РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Нови пазар, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Жулиета Ц. Стоянова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело №
20233620101288 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „МАКРОАДВАНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С.
Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14 срещу К. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К.,
ул. ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000 лв, представляваща
главница по сключен между тях Договор за потребителски кредит № ***.,
ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на
заявлението /*** г./ до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена Заповед №*** за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от *** г. по ч. гр. дело № *** г. на РС Н.. В условие на
евентуалност предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1
ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., като
получена без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
иска до окончателното му изплащане.
В исковата молба ищецът „МАКРОАДВАНС“ АД твърди, че на *** г.
по електронен път по реда на ЗПФУР между него и ответника К. Р. К. бил
сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който
последният е получил сумата от 1000 лв. със срок на издължаване 12 месеца.
1
Сочи също, че между страните е сключен и Договор за потребителски кредит
№ ***/ *** г., по силата на който „Макроадванс“ АД е предоставил на К. Р. К.
сума в размер на 500 лв. със срок на издължаване 5 месеца. Излага, че съгл.
чл. 3, ал. 2 от Договора за потребителски кредит № *** от ***.*** г. страните
се съгласили с част от сумата да бъде изцяло погасено задължението по
Договор за потребителски кредит №***/*** г., което към *** г. възлизало на
92.91 лв. Пояснява, че сумите по двата кредита били отпуснати на *** г. и ***
г. , усвоени лично от ответника срещу предоставяне на документ за
самоличност на каса на „Изипей“ АД. Твърди, че към настоящия момент
нямало постъпили плащания по Договор за кредит № ***/***.*** г. от страна
на длъжника, поради което за него се пораждал правен интерес да иска
установяване на процесните вземания, за които била издадена заповед за
изпълнение. В условията на евентуалност, в случай че съдът приемел за
установено, че процесните суми са дължими на основание неизпълнение на
Договор за кредит № ***/***.*** г., направил искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. като платена без основание,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
Ответникът К. Р. К. подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен по
основание и размер. Сочи, че не е сключвал с ищеца договор за
потребителски кредит, не му е изплащана сочената сума от 907 лв., не са му
представяни за запознаване проект за договор и общи условия, както и че не е
водил кореспонденция във връзка с процесния договор. Твърди още, че
соченият договор не е валидно сключен, тъй като не са изпълнени
изискванията на чл. 14, ал. 1 от ЗПФУР. В евентуалност релевира възражение
за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на заявените като
дължими 12 броя вноски с падежи от ****** г. до ***.*** г. Отправя искане
за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява като
изпраща писмено становище, в което излага доводи за основателност на иска.
Моли да бъде уважен установителния иск, а в условията на евентуалност и
този по чл. 55 от ЗЗД. Претендира разноски като излага съображения за
завишен размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, представлява се от
2
процесуален представител, който счита предявения установителен иск за
неоснователен и недоказан, съответно такъв се явявал и иска по чл. 55 от ЗЗД.
Претендира разноски, представя и списък за направените в производството
такива.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч. гр. д. №
*** по описа за *** г. на РС-Н. по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за
сумите 1000 лв. – главница, 235,72 лв. – възнаградителна лихва за периода от
***г-***.***г., 396,85 лв. – обезщетение за забава за периода *** г. – *** г.,
32,65 лв-държавна такса и 400,00 лв. възнаграждение за адвокат, ведно със
законната лихва върху главницата от *** г. до изплащане на вземането, В
заявлението било посочено, че сумите изхождат от сключен между
„МАКРОАДВАНС“ АД и ответника К. на *** г. по електронен път по реда
на ЗПФУР договор за потребителски кредит № ***, с цена на задължението
1000 лв. , с част от която било изцяло погасено задължението по друг
Договор за потребителски кредит, сключен между страните - №***/*** г.,
което към *** г. възлизало на 92.91 лв. Заявлението било уважено и издадена
заповед за изпълнение за посочените суми.
В подкрепа на твърденията си ищцовото дружество е представило с
исковата молба освен договора за потребителски кредит № *** от ***г.,
ведно с общи условия за предоставяне на потребителски кредити на
физически лица от „Макроадванс“, погасителен план и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, така и писма, изпращани по електронен път от ищеца до лице с име
К., ползващо ел. поща *******@***.**, с които го уведомяват, че е създал
профил в „Kinti.bg“ и какви стъпки следва да се предприемат, за да бъде
завършена заявката за кредит, че искането за отпускане на потребителски
кредит в размер на 1000 лв. е прието успешно, че искането е одобрено и се
изпраща договора, ведно с всички необходими приложения, като е посочено
по какъв начин следва да се потвърди съгласие за сключване на договора, че
договорът за кредит е подписан успешно и сумата по него е преведена по
посочена от длъжника банкова сметка, а в случай, че е избран начин за
усвояване на кредита на каса на „Изипей“, да бъде посетен най-близкия клон
на оператора за платежни услуги. Приобщено е и писмо, с което последните
са уведомили ищеца, че е извършил плащане по кредит № ***.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца и
3
ответника съдът назначи и изслуша съдебно-счеговодна и
съдебно-графическа експертизи, чиито заключения приема като компетентни
и обективно дадени. В своето заключението вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че съобразно приобщените по
делото документи -договор, за който се твърди, че е сключен между К. Р. К. и
„Макроадванс АД и разписка № ***/***г., кредитът е усвоен от ответника,
погасителни вноски от същия не са правени, като просрочените плащания са
общо 1235,72 лв, от които 1000 лв. главница и договорна лихва в размер на
235,77 лв. Вещото лице е акцентирало върху следния факт-в разписката
липсва подпис на оператор, извършил плащането. В съдебно заседание
отново е бил дискутиран този въпрос, като вещото лице е посочило, че
липсата на подпис на лицето, осъществило плащането, е основание да се
постави под съмнение извършването му, както и че поставянето на подпис е
задължително за такъв вид документ, обективиращ плащане, за разлика от
фактурите.
Графическата експертиза е имала за обект разписка № ***/***г. и по-
точно подписът, положен в графа “клиент“, който според ищцовото
дружество изхожда от ответника К.. Не до такова заключение обаче е
достигнало вещото лице, което е посочило, че този подпис най-вероятно не е
положен от К. Р. К..
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1, вр. с чл. 240 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към
ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така
предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по
чл. 415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи
суми на ищеца по силата на договор за потребителски кредит.
Разгледан по същество предявения установителен иск в настоящото
производство се явява неоснователен и недоказан. На първо место съдът
намира за основателно възражението на процесуалния представител на
ответника, че от представените от ищеца доказателства не може да се
установи по категоричен начин сключването на процесния договор за
потребителски кредит № ***. В случая се претендират от ищеца вземания,
произтичащи от твърдения за сключен между "Макроадванс" АД и ответника
договор за потребителски кредит, представляващ предоставяне на финансови
услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР /
4
ред. ***г./ е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР сочи, че
измежду финансовите услуги, по отношение на които този закон е приложим,
е и кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР доставчикът на
финансова услуга / ищецът/ е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията
си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по
чл. 12, ал. 1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно
нормата на чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР при доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно
ЗПФУР се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП (загл.
изм. ДВ бр. 85/2017 г. -Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
С исковата молба ищецът е изложил твърдения, че процесният договор
бил сключен чрез размяна на изявления по електронна поща, предвид на
което приложимият закон относно формата на изявленията е ЗЕДЕУУ.
Съобразно чл. 3 от ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е
съставен електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.,
съдържащ електронно изявление. По смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) № 910/2014г. електронен документ означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис, т.е., електронният документ не е
необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. Съобразно
разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕП автор на електронното изявление е
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител.
С исковата молба ищецът е изложил и още едно твърдение, че
ответникът го сезирал с попълнен електронен формуляр за кандидатстване за
кредит. Самият формуляр не е представен по делото. Независимо от факта, че
в представения по делото сключен от разстояние договор за предоставяне на
кредит от разстояние № *** г. се съдържа подробна информация относно
личните данни на ответника, в това число данни от лична карта, електронен
адрес и телефон, съдът не приема, че процесният договор е сключен с
5
ответника К. Р. К.. Това е така по следните съображения: от представените по
делото документи, обективиращи електронни изявления, няма нито едно
изхождащо от ответника към ищеца. Кореспонденцията е напълно
едностранна и съдържаща само писма и изявления, изпращани от ищеца към
ответника като липсват ответни такива. Освен липсата на ответни документи
съобразявайки разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕП, че автор на електронното
изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов
извършител, основание на съда да приеме за недоказан факта, че ответникът е
пожелал сключването на договор за кредит, че е сключил такъв и е получил
цената, посочена в него, са и другите, събрани по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства. От представеното по делото
и оспорено по реда на чл. 193 от ГПК писмено доказателство – разписка за
паричен превод № *** от *** г., носеща подпис, за който вещото лице е дало
заключение, че най-вероятно не е поставен от ответника, не се установява, че
в деня на сключването на процесния договор ответникът е получил заемната
сума от 907,09 лв в брой в офис на „ИзиПей“. Въпреки че вещото лице в
заключението е посочило, че „най-вероятно“ подписът не е положен от К.,
настоящия съдебен състав счита, че това е точно така, имайки предвид
показанията на свидетеля Д. К. Р.-дъщеря на ответника, която е
свидетелствала, че баща й никога не е създавал електронна поща, като такава
е имал нейния брат, който също е с фамилия К. и преди да почине през месец
август *** г. е използвал данните на баща си / ответника/ и е изтеглил кредити
в размер 40 000-50 000 лв., за които след смъртта му семейството е научило.
Наред с гореизложените съображения следва да се има предвид и характера
на договора за кредит, който е реален договор и се счита сключен с
предаване, респ. получаване на заемната сума.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че
задължението е погасено по давност, което съдът намира за неоснователно.
Уговореното погасяване на кредита на части не превръща договора за кредит
в такъв за периодични плащания, като давността тече поотделно за всяка
падежирала вноска, считано от датата на нейния падеж /Решение №** от
***г. по гр.д. № ***г. на ІV г.о. и др. /. Доколкото вноските по кредита се
състоят от компоненти с различна правна природа (главница и лихва), за
главницата е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД,
а за възнаградителната лихва се прилага по-краткият тригодишен давностен
срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Т.е., за всеки един от компонентите на всяка
една от вноските давностния срок е различен. В настоящият случай по делото
6
се претендира само главница, като отделните вноски за нея са отразени в
погасителния план към договора. Съобразно посоченото по-горе и като
приема, че течението на погасителната давност е прекъснато с подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК, по аргумент на обстоятелството, че искът по
чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението,
съдът намира, че вноските за главница не са погасени по давност.
Предвид изложеното по-горе и доколкото съдът не приема за
установено, че процесните суми се дължат на основание неизпълнение на
Договор за кредит № ***/***.*** г., не следва да разглежда искането за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. като платена
без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до
окончателното изплащане на сумата.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по
безспорен начин възникването, респ. съществуването на паричното вземане в
претендираните размери, за което вземане в полза на ищеца срещу ответника
е издадена заповед за изпълнение в заповедното производството по ч. гр. д. №
***/*** г. по описа на РС-Н..
Предвид гореизложените съображения предявеният иск следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода от делото и при направеното искане от ответника с
прилагане на списък по чл. 80 от ГПК и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски
по настоящото исково производство в размер на 600 / шестотин/ лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147,
ет. 5, ап. 14, представлявано от *** В.Г.С., срещу К. Р. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., ул. ***, положителен установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК
********* за сумата от 1000 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ***., ведно със законната лихва върху вземането от
датата на подаване на заявлението /*** г./ до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение на
7
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на
РС-Н., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14,
представлявано от В.Г.С., да заплати на К. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
К., ул. ***, направените по делото разноски в размер на 600 / шестотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Шумен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8