№ 17225
гр. София, 13.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110112562 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. М. Ч., с която срещу "фирма" ООД са предявени
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2, ев. пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузите на чл. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, чл. 4, ал. 1 и ал. 2 в договор за кредит № 5883577,
сключен между страните;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 50 лева, като част от претенция с общ
размер от 329,14 лева, представляваща недължимо платена на ответника сума във връзка с
договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска /09.03.2023 г./ до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит № 5883577 на
21.12.2022г., по силата на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в
договора е бил посочен размер на ГПЛ 40,32 % и ГПР 49,41 %. Уговорено е било заемът да
се върне на 14 двуседмични вноски. С клаузата на чл. 1, ал.3 от договора е уговорено
предоставянето на допълнителна услуга не кредитополучателя, за която е била начислена
сумата 197,54 лева, платима заедно с вноските по кредита. С чл. 4, ал. 1 от договора е било
установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като
при неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл. 4, ал. 2 е предвидена дължимостта на
неустойка в размер на сумата от 131,60 лева. Поддържа, че още със сключване на договора е
била начислена неустойката за непредставяне на обезпечение. Твърди да е погасил изцяло
задълженията по договора за кредит. Счита, че договорът е нищожен поради неспазване
на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил посочен реалния ГПР и
по-конкретно без изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване. Твърди, че действителният ГПР по договора е по-висок от посочения и по този
начин са нарушени правилата на чл. 19 ЗПК.Освен това клаузата за неустойка влизала в
1
противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и накърнявала добрите нрави. Същата била
и неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.Развива съображения за нищожност на
таксата за експресно разглеждане поради противоречието й с чл. 10а ЗПК. В обобщение на
подробните доводи в исковата молба заключва, че целият договор е нищожен с оглед
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, но иска от съда да прогласи за нищожна само клаузата за
неустойка и тази за такса експресно разглеждане. Предявява иск за сумата от 50 лева, като
частична претенция, която твърди да е била недължимо платена на ответника във връзка с
разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 23 ЗПК. Заявява искания за задължаване на ответника по реда
на чл. 190 ГПК да представи в цялост кредитното досие, в т.ч. и извлечение от
счетоводството си, както и договора за паричен заем, макар да е страна по договора и
подробно да анализира клаузи от същия, но при заявени твърдения да не му е бил
предоставен екземпляр от същия, а ответникът да има задължение да съхранява екземпляр
от него; за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и за издаване на СУ, което да
послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно всички сключени между страните
договори за кредит.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Счита, че исковата молба е нередовна, което препятствало правото на
защита на ответника. Намира за недопустимо съединяване на установителен с осъдителен
иск. Развива подробни съображения в тази връзка, макар да липсва идентитет между
предмета на претенциите на ищеца /установителни и осъдителна/, заявени с исковата молба.
Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата
от 500 лева. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни
норми на закона. Счита, че в договора е посочен размера на ГПР и то в съответствие с
изискванията на ЗПК. Поддържа, че към момента на сключване на договора процесната
неустойка не е била дължима, с оглед което и същата не следва да се включва в ГПР.
Развива съображения относно функциите на неустойката, като счита, че с оглед
обезщетителния характер на вземаето, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва
клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да
прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно
дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че
оспорената клауза не противоречи на добрите нрави. Разяснява, че тна ищеца е била
предоставена услуга, за която той доброволно се е съгласил да заплати съответното
възнаграждение. Възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Възразява срещу
разноските на ищеца и срещу искането да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.,
като излага съображения, че ищецът не е материално затруднено лице. Заявява искане за
задължаване на ищеца да представи СЕФ, връчен му при сключването на договора. Моли за
отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Съдът не споделя оплакванията на ответника за нередовност на исковата молба и за
недопустимост на съединяването на установителни с осъдителна претенции. Следва да се
подчертае, че нищожността може да бъде релевирана както с възражение, така и с иск, като
2
ищецът е този, който определя вида и обема на търсената защита. В случая не е предявен
установителен иск за вземането, което се претендира на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за
да се приеме, че е налице идентитет между различните претенции на ищеца.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а
именно поради нарушение на императивни норми на закона, в т.ч. и че има неравноправен
характер, поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че
накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото
обогатяване.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил
процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с
процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500 лева, която
последният се е задължил да му върне.
На ответника следва да се обърне внимание, че към настоящия момент ищецът, респ.
процесуалният му представител не е заявил искане за присъждане на възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Следва да се приемат представените от ответника документи, макар същите да касаят
искането за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., каквото не е
заявено към момента в производството.
За съда е необяснимо процесуалното поведение на страните, доколкото сключването
помежду им на процесния договор не се оспорва от никоя от тях. Ето защо и насрещните
искания по чл. 190 ГПК следва да бъдат уважени. Следва да бъде уважено и искането на
ответника за задължаване на ищеца да представи по делото СЕФ, доколкото това искане е
свързано с обстоятелства, които са възложени за установяване в тежест на ответника. В
останалата част искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение,
доколкото ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Следва да се допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените от ищеца с исковата молба задачи с изключение на последната част
от задачата, отговорът на която излиза извън рамките на предмета на спора, респ. не се
явява необходимо вещото лице да отговори на същата.
3
Искането ищецът да се снабди със СУ, което да му послужи пред БНБ следва да се
остави без уважение. Същото касае неотносима към предмета на спора информация.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Съдът констатира, че на ищеца следва да се укаже да посочи банкова сметка, в
изпълнение на задължението по чл.127, ал.4 ГПК, а ответникът следва да посочи
ел.адрес за връчване на съдебни книжа в изпълнение на разпоредбата на чл. 50, ал. 5
ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно
уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част
на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия
доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен
случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в срок най-късно до първото открито съдебно заседание на
основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова сметка или друг начин на плащане,
доколкото е предявил осъдителна претенция, като при неизпълнение на указанията в тази
част, съдът ще приеме, че се касае за недобросъвестно процесуално поведение, с оглед
предмета на делото.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ответника с отговора
документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца и ответника в срок до първото
съдебно заседание да представят екземпляр от процесния договор за кредит, като им
УКАЗВА, че неоснователното непредставяне на договора в указания срок, съдът ще цени
като проява на недобросъвестно процесуално поведение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в срок до първото съдебно
4
заседание да представи предоставения му при сключването на договора СЕФ.
УКАЗВА на страните, че непредставянето на документите, за които съдът ги е
задължил в производството, ще се цени по реда на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на СУ, което да му
послужи пред БНБ.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след
извършване на проверка в счетоводството на ответника да даде отговор на задачите,
поставени от ищеца в исковата молба, при депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в
тридневен срок от съобщението, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането вещото лице
да отговари на последната част от поставената задача – как следва да бъдат
разпределени направените от ищеца плащания, каква е доходността на ден и какво е
реално полученото възнаграждение, доколкото последното не е необходимо за
разрешаването на спора между страните.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставената задача и за датата на ОСЗ след
постъпване на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на ответника ДА ПРЕДОСТАВИ ДОСТЪП до счетоводството си за целите
на експертизата, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, ЧЕ ПРИ ПРЕПЯТСТВАНЕ изготвянето на
заключение съдът ще цени поведението му по реда на чл. 161 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.06.2023 г. от
09:45 ч., за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи препис
от отговора на ИМ и приложението. Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца и по
ел.път на посочения в ИМ ел.адрес на адв. Й., като съдът й УКАЗВА да потвърди
получаването.
УКАЗВА на ответника в срок до първото съдебно заседание да посочи ел.адрес за
връчване на книжа с оглед разпоредбата на чл. 50, ал. 5 ГПК и установеното със същата
задължение да приема връчване на съдебни книжа по ел.път.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5