№ 10343
гр. София, 21.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110137072 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ЕС на ул. Княз Борис I №97 срещу
Д.М. М. обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация
чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.51 вр. с чл.48, ал.8 вр. чл. 38, вр. чл.11, т.5 и чл. 6,
ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване правото на вземания на ищеца от
ответника за сумата 1311 лв., представляваща неплатени вноски за поддръжка на етажната
собственост за периода от 01.01.2017г.-31.01.2019г. ведно със законна лихва от 26.2.2021 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 414,67 лв. за периода от 11.1.2017 г. до
26.2.2021 г., за които суми в производството по частно гр. дело № 11646/2021 г. на СРС, 179
състав, е издадена заповед за изпълнение.
В исковата молба ищците етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София,
ул."Княз Борис I" № 97, представлявани от управителя на етажната собственост Дора
Николаева Йорданова излагат твърдения, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект в сградата-етажна собственост, но не изпълнявал задължението си да заплаща
разходите за поддържане на общите части, поради което било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което била издадена заповед за
изпълнение, срещу която ответникът възразил, което пораждало интерес за ищците да
предявят иск за установяване на вземането си.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът М. е депозирала отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете като неоснователни и част от тях - за периода м. януари 2011 г. - м.
февруари 2014 г. като погасени по давност. Твърди, че е извършила плащания на разходи за
поддръжка на общите части в различни периоди от време. Оспорва представителната власт
на управителя на Етажната собственост. Ответницата сочи, че протоколите от ОС на ЕС не
удостоверявали и не доказвали по никакъв начин вземането на каквото и да било решение
от собствениците на ЕС. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Предявява насрещен иск за прогласяване на нищожност на Решения на ОС на
1
Етажната собственост от по протоколи : №131.01.2002г., от 15.06.2009г., 29.01.2013г,.
18.03.2015г., 26.01.2017г. и 15.02.2018г. на основание чл.51,ал.1 ЗУЕС.
В срока за отговор на предявения насрещен иск, ищецът по първоначалния такъв
дава становище за неговата недопустимост и неоснователност.
Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното:
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 472 от
10.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3504/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 137 от
4.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1267/2020 г., I г. о., ГК, Решение № 39 от 19.02.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК, решение № 659 от 20.11.2009 г., по гр. д. №
4357/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, самостоятелното предявяване на искова претенция за
прогласяване на нищожност на решения, взети от Общото събрание на етажна собственост,
е недопустимо.
Решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на
неперсонифицирана общност от лица, насочени към постигане на обща цел, редът за
приемане на които е регламентиран в ЗУЕС със специални правила относно
компетентността на общото събрание, начин на свикването му, участниците в него,
представителство, кворум, съставянето на протокол и неговите задължителни реквизити,
реда за съобщаване на взетите решения и за отмяната им като незаконосъобразни. Тези
решения се отличават от многостранните договори по това, че се приемат с посочено в
закона мнозинство от собствениците с право на глас, съответстващ на притежаваните от тях
идеални части от общите части на сградата, и след влизането им в сила са задължителни за
всички етажни собственици, включително за гласувалите против, за неучаствалите в
проведеното общо събрание и за тези, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Поради тези специфики спрямо тях са неприложими правилата на ЗЗД за
недействителност на договорите.
Доколкото в ЗС и в ЗУЕС не са регламентирани специални основания за нищожност
на решенията на общото събрание на етажната собственост, е прието, че защитата срещу
порочните решения, включително нищожните, може да бъде осъществена само по
специалния ред, предвиден в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС - чрез иск, предявен в 30-дневен срок от
получаване на решението. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и
провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не
определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази
преценка на съда в рамките на съдебното производство. Поради това конкретните доводи за
нищожност на решенията поради противоречие с императивни правни норми подлежат на
разглеждане в рамките на допустимите искове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Ето защо съдът счита, че производството по предявения насрещен иск следва да бъде
прекратено.
Водим от горното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д.М. М. срещу ЕС на ул. Княз
Борис I №97 насрещен иск за прогласяване на нищожност на Решения на ОС на Етажната
собственост от по протоколи : №131.01.2002г., от 15.06.2009г., 29.01.2013г,. 18.03.2015г.,
26.01.2017г. и 15.02.2018г. като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва за
нарочване в съдебно заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3