РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Монтана, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20231600500108 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
Агенция „П.И“ против решение на Районен съд – Монтана от 30 януари 2023 г. по гр.
д. № 1986/2021 г.
Жалбоподателят Агенция „П.И“ твърди във въззивната жалба, че обжалваното
решение е неправилно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови
ново, с което да отхвърли иска. Навежда доводи за необоснованост – съдът е формирал
изводите си въз основа на заключение на вещото лице, което съдържа предположения
без да дава отговори на поставените въпроси. По делото не е установено чрез
представяне на убедителни доказателства, че на пътя е имало неравност, в която е
попаднал товарният автомобил и са последвали материални щети. Няма данни АПИ да
е допуснала неизпълнение на задължението си да поддържа пътя в изправно състояние,
така че да не става предпоставка за транспортни произшествия. От това следва, че
Агенцията не може да носи отговорност за настъпилите щети.
Въззиваемата страна ЗАД „Б.В. и.г.“ оспрова въззивната жалба и моли да бъде
оставена без уважение. Подчертава, че са налице елементите от фактическия състав за
ангажиране отговорността на АПИ: установен е механизмът на транспортното
произшествие, което е настъпило поради необозначена и необезопасена неравност на
път от републиканската пътна мрежа, който АПИ е длъжна да поддържа. Налице е
1
причинна връзка между бездействието на въззивника и вредоносния резлтат, което
обосновава извод за основателност на иска. Моли решението да бъде потвърдено и
бъдат присъдени разноски за въззивото производство.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред РС – Монтана е бил предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от
КЗ, съединен с иск за присъждане на законна лихва.
По делото е било установено, че ЗАД „Б.В.и.г.“ е изплатило застрахователно
обезщетение от 759,55 лв на собственика на полуремарке „*“ с рег. № *за претърпени
имуществени вреди в резултат на ПТП. При движение по път Е79 на 7 октомври 2020
г. при входа на с. *застрахованото превозно средство попаднало в дупка на пътното
платно, в резултат на което се спукала дясна гума и се огънала джантата.
Първоинстанционният съд е приел, че върху АПИ е възложено по закон
задължението да стопанисва и поддържа републиканската пътна мрежа в изправно
състояние, гарантиращо безопасно придвижване по нея. Съгласно чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП Агенцията има задължението да сигнализира препятствия по пътя и да ги
отстранява в най-кратък срок. Като се е позовал на показанията на водача на товарния
автомобил, съдът е приел, че на пътното платно е съществувала голяма дупка без да са
били поставени предупредителни знаци. От това е направил извод, че АПИ не е
положила усилия да обезопаси участъка като постави предупредителен знак, както и че
между бездействието на АПИ и последвалите щети е налице пряка причинна връзка.
Въззивният съд като анализира събраните по делото доказателства, достигна до
различни правни изводи относно основателността на иска, поради което отменя
решението на МРС.
Безспорно е по делото, че между ЗД „Б.В.и.г.“ ЕАД и собственика на
транспортното средство е имало валидно сключен застрахователен договор от 3 август
2020 г. „Б.к.с.“, по силата на който застрахователят е изплатил обезщетение от 759,55
лв за покриване на имуществени вреди в резултат на ПТП от 7 октомври 2020 г.
След изплащане на обезщетението застрахователят встъпва в правата на
застрахования и претендира възстановяване на сумата от АПИ като лице, длъжно да
упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования.
Спорно е дали вредите: спукана гума и изкривена джанта на товарно ремарке, са
настъпили поради попадане на превозното средство в дупка на пътя.
В исковата молба ищецът е посочил, че инцидентът е настъпил на 10-15 м преди
2
табелата, обозначаваща начало на населено място *, в посока *-*. Вещото лице по
автотехническата експертиза е посетило мястото и е установило, че там не се открива
описаната в исковата молба неравност, нито пък има видими следи да е бил извършван
ремонт на пътната настилка по запълване на дупка. Вещото лице е посочило още, че
върху асфалта се забелязват следи от ремонт, но на разстояние 150-200 м в обратната
посока, към *.
Водачът на превозното средство М.Р. в показанията си като свидетел колебливо
говори за отстояние на дупката на 200-300, 400 или 500 метра след табелата за вход в
населеното място и едва в съдебно заседание (повече от две години след инцидента) си
припомня, че имало две табели. Показанията на свидетеля са в противоречие с
попълнената от самия него декларация пред застрахователя от 27 октомври 2020 г. –
две седмици след ПТП. Въззивният съд намира, че показанията на този свидетел са
неубедителни, те не могат да бъдат приети като достоверни поради противоречието
между данните, подадени от водача пред застрахователното дружество и изнесеното в
съдебно заседание. Очевидно продължителният период от време е заличил в паметта
на свидетеля подробностите от инцидента, затова съдът изключва показанията на Р.
като доказателство по делото.
Въззивният съд намира, че не е установено спукването на гумата и
изкривяването на джантата на товарното ремарке да е настъпило поради попадане в
дупка на пътя. Не са представени доказателства на указаното в исковата молба място да
е съществувала голяма дупка на пътя, попадането в която да може да доведе до
описаните материални вреди. От това следва, че отговорността на АПИ като субект,
задължен да поддържа пътя, не може да бъде ангажирана. След като не е установено,
че имуществените вреди са настъпили от вещ, върху която АПИ да упражнява надзор,
то не са налице и елементите от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД. Застрахователят
не може да претендира възстановяване на обезщетението, платено от него по договор
Каско, защото не е установено АПИ като трето лице чрез бездействието си да е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
В процеса не е установен механизмът на транспортното произшествие: липсват
доказателства за точното място на произшествието, за пътната обстановка, за скоростта
на движение на товарната композиция. Тези факти са от съществено значение, за да
може да се направи извод, че единствено наличието на дупка на пътя е довело до
материалните вреди по превозното средство. Върху ищеца пада доказателствената
тежест по установяване на релевантните факти, от които да се изведе основателност на
иска. В случая от представените писмени доказателства е видно, че е била налице
застраховка, по която дружествто е изплатило обезщетение за материални вреди.
Твърдението за начина на настъпването им обаче е останало недоказано.
МОС отменя обжалваното решение и вместо него постановява ново, с което
3
отхвърля иска на „Б.В.и.г.“ ЕАД против АПИ за заплащане на обезщетение от 759,55
лв заедно със законна лихва.
При този изход на процеса на въззивника се дължат разноските, направени пред
двете съдебни инстанции в размер на 600 лв юрисконсултско възнаграждение и 25 лв
държавна такса.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 38 от 30 януари 2023 г. на Районен съд – Монтана по гр. д.
№ 1986/2021 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск на АГЕНЦИЯ „П.И.”, БУЛСТАТ *, съсседалище в гр. *, бул.”*”
№ *, против ЗАД “Б.В.И.Г.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
район “*”, пл. ”*” № *, за заплащане на сумата от 759,55 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение на основание застрахователна полица № *от 3 август
2020 г. по имуществена застраховка ,,Б. К. С.”, за причинени увреждания на
полуремарке марка ,,*” с рама №*, рег. № *, при ПТП, реализирано на 07.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11 август 2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.и. г.“, ЕИК *, да плати на Агенция „П. и.“ 625 лв разноски
по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4