Решение по дело №322/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба от С. В. Р. [ЕГН], чрез адв. П. У. срещу Решение № 2153-03-4/15.01.2024 г. издадено от директор на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата от С. В. Р. срещу разпореждане [номер]-00-8814-4/09.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработицата в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане [номер]-00-8814-1/23.06.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на С. В. Р. за периода 15.05.2020 до 14.06.2021 г. в размер на 16,37 лева дневно и срещу разпореждане [номер]-00-8814-5/09.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработицата в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл.10 от КСО й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх. № 031-00-8814/28.05.2020 г.

Жалбоподателката посочва, че ответникът е изискал информация от НАП за периода след 01.04.2020 г. и за периода след м.11.2020 г. Не е проверен интервала м.11.2019 г. до 01.04.2020 г., който също е относим. След 01.04.2020 г. има издадени фактури за извършени продажби от регистрирани търговци по ЗДДС към „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД и вписани задължения за осигурителни вноски, което предпоставя, че дружеството е извършвало дейност. Намира, че жалбоподателката отговаря на изискванията на чл.54а, ал.1 от КСО. По същество на спора е изложено, че от свидетелските показания и писмените доказателства, сред които извършени данъчни проверки се установява, че дружеството работодател е извършвало дейност. Следва да се има предвид, че на основание чл. 54а, ал.2, т.3 от КСО до 30 дни неплатен отпуск се затича за придобиване обезщетение за безработица. Трудовата книжка е официален свидетелстващ документ и не е оспорена от ответника. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и присъждане на сторени разноски. В писмено становище са изложени подробни съображения за основателност на жалбата.

Ответник - Директора на ТП - Варна на НОИ, чрез процесуален гл. юрисконсулт – Е. Л. оспорва жалбата. По същество на спора не е изразено становище, тъй като представител на ответника не е взел участие в последното съдебно заседание. В писмено становище представено на 03.06.2024 г. са изложени доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът приема за установено следното:

Със Заповед № 610601-1/15.05.2020 г. издадена от управителя на „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД е прекратено трудовото правоотношение между дружеството и С. В. Р. с длъжност – домакин, считано от 15.05.2020 г. /л.134/

От жалбоподателката е подадено заявление вх. № 903303-3109/3108 от 28.05.2020 г. /рег. № 031-00-8814/28.05.2020 г./ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО /л.582—584/.

С разпореждане [номер]-00-8814-1/23.06.2020 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 15.05.2020 г. до 14.05.2021 г. в размер на 16,37 лева дневно /л.579/.

С разпореждане [номер]-00-8814-2/23.06.2020 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ считано от 15.05.2020 г. е спряно изплащане на обезщетението, поради получаване на обезщетение за оставане без работа на основание чл.222, ал.1 от КТ. Възобновено е плащането на паричното обезщетение за безработица за периода от 15.06.2020 г. до 14.06.2021 г. в размер на 16,37 лева дневно /л.578/.

С. З. вх. № 031-00-8814-2/22.04.2021 г. Р. е подала заявление № 3706/21.04.2021 г., с което е декларирала, че от 20.04.2021 г. започва да упражнява трудова дейност и справка /л.573-577/.

С разпореждане [номер]-00-8814-3/22.04.2021 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработицата в ТП – Варна на НОИ е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица на Р., считано от 20.04.2021 г., поради започване на трудова дейност /л.574/.

С разпореждане [номер]-00-8814-4/09.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработицата в ТП – Варна на НОИ е отменено разпореждане [номер]-00-8814-1/23.06.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Р. с мотиви: наличие на нови доказателства след проверка завършила с Констативен протокол № КП-5-03-01361129/01.06.2023 г. е установено, че за Р. липсват доказателства за полаган труд за периода 01.12.2019 до 14.05.2020 г., т.е. не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от Д. К., тъй като не е извършвала трудова дейност при осигурителя. Издадени са Задължителни предписания № 3Д-1-03-01361154/01.06.2023 г. и на основание чл.4, ал.10 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. данните подадени по чл.5, ал.4 от КСО за посочения период са служебно заличени. Ответникът посочва, че разпореждането е връчено с писмо с обратна разписа /л. 18/, тъй като е вписано, че се връчва ПОБ 2 „изх. № 031-00-8814-4,5/09.11.2023 г“. Видно от известие за доставяне на писмо с обратна разписка /л.18/, в него е вписано, че се връчва БОП 2 изх. № 031-00-8814-5/09.11.2023 г., поради което не са налице доказателства за връчване на разпореждането, от което следва, че жалбата срещу него е подаден в срок.

С разпореждане [номер]-00-8814-5/09.11.2023 г. на ръководител ОБ при ТП-Варна на НОИ на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл.10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с мотиви идентични с тези на разпореждане [номер]-00-8814-4/09.11.2023 г. Връчено е на жалбоподателката на 08.12.2023 г.

Относно извършени проверки на „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД са издадени: Констативен протокол № КП-5-03-01361129/01.06.2023 г. /л. 65-69/ и Задължителни предписания № ЗД-1-03-01361154/01.06.2023 г. да се заличат данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на С. В. Р. и още 13 лица /л. 70-71/. Задължителните предписания са съобщени, чрез обявление на табло в ТП – Варна на НОИ, за което е съставен Протокол № 15/26.07.2023 г. Предписанията не са изпълнени, поради което на 30.08.2023 г. е извършено служебно заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО по реда на Наредба Н-13/17.12.2019 г.

С Решение № 2153-03-4/15.01.2024 г. издадено от директор на ТП – Варна на НОИ е прието, че жалбата срещу разпореждане [номер]-00-8814-4/09.11.2023 г. и разпореждане [номер]-00-8814-5/09.11.2023 г. е неоснователна поради следното:

1.След м.11.2019 г. „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД, с управител Г. Х. Л. не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ и не е имало необходимост от назначаване на лицата, за които са подавани данни за осигуряване.

2.Г. Х. Л. е подала декларация към ТД на НАП за прекъсване дейността като самоосигуряващо се лице в „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД считано от 13.11.2020 г. и няма друг, управляващ след тази дата. Регистрирала се е в Агенция по заетостта на 15.06.2021 г. като безработна с дата на освобождаване от 01.06.2021 г. от „Д КОМПЛЕКС СЪРВИСЕС“ ЕООД.

3. С писмо № 1042-03-63#1/01.03.2023 г. от директор на ТД – Варна на НОИ е изискана справка за „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД за периода от м.04.2020 г. до м.02.2023 г. С писмо № 1042-03-63#3/21.03.2021 г. /л.108-109/ от зам.-директор на Т. Н. – Бургас е посочено, че във връзка с искана информация за периода м.04.2020-м.02.2023 г. е установено, че няма регистрирани електронни касови апарати с фискална памет, няма регистрирани обороти от фискална памет, в дневниците за продажби към справките декларации по ЗДДС има отразени фактури за извършени продажби. Представена е ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020 г. Посочено е, че няма ГДД за чл.92 от ЗКПО за 2021 г., посочени са банковите сметки на дружеството, уточнено е, че има извършени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към дружеството и има отразени фактури за обявени покупки.

4. Извършена е проверка на 15.10.2021 г. приключила на 06.12.2021 г., за която е съставен КП № КП-5-03-01044484/06.12.2021 г. В протокола е посочено, че по данни от Т. Н. – Варна дружеството има въведени в експлоатация 4 броя касови апарати, като последно генериран отчет е на 14.11.2019 г. в 15,41 ч. от фискално устройство с № 419073. Този факт се установява от писмо изх. № ЕП-7187-6/02.11.2021 г. от директора на ТД – НАП – Варна /л.176/. Другите три устройства са дерегистрирани преди 14.11.2019 г. От м.05.2020 г. не са внасяни осигурителни вноски, КП от 06.12.2021 г. – л.145-149.

5. С писмо изх. № 1029-0303312#2/06.10.2021 г. от директора на Т. Н. – Варна са представени относно „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД писмени доказателства /л.279-281 и 282-558/. Ответникът е посочил, че от тези доказателства е приел за установено, че последния генериран отчет от фискално устройство е на 14.11.2019 г. Дружеството няма дълготрайни материални активи, хотел „Царевец“ е нает по силата на договор сключен на 10.06.2016 г. с „Царевец 2015“ ЕООД - Пловдив, който е изтекъл на 01.02.2021 г.

6.С писмо вх. № 1029-03-3312#4/12.10.2021 г. от Община Варна, дирекция „Местни данъци“ е посочено, че „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД няма подадени данни относно реализирани нощувки, както и извършени плащания за туристически данък за периода м.11.2020 – м.09.2021 г.

7.Писмо рег. № 1029-03-3312#16/08.11.2021 г. от „Синергон енерджи“ ЕООД е посочено, че доставят електрическа енергия на „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД за периода м.11.2020 г. до момента на адрес: к.к. „Зл. Пясъци“, хотел „Царевец“, като са посочени идентификационните номера на абоната. Ответникът е посочил, че отчетните стойности на електромерите са с минимална стойност.

8. Извършена е проверка на „Политур 2016“ ЕООДД, при която е установено че работници на дружеството впоследствие са сключили договори с „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД, посочено е решение по адм. дело № 2802/2022 г. на Адм. съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Н. К. срещу Решение № 2153-03-161/21.11.2022 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане за отмяна на такова за отпускане на парично обезщетение за безработица и разпореждане, с което й е отказано отпускане на обезщетение за безработица.

По делото са разпитани свид. Д. П. Д. и свид. К. М. М..

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателката на 20.01.2024 г. Жалбата е подадена на 05.02.2024 г. в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО, от лице с правен интерес, пред надлежен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Процесните разпореждания са оспорени с жалба от 13.12.2023 г. в срок, по реда на чл.117, ал.2, т.2 КСО. Оспореното решение е издадено от компетентен орган - директора на ТП – Варна на НОИ, в съответствие с чл.117, ал.3 КСО. Същото е в писмена форма. Изложени са фактически и правни основания за издаване на решението при спазване на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Мотивите на решението на основание чл.97, ал.1 от АПК се смятат за част от мотивите на разпорежданията.

В процесните две разпореждания от 09.11.2023 г. са изложени идентични мотиви: липсват доказателства за полаган труд за периода 01.12.2019 до 14.05.2020 г. от Р. в „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД и наличие на Задължителни предписания № 3Д-1-03-01361154/01.06.2023 г.

Задължителни предписания № 3Д-1-03-01361154/01.06.2023 г. от контролен орган на ТП – Варна на НОИ са дадени на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на „Д. 2010 – ГЛ“ ЕООД, като в т.2 от същите е предписано да се заличат данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за С. В. Р. и на 30.08.2023 г. данните служебно са заличени. Посоченото предписание има негативни последици за жалбоподателката, но съгласно чл.108, ал.1, т.3 от КСО и установената съдебна практика – решение № 10036/22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14293/2019 г. лицата, относно които се заличават данните за осигуряване, не са заинтересовани лица в това административно производство, съответно заинтересовани страни при провеждане на съдебно производство. Тези лица могат да се защитят при издадено разпореждане по реда на чл.117, ал.1 и чл.118, ал.1 от КСО. Жалбоподателката не е участвала в производството по издаване предписанието, поради което то не може да се счита за административен акт, който има правно действие за нея по арг. на 177, ал.1 от АПК, поради което не може служи като основание за издаване на разпореждане по чл.117, ал.1, б. “б“ от КСО. Ето защо в настоящото производство самостоятелно следва на основание чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от Д. К., да се установи за периода 01.12.2019 г. до 14.05.2020 г. извършвала ли е Р. реално трудова дейност при „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД, за да се счита за осигурено лице, което имат право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО. Поради това съдът извършва проверка само относно установените факти от ответника за липсва на доказателства за полаган труд за периода 01.12.2019 г. до 14.05.2020 г.

Не е спорно, че жалбоподателката е имала сключен трудов договор, съответно вписване в трудовата книжка на положен труд за процесния период и заплащане на осигурителни вноски. Тези установявания не потвърждават извършена реално трудова дейност. Ответникът не е оспорил съдържанието или автентичността на трудовата книжка, която е официален документ, но чрез установените факти е оборил доказателствената стойност на документа за реално полагане на труд.

Извършена е проверка на 15.10.2021 г. приключила на 06.12.2021 г., за която е съставен КП № КП-5-03-01044484/06.12.2021 г. В протокола е посочено, че по данни от Т. Н. – Варна дружеството има въведени в експлоатация 4 броя касови апарати, като последно е генериран отчет на 14.11.2019 г. в 15,41 ч. от фискално устройство с № 419073. Този факт се установява от писмо изх. № ЕП-7187-6/02.11.2021 г. от директора на ТД – НАП – Варна /л.176/. Другите три устройства са дерегистрирани преди 14.11.2019 г.

Н. дружеството са издадени Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ от 14.04.2020 г. за периода 01.12.2019 – 20.02.2020 г. /л.344-347/, АПВ от 24.05.2020 г. за периода 01.03.2020 – 31.05.2020 г. /л.534-544/. След това е проведено ревизионно производство на дружеството. Издаден е Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320004847-091-001/31.05.2021 г. от органи по приходите в НАП, на „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД във връзка с ревизия за задължения: ДДС за периода 01.12.2019 – 31.05.2020 г. и корпоративен данък за периода 01.01.2019 - 31.12.2019 г., връчен е на дружеството на 01.06.2021 г. /л.394-405/. От него се установява, че органите по приходите определят приходи в размер [рег. номер],63 лева, декларирани от дружеството в подадени дневници за продажби и СД за ДДС за 2019 г. и определят разходи в размер на 71510,16 лева – л.395. От анализа на Ревизионен доклад № Р-03000320004847-092-001/12.03.2021 г., въз основа на който е издаден посочения РА, се установява че за м.12.2019 г., м.01-05.2020 г. дружеството няма реализирани обороти /л.410-411/, няма облагаем доход за посочените месеци /л.413/ и декларирани приходи по справка декларации по ЗДДС /л.413/. Има реализирани разходи за м.12.2019 г. - 137,55 лева с право за данъчен кредит 27,51 лева по фактура от „ЕСП Зл. Пясъци“ за ел. енергия /л.416/, но е отказано признаване на данъчен кредит поради непредставен оригинал на същата. Фактура № **********/27.11.2019 г., която е издадена от „Е. -7“ ООД за изработка на алуминиева дограма не е сред фактурите, за които е отказан данъчен кредит, но е за период преди процесния /01.12.2019 -14.05.2020 г./, поради което не установява по категоричен начин, че жалбоподателката е полагала труд. Фактура № **********/10.12.2019 г. издадена от „Кристал глас“ ЕООД за покупка на материали и стъклопакети, фактура №**********/27.02.2020 г. издадена от „Котекс ко“ ЕООД за закупени материали – текстил, фактура №**********/20.04.2020 г. от „Трейдхо“ ЕООД за авансово плащане и фактура № 26658/14.04.2020 от „ЙАФ България“ за авансово плащане, не са сред описаните фактури, за които е отказан данъчен кредит, но наличието на закупени стоки по две фактури и авансово плащане по две фактури не установява, че през периода 01.12.2019 г. - 14.05.2020 г. жалбоподателката е извършвала трудова дейност. Наличието на отразени покупки от „Гренада 55“ ДЗЗД в дневник за покупки на “Д. 2010-ГЛ“ ЕООД също не установява, че жалбоподателката е полагала труд в “Д. 2010-ГЛ“ ЕООД. Няма доказателства, че закупените стоки са употребени за нуждите на хотел „Царевец“. Също така през посочения период не е установено жалбоподателката да е съставяла документи във връзка с работата на домакин. Липсват доказателства за наличните средства на дружеството през процесния период и установяване възможността му да заплаща трудови възнаграждения. През процесния период няма доказателства хотел „Царевец“ да е работил с клиенти, за да е необходимо домакин да извършва трудова дейност.

Свид. Д. Д., която е била управител на хотела твърди, че през периода м.11.2019 – м.03.2020 г. „Д. 2010 – ГЛ“ ЕООД не е осъществявало дейност с клиенти, но няколко служители оставали в хотела на работа, сред тях е била С. Р., която е била домакин. През този период се е извършвала ремонтна дейност в хотела и Р. е била ангажирана с контрола на ремонтните дейности. В писмен вид е оформяла заявки, но не и във формален документ, тъй като управителя на дружеството Г. Х., живеела близо до хотела и те били винаги в контакт. Свид. Д. посочва, че Р. е била ангажирана и с инвентаризация, но не са съставили документи.

Съдът намира, че работата на домакин е свързана със приемане, предаване и контрол на наличностите, което изисква съставяне на писмени документи. Въпреки показанията на свид. Д. при липсата на писмени документи, не се установява, че Р. е извършвала трудова дейност за процесния период.

Свид. К. М. сочи, че е работила като помощник на домакина. Заедно с Р. са правили инвентаризация, но няма съставен документ, в тетрадка са вписвали установяванията и не са ги предали на управителя. Посочва, че Р. е била ангажирана с бригадите, които са правили ремонт на хотела. Съдът приема, че липсват доказателства за процесния период в хотела да е извършена ремонтна дейност, която да е била контролирана от Р.. Липсват и доказателства за лицата, който са били ангажирани с тази ремонтна дейност, сключени договори за услуги и извършени плащания. За инвентаризацията също не са съставени документи, поради което не се установява да е извършвана такава.

В Декларация вх. № 1042-03-67#07.04.2023 г. /л.85-87/, С. Р. е посочила, че Д. Д. е била управител и тя й е предоставила трудов договор от името на „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД. Контактувала е с нея относно служебните задължения, като последната им среща е била през 2019 г. /л.85-87/. След като жалбоподателката посочва, че последната среща с Д. Д. – управител на хотел „Царевец“ е била през 2019 г. няма данни кой й е възлагал работа през 01.01.2020-14.05.2020 г., съответно извършвал контрол. Свид. Д. твърди, че управителя на дружеството работодател - Г. Л. е живеела в близост до хотела и са контактували през процесния период относно работата, която трябва да се извършва в хотела, включително и тази на домакина, но от декларацията се установява, че Р. възприема Д. Д. за управител и лице, с което контактува относно трудовата дейност, която е трябвало да извършва. Тези несъответствия в показанията, допълват доказателствата, че трудова дейност през процесния период не е извършвана от жалбоподателката.

Съдът споделя довода на жалбоподателката, че част от събраните доказателства в административното производство са за период извън процесния, поради което не е следвало да се преценяват от ответника, но това не се отразява върху останалите доказателства, които са относими за настоящия спор.

От изложеното съдът приема, че липсват доказателства, чрез които да се установява извършена трудова дейност от жалбоподателката в „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД през периода 01.12.2019 – 14.05.2020 г., поради което не е осигурено лице по см. на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от Д. К. за този период в размер на 5 месеца и 14 дни. Това обуславя законосъобразността на разпореждане [номер]-00-8814-4/09.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработицата в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане [номер]-00-8814-1/23.06.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на С. В. Р. за периода 15.05.2020 до 14.06.2021 г. в размер на 16,37 лева дневно, с оглед установени нови доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.

Съгласно чл.54а, ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1.имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2.не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Няма спор, че жалбоподателката е с регистрация в Агенцията по заетостта от 20.05.2020 г.

Видно от Информация от проверките в регистрите към 19.10.2023 г. /л. 22-23 адм. пр./ Р. има дни в осигуряване от 15.11.2018 г. до 30.11.2019 г., тоест 12 м. и 16 дни, поради което отговаря не изискването да има внесени осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца. Когато от осигурителният й стаж след 31.12.2001 г. /приет първоначално 15 г./ се извади непризнатия осигурителен стаж от 5 м. и 14 дни остава такъв в размер на 14 г., 6 м. и 16 дни, поради което на основание чл.54в, ал.1 от КСО е налице право на обезщетение, но за по-кратък срок и в по-малък размер.

От 15.05.2020 г. до 15.06.2020 г. Р. е получила обезщетение за оставане без работа на основание чл.222, ал.1 от КТ /л.578/. Н. основание чл.9, ал.3, т.5 от КСО, този период се зачита за осигурителен стаж, но на посоченото основание, а не на основание чл.54а, ал.2, т.3 от КСО, както сочи жалбоподателката, поради това, че не е налице неплатен отпуск. Този период е без значение в случая за определяне правото на обезщетение, защото видно от информация от проверката в регистрите към 19.10.2023 г. /л.22/ за този период няма осигуряване, това е установено и с КП от 06.12.2021 г. – л.145-149, а нормата на чл.9, ал.3, т.5 от КСО предвижда, че за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение. Също така с оглед установяването, че не е полаган труд за периода 01.12.2019 – 14.05.2020 г. следва, че това обезщетение е получено без основание. Дори и да се приеме, че трябва са зачете този месец, тогава се получава, че за последните 18 месеца /м.12.2018 г. – м.05.2020 г./ жалбоподателката няма осигурителен стаж от 12 м, тоест този резултат е неблагоприятен за нея.

Н. основание чл.3, ал.1 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, паричното обезщетение за безработица, придобито при условията на чл. 54а, ал. 1 КСО, се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението по чл. 1 е подадено в 3-месечен срок и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. С оглед установените факти по спора, че осигуряването е до 30.11.2019 г. следва, че последното прекратяване на осигуряването е извършено на 01.12.2019 г., съответно от тази дата жалбоподателката в 3 – месечен срок е следвало да подаде заявление, т.е. до 02.03.2020 г., тъй като 01.03.2020 г. е неделя, неприсъствен ден и да се регистрира в Агенцията по заетостта до 09.03.2020 година. Тя не е спазила и двата срока предвидени с чл.3, ал.1 от НОИПОБ, като неподаване на заявлението в срок не се дължи на „уважителни причини“ по смисъла на §1 от НОИПОБ, за да се приложи чл.3, ал.3 от НОИПОБ.

В случая следва да се приложи чл.54а, ал.5 от КСО - ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението. Заявлението е следвало да се подаде най – късно на 02.03.2020 г., а е подадено на 28.05.2020 г., т.е. 2 м. и 26 дни е закъснението. Следва периодът на изплащане на обезщетението от 10 месеца, да се намали с 2 м. и 26 дни.

Нормата на чл. 54а, ал.6 от КСО, не е приложима в случая, защото заявлението по ал. 3 не е подадено в срока по ал. 4, т. 1 от КСО.

Относно размера на дължимото обезщетение следва да се приложи чл.54б, ал.1, 2 и 5 от КСО.

С оглед установяванията, че през периода 01.12.2019 – 14.05.2020 г. Р. не е извършвала трудова дейност, издадената Заповед № 610601-1/15.05.2020 г. от управителя на „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД не е породила правно действие със съответните последици при изчисляване на посочените по-горе срокове и периоди.

разпореждане [номер]-00-8814-5/09.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработицата в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл.10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх. № 031-00-8814/28.05.2020 г. е незаконосъобразно, защото жалбоподателката отговаря на изискванията за получаване на парично обезщетение за безработица, но неговия размер и период следва да се определи от ответника при съобразяване с указанията дадени в мотивите на настоящото решение и прилагане на чл.54а, ал.5 и чл.54б, ал.1, 2 и 5 от КСО при определяне периода и размера на обезщетението.

Относно разноските:

Жалбоподателката е претендирала присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 650 лева. Представен е договор за правна защита и съдействие от 31.01.2024 г., в който е посочено, че възнаграждението за адвокат в размер на 650 лева е платено в брой. Поради частичната основателност на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва администрацията, към която се числи ответника – ТП на НОИ – Варна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сумата от 650 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.174 от АПК, вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-4/15.01.2024 г. издадено от директор на ТП – Варна на НОИ, в частта, с която е отхвърлена жалбата от С. В. Р. [ЕГН] срещу разпореждане [номер]-00-8814-5/09.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработицата в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл.10 от КСО й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх. № 031-00-8814/28.05.2020 г.

ВРЪЩА на директора на ТП – Варна на НОИ административната преписка за издаване на разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО от компетентния административен орган, по заявление вх. № 031-00-8814/28.05.2020 г. от С. В. Р., съобразно мотивите на решението в 14 – дневен срок от получаване на административната преписка.

ОТХВЪРЛЯ жалбата от С. В. Р. [ЕГН] срещу Решение № 2153-03-4/15.01.2024 г. издадено от директор на ТП – Варна на НОИ, в частта с която е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане [номер]-00-8814-4/09.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването и безработицата в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане [номер]-00-8814-1/23.06.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на С. В. Р. за периода 15.05.2020 г. до 14.06.2021 г. в размер на 16,37 лева дневно.

ОСЪЖДА Териториално поделение – Варна на НОИ да заплати в полза на С. В. Р. [ЕГН] сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.