ПРОТОКОЛ
№ 108
гр. Перник, 03.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на трети април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
СъдебниРАЙНА Г. ДРАГАНОВА
заседатели:НАДЯ М. ВАСЕВА
при участието на секретаря И. Н. ЦВЕТКОВА
и прокурора Г. Ив. А.
Сложи за разглеждане докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Наказателно
дело от общ характер № 20221700200184 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Подсъдимият М. К., редовно уведомен, се явява лично с адв. С. Р..
Частният обвинител и граждански ищец И. Г. се явява лично и с адв.М..
Заедно с И. Г. и вместо Е. Г. се явява адв. М..
Частният обвинител Ю. Г. се явява лично и с адв. П..
Частните обвинители А. Г., действаща чрез нейния законен представител Ю. Ц. Г.,
В. Г., И. Г.: редовно уведомени не се явяват, вместо тях адв. П..
Явяват се вещите лица Е. К. и Г. С..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.:Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Продължава съдебното следствие.
Пристъпи се към изслушване на вещите лица.
1
Вещите лица със снета самоличност.
Съдът предупреди вещите лица за наказателната отговорност по реда на чл.291
от НК.
Вещите лица/по отделно/: Запознати сме с наказателната отговорност.
Обещаваме да дадем безпристрастно заключение, по съвест и знания.
Съдът на основание чл.282, ал.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита заключението на вещите лица по изготвената последна съдебна графическа
експертиза.
Вещите лица едновременно: Поддържаме заключението.
Прокурорът: Нямам въпроси, да се приеме.
Адв. М.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
Адв. П.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
Адв. Р.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
Съдът намери с оглeд изявлението на страните, че следва да бъде прието
заключението по СПЕ, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита и прилага изготвеното от вещото лице Е. Л. К. и Г. Д. С. заключение по
последната съдебно почеркова експертиза.
Определя хонорар на вещите лица в размер на 127.92 лв., които да се изплатят по
сметка на ОД на МВР.
На вещото лице Г. С. да се изплатят пътни разноски след представяне на
необходимите документи пред счетоводството на ПОС.
Прокурорът: Считам, че делото е изяснено от фактическа и правна страна.
Адв. М.: Нямам доказателствени искания.
Адв. П.: Представям договор за правна помощ във връзка с направени разноски.
Считам, че делото е изяснено от фактичека страна.
Адв.Р.: Поддържам становището на колегите.
Подсъдимият: ЖелА. да дам обяснения.
Подсъдимият: Чувствам се 100% невинен по отношение на обвинението, което
се води спрямо мен. Това е едно криминално престъпление срещу мен. Фактите и
експертизите говорят в тази насока. Толкова дълго се води разследване. Аз съм
християнин, невинен съм. Бог да прости човека! Обвинението, за което каза вдовицата
са 100% измислени неща. Единствено точно нещо, което каза е, че когато е бил
2
преглеждан човека е имало три жени в приемния кабинет. Това е единственото точно,
което каза, другото е сценарии и измислици. Работех в Спешно отделение и винаги съм
бил точен. Идвал съм 10-15 мин. по -рано. Когато дойдох този ден, прегледа беше
приключен. Минах през моя кабинет, имаше кардиограма на стола, хвърлих един
поглед и видях, че няма нищо тревожно. Минах през коридора, за да отида да се
преоблека в стА.та. В коридора имаше двама души, починалия и съпругата му. Питах
ги как са. Те ми казаха, че сестрите му казали, че трябва да изчака определено време, за
да му спадне кръвното налягане. Отидох в стА.та, в която се преобличаме, беше около
20.15 ч., хората ги нямаше в коридора. Влезнах в кабинета и започнах да работя със
сестрата, с която бях на смяна. Не е правен втори преглед. ТакИ. тежки случаи ги
вкарваме в шоковата зала, но те са си преценили, че трябва да отидат в София. Аз не
съм го пуснал. Всеки пациент се записва, 20-30 пациента минават. Тогава само този
амбулаторен лист не е подписан. Вече толкова време мина, не помня точно. Това,
което стана този ден, пак повтарям, нямам никаква вина. Аз не съм преглеждал този
пациент, единствения ми контакт с него беше в коридора. Той каза, че не е добре, но
чака да му подейства инжекцията. Сестрите му казали да ходи да уринира, и тогава да
се прегледа. Щяха да му правя други прегледи, но той си замина. Като отидох на
работа, не съм видял д-р А.. Въобще не съм го срещал по коридорите, не ми се е
обаждал. Той даде три показания, и трите различни. Казах му да се закълне дали ми е
казал да отида по-рано, тогава призна, че не е. Три изказвания, три различни версии.
Като дойдох в кабинета, беше времето, в което се сменят сестрите. Беше на работа
сестрата Т. В.. Тя каза, че има медикиран пациент, който е в коридора. В кабинета
нямаше абсолютно никой освен кардиограмата на бюрото. Дойдох в 20 ч. без 15 мин.
Обикновено се предава смяната, но колега нямаше. В. е била в стА.та, където се
преобличат, впоследствие като дойдоха други пациенти, тя ме извика и започнахме да
работим. Човека, за който съм обвинен, единствения ми контакт с него беше в
коридора. Като отидох на работа, минах по коридора, в дясно е хирургичният кабинет,
чиято врата беше отворена, минах през него. Видях Т. В. и продължих към моя
кабинет. Хирургичният и терапевтичният кабинет са един до друг. Първо имах през
хирургичният и след това през вътрешна врата влязох в терапевтичния. Видях
кардиограмата, видях че няма отклонения. Отидох да си облека работните дрехи.
СтА.та, където се преобличаме е с две три стаи по-надолу в коридора, това е лекарска
стА.. Там си облякох работните дрехи. Те бяха син костюм. След това ме извика
сестрата, защото имаше пациенти, които чакат за преглед. Прегледах пациента, който
чакаше, не си спомням дали е бил мъж или жена, в книгата е написано. Сестрата Т.
нищо не ми каза, нищо за кардиограмата. Те мерят кръвното, правят кардиограма и
вече се чака мнението на доктора. Ако няма подобрение се правят лабораторни
прегледи, маркери, консултации. Има практика сестрите да мерят кръвното и да правят
кардиограма. При тежки случаи правим повторна кардиограма, правим прегледи.
3
На въпроси на прокурора: Погледнах кардиограмата, не видях да има инфаркт,
нямаше нищо характерно в нея. Нямаше нещо, което да говори за сериозни
отклонения.
Адв.П.: Нямам въпроси.
Адв. М.: Нямам въпроси.
На въпроси на съда: Работя като лекар 37 години, там почнах от 2016 г. Работя в
отделение по трансфузия и хематолигия в МБАЛ“Рахила А.а“ гр. Перник. Преди да
постъпя в спешно отделение съм работил като личен лекар. Започнах там през 2016 г. и
съм работил година и нещо там. Аз съм терапевт, нямам специалност. В коридора
говорих с А., каза, че не е добре, но ще изчака да подейства лекарството. Не беше
изпотен, не беше в тежко положение. Той седеше на пейката, а съпругата му до него,
пред кабинета. Други пациенти нямаше наоколо. Т. беше в хирургичния кабинет, тя е
била дневна смяна във кабинета. Чакаше и тя смяна в хирургичния кабинет. Ние се
сменяваме в 20.00 ч. в двата кабинета. Единствената грешка, която допуснах, че под
давление на тогавашния директор ме накараха да подпиша документ, за да се защити
имиджа на болницата. Всички казаха, че няма инфаркт при нас, нямало нищо да ми
направят. Директора ми каза да подпиша, да се оформи документа, под давление на
одита. То се видя, че не е подписан листа от починалия. Моя подпис се оказа, на
едната експертиза, че не е мой, после казаха, че е мой. В началото аз отказах да го
подпиша категорично, архИ.рката ме преследваше. Не съм го работил, не съм го
преглеждал, нищо не съм му правил на пациента. Убеждаваше ме, че не иска да говори
срещу колежките. АрхИ.рката се казва З.. Тя трябваше да е свидетел, но отказа, не
искала да върви срещу колежките си. По всяко време на денонощието, заклех се, това е
едно криминално деяние срещу мен и семейството ми. Амбулаторният лист не си
спомням кога го подписах, но мисля, че ми е подметнат листа, иначе бях категоричен,
че не съм го подписал. Директора беше В.Д.. Разговора, когато ме убеждаваше да
подпиша амбулаторния лист, беше в директорската стА. при него, мисля че беше и
юристката, главната сестра също, но беше много отдавна, не си спомням точно. За това
се сещам. Чувствам го крайно несправедливо.
Прокурорът: Нямам нови доказателствени искания.
Адв. П.: Нямам доказателствени искания.
Адв. М.: Нямам доказателствени искания.
Адв. Р.: Нямам доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което и с
оглед липсата на нови доказателствени искания
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 283 от НПК прочита и прилага протоколите и другите
4
документи, събрани на досъдебното производство, както и тези събрани на етапа на
съдебното следствие.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Лекарската професия не е професия в най -общия смисъл на
думата, това е призвание. Сигурна съм, че д-р К. е спасил много животи, но не така
стоят нещата по отношение на пострадалия. Доказателствата, които са събрани,
поддържат обвинението по смисъла на чл.123, ал.1 НК, като считам че са събрани
безспорни доказателства за това обвинение. Лекарската професия е правно
регламентирана дейност, която по естеството си представлява източник на повишена
опасност. Правната регламентация за лекарската дейност се съдържа в редица
нормативни документи. Закона за здравето очертава рамката и основните принципи
(чл.81,ал.2, т.1), на които се основава правото на достъпна медицинска помощ, както и
правата на пациентите, а именно: 1. Своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ за упражняване на дейността. Наредба №12/15г.за утвърждаване
на медицински стандарт „Спешна медицина“издадена от министъра на
здравеопазването, обн. ДВ бр.4 от 15.01.2016г., изм.бр.58 от 26.07.2016г.,изм. и доп.
бр90 от 15.11.2016г., изм. с Решение № 8552 на ВАС на РБ от 11.07.2016г.-бр.24 от
21.03.2017г., отм. бр.86 от 27.10.2017г.както сочи и самото заглавие утвърждава
медицинския стандарт“Спешна медицина“ и е основата на добрите медицински
практики в практикуването на специалността. Спешната медицина по естеството си е
интердисциплинарна с обхват, включващ медицински дейности в досег с всички
останали медицински специалности в спешния им компонент. Специалността е
основана на приложението на познанията и уменията, необходими за диагностика и
лечение на остри или внезапно възникнали живото застрашаващи или заплашващи с
тежки необратими последици за здравето заболявания, увреждания или други спешни
състояния и обстоятелства, в практикуването на която основен и най- критичен фактор
е времето до предприемане на подходящи и качествени диагностично-лечебни
дейности с цел физиологична стабилност и/или дефинитивното му лечение. Обект на
дейностите от обхвата на “Спешна медицина“ е единствено спешният пациент (т.5 от
Глава първа, Раздел I).
От фактическа страна се установи следното: На 24.08.2017г., около 18.00ч. св.
Ю. Г. и съпруга й - пострадалия А. Г. посетили вилата си в с. Станьовци, община
Брезник. Още с пристигането си Александър Г. се оплакал от силна болка зад гръдната
кост, бил пребледнял и изпотен. Двамата съпрузи взели решение да се върнат обратно в
гр. София, за да потърсят лекарска помощ. Здравословното състояние на Александър Г.
се влошило по пътя преди гр. Перник и те решили да отидат в болницата в гр. Перник,
в спешния център.
В 19.45ч. пристигнали в СПО при МБАЛ“Р.А.а“ гр. Перник, където Г. бил приет
в спешния кабинет. Св. Ю. Г. видяла, че първоначално в този кабинет имало само две
5
жени. Едната от тях извикала по име “Д-р А.“, и след малко по коридора на
болничното заведение се появил цивилен мъж, който влязъл в кабинета (разпознат от
същата свидетелка впоследствие като обвиняемия д-р К.). В 20.00ч. е следвало на
мястото на дневната смяна в отделението (в състав д-р А. А. и мед.сестра Т. Ф.) да
застъпи екипа от нощната смяна (подсъдимият д-р М. К. и мед. сестра Вирджиния Д.).
Тъй като свидетелят д-р А. следвало да посети физиотерапевт, поради здравословен
проблем, напуснал смяната си 15 минути по- рано.
Когато обвиняемият д-р К. влязъл цивилен в приемния кабинет, там били и
двете медицински сестри Т. Ф. и В. Д.. Свидетелката В. Д. отбелязала в амбулаторната
книга застъпването на новата смяна под № 10941 като вписала за “дежурен лекар“ д-р
К. и „медицинска сестра“ Вирджиния Д.. Като час на поемане на тази смяна бил
записан 19.45ч. на 24.08.2017г., а като първи пациент на смяната бил записан
пострадалия Ал. Г.. Д-р К. извършил преглед на пострадалия Г.. Снетата от него
анамнеза на пострадалото лице не е била изчерпателна и задълбочена, не е била
достатъчна по обем. Лекарят изслушал оплакванията му само с един-два въпроса, без
да обърне достатъчно внимание на оплакването му за тежест в гърдите. При прегледа
пациентът съобщил за внезапно появила се болка в гърдите и задух без видима
провокация, бил в добро здраве и при отсъствие на болести до него момент не е
приемал медикаменти. Измереното му кръвното налягане било със стойности: 172/99,
но с ритмична сърдечна дейност. Направена му е само една ЕКГ, която не била пълна,
тъй като липсвало едно важно за диагнозата отвеждане - AVF/там, където е правата
линия/в ЕКГ, а всяко отвеждане в кардиограмата си има своя роля и област, която
отговаря за миокарда. Резултата на непълната ЕКГ-кардиограма не показала сериозни
изменения в сърдечната дейност, т.е. нямало категорични данни за миокарден инфаркт,
а само дискретни изменения/ ако е съществувало и отвеждане AVF картината може би
е щяла да бъде друга/. Същите дискретни промени се наблюдавали и в огледалните
отвеждания I и AVL /т.е. не е било отчетено от приемащия лекар, че ЕКГ апарата не
работи коректно/.
Съгласно свидетелските показания на юриста на болницата, която каза, че е
честа практика да не се подписват документите в спешният кабинет на момента, тай
като хода на работа е много натоварен, подписването на документите не е ставало
веднага. Това го казвам затова, че д-р К. изказа, че той не е подписвал документите и
не е извършил прегледа. Това е негова лична теза. Снел е анамнеза на пострадалия,
която не е била изчерпателна. При прегледа пациента съобщил за внезапна болка в
гърдите. Направена му е една ЕКГ, която не е била пълна. Това се доказа от
експертизата, тъй като липсвало едно важно отвеждане, а всяко едно отвеждане има
своя роля и област. Резултата на непълната ЕКГ не показва сериозни изменения, но ако
е имало това липсващо отвеждане картината е щяла да бъде друга. Не е било отчетено
от приемащия лекар, че нещо не е изготвено както трябва. Това е задължение на
лекарите, когато се извършват такИ. измервания, лекарят е длъжен да провери всички
отвеждания, и ако има повреда в апарата да насочи пациента към друго отделение.
Почти във всяко отделение на болницата се правят ЕКГ. Имало е възможност това
изследване да се направи с точност. Лекарят е бил този, който да провери. Без да са
направени лабораторни тестове и специални изследвания, като се изследват
симптомите на задух, безпокойство, потене, болки в гърдите, пациента е трудно стоял,
д-р К. му е поставил диагноза първична хипертония. На пострадалия била направена
инжекция с хлофазолин и фурантрил. Отстрани на изготвената ЕКГ мед. сестра Т. Ф.
изписала с ръкописен текст имена-А. Г., а мед.сестра В.Д. изписала с ръкописен текст
6
на гърба на същия документ поставената на Г. инжекция: 14 хлофазолин и фурантрил.
Пострадалият се е оплаквал от болки в гърдите, но доктора го е изпратил в коридора.
Не е направена ехокардиография, не са направени нужните изследвания, не е било
дооценено състоянието на пациента. Д-р К. е казал на пострадалия и съпругата му, че
високото кръвно налягане е причинено от напрежение. Пациента е изпратен в домът
си, без да се прецени реалното му състояние дали това позволява придвижване с
автомобил. Съпругата на пациента, тъй като не са им представили ЕКГ изследването се
е върнала да го поиска. Не са получили нужната информация, не са казали какво му е
състоянието, поради което излизайки от кабинета съпругата се е обадила на личния
лекар, който е казал да отидат в София. Те са избрали болница „Пирогов“ по пътя на
пострадалия му е прилошало. След пристигане в болница „Пирогов“ след направените
реанимационни действия пациента е починал. По делото е изготвена СМЕ. Според нея
пациента е влязъл в спешното отделение в състояние на т.н. вегетативна буря.
Симптомите са израз на стресогенна реакция на тялото. Измереното налягане е било
следствие, а не причина. Поради погрешното поставена диагноза според същите вещи
лица не са били спазени изискванията в спешното отделение, анамнезата не е била
достатъчно по обем, което е довело до този негативен резултат. Не са изследвани
вероятни причини за оплакванията на пациента. Поставена е диагнозата „високо
кръвно налягане“, но е липсвало едно важно отвеждане, а всяко едно отвеждане в
кардиограмата има важна роля. Това обстоятелство е налагало да се включат всички
причини които водят до смърт. Обвиняемият е нарушил добрите медицински
практики, визирани в Наредба 12/15 г. Диагноза е била хипертоничната криза, но тя е
била следствие, и ако д-р К. е извършил прегледа в пълен обем, може би и да се е
достигнало до правилната диагноза. Състоянието е на прединфаркт, пациента е
пристигнал с вегитативна буря, продължила е на тласъци, като на практика критичното
развитие е било по пътя на транспортирането му до гр. София. Транспортирането на
такъв пациент не е било желателно. Според вещите лица, пациентите се нуждА.т от
спешно отваряне в този момент, всяка изгубена минута в този момент води до
леталния изход, който е бил вероятен. Такъв пациент би трябвало да е транспортиран с
линейка, а и в непосредствена близост до болницата на метри от нея се намира
болница „Св. Г.“ , където има такова отделение. Причината за смъртта на пострадалия
е съвкупността от неправилна, неустановена и неадекватна диагноза, не са били
спазени условията от страна на обвиняемия, което е в пряка причинно следствена
връзка с настъпИ. резултат. В случА., инфарктът е бил неизбежен, но леталният изход
е имало възможност да се избегне. Престъплението по чл.123, ал.1 НК представлява
деяние, изразяващо се в причиняване на смърт другиму поради незнание или
немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност,
представляващи източник на повишена опасност. Неправилното проведената
диагностика и лечение може да се дължи на незнание и немарливо изпълнение тогава,
когато лекар притежава необходимия опит, но не се е съобразил с правилата на
добрите медицински практики, установени с медицинския стандарт “Спешна
медицина“ - обвиняемият не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Налице е доказана причинно
следствена връзка – непълно изследване на пациент, непълен анализ, непълнен обем
кардиография, както и на бездействие, не са направени в пълен обем действия, не е
направена консултация. Инфарктът е бил неизбежен и вероятно изхода е щял същият,
но диагнозата на пациента не е била достатъчна и пълна. От субективна страна
престъплението е непредпазливо, липса на теоретични познания. Д-р К. е притежавал
необходимият опит, имал е стаж, но не се е съобразил с правилата на добрите
7
медицински практики, установени с медицинския стандарт “Спешна медицина“ -
обвиняемият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Предвид на изложеното Ви предлагам да
признаете обвиняемия д-р М. К. за виновен по чл.123, ал.1 от НК като му наложите
наказание „лишаване от свобода“ към средния размер, като изпълнението на така
определеното наказание да бъде отложено по чл.66 НК за срок от 3 години. Безспорно
съм убедена, че престъплението е извършено. Гражданските искове също да бъдат
уважени.
Адв. М.: Държавното обвинение беше изключително подробно от фактическа и
правна точка и аз заставам зад него. Това производство се движи 4 години, много
експертизи се направиха. Едно процесуално действие не видях, което да го оневинява.
Да, д-р К. няма специалност, но какво му пречеше да се обади на колега. По показания
на Ю. Г.: „Доктора ни изпрати и ни поиска някой лев, за да се почерпи!“. Д-р К.
лъжеше нагло, откровено и безочливо. Престъплението по чл.123 от НК е реализирано,
извършено е по двете си форми, както твърди държавното обвинение. Моето мнение е
съдът да се произнесе с присъда, с която да осъди д-р К. условно. Моля да бъде уважен
граждански иск в пълен размер, и моля да бъдат присъдени направените разноски.
Частният обвинител Г.: Поддържам казаното от моя адвокат. Всичко, което се
изказа тук се вижда, че е постъпено крайно безотговорно. Д-р К. безочливо каза, че е
това е криминално деяние срещу него. Цялата ситуация показва, че в спешното
отделение, когато има нужда от спешна помощ, не отИ. човек да му казват здрасти и
отИ.й си вкъщи.
Адв. П.: Изцяло поддържам становището на държавното обвинение и колегата.
Считам, че не се събраха доказателства, които да оневиняват подсъдимия, които да се
съмняват във вината му. Починалото лице е било в тежко състояние, двамата съпрузи
са се отправили към София, но състоянието му е наложило да дойдат в Перник. Няма
съмнения, че подсъдимият е прегледал пострадалия, показанията на сестрите и
директора на болницата същото твърдят. Тук като слушам, че някое неизвестно лице е
направило тази кардиограма и сме се самолекували в болницата, това е много нагло
поведение. Категорично са пренебрегнати симптомите на пострадалото лице. Щом
имаш проблем в гърдите, значи е проблем със сърцето, необходимо е било да се иска
консултация с кардиолог, това определя по нататъшния ход на събитията. Има
кардиологично отделение, своевременен транспорт до там и той бил могъл да бъде
спасен. В множеството експертизи се установява, че подсъдимия е извършил прегледа
и пренебрегнал симптомите и не е потърсил консултация със специалист. Считам, че
наказанието следва да бъде ефективно и то над средния размер. Относно личността на
подсъдимия, поведението му, та той не е изказал дори съболезнования, нито
извинения. Затова считам, че следва да бъде над минимума. Претендирам разноски,
както моля да уважите и гражданските искове.
Ю. Г.: Искам да кажа, че подсъдимия е лекарят, който лекува съпруга ми, този
8
който каза да си ходим, за да си почИ..
Адв. П.: Наблягам на факта, че преди този случай подсъдимият и пострадалото
лице, и съпругата му не са се познавали. Няма нарочване, няма причина да сочат някой
друг.
Адв. Р.: Моля да произнесете присъда, с която да признаете за невиновен моя
подзащитен. На първо място категорично не сме съгласни с формулировката на
обвинението, че д-р К. има вина относно немарливото и небрежно изпълнение на
задължения. Той изяви своето човешко становище, аз искам да се обърна към
съпругата и бащата на пострадалият: Изказваме дълбоките си съболезнования! Не мога
да се съглася, че за това вина носи моя подзащитен. На първо място има влошено
здравословно състояние на пострадалото лице, потърсили са помощ. Тръгнали към
София, но поради влошаване на състоянието му са отишли в болницата в Перник. В
показанията си свидетелката Ю. Г., както в рамките на досъдебно производство и сега
твърди, че след като пристигат в спешния кабинет, мъжът й бил вкаран в кабинет,
където имало три жени. В кабинета се установи, че са били доктор от мъжки пол и
сестра от женски пол. Като нощната смяна също е била в този ред. Възниква въпроса
при пристигането на пациента кой лекар е приел въпросното лице, кои е предприел
медикация с два препарата и кой лекар е извършил кардиограмата. По думите на
свидетелката в кабинета е имало 3 жени. В заключението на т. 7, абсолютно
категорично вещите лица посочват, че пациента А. Г. е записан от неустановено по
делото лице, като почерка и всички останали данни не е изпълнен от лицата д-р А. А.,
д-р М. К., В. Д. и Т. Ф., която е била медицинска сестра в дневната смяна. Логично
изниква въпроса кое е това лице. Това обстоятелство не е изследвано в досъдебно
производство, нито сега. Възниква въпроса кой е имал достъп по амбулаторния
журнал, не е външно лице извън рамките на болницата. Лекаря от дневната смяна,
който е бил длъжен да стои до 20.00 ч. на работното си място е напуснал неговата
смяна по-рано. Въпросният лекар А. А. нееднократно променя показанията си в тази
насока, като излага различни версии за това, че не е бил в кабинета. Веднъж казва, че е
имал уговорка след това се отметна от тези показания, той казва, че в кабинета е имало
лекар, но са били 3 жени, но д-р К. не е бил там. Позовавам се на показанията на Ю. Г.,
т.е. д-р К. не е бил в кабинета, когато е постъпил пациента. Д-р К. не е назначил
електрокардиограмата на пострадалото лице. Кой е назначил това лечение? Само мога
да предполагам. Пак в показанията на свидетел се твърди, че една от жените е викала в
коридора: „д-р А., д-р А.!“, надявайки се, че е в стА.та за преобличане и ще се върне да
извърши преглед. Виждайки, че д-р А. го няма, на своя глава, или консултирайки се с
третата жена, може и лекар, са предприети тези медикирания с двата препарата,
посочени в корицата на делото. Пациента е бил изведен извън кабинета с цел
изминавайки време, за да подействат лекарствата. В този момент подсъдимият е влязъл
в спешното отделение, видял е кардиограмата, направена незнайно от кога, като в тази
9
кардиограма не е имало основание да се смята, че състоянието на починалото лице е
критично. Това че прокурора каза, че в нея липсва елемент, не може да бъде вменено
във вина на д-р К. – кардиограмата не е назначена от него и липсата на този канал и
неговата неизпълненост не може да бъде вменена като вина на подсъдимия.
Съществува едно неизвестно лице, намиращо се в кабинета, по данни на Ю. Г., от
женски пол, вероятно служител на болницата, но в рамките на досъдебно производство
не е установено. Допълнителна индикация е и факта, че пациента А. Г. е записан в
амбулаторната книга от неустановено по делото лице, наличие на съвсем ново лице.
Въпросният пациент, вероятно след приемането на двата препарата се е почувствал за
момент в облекчено състояние и в този момент д-р К. е възприел неговото състояние
като не толкова критично. ОтИ.йки в стА.та за преобличане е видял мъж, който е стоял
с жена на пейката попитал го е какво му е. Пациента е обяснил, че е прегледан и
медикиран, и изчаква кръвното му налягане да спадне. В тази връзка не е навел на
съмнение д-р К., че състоянието му е било критично. Медикаментите, които са му
били поставени, са замаскирали точното му състояние. Истината е била според нас, че
терапевтичният кабинет е бил оставен без лекар, тъй като д-р А. си е тръгнал без
уговорка и не можа да посочи, кой лекар е останал да носи неговото дежурство.
Според нас са били двете медицински сестри. При пристигането, пациента е влязъл в
кабинета, вероятно е била сестра или лекар от хирургичния кабинет, виждайки, че
състоянието на пациент не е безобидно и са викали д-р А., но той е бил напуснал
пределите на болницата. Твърде вероятно е да се комуникирали с д-р А. по телефон,
сами сестри може да са предприели тези действия, може само да гадаем. Д-р К. се е
появил много след като е пациента е бил медикиран. Виждайки резултата от ЕКГ не е
заподозрял, че състоянието на пациента е критично, затова не е предприел други
действия. Връщайки се в кабинета, след преобличането е видял, че пациента е
напуснал кабинета си. Първия преглед и назначаване на лечение от кого са били
извършени, не се доказва. Амбулаторният лист не е подписан от пациента и подписа на
д-р К. е получен след натиск, след започване на медицински одит и заведен граждански
иск за 400 000 лв. и опасявайки се от такъв колосален иск д-р К. е убеден да подпише
този амбулаторен лист. Това беше установено от показанията на юрисконсултката на
болницата, която е присъствала на увещанията на д-р Д. към моят поздащитен. Всички
свидетели показаха една угодна амнезия, оправдавайки се, че през кабинета минават
десетки пациенти. От техните показания не може да се направи категоричен извод, че
пациента е бил прегледан от доктор и назначението на медикаментите е било от
доктор, както и отпращането им към дома. Повтарям, че тези наши тези не са
голословни, те са подкрепени от всички доказателства- липса на подпис в графа
пациент, изписването на данни в графа пациент, има категорично различен почерк от
неустановено по делото лице, не знаем кой го е изписал. Лично наше виждане, че това
е извършено от страх от двете сестри, вероятно са помолили да изпише това име с цел
10
да осуетят факта, че са извършили прегледа без лекар и без лице с медицинско
образование. Предвид тези обстоятелства, записаното обвинителния акт не
кореспондира със събраните доказателства. Д-р К., изначално говорим, че не е приел
въпросния пациент, не е извършвал прегледи на въпросния пациент. Колегите
използваха едни неподходящи епитети като безочливост и наглост. Абсолютно тези
епитети не трябва да приписват към подзащитния ми, а ако трябва някой да бъде
безочлив и нагъл, това е лекаря, който е бил длъжен да остане до 20.00 ч., и който не се
намира в залата. Вината за това нещо да се стигне до трагедията е поведението на д-р
А., който е оставил отделението на автопилот, без да има уговорка със свои колега,
нито да има лице, което да доизкара неговата смяна. До идването на д-р К. кабинета е
бил една лечебница, в която са се намирали само медицински сестри, но категорично
не е имало необходимата квалификация. Предвид тези обстоятелства считам, че
подзащитният ми следва да бъде оправдан. Дали неговото поведение се тълкува като
наглост и арогантност, оставям да прецените Вие. Има достатъчно доказателства, че не
е извършил деянията, описани в обвинителния акт.
Подсъдимият д-р К. в лична защита: Поддържам казаното от моя адвокат. Той
говори с факти и аргументи, които са истина.
Прокурорът: Задължение, когато един лекар е на работното си място и има
пациент, който търси помощ, лекар, който и да е той, от човешка и професионална
гледна точка, е длъжен да даде тази помощ. Какво значение има 15 мин. по-рано или
по- късно. Юрисконсултката на болницата беше категорична, понякога се случва, често
е било практика, тези документи да се попълват по-късно. И кое е било по-важно -
един човек, който чувства остра болка и търси помощ от лекар, да се пише
амбулаторен лист или лекаря да казва: Върви си вкъщи, почини си!“ Какво каза:
„Хвърлих едно око на кардиограмата.“. Тук липсва едно отвеждане, липсва качествена
медицинска услуга. Това е пряко нарушение на Наредба 12/15 г., пряко нарушение на
законова норма, неоказана медицинска грижа.
Адв. Р.: Относно обстоятелството, че д-р К. не е извършил преглед, той отИ.йки
на работа не е знаел, че кабинета е бил без лекар. Не е знаел, че д-р А. не е прегледал
пациента, не е възприел тежко състояние на пациента, видял тази кардиограма на
бюрото. Това не може да му се вмени като вина, защото е трябвало д-р А., следвало е
да бъде в кабинета. Не мога да се съглася, че д-р К. не е установил състоянието.
ОтИ.йки в кабинета за преобличане е видял пациента, който вероятно е бил с
маскирани медицински показатели. В този момент д-р К. е видял пациента, който не е
давал вид на тежко болен. Още повече ЕКГ не е давала индикация за тежко болен. Д-р
А. и д-р К. не се видели, за да обменят информация. Сестрата, която е следвало да бъде
в кабинета е била в хирургичният кабинет, имало само една кардиограма, подхвърлена.
Пациента не е бил преглеждан от д-р К., а той го е попитал от чисто човешка гледна
11
точка какво е положението.
Адв. М.: Д-р К. е видял как седи, едва ли е пляскал с ръце и се усмихвал. Факт
ли е, че д-р К. е общувал с пострадалият и е гледал ЕКГ-то?
Адв. Р.: Поглеждайки ЕКГ-то не може да се направи извод за тежко състояние на
пациента. Това, че д-р К. е разменил изречение с пациента, също не може да бъде
вменено като вина, защото пациента не се е оплакал. Всички свидетели с изключение
на Ю. Г. са обхванати от амнезия, подписите разбрахме как са положени, но не стана
ясно кой е правил вписванията в абмулаторната книга. Обвинението стъпва само на
показанията на Ю. Г..
Адв. М.: Д-р К. е разменил едно изречение с пострадалият без да го знае и
познава. Твърди се, че д-р К. е принуден да подпише нещо, което не е извършил.
Житейската логика не говори това.
Прокурорът: Понеже защитата твърди, че обвинителната теза се гради на ЕКГ-
то, което не давало индикация за инфаркт, но липсата на права линия не дава пълна
картина, и виждайки че липсва права линия, защо не е назначена нова, на друг апарат.
Всяко отделение в болницата има такъв апарат. Длъжен си да го провериш, лекаря е
бил длъжен да го провери.
Адв. М.: Д-р К. бил минал покрай починалия и жена му, и са разменили две
думи. Ако човек мине покрай мен и си кажем две думи, аз никога няма да запомня този
човек. Тази жена позна човека след толкова време, тази жена е запомнила точно него.
Адв. Р.: Относно данните от ЕКГ, за които говори прокурорът, имам въпрос.
Защо на досъдебно производство, при положение, че то се води 5 години, защо не е
изследван този апарат, дали е технически годен, направени ли са пробни ЕКГ, дали е
бил годен през 2017г., не е изследвано дали е работил в предходно време, и защо това
се вменява на д-р К.? Той е ползвал това, с което разполага болницата. Този факт не е
изследван на досъдебно производство. Относно подписа, мисля че събрахме
достатъчно доказателства. В показанията си разпитаната свидетелка, юрисконсулт на
болницата каза, че при нея е получен абсолютно празен амбулаторен лист. Също така
разбрахме как са получени подписите. Установи се от приетата по делото експертиза,
че подписа не е идентичен с реалния такъв на починалия. Не става ясно, че такъв
преглед е извършен, от неизвестно кой в терапевтичния кабинет на Бърза помощ.
Последна дума на подсъдимия: Излиза, че това, което казах аз и моя защитник е
лъжа, а техните думи верни. Мисля, че това не е защита, това са факти и аргументи и
аз съм невинен. В терапевтичния кабинет е имало три жени. Никой не казва, че точно
аз съм го прегледал.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът постанови диспозива на присъдата си. Съдът обяви
12
на страните диспозитва на присъдата си, като им разясни правото на жалба и протест
пред Апелативен съд – София в 15-дневен срок, считано от днес.
Заседанието завърши в 15.00 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13