Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и
втори април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 2601 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 335,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 327 ТЗ и вр. чл. 365 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецт е уточнил, че по фактурите остатъкът от
вземанията се претендират в пълен размер, а размерът на частично предявената
претенция във връзка с договора от 16.05.2014 г. и споразумението от 14.12.2015
година е в частичен размер от 67 100 лева при пълен дължим и непогасен размер
от 358 100 лева /по фактурите се претендират сумите от 12 000 лева и
20 900 лева – уточнителна молба на л. 166 и уточнение в о.с.з. от
22.04.2019 година/.
Ищецът твърди търговски отношения между страните по договор за продажба на
стоки /по две фактури, едната от които за част от цената на продадени вещи/ и
по договор за продажба на движими вещи на изплащане и сключено споразумение във
връзка с него. Твърди, че стоките по фактурите са доставени на ответника, който
не е изплатил цялото си задължение по тях. Твърди, че ответникът има задължение
и по договора от 16.05.2014 година, които задължения са разсрочени със
Споразумението от 2015 година и не са погасени в цялост.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва съществуване на вземанията по двете
фактури и прави възражение за погасяването им по давност. Оспорва и вземането
по договора за продажба на изплащане, като намира същия за нищожен, тъй като е
привиден, за което излага подробни съображения, вкл. сочи и че договорът за
продажба и споразумението не са породили правни последици, тъй като са
подписани от лица, които са „свързани“ по смисъла на ТЗ, както и че договорът
за продажба на изплащане е сключен само от единия от действащите заедно като управители
на ответника лица. Твърди и че не са реализирани уговорените условия за
заплащане на цената по договора /чл. 9/.
Ищецът носи тежест да докаже наличието на облигационни отношения с
ответника по договори за продажба по двете фактури, с изложеното в ИМ
съдържание, обективирани в представените счетоводни документи, предаване на
ответника на процесните стоки, уговорената цена. Носи
тежест да докаже и наличието на облигационни отношения по договора за продажба
на изплащане и Споразумението от 2015 година, както и наличието на изискуеми
вземания по тях.
Ответникът носи тежест да докаже възраженията си.
Между страните не са спорни и съответно съдът приема за доказани следните
факти: подписан договор за продажба на изплащане на посочената в него дата и с
посоченото съдържание, липсата на връзка между фактурите, описани в исковата
молба и този договор. Следва изрично да се уточни и обстоятелството, по което
страните също не спорят, че ответникът в производството е правоприемник на П.м.к.
ООД, ЕИК: *******по силата на настъпило преди предявяване на исковете
преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 ТЗ. Предварително
следва да се посочи и че съдът приема, че отношенията във връзка с двете
фактури, предмет на исковата молба не са предмет на Споразумението от 2015
година и не са обхванати от сключената между страните спогодба, което е видно
от нейното съдържание и от ясно изразената воля.
По
отношение на претенциите за незаплатена в цялост цена по фактурите от
28.03.2014 година и от 29.03.2013 година.
По делото е приета и не е оспорена съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/.
Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като мотивирано,
обективно и вярно /както и от изрично допълненото и уточнено от експерта в
съдебно заседание/, процесните две фактури са осчетоводени, както при ищеца,
така и при ответника, като последният е ползвал и данъчен кредит по тях и са
отразени, съответно в дневник за покупки на ответното дружество и дневник за
продажби на ищцовото през месеца на издаването им /като стоките и по фактурата
за частично плащане също са предадени на ответника/. Осчетоводените от
ответника фактури установяват наличието на облигационни отношения по договори
за търговска продажба на движими вещи /който е неформален договор и не се
нуждае от писмена форма, нито за доказване, нито за действителност/ –
постигнато съгласие, предаване на стоките, описани в тях, както и уговорената
цена, която е приета от ответника. От ССЕ се установява, че по фактурите са
извършвани частични плащания, факт, който следва да се приеме като извънсъдебно
признание за възникване на задълженията за заплащане на цената от ответника и се
ползва, съответно, с противопоставима спрямо него даказателствена сила
/неизгоден за него факт/.
Съгласно нормата на чл. 183 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право
срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Цената се дължи,
съгласно правилото на чл. 327, ал. 1 от ТЗ – при предаване на стоката, освен
ако не е уговорено друго. Видно от представените и осчетоводени от двете страни
фактури, не са налице различни уговорки относно срока за плащане на цената по
тях. Тоест, вземанията за заплащане на цената са изискуеми от деня, следващ
този на издаване на фактурите. Съгласно чл. 182 ГПК, вписванията в
счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на
лицето или организацията, които са водили книгите. В конкретния случай, предвид
изводите на вещото лице за това, че по отношение на процесните фактури
счетоводството е заведено редовно и изложеното по-горе, както и констатираните
частични плащания, се налага изводът, че вещите, предмет на фактурите са
предадени на ответника, за който съответно е възникнало задължението за плащане
на цената.
В тази връзка, възражението за погасяване на вземанията на ищеца по
фактурите по давност е неоснователно. Приложима е общата давност по чл. 110 ЗЗД, която по отношение на фактурата от 2014 година към датата на предявяване
на иска не е изтекла. По отношение на фактурата от 29.03.2013 година се доказа прекъсване
на давността по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД с извършените доброволни частични
погасявания /последното от които на 14.04.2016 година, както е посочило вещото
лице/. Считано оттогава и до датата на предявяване на иска не е изтекъл 5 –
годишен давностен срок.
Ответникът не представи
доказателства за заплащане на непогасената част от цената по фактурата от 28.03.2014
година от 12 000 лева с ДДС, поради което следва да бъде осъден да заплати
тази сума. Относно фактурата от 29.03.2013 година, вещото лице е констатирало
кореспондиращи си счетоводно в двете дружества частични погасявания в общ
размер на 15 100 лева, или, действително е останал неиздължен остатък от
20 900 лева с ДДС.
По отношение на дължимата
по Споразумение от 14.12.2015 година, сключено във връзка с правоотношенията по
договор от 16.05.2014 година сума, претендирана в частичен размер.
С договора от 16.05.2014 година страните са постигнали съгласие за
сключване на търговска покупко- продажба на изплащане по смисъла на чл. 335 ТЗ.
Продажбата на изплащане е такава продажба, при която задължението на купувача
за плащане на цената е разсрочено във времето. Възможно е при този вид
търговска продажба страните да уговорят запазване на собствеността /pactum
reservati domini/, както е сторено и в конкретния случай /чл. 3/ и следователно
преминаването на собствеността е отложено до плащането на последната вноска и
транслативният ефект на продадената на изплащане вещ настъпва за купувача след
като изплати изцяло цената.
Видно от договора, продажната цена е в размер на 300 000 лева без ДДС
и е платима разсрочено на вноски, в сроковете по чл. 9 от договора. Уговорена е
и неустойка при забава в плащанията. Според договора, предаването на вещите е
следвало да се извърши в 3-дневен срок от подписване, като задължението за
заплащане на вноските не е обвързано от изпълнение на задължението за предаване
на вещите.
Договорът доказва съществуването на облигационна връзка, макар действително да е подписан само от един
от действащите заедно управители на дружеството – праводател на ответника. Това
е така, доколкото съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт /а в случая е налице именно тази хипотеза/,
се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. В процесния случай, няма данни ответникът да се е противопоставил
на действията, извършени от негово име след узнаването им – най- късно при сключване
на Споразумението от 14.12.2015 година /в което договорът от 16.05.2014 година
конкретно е посочен, вкл. и с уговорената в него цена/. Споразумението, от своя
страна, е сключено от законния представител на П.м.к. ООД /заличен търговец/. Поради
това, на основание чл. 301 ТЗ се счита, че същият е потвърдил извършените
действия от негово име. В този смисъл възражението на ответника е неоснователно.
Недоказано е и възражението за нищожност на договора поради наличието на
абсолютна симулация /предвид твърденията на ответника, който поддържа, че страните
са се съгласили, че не желаят настъпване на правните последици от сключения
договор/ по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. От една страна, в подкрепа на твърденията си
ответникът не е посочил доказателства, а от друга страна, от представеното
споразумение е видно, че повече от година по-късно страните не отричат
създадената облигационна връзка и нейното съдържание, както и наличието на изискуеми
парични задължения за праводателя на ответника по нея. По делото нито се
твърди, нито се представя обратно писмо, документ, който би могъл да има
характера на начало на писмено доказателство по см. на чл. 165, ал. 2 ГПК, нито
пък е направено признание на ищеца в този смисъл /каквито са единствените
възможни доказателствени средства за установяване привидност на сделката/. Поради
това и твърденията за свързаност по смисъла на § 1, ал. 2 ТЗ в случая са
неотносими, а сами по себе си не обуславят нищожност на сделката. Същото се
отнася и за твърденията за това, че продавачът не е бил собственик на
продадените движими вещи /още повече фактът, че друго лице е собственик на
същите по вид движими вещи не доказва отрицателния факт, че ищецът не е
собственик на подобни вещи/, което е и без значение за действителността на
сделката, дори тя да има за предмет чужда движима вещ. Наведените други
възражения едва с писмената защита на ответника не следва да бъдат обсъждани.
Следва да се добави, че обстоятелството, че вещите счетоводно се водят при
ищеца към датата на изготвяне на заключението като негов дълготраен материален
актив, не доказва възраженията на ответника за липса на предаване на вещите,
съобразно уговореното, тъй като подписаното Споразумение представлява и
извънсъдебно писмено признание, с противопоставима на ответника доказателствена
сила, относно реализиране на предпоставките за заплащане на цената по чл. 9 от
договора – вкл. изпълнение на задължението за предаване на вещите в срок, при
уговореното качество и предназначение. Отделно, издаването на фактура от страна
на ищеца, съобразно посоченото в чл. 9 от първоначалния договор, не предпоставя
в темпорално отношение изпълнението на задълженията за заплащане на вноските в определения
срок.
Съгласно чл. 365 ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни
отстъпки. С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се
погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора /вкл. да се поеме
несъществуващо задължение/. Видно от Споразумението от 14.12.2015 година, действителната
обща воля на страните в процеса е била да уредят спорните си отношения за
вземанията във връзка с договора от 16.05.2014 година и това е посочено ясно и
конкретно в споразумението, което не се нуждае от тълкуване. Или, то съдържа
белезите на спогодба по чл. 365 ЗЗД. Действително, сумата в споразумението
надхвърля размера на договорената цена с ДДС, но предвид наличието на уговорки
за неустойка за забава, може да се направи извод, че в посочения размер от
394 900 лева страните са включили и обезщетение за претърпени вреди от
забавеното изпълнение на купувача. Това, обстоятелство, обаче, е без значение
за спора, тъй като целта на договора за спогодба е установяване безспорност в
отношенията между страните, при постигане на взаимни отстъпки, без изискване за
тяхната пълна еквивалентност. Тъй като отстъпките могат да имат различен
характер /стига да не противоречат на повелителните норми на закона и на
добрите нрави/, е възможно да се открият елементи на различни видове договори /поемане
на дълг, поръчителство, включително новация и други/. В този смисъл ответникът
неоснователно възразява за в писмената защита за нередовност на исковата молба.
В заключение, сключеният договор за спогодба доказва дължимост на сумата от
394 900 лева, като обективира постигнатото съгласие за уреждане на
отношенията по договора за продажба на движими вещи на изплащане от 16.05.2014
година. Падежът на последната вноска по споразумението от 14.12.2015 година е
01.04.2017 година, тоест, вземането е изцяло изискуемо. Следователно, частично
предявената претенция се явява основателна в пълен предявен размер.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 4 400 лв. за държавна такса и възнаграждение за вещо лице по ССЕ,
като доказателства за заплатено адв. възнаграждение не са представени в срок до
края на устните състезания по делото.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.М.К. АД,
ЕИК: *******да заплати на Й.И. ООД, ЕИК: *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ сумата от 12 000 лева, дължима и останала
незаплатена част от цена с ДДС за продадени стоки по фактура № 201 от 28.03.2014
година и сумата от 20 900 лв, дължима
и останала незаплатена част от цена с ДДС за продадени стоки по фактура № 183
от 29.03.2014 година, както и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 335,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 327 ТЗ и вр. чл. 365 ЗЗД сумата
от 67 100 лева по предявения частичен иск от пълен размер на вземането
от 358 100 лева, представляваща част от вземане по договор за спогодба,
обективиран в Споразумение от 14.12.2015 година, сключена във връзка с уреждане
на облигационните отношения между страните по договор за покупко- продажба на
изплащане от 16.05.2014 година, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4400 лева – съдебни разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: