№ 532
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20213100503095 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 47862/29.11.2021г. от
ХР. ЯНК. Г. , действащ чрез своята майка и законен представител Й. Й. К., против
решението № 1622/10.11.2021г по гр.д.№ 6549/2020г на ВРС–42с-в, с което е ОТХВЪРЛЕН
иска в частта за разликата от увеличения размер над 254лв до претендирания размер от
400лв, като недоказан, на осн.чл.150 СК и чл.86 ал.1 ЗЗД; ОСЪДЕН е ХР. ЯНК. Г. ЕГН
**********, представляван от своята майка и законен представител Й. Й. К. ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на ЯНК. Г. Г. ЕГН ********** сумата от общо 162лв-сторени от
ответника съдебно-деловодни разноски за процесуално представителство пред настоящата
инстанция, съразмерно на отхвърлената част на иска, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо
това бъде постановено друго за уважаването на претенцията изцяло.
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№ 51929/16.12.2021г.
от въззиваемата страна ЯНК. Г. Г. , в който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли
за неговото потвърждаване.
1
Контролиращата страна ДИРЕКИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА ,
редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
В исковата молба, подадена от Й. Й. К. като майка и законен представител на
малолетния ХР. Я.в Г., род.2015г, се излага, че с влязло в законна сила Определение от
10.02.2017г по гр.д.№11046/2016г на ВPC упражняването на родителските права по
отношение на детето ХР. е било предоставено на майката Й. Й. К. и че бащата Я. Г.Г. е бил
осъден да заплаща в полза на детето ХР. месечна издръжка в размер на 180лв, считано от
1.03.2016г.
Твърди, че оттогава до настоящия момент са изминали повече от 5 години и за този
период детето било пораснало, вече е в предучилищна възраст със съответните за това
потребности от облекло, уроци, допълнителни занимания и др., включително и поради
изменените икономически условия в страната
От края на 2019г детето посещавало частна детска градина „A3 СЪМ БЪЛГАРЧЕ“
ЕИК ********* в гр.Варна ул.„Р.Д.“ № 6, за което се заплаща месечна такса в размер на
410лв и допълнително по 5лв на присъствен ден за храна.
От м.11.2020г ХР. посещавал заниманията по айкидо в същата детска градина, за
което се заплаща такса от 30лв месечно.
Детето посещавало и обучение по английски език в градината по два учебни часа
седмично, срещу таксата от 5лв за един учебен час.
В обобщение месечните разходи за детето били приблизително 600лв на месец, към
която сума следвало да се добавят разходи за лекарства и по-интензивни посещения при
педиатър във връзка с алергично заболяване на детето, както и облекло, обувки, храна и
други обичайни разходи.
По отношение доходите на майката се твърди, че получаваното от нея трудово
възнаграждение не било достатъчно, за да покрие всички разходи за детето, докато
месечните доходи на бащата в сравнение с предходния период се били увеличили. Освен
това, притежавал недвижима и движима собственост, нямал задължения за издръжка към
други лица, което предполагало, че заплащането на издръжка в по-висок размер не би го
затруднило
С оглед изложеното отправя искане за изменение на размера на определената в поза
на малолетното дете издръжка, която да бъде увеличена от 180лв на 400лв, считано от
датата на подаване на ИМ – 10.05.2021г с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно с лихвата за забава върху всяка закъсняла вноска, платима чрез неговата
майка и законен представител Й. Й. К. по банковата сметка на майката в „ОББ“ АД с
посочения IBAN и ВIC, до настъпване на законоустановена причина за изменението или
прекратяването й.
2
Претендира сторените от нея съдебно–деловодни разноски.
Ответникът ЯНК. Г. Г. в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, като оспорва
размера на претендираното увеличение на издръжката
Възразява, че дори и да са настъпили изменения в нуждите на детето, то във
възможностите на ответника нямало такива съществени изменения. Твърди, че работи във
фирма „ЛАДУРА“ ООД като шофьор на лекотоварен автомобил по трудов договор и
получавал нето месечен доход в размер около 1100лв за периода 04.2020-05.2021.
Към настоящия момент изплащал задължение по договор за банков кредит към
„Юробанк България“АД с месечна вноска от 288,94лв, а по договор за лизинг към „Теленор
България“ ЕАД - внасял по 32,39лв месечно Така чистата сума, с която разполагал месечно
възлизала на 678лв. Сочи още, че кредитът бил за ремонт на жилището, където живеел и за
обзавеждането на детска стая за сина му Х.Г..
Откакто през 2016г бил осъден да заплаща издръжка, бащата купувал дрехи, обувки,
играчки на сина си и всичко необходимо когато го вземал при себе си.
Твърди, че от решението през 2017г до 2020г майката препятствала срещите му с
детето, като не позволявала на бащата и ответникът по иска да вижда и чува детето си ХР.,
за което и бащата образувал изп.д№ 20203110407107 при ДСИ-Варна. Многократно ЙО,
била уведомявана и призовавана да предаде на ответника детето за осъществяване на
контактите според съдебното решение, но тя отказвала, за което й била наложена глоба от
ДСИ. Едва през м.12.2020г ЙО, започнала да позволява на ответника да се среща с детето си
ХР.. Независимо, че според решението ХР. трябвало да е при бащата всяка първа и трета
седмица от месеца, майката не позволявала на бащата да се чува по телефона с детето.
По отношение разходите за посещаваната от детето частна детска градина „Аз съм
българче“ нямал нищо против, след като това бил личен избор на майката и тя можела да си
го позволи да я заплаща. Това било видно от представените от нея доказателства доходите й
- месечното й ТВ било в размер от 600лв; следователно, това не били реалните й доходи,
след като можела да заплаща частна детска градина от 2019г.
На сл.място, представените документи за прегледи от МЦ „Аврора“ сочели на това, че
ЙО, имала възможност да заплаща частните прегледи, при положение, че детето имало
семеен лекар, който му би поставил правилното лечение.
Освен изложеното, твърди, че с майката на ХР. не можели да постигнат съгласие по
въпроса защо е необходимо детето да посещава частна детска градина, да ходи постоянно на
частни прегледи, щом като нямали възможност за това и след като имало държавни детски
градини и семейни лекари, в които можело да бъде записан синът им ХР.. Понеже майката
отказвала да общува с бащата, дори и по важни здравословни проблеми, свързани с
нормалното физическо и психическо състояние на детето, бащата не бил получил адекватен
отговор на това.
Заявява като отговорен родител, че с определената издръжка, не се изчерпвал
3
материалният му ангажимент към дето. Като всеки родител и ответникът би желал по-
доброто за детето си, заявявайки, че ще полага допълнителни грижи в тази насока, както го е
правил досега.
Поради всичко изложено счита, че исканата издръжка била прекомерно завишена и
непосилна за него с оглед реалните му доходи. Затова моли да бъде определен размер от
200лв, съобразен с нуждите на детето и възможностите на родителите.
В о.с.з. е заявил, че желае съда да съобрази факта, че към момента размера на
минималната работна заплата за страната бил 162лв. Поддържа, че заплащал 180лв месечно
по силата на постигнатото с майката споразумение през 2017г, когато минималната работна
заплата за страна била 127лв.
Претендира присъждане на сторените разноски.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане"-гр.Варна е
депозирала писмено становище, че към момента издръжката,заплащана от ответника е под
определения минимум за страна и не е достатъчна за задоволяване на потребностите на
детето. По отношение конкретния размер предоставят на съда съобразно всички събрани по
делото доказателства.
Така предявените обективно кумулативно съединени главен и акцесорен искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.150 вр.чл.143 ал.1 СК и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
На осн.чл.146 ал.1 т.4 и т.5 ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че Й.К. и Я.Г. са родителите на детето ХР. ЯНК. Г.; че с влязло в сила
Определение на ВРС-18с-в от 10.02.2017г по гр.д.№ 11046/2016г е била одобрена
постигнатата между страните спогодба, като е предоставил упражняването на родителските
права по отношение на детето ХР. на майката и ЙО, Й.К.; определено е местоживеенето на
детето ХР. при майката; на бащата е определен режим на лични отношения и същият е
осъден да заплати издръжка за минало време общо в размер на 1980лв за периода от
1.03.2016г до 30.01.2017г, както и месечна издръжка за бъдеще време в размер на 180лв,
считано от 1.02.2017г с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Няма спор между страните и от представените писм.документи е видно, че от
6.11.2019г детето посещава частна детска градина „АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ“с месечна такса
410лв; че тренира айкидо към същата дет.градина с месечна такса 30лв; има допълнителни
занятия по англ.език към Образователен център„Йера“ с такса 5лв за посещение или близо
4
435лв месечно минимум, като от представените по делото фискалните бонове /л.20–21-I/, е
видно, че заплатените такси са били според броя на посещенията на детето в градината и
заниманията и затова е имало месеци, когато е достигала до 460-480лв.
През 2020 и 2021г детето боледувало от хрема и кашлица и затова бил посетен
МЦ„Аврора“-Варна, От съдържанието на амб.листи, издадени от д-р К. за проведени
прегледи, е видно, че е било констатирана остра вирусна инфекция и ринит на детето,
наложило допълнителни изследвания и антибиограми и съответното закупуване на
лекарства. Така са били заплатени такси за общо 7бр посещения по 25лв или общо 175лв, от
които през м.10.2020г -3 пъти х 25лв = 75лв; два пъти през м.11.2020г – 50лв; един път през
м.12.2020г – 25лв и през м.03.2021лв – 25лв. Закупени били и изписаните от лекаря
лекарства, за което са представени касови бонове /л.22-30-I/, а също и за допълнителните
изследвания, както следва: през м.10.2020 – общо 111лв и през м.04.2021г - 69лв. Така
общата сума на всички разходи възлиза на 355лв. Основната сума от тях от 185лв +
заплатената месечна такса за м.окт. 2020 от 485лв възлизат на 671лв. При липсата на данни
по делото месечни разходи в такъв размер да са били правени и през други месеци, съдът
прави извода, че това е било изолиран случай и няма характера на системност.
От представения трудов договор № 006/09.12.2020г /л.31-I/ е видно, че от 9.12.2020г
майката Й.К. е в трудово правоотношение с „АГРОСТОР БЪЛГАРИЯ“ЕООД-Варна за
длъжността „технически сътрудник“ с ОМТВ 610лв и ДВ за придобит трудов стаж и
професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж.
От у-е изх.№ 12/08.06.2021г, издадено от „Ладура” ООД, се установява, че
ответникът работи във фирмата като шофьор на лекотоварен автомобил от 2019г и БТВ
месечно е средно 1304лв. От базата данни на НАП е видно, че за периода от 1.09.2020г-
30.09.2021г осигурителният доход на ответника при посочения по-горе работодател е по
1420лв за м.септ.2020г–м.юли 2021г.
От справка, издадена от СлВп, се установява, че на името на ответника има записани
общо 12 записа като собственик на недв.имоти в гр.АКС. и два леки автомобила.
По делото е представен от ответника Договор за потребителски кредит №
FL1196476/11.06.2021г за сумата 6378,56лв, както и за плащане на лизингови вноски за
мобилен телефон.
От изявленията на ответната страна, че е създал ново семейство и от това биха могли
да настъпят промени, не следва, че за бащата вече са възникнали алиментни задължения към
други низходящи.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
По основателността на претенцията.
Съобразно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно за
5
разлика от това по чл.144 СК.
С оглед нормата на чл.142 ал.1 СК конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното
им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да
се присъжда издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот,
лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от
ППВС № 5/1970/.
Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи,
имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от
ППВС № 5/1970г/. Според т.6 от същото ППВС двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението. В тази насока е и решението на ВКС №
146/27.04.2015 по гр.д.№ 5404/2014 : нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно обичайните за тях условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, дължащи издръжка, се определят от тяхната квалификация, доходите и имотно
състояние, които са винаги обективни и конкретни.
Тъй като ИМ е подадена през 2021г, съдът следва да съобрази МРЗ за 2020г – 610лв,
определен с ПМС № 350/19.12.2019, а от 1.01.2021г е 650лв, определена с ПМС №
331/26.11.2020г.Съответно минималният размер на издръжката за 2020 е 152,50лв, респ.
162,50лв.
За да е основателен искът по чл.150 СК за изменение на размера на издръжката, е
необходимо да се установи наличието на промяна в едно от посочените обстоятелства:
трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице и/или трайна и
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В настоящия случай първоначално присъдената издръжка, дължима от ответника в
полза на детето ХР., род.9.12.2015г, е била определена с влязло в законна сила определение
от 10.02.2017г в размер на 180лв, когато детето е било на 2 години.
Към датата на подаване на настоящата исковата молба 10.05.2021г ХР. е вече на 6год и
4мес. Следователно, изминалият период е близо пет години, през който детето е пораснало
значително и това се е отразило върху неговото физическо развитие, съответно от нуждата
от дрехи, обувки и други под., промяна в нуждите от образование – детето вече посещава
детска градина, за която се заплаща такса около 400лв месечно, както има и допълнителни
6
допълнителни разходи, свързани с неговото развитие детето, както интелектуалното чрез
усвояването на чужд език /уроци по анл.ез./, така и физическата му култура чрез занимания
със спорт /айкидо/.
При това положение и отчитайки икономическата обстановка в страната, съдът
приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е
бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на своето дете - налице е трайно изменение
в потребностите на детето. Изложеното налага извода за основателност на иска.
Що се отнася до събраните по делото доказателства за проведени прегледи и лечение
на детето, съдът приема, че, действително са били направени допълнителни разходи за това,
но се касае за изолиран случай на временно влошаване здравословното състояние на детето
ХР. доколкото за целия период от 2017г до 2021г липсват други данни детето да е
боледувало, нито има твърдения и доказателства за хронични заболявания.
Що се отнася до размера, обусловен от възможностите на родителите, съдът
съобразява следното:
По отношение доходите на майката.
От представените по делото документи се установява, че майката работи по трудов
договор и получава за заеманата от нея длъжност „технически сътрудник“ ОМТВ 610лв и
ДВ за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж.
По отношение материалните възможности на бащата.
Установи се, че същият работи като шофьор с брутен средномесечен доход от
1304лв, а съобразно базата данни на НАП осигурителният му такъв е 1420лв за периода
м.септ.2020г–м.юли 2021г. Освен това, установи че на негово име има общо 12 записа като
собственик на недв.имоти в гр.АКС. и два леки автомобила.
Неотносимо към предмета на спора е обстоятелството за сключения от ответника
договор за потребителски кредит от 11.06.2021г за сумата 6378,56лв. На първо място,
защото е след завеждането на делото - ИМ е от 10.05.2021, и на следващо- тъй като
задължението му към малолетния низходящ не се конкурира със задължението към
банката.При това, полученият кредит не намалява, а увеличава имуществото на ответника.
Аналогични са съобра- женията за неоснователност на довода за заплащането на лизингови
вноски за мобилен телефон.
Що се отнася до изявленията на ответника за създадено ново семейство, от което това
биха могли да настъпят промени, не следва, че за бащата вече са възникнали алиментни
задължения към други низходящи. Казано с други думи, съдът не съобразява бъдещи
несигурни събития, т.е. факти, които още не са се осъществили.
Възражението на бащата, че откакто през 2016г бил осъден да заплаща издръжка, бил
купувал дрехи, обувки, играчки на сина си и всичко необходимо когато го вземал при себе
си, липса конкретика и е останало неподкрепено с доказателства.
Що се отнася до възраженията на ответника, че не било необходимо детето да бъде
записвано в частна детска градина, както и да бъдат правени разходи за допълнителни
7
занимания, че не бил уведомен за това нито като необходимост и целесъобразност понеже
майката отказвала да общува с него, следва да се посочи следното: предоставянето
упражняването на родителските права предполага полагането на преките и ежедневни
грижи за детето, което включва и отговорността на този родител да взема бързи и адекватни
решения, касаещи системното развитие на детето, както физическо , така и интелектуално.
По тази причина не се налага същият да бъде уведомяван. Още повече, че като родител, той
би следвало да се интересува от нуждите на детето, а не обратното.
Отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че общата месечна издръжка, която
следва да бъде осигурена от родителите за ХР., род.2015г, следва да бъде 550лв, които да
бъдат разпределени между двамата родители, както следва: бащата да поеме 350лв, а
майката – остатъка от 200лв, извън получаваната сума като семейна добавка за дете.
Последното е съобразено с дадените в т.2 от ППВС № 5/31.11.1981г задължителни указания,
че месечните добавки за деца следва да се включат като доход на родителя, при когото е
детето и от който доход да се определи възможността му за заплащане на издръжка.
Останалото по-малко парично участие на майката е съобразено с обстоятелството, че същата
полага преките и непосредствени грижи за детето. Освен това отчита и факта, че за ХР. през
процесния период са били направени и допълнителни разходи, свързани с лечение и
неговото развитие физическо и интелектуално.
Увеличеният размер на издръжка се дължи от деня на предявяване на иска –
10.05.2021г до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законна лихва за всяка просрочена вноска до прекратяването на издръжката, дължима на
осн.чл.143 СК.
Достигане до правни изводи, различаващи се от тези на ВРС, налагат отмяната на
решението в обжалваната част, с която е отхвърлена претенцията за изменението на
издръжката чрез увеличаването й по размер за разликата над 254лв до 350лв, като бъде
постановено друго за изменението до този размер. За разликата над 350лв до 400лв–
искането следва да бъде отхвърлено уважаването на иска изцяло.
По разноските.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавни такси върху
присъдения размер на издръжка, определена на осн чл.1 от ТДТСС и дадените с ТР №
5/13.02.1992г по гр.д.№ 5/1991г на ВКС, ОСГК, съобразно които цената на иска се определя
по правилата на чл.69 ал.1 т.2 ГПК, т.е. от тригодишните платежи.
В случая това е за разликата над 254лв до 350лв или 96лв х 36м = 3456лв, върху която
следва да се изчисли държ.такса от 4% за първата инстанция и 2% за въззивната, което е
равно на 207,36лв, вносими по см-ката на ВОС.
По разноските
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и изцяло основателността на жалбата,
в полза на въззивната страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер
на 420лв за първата инстанция и 400лв за въззивната, претендирани като сторени общо за
8
двете инстанции. Доколкото с решението на ВРС са присъдени частично такива от 268,80лв,
то следва да бъдат присъдени само разликата до 420лв или 151,20лв.
Решението в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника за първата
инстанция съразмерно отхвърлената част от иска подлежи на отмяна.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-42с-в № 1622/10.11.2021г по гр.д.№ 6549/2020г, с което е
ОТХВЪРЛЕН искът на ХР. ЯНК. Г., действащ чрез своята майка и законен представител Й.
Й. К., в частта му за разликата над 254лв до 350лв, на осн.чл.150 СК и чл.86 ал.1 ЗЗД;
както и Е ОСЪДЕН ХР. ЯНК. Г. ЕГН **********, представляван от своята майка и законен
представител Й. Й. К. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЯНК. Г. Г. ЕГН ********** сумата
от общо 162лв-сторени от ответника съдебно-деловодни разноски за процесуално
представителство пред настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част на иска, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ размера издръжката, дължима от ЯНК. Г. Г. ЕГН ********** от гр.АКС.,
общ. АКС., обл.Варна, ул.“Х.К.“ № 12, в полза на детето ХР. ЯНК. Г. ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна ул.„Р. М.“ № 7 ет.2 ап.23, представляван от своята майка и законен
представител Й. Й. К. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул. „Р. М.“ № 7 ет.2 ап.23, като я
УВЕЛИЧАВА със сумата над 254лв до 350лв, на осн.чл.150 вр.чл.143 СК, считано от
датата на подаване на исковата молба - 10.05.2021г, до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж – всяко 5-то число на месеца, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска за съответния месец, на осн.чл.86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-42с-в № 1622/10.11.2021г по гр.д.№ 6549/2020г в
частта, с коя е отхвърленоискането за разликата над 350лв до 400лв.
ОСЪЖДА ЯНК. Г. Г. ЕГН ********** от гр.АКС., общ. АКС., обл.Варна, ул.“Х.К.“ №
12, да заплати на Й. Й. К. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул. „Р. М.“ № 7 ет.2 ап.23 в
качеството й на законен представител на малолетното дете ХР. ЯНК. Г. ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна ул.„Р. М.“ № 7 ет.2 ап.23, сумата от 551,20лв. /петстотин петдесет и един и
двадесет лева и 20ст - разноски за двете инстанции, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЯНК. Г. Г. ЕГН ********** от гр.АКС., общ. АКС., обл.Варна, ул.“Х.К.“ №
12, държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Варненски ОС
в размер на 207,36лв /двеста и седем лева и 36ст, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Решението в частта, с която е изменен размерът на издръжката чрез увеличаването й
от 180лв на 254лв, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.2
ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10