О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260 031
Дата 08.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , търговско
отделение, в състав
Председател:
Красимир Коларов
Членове:Георги Чамбов
Емил Митев
в закрито заседание от същата дата
разгледа докладваното от съдия Емил Митев търг. частно
дело № 548/2020г. и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274 и сл.във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. Д. с ЕГН:**********,представляван от
процесуалния си представител адвокат Р. М.
от САК против Определение № 559 от 04.06.2020 г., постановено от Смолянският окръжен съд по търг. дело
№102/2019 г. по описа на съда.
По силата на
обжалваното определение съдът на основание чл.229,ал.1т.5 от ГПК е постановил спиране на производството
по делото до приключване на наказателното производство по Досъдебно производство –ДП № … г. по описа
на РУП – град С.
В частната жалба се поддържа оплакването, че
фактическият състав на отговорността на застрахователя не е обусловен
непременно от наличие на
престъпление,защото не всеки деликт е и престъпление. За разлика от това
всяко едно престъпление е същевременно и
деликт. Наред с това се поддържа , че
гражданският съд има правомощието
да установи дали са налице елементите от
фактическият състав на непозволеното увреждане
докато е налице само образувано досъдебно производство,но няма висящо
пред съд наказателно дело. Претендира се отмяната на обжалваното
определение,поради това ,че не са налице
условията по чл.229,ал.1 т.5 ГПК
за спиране на производството по делото.
Ответника по частната
жалба „О…-З.“АД ЕИК … ,чрез процесуалния си представител адвокат И.И.
поддържа писмен отговор,съгласно който
частната жалба е неоснователна.
Пловдивският
апелативен съд след преценка на изложените в частната жалба оплаквания
доводи,приема за установено следното:
Частната жалба е
депозирана в определения от чл.275,ал.1 ГПК преклузивен срок от
легитимирана страна,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по
следните съображения:
За да
се постанови спиране на производството по делото на
основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК е необходимо
да се установят две кумулативни предпоставки:
Първо: необходима е констатация на гражданския
съд за наличието на конкретни престъпни
обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване и изходът на гражданския спор.
Второ:
невъзможност тези престъпни
обстоятелства да бъдат установени в
самото гражданско производство.
При
постановяване на обжалваното
определение съдът е цитирал коректно разпоредбата на чл.229,ал.1 т.5 ГПК,но не
е посочил конкретните престъпни
обстоятелства,имащи значение за изхода на
гражданското дело. Такива не са посочени и от ответника, който в отговора на исковата
молба е направил искане за спиране на
производството по делото. Посочил е бланкетно, че има данни за наличие на
престъпни обстоятелства, като е било образувано досъдебно производство ,което е
в процес на разследване. Няма как съдът
да разкрие престъпните обстоятелства без да бъдат приобщени писмените материали по образуваното ДТ № … на РУП- при ОДМВР гр.С. Искането за служебното прилагане
на материалите от това досъдебно
производство е направено от ищеца в
исковата молба -.т.1 от раздел „ доказателствени искания „.
Фактът , че
е образувано досъдебно
производство сам по себе си не е основание за спиране на производството по гражданското дело.
За да се постанови
спиране на производството на осноавние
чл.229,ал.1 т.5 ГПК е необходимо да е
разкрито такова обстоятелство, което –
ако е престъпно – би повлияло задължително на изхода на гражданския спор. Или престъплението да е
юридически факт, от чиито
гражданско правни последици зависят субективните права на спорещите по делото страни.
В
случая ,една евентуална
осъдителна присъда само би потвърдила твърдяния от ищеца деликт,но за
установяване на този факт наказателен
процес изобщо не е необходим.
А една оправдателна
присъда няма да отрече нито непозволеното увреждане,нито последиците му и
деликтът пак би бил предмет на установяване,щом от него зависят правата на
страните.
В крайна сметка не е задължително фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл.45 ЗЗД да е
непременно състав на престъпление по НК.
Основателно е в този смисъл е възражението на частния жалбоподател, че не всеки
деликт е и престъпление.
По делото нито са посочени ,нито са
разкрити конкретни престъпни
обстоятелства,поради което и съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.229,ал.1 т.5 ГПК.
По тези
съображения Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 559 от 4.06.2020 г.,постановено от
Смолянският окръжен съд по търг. дело № 102/2019 г.,в частта му, с
която съдът е постановил спиране на производството поделото на основание
чл.229,ал.1 т.5 ГПК – до приключване на
наказателното производство, образувано по ДП №
…/… г.по описа на РУП- град С.
Връща делото на
Смолянския окръжен съд за продължаване
на процесуалните действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.