Р Е Ш Е Н И Е
№ 260036 04.03.2022
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесети януари
две хиляди двадесет и втора година
В публично съдебно заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева при секретаря Кина
Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско
дело № 1079 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Т.И.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от всеки двама измежду Д.С.Т., Б. Х. П., Л.Ж.
или Ф.М.М., с която се претендира осъждането ѝ за заплащане на сумата от 9
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
на възникнал пътен инцидент на 27.04.2020 г. около 14. 02 часа в ***, по вина
на водача на автобус от градския транспорт № Б1 модел „***“ с рег. номер ***, в
който лицето пътувало като пътник - застрахован при ответното дружество по договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, поради получена *** в областта на
гърба и кръста и травма на ***, *** и *** с *** и ***, ведно със законна лихва
за забава върху главницата в размер на 522. 50 лева от датата на отказа за
заплащане на обезщетението – 22.07.2020 г., до 14.02.2021 г. включително, както
и законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба – 15.02.2021 г., до окончателното й
изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че вследствие на ПТП-то, причинено по вина водача на автобуса,
ищцата получила горните увреждания, вследствие на които освен изживения силен
стрес и страх, следвало да бъде лекувана в болница, а след това и медикаментозно,
като всичко това било съпроводено с болки и страдания, безсъние, значителен
дискомфорт, за което се излагат подробни доводи.
Правното
основание на предявения иск е чл. 429, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 432, ал. 1
и чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Ответното
дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на исковата молба. Не
се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” за процесния автобус към датата на
настъпване на ПТП-то, но се твърди, че по делото не се установява виновността
на водача, като се оспорват и изнесените доводи досежно механизма на настъпване
на ПТП-то. Наред с това се навеждат доводи за съпричиняване от страна на
пострадала, като се сочи, че не е ясно къде се е намирала в превозното средство
към момента на настъпване на инцидента, дали е била правостояща или седнала,
като излага подробно доводите си в тази връзка. Оспорва и тежестта на
настъпилите травми, продължителността на оздравителния и възстановителния
процес и наведените доводи за отрицателни психически и емоционални изживявания
във връзка с тях. Излага също така, че търсеното обезщетение в размер на 9 000
лева е завишено и не съответства на принципа за справедливост. Също търси
присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че е налице
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответното
дружество и собственика на процесния автобус по полица № *** г. към 27.04.2020
г., с което е застрахована отговорността на водача му.
Съгласно констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 27.04.2020 г. се
установява, че пътникът Т.Й. е пострадала, когато е пътувала в автобуса. Според
медицинската документация и по-конкретно от лист за преглед № *** г., издаден
от Спешна помощ, на пациентката е поставена диагноза „***“, като е съобщила, че
си е ударила гръдния кош отпред в дясно“, след което е настанена във ***, без
опасност за живота. От издадената епикриза с изх. № *** е видно, че ищцата е
постъпила там за лечение на 27.04.2020 г. Поставена е диагноза „***“, като е
изписана на 01.05.2020 г. и е насочена
към амбулаторно лечение. Поради това лицето е било в отпуск по болест в периода
от 27.04.2020 г. до 31.05.2020 г., видно от представен болничен лист.
От представената по делото медицинска
документация и заключението на вещото лице по изпълнената съдебномедицинска
експертиза, която съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно
изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните,
допълнена с изявленията на експерта в съдебно заседание, се установява, че
ищцата е пострадала при процесното ПТП от 27.04.2020 г., като е пътувала в
автобус. Приета за болнично лечение с диагноза „контузия на корема и гръдния
кош“, които са съпроводени с болки и страдания. При извършено Рьо. изследване
през месец декември е установена ***. От извършения преглед е установен *** и ***т.е.
симптоми на *** и евентуална ***, който са свързани с продължителни болки и
страдания, изтръпване и болки по десния крак, затрудняващи движението на
снагата, пречещи на физическата активност и извършване на ежедневна дейност,
налагащи и употребата на болкоуспокояващи лекарства. Това налага щадящ режим,
както към настоящия момент, така и за в бъдеще. Д-р П. е отбелязал, че
лечението на такава *** е оперативно, тъй като медикаментозното такова е
неефективно и води до ремисии и обостряния. В заключение експертът посочва, че
такъв вид травма е възможно да се получи от описания инцидент, но счита, че не
може да са докаже причинната връзка с инцидента, поради липсата на медицинска
документация от инцидента до установяването на това увреждане, от която да се
направи подобно заключение. В съдебно заседание на 01.07.2021 г. Д-р П. е
уточнил, че *** може да се получи от травма, но и от заболяване. В случая
пациентката е отрекла да е имала някакви подобни оплаквания преди процесния
инцидент, а от резултата от ЯМР била ясна вече поставената ѝ диагноза ***,
като оплакванията ѝ кореспондират с нея. В същото време при приема
ѝ в болница на ищцата е поставена диагноза „***“ и няма данни за травма
на гръбначния стълб, а при прегледа в „Спешното отделение“ на същата дата ѝ
е поставена диагноза ***. Вещото лице счита, че не може да докаже причинната
връзка между инцидента и ***, но заявява, че същата може да се отключи от
подобна травма.
В хода на производството по делото във
връзка с така установената диагноза ищцата е ползвала отпуск по болест в
периода от 26.07.2021 г. до 29.07.2021 г. и от 20.09.2021 г. до 28.10.2021 г., и
от 29.10.2021 г. до 27.11.2021 г., като е била подложена и на болнично лечение
н периода от 20.09.2021г . до 28.09.2021 г.
От изисканите данни от личния лекар на
ищцата се установява, че за същата липсват отразени нарушения на зрението,
слуха или вестибуларния апарат. От данните изискани от НЗОК се установяват
извършваните прегледи на ищцата и консултации със специалист в периода от
05.08.2016 г. до настоящия момент, като няма данни за подобни оплаквания преди
датата на процесния инцидент.
Във връзка с процесния инцидент е
образувано и административнонаказателно производство, в хода на което на водача
на автобуса е издаден акт за установяване на административно нарушение от
27.04.2020 г. за виновно нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като му е
наложена глоба в размер на 20 лв. Цитираната разпоредба предвижда, че всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди.
По делото е разпитан като свидетел и С. Й. – дъщеря на
ищцата, която посетила майка си
непосредствено след процесния инцидент. Тя била в „Шокова зала“, като когато я видяла
тя била в инвалидна количка, била в шок и била неподвижна. Установило се, че е
паднала по гръб в автобуса и се ударила в стъпалото, вследствие на което била с
наранен кръст и гръден кош. Това ѝ споделила майка ѝ в деня на
инцидента. Лекувана била в болница около седмица, след което се върнала в дома
си, но отново се чувствала зле, била неподвижна, изпитвала трудност при
изправяне, сядане и лягане. Пиела по рецепта и силни обезболяващи, като
възстановителния процес продължил близо два месеца. Приз този период ищцата
спяла само по гръб, тъй като не можела да мръдне по никакъв начин. По-късно
след направен ЯМР било установено, че има ***, за което била извършена и
рехабилитация. Свидетелката е категорична, че преди процесния инцидент майка
ѝ не е имала подобни оплаквания. Към момента отново са оплаквала от болки
в кръста и леко в десния крак. Наред с това инцидента ѝ се отразил на
психиката, като преди същия тя била по-усмихната, активна, водила добър
социален живот, излизала, докато сега била стресирана и тъжна, тъй като това,
че изпитвала перманентна болка по 24 часа в денонощието, влияело на психиката
ѝ. В момента приемала още медикаменти – „Дексаметазон“, „Диийп Рилийф“ и
други, като свидетелката не знаела наименованията на всички лекарства, които
приема.
От останалите събраните по делото гласни доказателства и по-конкретно
показанията на свидетелката Г.М., изпълняваща длъжност кондуктор градски превоз
към „***“ ЕООД, се установява, че на 27.04.2020г. тя е била кондукторът, който
обслужвал автобус от градския транспорт
по линия Б1 с рег. № ***. Свидетелката сочи, че по принцип няма точен спомен за
процесния инцидент, тъй като това не е единственият, който се е случвал, но
след разговор с юрисконсулт В. /процесуален представител на ответното
дружество/, разбрала точно за кой инцидент става въпрос. За конкретната
пътничка си спомня /не знае имената ѝ и не я познава/, че когато спрели на
спирка „Зорница“, колегата шофьор я изчакал, защото тя бягала за да хване
автобуса. След като се качила, доколкото има спомен свидетелката, помни, че
била с пазарски торби и била все още права, тъй като била с карта и се валидирала на оператора. Малко
след като автобусът потеглил, преди завоя чула шум от удряне на торбички, както
и писък. Свидетелката в този момент таксувала пътници и не могла да види самото
падане на пътничката, като не може да каже дали вече е била седнала. Когато
отишла до нея тя била на последните
седалки, където имало едно стъпало, за да се качи на най-задните седалки.
Заварила я паднала на земята, като гърбът й се намирал непосредствено на самия
ъгъл на стъпалото. Разбрала, че се е ударила, тъй като жената буквално не можела
да диша. В същото време свидетелката заявява, че не може да каже, че шофьорът е
направил нещо, съвсем нормално шофирал, като не може да си обясни как е станало
това падане. Когато чула писъка, свидетелката не се държала за нещо, а таксувала
други пътници. Категорична е че не е имало рязка маневра. След като говорила с
пострадалата и се опитала да разбере какъв е ударът и дали има нужда от спешна
помощ, преценила, че тя има нужда от помощ, тъй като не можела да диша и да
говори. Помогнала ѝ да седне на седалката и извикала Бърза помощ. Спрели автобуса
и изчакали на спирка „Никола Петков“ да дойде Бърза помощ. Те дошли изключително
бързо и поели грижите към пострадалата. Когато дошла Бърза помощ, екипът ѝ
помогнал да я качат в линейката, като я подпирали от двете страни. Жената се
движила, но затруднено.
Свидетелят Г.Д. – шофьор към „***“
ЕООД, водач на автобуса в момента на настъпване на инцидента, сочи, че колежката
си разбрал, че жена е паднала и е пострадала в автобуса, тъй като той шофирал и
нямало как да види сам това. Този свидетел също е категоричен, че не е предприемал
някаква маневра, която да доведе до това падане. Заявява също така, че няма как
да е ускорил скоростта, тъй като мястото е такова, че се пресича път с
предимство, поради което няма как да стане шофирането с превишена скорост.
Рязко спиране също нямало как да се е получило, защото той като навлизал в
улицата спирката била на 50 м. и трябвало да спре, поради което в никакъв
случай не е увеличавал скоростта си преди това. Когато колежката го уведомила,
че жената е паднала, той вече наближавах спирката за спиране. Спрял на спирката
и се обадили на тел. 112, след което дошли
полицията и Бърза помощ. Нямам спомен какво се случило с жената след това, дали
я прегледали на място или я качили в
линейката, в този момент той комуникирал с полицаите. Потвърждава, че му е бил издаден
акт за ПТП и наказателно постановление, които не е обжалвал и си е платил глобата.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства, като изходящи
от лица, които не са заинтересовани пряко от изхода на спора, а и поради
съответствието им с останалия събран по делото доказателствен материал.
В съдебно заседание на 25.11.2021 г. е предявено веществено доказателствено
средство – оптичен СD диск, който е изгледан в съдебно заседание. След като е изгледал
диска, съдът е констатирал, че в 13:45 часа се качват двама пътници - жени,
едната от които при потеглянето на автобуса пада назад и се удря в стъпалата и
седалката на последния ред, с посочен на камерата час на събитието – 13:46
часа. В едната ръка същата държи чанта, а другата ѝ ръка се пада зад
пътника пред нея, поради което не е видимо дали пострадалата се е хванала
някъде, при потеглянето на автобуса.
Така и от заключението на вещото лице инж. Ю.П., което съдът изцяло
кредитира, като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните
специални познания, след обстойното изследване на доказателствения материал по делото,
в това число и записите от всички камери в процесния автобус към момента на
настъпване на инцидента, се установява, че причината за настъпване на процесния
инцидент е обстоятелството, че ищцата не е била със свободни ръце и не се е
била хванала никъде за да се задържи при потеглянето на автобуса от спирката
„Зорница, бл. 11А“. Експертът е категоричен, че водачът на автобуса не е
допринесъл по никакъв начин с някакви действия настъпването му. Вещото лице е
установило, че след качването си в автобуса пътничката Т.Й. се е валидирала и е
застанала между две седалки, разположени в ляво на автобуса. В момента, в който
е паднала, тя се е намирала на разстояние 1. 80 от стъпалото, което служи за
качване в автобуса към последните три седалки, намиращи се в най-задната част
от автобуса и от вход/изходната врата /последната врата на автобуса/ на
разстояние от 1. 20 м. Процесният автобус не е оборудван с означения къде е
забранено да се стои при движение, но е оборудван с обозначителни ленти – жълти
на цвят, за наличието на стъпало, които да привлекат вниманието на пътуващите.
Експертът е уточнил в съдебно заседание, че в случая автобусът е потеглил с
абсолютно нормално ускорение за марката и модела автомобил, като той е с
автоматична скоростна кутия и е потеглил плавно. Тази си констатация вещото
лице прави въз основа на наблюдение на една от камерите, която отразявала
пътното платно непосредствено пред самия автобус, като е констатирал, че няма
рязко ускорение и няма други пътници по посоката на движение. Извода, че
пострадалата не се е държала, експертът е извел по следния начин: на записа се
виждала само дясната ръка на пострадалата, с която тя държи някакви чанти, а в лявата
си ръка при качване в автобуса също е държала нещо – портфейл или карта, за да
се чекира за пътуването си в автобуса, т.е явно втората ѝ ръка също е
била заета. Самата тя е била и на място, където е нямало къде да се хване.
Според инж. П. тя не е имала обективна възможност след като се качи в автобуса
да се чекира и евентуално след това да седне, тъй като той е потеглил много
скоро след качването й. Тя се е качила в автобуса буквално в последния момент,
като на камерите се вижда, че дори е тичала, за да се качи в него. Вещото лице
посочва също така, че независимо че не е имал за задача да изследва дали има
огледало в автобуса, на което водачът да види дали всички пътници имат
подходяща позиция, за да потегли, то така или иначе мястото на настъпване на
инцидента се намирало в края на автобуса и при наличие на други пътници водачът
не би имал достатъчно добра видимост за състоянието на всеки един от тях. На
камерите се виждало как друга пътничка е прикривала частично пострадалата жена.
Съдът следва да отбележи, че няма да обсъжда другото изготвено по делото
заключение на вещото лице Т., тъй като последното изрично е заявило в съдебно
заседание на 25.11.2021 г., след повторното му изслушване, че не поддържа
същото.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на
делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл. 380 – за отправяне на писмена претенция преди завеждане на делото, което в
случая е сторено, като е получен отказ. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ предвижда,
че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Доколкото прякото право на увредения, установено със
закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря
и причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя следва да се
установи противоправно поведение на застрахования, вредите, които е претърпял
ищеца, причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Те
могат да са имуществени или неимуществени. В случаите на увреждания
пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него претенцията за
обезвреда на неимуществени вреди.
Съобразно сега
действащото законодателство очертаният кръг на застрахованите лица по
застраховката "Гражданска отговорност” не изключва водача на превозното
средство /в случая автобус/, защото със застрахователна защита се ползват,
както собствениците, така и несобствениците, независимо дали го управляват
непосредствено, стига да го ползват на законно основание.
Независимо от това
обаче съдът намира, че за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да е налице протовоправно поведение на водача на автобуса. По делото не
се твърди, нито се доказва, че спрямо водача на автобуса е водено наказателно
производство, приключило с присъда или друг акт на наказателен съд,
задължителен за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК. С оглед на това и
предвид оспорването на ответника на факта на извършено от този водач
неправомерно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД, установяването на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане се дължи в процеса и
е в доказателствена тежест на ищцата, както и съдът изрично е указал при
разпределението ѝ при доклада на делото. В тази връзка по делото не се
установи противоправно поведение на водача на автобуса, като от събраните
делото доказателства, се установи, че ищцата е тичала, за да са качи в
автобуса, била е изчакана от водача, който малко след нейното качване е
потеглили плавно и съобразно, установените правила за движение, а ищцата която
е носила пазарски чанти се е чекирала, след което преди да успее да седне е
паднала. Не се установява от нито едно доказателство по делото твърдяното в
исковата молба рязко задействане на спирачната система на управлявания от
водача автобус, което да е причина за настъпване на инцидента. Потеглянето на
превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници от
автобусната спирка e естествено, нормално, логично и очаквано действие. Ноторно
известен факт е че престоят на автобусната спирка не е с голяма
продължителност, като след като приключи процеса по слизане и качване на
пътниците в автобуса, вратите се затварят и предстои потегляне. От момента на
качването им в автобуса е задължение на самите пътници да се погрижат за
сигурността си, като седнат на осигурените седалки, а при липса на свободни
места или ако не желаят да сядат, да се разположат на място и по начин, при
които да си осигурят достатъчна стабилност, за да могат да противостоят на
естествените инерционни сили при потегляне и движение на превозното средство. Местоположението
на ищцата в автобуса и и начина, по който е стояла /права с пазарски чанти,
като се е чекирала със свободната си ръка/, съчетано с безспорния факт, че към
този момент ищцата нито се е придържала, нито се е била захванала здраво за
неподвижна част или детайл от автобуса, навеждат до извода, че всяко едно
потегляне на автобуса в конкретния случай, независимо от степента на плавност,
би могло да окаже влияние върху нейното равновесие. Ето защо не могат да бъдат
споделени и други изнесени доводи в писмените бележки по делото за нарушения от
страна на водача на цитирани норми от ЗДвП, тъй като е нормално предвид
естеството на превозното средство – автобус за масов градски транспорт, при приключване
на процеса по качване и слизане на пътниците в спрелия на спирка автобус,
водачът обикновено чрез вътрешни и външни огледала за обратно гледане да се убеди,
е зоната около вратите е свободна и след подаване на звуков сигнал да затвори
същите и съответно да потегли. Или иначе казано след този момент на пътниците е
известно като общо възприятие, че автобусът е готов да потегли във всеки момент
и е въпрос на тяхна преценка дали са подготвени и подсигурени за предстоящото
потегляне и пътуване в условията на градския трафик, където винаги е възможно
водачът на автобуса да попадне в ситуация и да е принуден да предприеме
по-резки действия при управлението на повереното му превозно средство - като
например рязко спиране, което в случая въобще не се установява.
С горните мотиви съдът
намира, че липсва противоправно поведение на водача на процесния автобус,
поради и което исковете за ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителната
застраховката „Гражданска отговорност“, като неоснователни, следва да бъдат
отхвърлени.
Очевидно се касае до
настъпила злополука, не по вина на водача, при което евентуално би могло да са
търси отговорност от застрахователя по задължителна застраховка „Злополука на
пътниците“, което обаче стои извън предмета на настоящия спор.
При този изход на
спора се явява основателна претенцията на ответното дружество за заплащане на
направените по делото разноски и следва да се осъди ищцата на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК да му заплати сумата от 725 лв., съобразно представения списък на
разноските, включваща и 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено в
съответствие с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от наредбата за заплащането на правната
помощ. Съответно неоснователна е претенцията на ищцата за заплащане на разноски
по делото.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на Т.И.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
всеки двама измежду Д.С.Т., Б. Х. П., Л.Ж. или Ф.М.М., за осъждането ѝ за заплащане на сумата от 9 000 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на възникнал пътен инцидент на 27.04.2020 г.
около 14. 02 часа в ***, по вина на водача на автобус от градския транспорт №
Б1 модел „***“ с рег. номер ***, в който лицето пътувало като пътник -
застрахован при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА” АД по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, поради получена контузия в областта на гърба и кръста
и травма на абдоминалните органи в дясно, схващания и ограничен двигателен обем
с изтръпване на дясната поясно-кръстно–седалищна област и десен крак, ведно със
законна лихва за забава в размер на 522. 50 лева върху главницата от
9 000 лева от датата на отказа за заплащане на обезщетението – 22.07.2020
г., до 14.02.2021 г. включително, както и законна лихва за забава върху главницата от 9 000 лева от датата на
депозиране на исковата молба – 15.02.2021 г.
Осъжда Т.И.Й. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от всеки двама измежду Д.С.Т., Б. Х. П., Л.Ж.
или Ф.М.М., сумата от 725 лв. /седемстотин
двадесет и пет лева/ за направените
по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала: СТ
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)