№ 3544
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110111798 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.146,
ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП за прогласяване за нищожни на Договор за кредит №
..../16.12.2019 г., сключен между ищеца и „ФИРМА“ ЕАД и Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищеца и „ФИРМА“ ЕООД, поради нарушаване на
императивни правни норми и накърняване на добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 16.12.2019 г. е кандидатствал за кредит от 1 200 лева, който е
бил одобрен и е следвало да се изплати на 15 равни месечни вноски. Сочи, че е подписал
договора от разстояние, но при подписването му кредитодателят поискал ищецът да
подпише договор за предоставяне на поръчителство с избрано от него лице – „ФИРМА“
ЕООД. Поддържа, че съгласно стандартния европейски формуляр месечна вноска е била в
размер на 100,82 лева, но след подписване на договора за кредит и договора за предоставяне
на поръчителство, вноската нараснала на 189,53 лева, от която – 100,82 лева за кредита и
88,71 лева за такса „гарант“. Сочи, че лихвеният процент по кредита е бил 36,50 %, ГПР
43,26 %, като общата дължима сума по кредита възлизала на 1512,31 лева, а общата такса
„гарант“ – 1330,58 лева или общо е следвало да върне сумата от 2842,89 лева. Излага, че не е
обслужвал кредита си известно време, но твърди да е извършил плащания в общ размер
1895,30 лева. На 16.06.2021 г. поддържа, че ответникът „ФИРМА“ ЕООД го е уведомил, че е
заплатил задължението му към „ФИРМА“ ЕАД, но за това плащане не били представени
доказателства. Поради изложеното счита, че договорът за кредит и договорът за
предоставяне на поръчителство следва да бъдат обявени за нищожни поради противоречие с
императивни правни норми, накърняване на добрите нрави и използване на заблуждаваща
търговска практика. Сочи, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния
такъв. Счита, че включването в договора на клауза за сключване на договор за
поръчителство представлява нарушение на добрите нрави, а освен това твърди, че и
противоречи на Директива 2008/48. В заключение излага, че невключването на такса
„гарант“ в общите разходи по кредита влече нищожност на целия договор, от което счита,
че следва и нищожността на договора за поръчителство, доколкото последният има
акцесорен характер. Моли съда да прогласи нищожността на двата договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
1
„ФИРМА“ ЕАД. Оспорва иска като недопустим, като в тази връзка излага, че
дружеството„ФИРМА“ ЕООД се е суброгирало в правата му. Не оспорва, че между страните
е сключен договор за кредит. Излага, че сключването на договор за поръчителство е
предвидено като възможност, а не задължение, както и че при сключването на договора за
кредит, ищецът е имал възможност да избере необезпечен или обезпечен кредит. Сочи, че
предоставянето на обезпечение не е условие за сключване на договор за кредит. Твърди, че
доколкото договорът за кредит е бил сключен преди договора за поръчителство, то и не е
било възможно към онзи момент в ГПР да бъдат включени разходите по договора за
поръчителство. Развива подробни съображения в насока, че клаузите на договора за кредит
са действителни. Поддържа, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство е
отделен договор /межди ищеца и „ФИРМА“ ЕООД/, по силата на който дружеството
„ФИРМА“ ЕООД се е задължило срещу парична престация да сключи договор с „ФИРМА“
ЕАД и да стане солидарен длъжник наред с ищеца за изпълнение на всички негови
задължения спрямо „ФИРМА“ ЕАД. Не оспорва, че дружеството „ФИРМА“ ЕООД е
заплатило задължението и се е суброгирало в правата на дружеството /„ФИРМА“ ЕАД/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от другия
ответник „ФИРМА“ ЕООД. Не оспорва сключения договор за кредит /между ищеца и
ФИРМА/. Твърди, че между него и ищеца е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който дружеството се е задължило да поеме солидарно с ищеца
дълга на последния към „ФИРМА“ ЕАД, т.е. да сключи с „ФИРМА“ ЕАД Договор за
поръчителство. Излага, че по договора за предоставяне на поръчителство – страните
уговорили ищецът да заплаща възнаграждение на дружеството за периода на действие на
договора за кредит, който период бил всъщност периодът, през който дружеството
предоставяло услугите. Също подчертава, че при сключването на договора за кредит ищецът
е имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция и не е
бил задължен да сключва договор за предоставяне на поръчителство. Поради изложеното
оспорва и твърдението на ищеца, че възнаграждението за услуги по договор за предоставяне
на поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР по договора за кредит. Твърди и че
сключеният с ищеца договор, не е договор за поръчителство, а договор за поръчка. Излага
съображения в насока, че клаузите на двата договора са действителни. Не оспорва, че се е
суброгирал в правата на ФИРМА. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
По допустимостта на иска:
С отговора на исковата молба ответникът „ФИРМА“ ЕАД е оспорил иска като
недопустим, като в тази връзка излага, че дружеството„ФИРМА“ ЕООД се е суброгирало в
правата му. Съдът намира възражението за неоснователно. В случая предмет на делото е
действителността на сключен договор за кредит и договор за предоставяне на
поръчителство, респ. надлежни страни в процеса са именно лицата, посочени като страни по
сделката. Ирелевантно е дали и от кого договорът е изпълнен, както и обстоятелството, че
поръчителят е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, тъй като действителността на
съглашението се преценява към момента на постигане на съгласието между страните за
сключването му, а не към момента на изпълнение. Предвид това предявеният иск е
допустим.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
Не е спорно по делото, че на 16.12.2019 г. ищецът е сключил Договор за кредит №
..../16.12.2019 г. с „ФИРМА“ ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство с „ФИРМА“
ЕООД.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № ...., сключен между
2
„ФИРМА“ ЕАД, като кредитор, и И. К. В., като кредитополучател. По силата на сключения
договор кредиторът се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 1 200 лева,
която сума да бъде върната от кредитополучателя на 15 броя месечни погасителни вноски.
Посочено е в договора, че падежната дата на последната погасителна вноска е 20.03.2021 г.
Уговореният ГПР бил в размер на 43,26 %.
Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита,
същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да
предостави на „ФИРМА“ ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни
от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „ФИРМА“ ЕАД юридическо лице („поръчител“) в срок до 48 часа от подаване
на заявлението, като съобразно чл. 4, ал. 2 от договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр.
1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита,
че заявлението не е одобрено от „ФИРМА“ ЕАД, съответно договора не поражда действие
между страните.
Приет е и погасителен план към договора, в който са посочени падежните дати за
заплащане на погасителните вноски по договора, както и техният размер.
Видно от представената електронна кореспонденция, водена между ищеца и
„ФИРМА“ ЕАД, на 16.12.2019 г. кредиторът е уведомил кредитополучателя, че заявлението
му за кредит е одобрено, като е изпратил нов погасителен план, чието съдържание включва
и компонент „гаранция“ в размер на 88,71 лева начислена към всяка от месечни вноски с №
1 до № 14 и сума в размер на 88,64 лева начислена към месечна вноска с № 15.
По делото е изслушана и приета без възражения на страните ССчЕ, която съдът
кредитира като обективна, пълна и безпристрастно изготвена. Съгласно заключението на
вещото лице сумата, начислена за „гаранция“ в общ размер на 1330,58 лева не е включена от
кредитора при изчислението на ГПР, респ. ако се включи тази сума, разпределена към
месечните вноски на кредитополучателя действително приложеният по договора за кредит
ГПР възлиза в размер на 335,2 %. Експертът е посочил, че плащанията по договора,
извършени от кредитополучателя са в размер на 1969,06 лева и с тях са погасени главница в
размер на 738,81 лева, възнаградителна лихва в размер на 269,39 лева, лихва за забава в
размер на 33,50 лева и вноска „гаранция“ в размер на 927,36 лева. Отразено е, че „ФИРМА“
ЕООД, в качеството си на поръчител на кредитополучателя е погасител вместо
кредитополучателя сумата 541,50 лева, дължима по договора, чрез извършено с „ФИРМА“
ЕАД прихващане.
Други относими доказателства в производството не са приети.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1
ЗПК, вр.с. чл.146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил Договор за кредит № ..../16.12.2019 г. с „ФИРМА“ ЕАД и Договор за предоставяне
на поръчителство с „ФИРМА“ ЕООД, които са нищожни, тъй като противоречат на
императивни правни норми и накърняват добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
сключеният договора е действителен, в това число и че клаузите на договорите са
договорени индивидуално.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
3
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се
твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът следи служебно.
Ищецът се позовава в исковата молба на противоречие на съглашенията с
императивни правни норми, като счита, че при сключване на договора за кредит
кредитодателят не е съобразил поведението си с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р.Б..
В случая от приетата по делото ССчЕ се установява, че посоченият в договора ГПР
43,26 % е неправилно изчислен, респ. действително приложеният по правоотношението ГПР
с включване на вноската „гарант“ е 335,2 % Предвид това и при преценка на всяка от
уговорките по процесния договор за кредит съдът намира, че формално договорът покрива
изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, но вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта
на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В
този смисъл, като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит, кредиторът –
ответник по иска е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка.
Наведените от ответниците възражения, че към ГПР не следва да се включва
уговорената вноска „гарант“, съдът намира за неоснователни. В случая видно от клаузата на
чл. 4 от договора за кредит същият е сключен под отлагателно условие, а именно пораждане
действие на договора и усвояването на сумата, предмет на кредита, е обусловено от
предоставяне на поръчителство от одобрено от „ФИРМА“ ЕАД юридическо лице. При
4
служебно извършена справка в Т.Р. по партида на кредитора и поръчителя се установява, че
същите са свързани дружества (едноличен собственик на капитала на „ФИРМА“ ЕООД е
именно „ФИРМА“ ЕАД), което е индиция за знание у кредитора за наличието на
допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство още
към момента на сключването му. Този извод се потвърждава и от представената по делото
електронна кореспонденция между страните и изготвения от „ФИРМА“ ЕАД „обединен
погасителен план“, включващ компонент „гарант“ към месечните погасителни вноски. Ето
защо, вноската гарант следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от
легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която „Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга,
която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на
кредита.
Предвид изложените съображения и установеното в производството противоречие на
кредитното съглашение с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и направеният
извод за недействителност следва да се прогласи нищожността на Договор за кредит №
..../16.12.2019 г., сключен между ищеца и „ФИРМА“ ЕАД.
Доколкото договорът, сключен между потребителя и „ФИРМА“ ЕАД, и договорът,
сключен между потребителя и „ФИРМА“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и
като система от правоотношения между страните, поради което последиците от
прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство поради
естеството на правоотношенията. Предвид това, следва да се прогласи нищожността и на
Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и с „ФИРМА“ ЕООД.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на разноски
разполага ищецът, като искане в тази насока е заявено с молба от 17.08.2022 г. /лист 66 по
делото/. Видно от ангажираните доказателства ищецът е сторил разноски за държавна такса
в размер на 100 лева и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350 лева.
Предвид това, в негова полза следва да се присъдят разноски в общ размер на 450 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.146, ал. 1
ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП по иска на И. К. В., ЕГН: ********** срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК:
..... Договор за кредит № ..../16.12.2019 г., сключен между И. К. В. и „ФИРМА“ ЕАД поради
нарушаване на императивни правни норми.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.146, ал. 1
5
ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП по иска на И. К. В., ЕГН: ********** срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК:
.... Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между И. К. В. и „ФИРМА“ ЕООД
поради нарушаване на императивни правни норми.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: ..... и „ФИРМА“
ЕООД, ЕИК: .... да заплатят на И. К. В., ЕГН: ********** сумата 450 лева – разноски за
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6