Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публично
съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Нина Г., като разгледа гр.д. № 1345 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.
Производството е образувано по искова молба вх. № 8441 / 23.06.2020 година, депозирана от „ФАРМА ЛЕК 3” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността: град Плевен 5800, ул.Георги Кочев" №57, представлявано от управителя Елка Стефанова Йорданова, чрез пълномощника си адвокат П.И.А. *** против В.М.Г., ЕГН **********,***, с която е поискано осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение в размер на 1 808.94 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е сключен трудов договор № 5/27.09.2019г., на основание на който последният приел да изпълнява длъжността „Фармацевт-Магистър” в дружеството, с място на работа: Аптека, находяща се в град С., ул.”****” №**. Трудовият договор се сключил за неопределено време на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, като срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор бил определен на 90 /деветдесет/ календарни дни и за двете страни.
На 15.03.2020г. ответникът, на основание чл.326, ал.1 от КТ, отправил 90-дневно предизвестие за прекратяване на сключения трудов договор, в което заявил, че няма да спази срокът на предизвестието и няма да го отработва, а желае договорът да бъде прекратен, считано от момента на подаване на предизвестието, като за срока на незпазеното предизвестие ще заплати обезщетение.
Със заповед №4/16.03.2020г. трудовият договор с ответника бил прекратен на основание чл.326, ал.1 от КТ. В заповедта изрично е посочено, че ответникът дължи на ищцовото дружество обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 3 691.26 лева.
На 20.03.2020г. ответникът депозирал писмено възражение, с което възразил срещу изчисления размер на дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, като същевременно на 23.03.2020г. платил доброволно сумата от 1882.32 лева, която според него е размера на дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
С писмено уведомление, връчено му на 25.03.2020г., ищецът уведомил ответника за начина на изчисляване на обезщетението, като посочил, че същото е изчислено съгласно нормата на чл.228, ал.1 от КТ и бил поканен в 30-дневен срок доброволно да заплати остатъка от дължимото обезщетение, възлизащ на 1808.94 лева, но тази сума не била заплатена от ответника.
В срочно подадения отговор по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че е заплатил на ищеца дължимото му обезщетение за срока на неспазеното от негова страна предизвестие.Подробно аргументира тезата, защо смята, че е изпълнил изцяло задължението си към ищцовото дружество и как според него се формира обезщетението, което дължи на ищеца за неспазено предизвестие.Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
Районен съд – гр. Враца, като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения като доказателство заверен препис от Трудов договор № 5 / 27.09.2019 г. се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение, като ответникът е назначен на Фармацевт – Магистър, с месечно основно трудово възнаграждение в размер на 620.00 лева.
От приложеното като доказателство по делото предизвестие / л. 12 / е видно, че ответникът на 15.03.2020г., на основание чл.326, ал.1 от КТ е отправил 90-дневно предизвестие за прекратяване на сключения трудов договор, в което заявил, че няма да спази срокът на предизвестието и няма да го отработва, а желае договорът да бъде прекратен, считано от момента на подаване на предизвестието, като за срока на неспазеното предизвестие ще заплати обезщетение.
От приложената по делото /л.15 / Заповед № 4 от 16.03.2020 г. е видно, че е прекратено трудовото правоотношение между страните, като е указано на ответника, че същият дължи на работодателя сумата от 3691.26 лева – обезщетение за неспазения срок на предизвестие.
От представеното по делото писмено възражение се установява, че на 20.03.2020 ответникът е възразил срещу изчисления размер на дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, като същевременно на 23.03.2020г. платил доброволно сумата от 1882.32 лева, която според него е размера на дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
От представеното по делото писмено уведомление, връчено на ответника на 25.03.2020г. се установява, че ищецът е уведомил ответника за начина на изчисляване на обезщетението, като е посочил, че същото е изчислено съгласно нормата на чл.228, ал.1 от КТ и бил поканен в 30-дневен срок доброволно да заплати остатъка от дължимото обезщетение, възлизащ на 1808.94 лева, но тази сума не била заплатена от ответника.
Представени по делото са и вътрешни правила за работната заплата във „ФАРМА ЛЕК 3” ООД.
За установяване обстоятелствата по делото по искане на ищеца е допусната и назначена ССчЕ, приета по делото и неоспорена от страните.Вещото лице е дало заключение, че съгласно чл.228, ал.1 от КТ и чл. 17, т.1 от НСОРЗ Брутното трудово възнаграждение на В.М.Г. за м. февруари 2020 г , което да послужи за изчисляване на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ представлява сума в размер на 1230.42 лв. Характеристиката на неговите елементи е следната:Сумата 465.00 лв., представляваща основното трудово възнаграждение за отработени 15 работни дни за м. февруари 2020 г, сумата 5.58 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение по смисъла на КТ за трудов стаж и професионален опит и сумата 249.84 лв., представляваща възнаграждение за използван 5 дни платен годишен отпуск са елементи от БТВ, които са начислени съгласно индивидуалния трудов договор на ответника и КТ.Сумата в размер на 30.00 лв. и сумата в размер на 480.00 лв. - представляващи допълнително трудово възнаграждение са начислени съгласно Заповед № 2/29.02.2020 г и Приложение № 2 към нея, издадена от управителя на дружеството на основание чл.13, ал.1, т.1 от НСОРЗ и във връзка с чл.8, т.4 от Раздел IV на ВПРЗ на „ ФАРМА ЛЕК 3” ООД.Сумите са начислени съгласно Раздел IV „ Допълнителни възнаграждения” чл.8, т.4 от ВПРЗ на дружеството. А именно: „ Допълнителни възнаграждения за постигнати резултати от труда възнаграждението е постоянно (текущо), като индивидуалният размер за всеки работник или служител се определя ежемесечно от управителя на дружеството чрез издаване на заповед.” Посочено е, че размерът на дължимото от ответника обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ ще се получи като разлика от дължимото обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ сума в размер на 3691.26 лева и сума в размер на 1882.32 лева, преведена на 23.03.2020 г. от В.М.Г. по банковата сметка на « ФАРМА ЛЕК 3» ООД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна:
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ.
Предявеният иск е допустим, а по същество частично основателен, като съображенията за това са следните:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че между „ФАРМА ЛЕК 3” ООД, ЕИК ********* и В.М.Г. е бил сключен Трудов договор № 5 / 27.09.2019 г.
Не е налице спор и относно обстоятелствата, че ответникът е отправил предизвестие до ищеца за прекратяване на трудовия договор, че последният е прекратен със Заповед № 4 от 16.03.2020 г., както и че ответника на 23.03.2020г. е заплатил на ищеца сума в размер на 1882.32 лева, която според него е размера на дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.Тези обстоятелства също се доказват от събраните по делото писмени доказателства.
Спорът по делото е концентриран около обстоятелството, какъв е размера на дължимото обезщетение при прекратяване на трудовия договор. В разпоредбата на чл. 220 КТ е предвидена възможност за всяка от страните по трудовото правоотношение да не спази срока на предизвестие, заплащайки на другата страна обезщетение.Това обезщетение е с определен в закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се законово уредена възможност за заместване на първоначално дължимата престация по трудовото правоотношение – полагането на труд за срока на предизвестието, с друга престация – заплащане на определената в закона парична сума под формата на обезщетение.
Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения. Допълнително възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Съобразно чл. 15 НСОРЗ допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно, заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време – в т.см. Решение № 55 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4256/2013 г., IV г. о., ГК.
В заключението вещото лице е посочило, че брутното трудово възнаграждение на В.М.Г. за м. февруари 2020 г. , което да послужи като основа за изчисляване на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ представлява сума в размер на 1230.42 лева, като характеристиката на неговите елементи е следната:Сумата 465.00 лв., представляваща основното трудово възнаграждение за отработени 15 работни дни за м. февруари 2020 г, сумата 5.58 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение по смисъла на КТ за трудов стаж и професионален опит и сумата 249.84 лв., представляваща възнаграждение за използван 5 дни платен годишен отпуск са елементи от БТВ, които са начислени съгласно индивидуалния трудов договор на ответника и КТ.Сумата в размер на 30.00 лв. и сума в размер на 480.00 лв. - представляващи допълнително трудово възнаграждение са начислени съгласно Заповед № 2/29.02.2020 г и Приложение № 2 към нея, издадена от управителя на дружеството на основание чл.13, ал.1, т.1 от НСОРЗ и във връзка с чл.8, т.4 от Раздел IV на ВПРЗ на „ ФАРМА ЛЕК 3” ООД.Сумите са начислени съгласно Раздел IV „ Допълнителни възнаграждения” чл.8, т.4 от ВПРЗ на дружеството. А именно: „Допълнителни възнаграждения за постигнати резултати от труда възнаграждението е постоянно (текущо), като индивидуалният размер за всеки работник или служител се определя ежемесечно от управителя на дружеството чрез издаване на заповед.” Съдът намира, че сумите в размер на 30.00 лв. и в размер на 480.00 лв. - представляващи допълнително трудово възнаграждение, начислени съгласно Заповед № 2/29.02.2020 г. и Приложение № 2 към нея не следва да се вземат предвид при определяне размера на брутното трудово възнаграждение, въз основа на което да се изчисли обезщетението.Това е така, защото същите нямат постоянен характер, независимо от това, че в заповедта и вътрешните правила на ищцовото дружество са уредени като такива.В подкрепа на този извод е обстоятелството, че такова възнаграждение не е определено за ответника за месец март – 2020 г., а същия е полагал труд до 15.03.2020 г.Тези допълнителни възнаграждения, освен това, не са и в зависимост единствено от отработеното време.Само по себе си обстоятелството, че във вътрешните правила за работната заплата на работодателя тези вземания са определени като такива с постоянен характер, не може да обоснове извода, че същите са такива, въз основа на които да се изчислява дължимото обезщетение при неспазване на предизвестие. В Раздел IV ,, Допълнителни възнаграждения“ чл.8. т.4 от ВПРЗ е записано - Допълнителни възнаграждения за постигнати резултати от труда, възнаграждението е постоянно (текущо), като индивидуалният размер за всеки работник или служител се определя ежемесечно от управителя на дружеството чрез издаване на заповед.В приложената по делото заповед на работодателя, издадена на 02.01.2019 г. на основание чл.13, ал.1, т.1 от НСОРЗ и във връзка с чл.8. т.4 от Раздел IV на ВПРЗ на „ ФАРМА ЛЕКЗ" ООД е посочено, че на служителите следва да се изплаща ежемесечно допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати, за месечния размер на което да се издават отделни, месечни заповеди, с приложен поименен списък на служителите. Следователно, работодателя е обвързал изплащането на това допълнително възнаграждение в зависимост от постигнатите резултати, а не от отработеното време. Допълнително възнаграждение, което се изплаща по преценка на работодателя за качеството на извършената работа, не е с постоянен характер по смисъла на чл.15, ал.2 от НСОРЗ, защото не е в зависимост само от отработеното време.Целевите награди и премиите поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер - в този смисъл е решение № 847/2010 г. от 14.01.2011 г. по гр. дело № 1558/2009 г. на ВКС, IV г. о.
По изложените съображения, съдът приема, че компонентите на работната заплата, въз основа на които следва да се изчисли размера на брутното трудово възнаграждение са тези, които са начислени съгласно индивидуалния трудов договор на ответника и КТ, а именно: сумата от 465.00 лв., представляваща основното трудово възнаграждение за отработени 15 работни дни за м. февруари 2020 г, сумата 5.58 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение по смисъла на КТ за трудов стаж и професионален опит, като и сумата 249.84 лв., представляваща възнаграждение за използван 5 дни платен годишен отпуск.Тримесечният размер възлиза на сумата от 2161.26 лева. Като съобрази обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца сумата 1882.32 лева / в този смисъл изрично признание на ищеца в исковата молба/, предявения иск се явява основателен за сумата от 278.94 лева, като следва да бъде уважен за тази сума , а до пълния предявен размер от 1808.04 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ГПК право на разноски в производството имат и двете страни, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковата претенция. Ответникът не е поискал и доказал извършването на разноски в производството, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Ищецът е доказал разноски в общ размер от 602.40 лева / за заплатено адвокатско възнаграждение – 400.00 лева, депозит за вещо лице – 130.00 лева и държавна такса в размер на 72.40 лева /. Съобразно уважената част от исковата претенция на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 92.89 лева.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.Същото е малко над предвидения в Наредба № 1 от 9 Юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум и съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото от една страна, както и процесуалната активност на представителя на ищеца от друга, не намира основания за редуциране на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание
чл.220, ал.1 от Кодекса на труда В.М.Г.,
ЕГН ********** да заплати на „ФАРМА ЛЕК 3” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността: град Плевен 5800, ул.Георги Кочев" № 57
сумата от 278.94 лева /двеста
седемдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки /, представляваща обезщетение
за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата от 278,94 лева до пълния
предявен размер от 1808.04 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.М.Г., ЕГН **********
да заплати на „ФАРМА ЛЕК 3” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността: град Плевен 5800, ул.Георги Кочев" № 57 сумата от
92.89 лева /деветдесет и два лева и
осемдесет и девет стотинки /, представляваща разноски в производството,
съобразно уважената част от иска.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: