
пълен паритет между тях (които са взаимно противоречиви), което следвало да се
тълкува „в полза на обвиняемия“.
С това свое
изявление прокурорът на практика не е изложил нито един довод за това поради
какви обстоятелства приема, че не следва да кредитира едната или двете групи
свидетелски показания в светлината на всички събрани и приложени по делото доказателствени материали.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая е изправен пред фактическа невъзможност
да се произнесе по основателността на извършеното прекратяване на процесното наказателно производство доколкото и до момента
неясна остава волята на представителя на държавното обвинение в частта й въз основа
на какви фактически положения е стигнал до наличието на извод за необходимостта
от прекратяване на производството.
Аргумент
като процесуална икономия в случая не е в състояние да замести изискуем
реквизит на мотивиран акт на правораздавателна воля, поради което и съдът
намира, че следва да отмени издаденото постановление за прекратяване като
необосновано.
Така
мотивиран и на основание, чл. 243, ал.6, т. 3, вр. чл.
243, ал.5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление на прокурор при ВРП от 10.05.2019г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2135/2017г. по описа на
04 РУП при ОД на МВР – Варна.
Преписи от
същото да се връчат на жалбоподателя и на ВРП.
Определението подлежи на обжалване в срок от седем дни от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: