Номер 55805.10.2020 г.Град София
Софийски окръжен съдII Въззивен граждански състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20201800500557 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 538, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Г. Г. , действаща със съгласието на
баща й Г. С. Г. , срещу решение № 135 от 24.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 427/2020
г. на Ихтимански районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за даване
на разрешение да продаде собствения й недвижим имот, находящ се в с. К., обл. С., а
именно: жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., находяща се в югоизточната част
на имота, ведно с припадащите й се 60/454 идеални части от поземлен имот /дворно място/,
в който е построена сградата, целия с площ 454 кв.м., съставляващ УПИ V-914, в кв.29 по
регулационния план на гр. К., за цена от 6000 лева.
В жалбата е сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, с
искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се разреши продажбата на
описания в молбата недвижим имот. Изложени са възражения срещу мотивите на районния
съд, обусловили отхвърлянето на молбата, а именно, че финансовите възможности на
родителите на молителката са достатъчни за разходите за обучение и издръжка, както и че
цената, на която се възнамерява да се продаде имота, е ниска при сравнение с частни обяви
за продажба на имоти в с. К.. Сочи се в тази връзка, че посочената цена е напълно реална и
съответна на средната продажна цена на имоти в с. К. и при отчитане на притежаваните от
жалбоподателката 60 кв.м. от имота, който е съсобствен, както и, че реално друг, освен
съсобственикът на имота, не би купил такава част от него, с построена паянтова сграда.
Сочи се, че жилищната сграда е в окаяно състояние и се нуждае от спешен ремонт на
покрива, при неизвършването на който сградата ще се срути, а жалбоподателката и
родителите й не желаят да влагат средства за поддръжка на този имот. Твърди се, че
получените средства от продажбата на имота жалбоподателката ще може да поеме
допълнителни разходи, необходими за обучението й – закупуване на графичен таблет и
мощен компютър, както и различни извънучебни курсове.
1
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д. № 427/2020 г. а Ихтимански районен съд е образувано
молба по чл. 130, ал. 1, предл. 1 от СК от непълнолетната Д. Г. Г. , със съгласието на баща й
Г. С. Г. , с искане за разрешаване продажбата на собствения на молителката недвижим имот
– жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., находяща се в югоизточната част на
поземлен имот, представляващ УПИ V-914, кв. 29 по плана на с. К., ведно с 60/454 идеални
части от него, на Г.И.Г., за сумата 6000 лева.
В молбата се сочи, че собствената на молителката жилищна сграда се нуждае от
основен ремонт и състоянието й към момента не позволява да бъде използвана, и ако до
няколко години не се извърши ремонт, има вероятност сградата да се срути. Молителката,
както и родителите й, нямат възможност да ремонтират сградата. Описаният недвижим
имот е в тежест на молителката – не може да го използва, а заплаща данъци за него. Сочи,
че има възможност да продаде имота на собственика на другата сграда в имота и
съсобственик на дворното място – Г.И.Г., за сумата 6000 лева. Твърди, че получената при
продажбата сума ще използва за обучението си. Сочи, че живее със семейството си в друг
имот, собственост на нейната майка.
С молбата са представени: удостоверение за раждане на молителката, от който е
видно, че молителката е родена на 10.03.2006 г. от майка И.Н.П.-Г. и баща Г.С.Г.;
нотариален акт № 24, т. І, рег. № 475, дело № 21/2012 г., с който С.Г.Г. е прехвърлил на
молителката описания в молбата недвижи имот срещу задължение за издръжка и гледане;
скица на УПИ V-914 по регулационния план на с. К. от 1990 г; удостоверение за данъчна
оценка на имота от 01.06.2020 г., видно от която данъчната оценка на имота е 2639,40 ;
служебна бележка № 178/28.04.2020 г. на ОУ „К.К.”, гр. К.; нот. акт за собственост № 188,
т. ІІІ, рег. № 3805, дело № 492/2003 г., с който Иванка Николова Петковска е призната за
собственик на дворно място от 600 кв.м. в с. К., ведно с двуетажна жилищна сграда и
стопанска постройка.
В назначения от първоинстанционния съд социален доклад, изготвен от Д „СП” –
Ихтиман, извършен след социално проучване на семейството на молителката, е изразено
становище, че в интерес на детето Д. Г. Г. е да бъде разрешено продажбата на имота, като
родителите са гарантирали, че сумата ще бъде изразходвана по предназначение. В доклада е
посочено, че трудовите доходи на майката на молителката са в размер на 1800 лв. месечно, а
на бащата – 1000 лв. месечно.
За да отхвърли молбата, първоинстанционният съд е приел, че не е в интерес на детето
да бъде извършена продажба на процесния имот при цена от 6000 лева. Този извод на съда е
мотивиран с получаваните от родителите на молителката трудови доходи / над 1000 лв.
всеки от тях/, достатъчни за нормален живот на цялото семейство, както с установеното при
преглед на обявите за продажба на недвижими имоти в с. К., че продажна цена от 6000 лв. е
2
значително по-ниска от предлагането на пазара, липсата на данни по делото за неотложна
нужда, налагаща процесния имот да бъде продаден на всяка цена, както и липсата на
извънредни нужди на детето, свързани с обучението или развитие на негови таланти и
интереси.
Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 130, ал. 3 от СК, извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти,
принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако
разпореждането не противоречи на интереса на детето.
Въззивният съд намира, че с оглед изложените в молбата фактически твърдения и представените
писмени доказателства, продажбата на собствения на непълнолетната молителка недвижим имот,
разрешаването на която продажба се иска, не противоречи на интересите й.
На първо място, съдът отчита обстоятелството, че предмет на продажбата, за която се иска
разрешение, е идеална част от дворно място и построената в него жилищна постройка. С оглед
съсобствеността върху дворното място и размерът на притежаваната от молителката идеална част
от него, в бъдеще биха могли да възникнат спорове във връзка с ползването и/или прекратяването
на съсобствеността. Имотът не се ползва понастоящем от молителката и семейството й и не носи
никакви ползи за нея. Жилищната сграда не е годна за обитаване, а привеждането й в нормално за
използването й по предназначение /било чрез лично ползване или чрез извличане на добиви от
него/ изисква значителни разходи, за извършването на каквито молителката няма финансова
възможност. Същевременно, жилищните нужди на молителката за обезпечени – същата живее
заедно с родителите си в двуетажна къща, собственост на нейната майка.
На следващо място, продажната цена, на която се възнамерява да се продаде имотът, надхвърля
повече от два пъти данъчната му оценка и тази сума ще бъде преведена по сметка на детето,
поради което така планираната продажба не уврежда интересите на непълнолетното дете. Изводът
на районния съд, че продажната цена от 6000 лв. е значително под пазарната такава за имота, е
направен на база извършена съпоставка с предлаганите цени за имоти в с. К. по обявените в
интернет обяви, но не е отчетен съществения факт, че в случая предмет на планираната продажба е
намираща се в съсобствен парцел сграда, ведно с припадащите се идеални части от парцела, а
обявите, които е съпоставял съдът, се отнасят за съвсем различни по статут и площ имоти.
Що се отнася до коментираните в обжалваното решение финансови възможности на
родителите на молителката, видно е от събраните доказателства, че трудовдите им доходи са
в размер, позволяващ покриване на ежедневните битови нужди на детето, но не и на по-
сериозни такива, свързани с образованието на детето, с оглед на което не може да се направи
извод, че планираната продажба на собствения на непълнолетното дете имот не
противоречи на разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от СК
По тези съображения и като взе предвид изразеното положително становище на Д„СП”
3
относно продажбата на имота на непълнолетното дете, въззивният съд намира, че така
възнамеряваната продажба не противоречи на интересите му, поради което молбата с правно
основание чл. 130, ал. 3 от СК следва да бъде уважена.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 135 от 24.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 427/2020 г. на
Районен съд – Ихтиман, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 130, ал. 3 от СК, на непълнолетната Д. Г. Г. от с. К.,
ул.”Радост” № 27, ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на баща си Г. С. Г. ,
да продаде собствения й недвижим имот, находящ се в с. К., обл. С., а именно: жилищна
сграда със застроена площ от 60 кв.м., находяща се в югоизточната част на имота, ведно с
припадащите й се 60/454 идеални части от поземлен имот /дворно място/, в който е
построена сградата, целия с площ 454 кв.м., съставляващ УПИ V-914, в кв.29 по
регулационния план на гр. К., одобрен със заповед № РД -15-83/07.08.1990 г. на кмета на
община К., при граници: от две страни улица, УПИ VІ-912, УПИ ХХІ-220 и УПИ ІV-218, за
цена от 6000 лева, като получената от продажбата сума да бъде преведена по сметка на
непълнолетната Д. Г. Г. .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4