Р Е Ш
Е Н И Е № 260 003
гр.Пловдив, 18.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при секретаря Нели Богданова и прокурора Светлозар
Лазаров, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВЧНД № 15 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.48 вр. чл.44 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по жалба на исканото лице Н.В.М., чрез защитника му адв.В.Н.,
срещу решение № 260003/06.01.2021г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 2485/2020г.
по описа на същия съд.
Със съдебния акт първоинстанционният съд е допуснал предаване на исканото
лице Н.В.М. на компетентните органи на съдебните власти на Р. Г., въз основа на
Европейска заповед за арест, издадена от Апелативна прокуратура С., РГ., въз основа на влязло в сила решение №
2148/14.12.2015г. на Тричленния апелативен съд за тежки престъпления С., РГ., с
цел изпълнение на наказание петнадесет години лишаване от свобода, наложено по
горното дело.
Решението на Окръжен съд гр.Пловдив се атакува като неправилно и незаконосъобразно.
Иска се неговата отмяна и да се откаже изпълнението на Европейската заповед за
арест. Излагат се доводи, че не са налице основанията за предаване на
исканото лице.
Пред
въззивния съд исканото лице М. и неговият защитник поддържат жалбата с
изложените в нея съображения.
Представителят
на Апелативна прокуратура гр.Пловдив счита,
че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да
се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата
по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и
пред настоящата инстанция и провери правилността на атакуваното решение, намира
и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса.
Разгледана по същество Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови съдебния си акт, Окръжен съд гр.Пловдив правилно е приел, че Европейската заповед
за арест е издадена от компетентен
орган на държава членка на Европейския съюз – Апелативна прокуратура С., РГ., въз основа на
влязло в сила съдебно решение. Компетентен да се произнесе по изпълнението й е първоинстанционният
съд, тъй като исканото лице живее на територията му.
Въззивният
съд споделя извода на Окръжен съд гр.Пловдив, че са спазени изискванията на
чл.37 от ЗЕЕЗА за форма и съдържание на Европейската заповед
за арест. Тя е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните данни относно самоличността и гражданството на
исканото лице. Посочени са наименование, адрес, телефон, факс и електронен
адрес на издаващия орган. Отбелязано е, че е издадена въз основа на влязло в
сила решение № 2148/14.12.2015г. на Тричленния апелативен съд за тежки
престъпления С., РГ. Съдържа данни относно характера и правната квалификация на
престъплението. Исканото лице М. е обвинен в извършване на престъпното деяние продължавано
квалифицирано използване на фалшив документ според гръцкия наказателен закон. Визирани
са обстоятелствата, при които е осъществено деянието, включително време, място
и степен на участие на исканото лице. Посочено е наложеното наказание - петнадесет години лишаване от свобода.
Неоснователни
са възраженията на защитата, че Европейската
заповед за арест не съдържа категорични данни за
самоличността на М.. Както правилно е посочил първоинстанционният съд той е
индивидуализиран с три имена, година и място на раждане, местоживеене, което е
достатъчно за идентифицирането му.
Първостепенният
съд законосъобразно е счел, че са изпълнени изискванията на чл.36 от ЗЕЕЗА
относно условията за прилагане на Европейската заповед за арест. Престъпното деяние, за което е
издадена, съставлява престъпление по законодателството на издаващата държава и
е наказуемо с лишаване от свобода повече от три години. Според чл.2, ал.2 от Рамково
решение на Съвета на Европейския съюз от 13 юни 2002 година относно
европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки
/2002/584/ПВР/ /Рамковото решение/ и
чл.36, ал.3, т.23 от ЗЕЕЗА в случая не се изисква двойна наказуемост. Наложеното
наказание лишаване от свобода е за срок от петнадесет години, т.е. не е
по-малко от въведения минимум от четири месеца.
Правилно е
прието, че не са налице предвидените в чл.39 от ЗЕЕЗА абсолютни основания за
отказ да се изпълни Европейската заповед
за арест. Престъплението, за което е издадена, не е амнистирано в Р. Б.,
попадайки под нейната наказателна юрисдикция. М. не е малолетно лице съгласно българското законодателство, нито
към настоящия момент, нито към момента на осъществяване на деянието. Не е
осъден за същото престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила
присъда на българския съд или на трета държава членка, не е изтърпял наказанието.
Няма пречка решението да бъде приведено в изпълнение според законодателството
на издаващата държава.
Пловдивският
апелативен съд също намира, че не са
налице и визираните в чл.40, ал.1 от ЗЕЕЗА факултативни основания за отказ да
се изпълни Европейската заповед за арест. За престъплението, за което е
издадена, исканото лице не е привлечено като обвиняем и не е подсъдим, няма
водено наказателно производство в Р. Б. Давностният срок за изпълнение на
наказанието не е изтекъл според българското законодателство. Съгласно гръцкото
изтича през 2036г. Няма данни М. да
е изтърпял или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на ЕС, по
влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта.
Въпреки че исканото лице е български гражданин, не следва да се приеме да се
приведе в Р. Б. наказанието лишаване от свобода, наложено от гръцкия съд,
поради липса на изразена воля за това от страна на М.. Деянието е извършено на
територията на издаващата държава членка, за да се обсъждат доводите на
защитата за изтекла давност за документно престъпление според българското законодателство.
Окръжен
съд гр.Пловдив обосновано е заключил, че хипотезите на чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА също
не са пречка за изпълнение на Европейската заповед за арест. Няма спор, че исканото лице не се е явило
лично на съдебния процес, в хода на който му е наложено наказанието лишаване от
свобода. Издаващата държава е посочила, че решението не му е било връчено
лично, но е предоставила гаранции, че ще му бъде връчено лично незабавно след
предаването, като при връчването ще бъде изрично уведомено за правото на
обжалване или ново разглеждане с негово лично участие, при което делото може да
бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, както и за срока, в който
може да поиска обжалване или ново разглеждане, който е 10 дни. Следователно изпълнено е условието на чл.40, ал.2,
т.4 от ЗЕЕЗА.
Неоснователни
са възраженията на защитата, че не са посочени конкретните законови разпоредби,
даващи реални гаранции за повторно разглеждане на делото. Същите са предоставени
от издаващата държава и произтичат от чл.5 от Рамковото решение.
Не се
споделят и доводите относно недадени гаранции за справедливостта на протеклия
задочно процес в РГ., за нередовното уведомяване на искането лице М., за неучастието
на защитник. Компетентният съдебен орган на изпълняващата държава не разполага
с правомощия да контролира законосъобразността на актовете, постановени в издаващата държава. Съгласно чл.1, ал.2 от
Рамковото решение държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед
за арест въз основа на принципите
на взаимното признаване и в
съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.
Неоснователно
е и оплакването за невръчване на съдебното решение на исканото лице и
предоставянето му на част от него от издаващата държава. Органът, издал Европейската заповед
за арест, е предоставил копие от задочно постановеното съдебно
решение на М. чрез изпълняващия съдебен
орган. Според чл.40а, ал.3 от ЗЕЕЗА правото
на исканото лице да го получи не
влияе върху процедурата по предаване и изпълнение на Европейската заповед
за арест. Съдебното решение се предоставя само за сведение.
Задължението на издаващата държава да го предостави не е обвързано със спазване
на определен ред за връчване или срокове.
Липсват и основания
за отлагане изпълнението или за изпълнение под условия на Европейската заповед
за арест по чл.52 от ЗЕЕЗА.
Окръжен
съд гр.Пловдив законосъобразно е стигнал до извода, че издадената срещу исканото
лице М. Европейска заповед за
арест трябва да се изпълни и да се допусне предаването му въз основа на нея,
с цел изпълнение на наказание лишаване
от свобода, при спазване принципа на особеността.
М. не е декларирал пред първоинстанционния съд отказ от прилагане принципа на
особеността. Същият не може да бъде наказателно преследван, съден или задържан
в Р. Г. за престъпление,
извършено преди предаването му, различно
от това, за което е издадена заповедта.
Поради изложеното Пловдивският апелативен
съд счита атакуваното решение за правилно, законосъобразно и съответно на събраните
по делото доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и изменение,
поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна,
следва да се остави без уважение.
Като се има предвид, че е допуснато
изпълнение на Европейската заповед
за арест, по аргумент от
разпоредбата на чл.44 ал.7 от НПК, исканото лице трябва да е с мярка за
неотклонение задържане под стража до
фактическото му предаване на издаващата държава. На това основание въззивният
състав намира, че взетата от първостепенния съд мярка за неотклонение задържане
под стража спрямо исканото лице М. следва да бъде
потвърдена.
С оглед на горното и на основание чл.48 вр. чл.44 от ЗЕЕЗА съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260003/06.01.2021г. на Окръжен съд
гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 2485/2020г. по описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА
мярката за неотклонение „задържане под стража“,
взета спрямо исканото лице Н.В.М., ЕГН **********.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.