№ 2275
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Ваня Н. И.а
Калина В. С.а
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Калина В. С.а Въззивно гражданско дело №
20211100508106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 90651 от 09.04.2021 г., постановено по гр. д. № 28574/2019 г., по
описа на СРС, 144 състав, са отхвърлени предявените от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД срещу Т. С. Д.
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумите: 6882,59 лева – главница за ползване на електрическа енергия за
периода от 07.08.2014 г. до 06.07.2017 г. за електроснабден имот с адрес: гр. София, ул.
****, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2017 г. до окончателното плащане и
за сумата от 1104,15 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
от 14.10.2014 г. до 27.09.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 70885/2017 г. на СРС, 144
състав.
Недоволен от така постановеното съдебно решение останал ищецът „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД, поради което и депозирал, чрез своя процесуален представител – юрк. Ц.,
иницииращата настоящото въззивно производство въззивна жалба в срока по чл. 259
ГПК. С жалбата се оспорва съдебният акт на първата инстанция при доводи, че е
постановен в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят обръща внимание, че
първоинстанционният съд не е събрал и анализирал всички доказателства по делото,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Обяснява, че твърденият отрицателен
факт не подлежи на доказване от него, а на оборване от ответната страна с надлежни
1
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да
стане само с писмени такива. С оглед заявените претенции, моли за отмяна на
атакуваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи всички описани в издадена процесна заповед за
изпълнение парични суми. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ответник Т. С. Д. в срока и по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК е подал отговор на въззивната жалба, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител – адв. С. С., с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи,
че ищецът следвало да докаже пълно и главно наличието на договорно или
извъндоговорно правоотношение, което не се случило пред СРС. Поддържа, че в
открито съдебно заседание на 09.02.2021 г. пред районния съд направил изрично
възражение, че неподписана справка от Агенцията по вписванията е негодна да
установи правото на собственост върху недвижим имот и/или вещно право на
ползване, а оттам и остава неустановена облигационната връзка между страните по
делото. С оглед изложеното, отправя молба до въззивния съд да остави без уважение
така подадената жалба и да потвърди оспореното съдебно решение.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, обжалваното решение на районната съдебна инстанция е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на
иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд намира следното.
Пред първоинстанционния съд е представена справка – извлечение за
възникнали задължения с дата на падеж от 22.07.2014 г. до 10.05.2019 г. и постъпили
плащания, както и счетоводни документи – фактури, изброени под опис в исковата
молба на ищеца.
По делото е приложена счетоводна справка за консумация на клиент Т. С. Д. с
дата на отчет от 09.05.2016 г. до 05.04.2019 г. с показания за ползвана електроенергия и
обективирането на разхода в съответна фактура, издадена по реда на чл. 107 от Закона
2
за енергетиката /ЗЕ/.
От приложена по делото справка № 96225/20.08.2020 г. от Агенцията по
вписванията чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за всички служби по
вписвания се установява, че за периода от 01.01.1991 г. до 20.08.2020 г. данните за
лицето Т. С. Д. с ЕГН ********** сочат, че от 04.03.2013 г. последната се легитимира
като собственик /заветник/ на имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, пл.
№ 69, предназначение – жилище, апартамент, парцел – 2, площ по документи – 123 кв.
м., местност „Изток“, апартамент с две мазета, находящ се в гр. София, ул. „****“ №
****.
Във връзка с изясняване на обстоятелствата относно воденето на
счетоводните книги у ответното дружество и за установяване дали в рамките на
исковия период /07.08.2014 г. - 06.07.2017 г./ е открита партида на името на лицето Т.
Д., в хода на съдебното дирене, проведено в производството пред СРС, е прието
заключението на ССчЕ, което настоящият състав на съда кредитира като относимо,
обективно и компетентно изготвено от специалист – Мимоза Вутова Влъчкова – вещо
лице икономист/счетоводител, притежаващ необходимите специални знания от
областта на счетоводните науки и отговарящо в пълнота на стоящите пред
изследването задачи. От същото се установява, че счетоводството у дружеството –
ответник е водено редовно, доколкото съответните счетоводни разчети, включително
като задължение на клиент ИТН 310212416946 са намерили отражение в дневник за
продажбите и участват в резултата на справка декларация за ДДС, данните са
изпратени в НАП със съответните месечни данъчни периоди и разчитането с бюджета
е реализирано по месечни данъчни периоди на основание ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС. Към
10.11.2020 г. по фактурите, отразяващи задължения за плащане за клиентски №
310212416946, не е постъпило плащане. В счетоводството на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД има
сключен договор за продажба на електрическа енергия с клиентски № 310212416946,
по който се извършва снабдяване с електрическа енергия, както и се отразяват
задълженията и плащанията за обект, находящ се в гр. София, ул. „****“ № ****, за
което са издадени отделни фактури. Експертът изрично е отбелязал, че има данни за
предходни плащания по издадени от дружеството фактури. Отбелязано е, че
главницата по процесните фактури е в общ размер от 6 882,59 лева, а лихвата за забава
за периода от 14.10.2014 г. настъпване на изискуемостта до датата на издаване на
справката за възникнали задължения 27.09.2017 г. възлиза в общ размер на 1104,15
лева.
Пред въззивния съд е допусната съдебно-техническа експертиза за изясняване в
пълнота релевантните за спора обстоятелства, вещото лице /К. Б./ по която сочи, че по
данни в клиентската информационна система за лицето Т. С. Д. има валиден договор за
използване на електроразпределителната мрежа при общи условия за обект, находящ
се в гр. София, ул. „****“ № 9, с абонатен № **********, уникален
идентификационен № 32Z103000022113H и средство за търговско измерване /СТИ/ с
3
фабричен № **********. Посочено е, че за периода от 07.08.2014 г. до 06.07.2017 г.
консумираната електрическа енергия на адреса е измервана от електромер с фабричен
№ 50529670, който е годен за монтаж и отговаря на техническите изисквания като СТИ
и от 15.01.2019 г. до момента СТИ с фабричен № **********, за което от извършената
проверка е приложен констативен протокол. Вещото лице е установило, че
задълженията за клиентски № 310212416946 по процесните фактури са в размер на
6882,59 лева, а размерът на мораторната лихва съответно 1104,15 лева.
Други относими доказателства в хода на производството не са събрани.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за установяване стойност на потребена електрическа енергия за периода
07.08.2014 г. - 06.07.2017 г. за недвижим електроснабден имот в гр. София, ул. „****“
№ ****, с ИТН: 310212416946.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК и както приема СРС, съобразно действащата към този момент редакция на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, като ищецът е предявил иск за установяване на вземанията си в
предвидения в закона срок и производството е допустимо.
Основният спорен въпрос между страните, пренесен и пред настоящата въззивна
съдебна инстанция, касае наличието на вещни права /право на собственост, право на
ползване/ от страна на ответника Т. С. Д. върху процесния електроснабден имот,
респективно наличието на валидна облигационна връзка между страните, основаваща
се на тези вещни права.
Въззивната инстанция намира за неправилен извода на първоинстанционния съд,
че по делото не е установено наличието на облигационно правоотношение между
ответника Т. С. Д. и ищцовото дружество за доставка на електрическа енергия през
процесния период.
Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ на понятието, битов
клиент е лицето, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Потребител на енергийни услуги по смисъла
на § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ е краен клиент, който купува енергия или природен газ.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
От представените доказателства по делото и по-специално от приложената
справка за вписвания, отбелязвания и заличавания на Агенцията по вписванията по
данни за лицето Т. С. Д. се установява, че ответникът Д. е станала собственик на
процесния недвижим имот, находящ се гр. София, ул. „****“ № ****, на 04.03.2013 г.
по силата на завещание от Н.А.Г.. В справката са констатирани още вписване на искова
молба от 22.03.2013 г., по производство, в което Д. участва като ответник, както и
вписване на наложена възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
„****“ № **** от 29.09.2014 г. с длъжник Т. С. Д.. Последното отбелязано
обстоятелство, изводимо от справката, е вписване на възбрана върху недвижим имот,
находящ се гр. София, ул. „****“ № **** от 17.12.2018 г. с длъжник Т. С. Д.. Видно от
4
коментираните вписвания, след придобиването на процесния недвижим имот на
04.03.2013 г. като завет от Н.А.Г., Т. С. Д. се легитимира като единствен собственик на
коментирания енергоснабден недижим имот.
Съгласно нормата на чл. 47, ал. 1 ПВп в удостоверението, което се издава за
определен имот от Агенцията по вписванията, се означават вписванията,
отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива
няма. Вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл,
отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито рамки не
е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се акт на безспорна
администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански
правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с
недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и
наличието на спорове относно права върху вещи. Законодателят регламентира
вписването като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569 т. 5 ГПК, но това е
направено само с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и
нотариалните производства и не заличава спецификите на вписването. На такова
подлежат и нотариалните актове, с които се прехвърлят или които констатират вещни
права, а при тяхното съставяне правилата за извършване на нотариални
удостоверявания са адресирани към друго длъжностно лице – нотариуса, който е
съставил акта. Именно той е бил длъжен да провери противоречи ли сделката, която е
сезиран да удостовери, на закона и добрите нрави. Съдията по вписванията не е орган,
който има правомощия да контролира дейността на нотариуса. /в този смисъл и ТР №
7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случай, че лицето е собственик и в посочения от заявителя период се открие
наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания, същите следва да бъдат отразени в
удостоверението за тежести, съответно - ако не се открие наличие на вписвания,
отбелязвания и заличавания, в удостоверението за тежести няма да бъдат отразени
такива. Ако лицето не се легитимира за собственик, но се открие наличие на
вписвания, отбелязвания и заличавания, същите, както и липсата на права, ще бъдат
отразени в удостоверението за тежести и права, съответно - ако не се открие наличие
на такива, в удостоверението следва да бъде отразено, че не е констатирано наличие на
вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права. При този начин на
процедиране достоверността на посочената в удостоверението информация ще бъде
гарантирана. Книгите по вписванията са публични съгласно чл. 42, ал. 1 ПВп и достъп
до съдържащата се в тях информация за вписвания, отбелязвания и заличавания има
всяко трето лице, без да е необходимо то самото да е собственик на имота и да
обосновава правен интерес от достъпа до информация /в този смисъл Определение №
60108 от 28.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1876/2021 г., I г. о., ГК/.
Като се има предвид основната цел на вписването – осигуряване на публичност
и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да
проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от
някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава
възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при
наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда, предвид че именно в рамките на
спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на
всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено
нещо.
В светлината на всичко гореизложено, настоящият състав на въззивния съд
5
счита, че се доказва вещно право на собственост, съществуващо в полза на ответника,
считано от 04.03.2013 г. насетне и фигуриращо в процесната справка от Агенцията по
вписванията. Действително, в хода на първоинстанционния процес, в открито съдебно
заседание от 09.02.2021 г. процесуалният представител на ответника – адв. С. е
оспорил представените от ищеца писмени доказателства, при твърденията, че същите
не съставляват документ, доколкото от тях не е видно авторството им. Настоящият
състав на съда, на първо място, счита, че така инвокирано възражението не е
конкретно и с него не се оспорва екзактно справката от 20.08.2020 г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания от Агенцията по вписванията. На второ място, този
документ действително не е подписан, но такова изискване никъде не е разписано и не
съществува в правния мир, предвид самия характер и естество на документа /справка
от публичен регистър, целящ даване гласност на определени факти и обстоятелства/, а
наред с това и доколкото евентуално такова предписание ще противоречи на правната
природа на самото производство по вписване.
Същественото е, че справката от агенцията по вписванията следва да се
кредитирана като официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК /така прието и в
Определение № 329 от 4.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2665/2017 г., IV г. о./. Същата
представлява именно официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред, и съставлява доказателство за изявленията
пред него и за извършените от него и пред него действия. С оглед на изложените
доводи и като взе предвид, че вписването съответства на титула за собственост, който е
представен пред съдията по вписванията, а наред с това и същностната природа на
справката за вписвания, отбелязвания и заличавания от 20.08.2020 г. от Агенцията по
вписванията, настоящият състав на въззивния съд намира за установен фактът на
притежавано от страна на ответника Д. вещно право върху процесния недижим имот и
в рамките на релевантния исков период. Ето защо и единствено възможно е да се
заключи, че между „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и Т. С. Д. съществува валидна облгигационна връзка
по силата на чл. 4, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД.
Прочие, идентичен извод е формиран и от двамата експерти, работили
поотделно по ССчЕ в хода на първоинстанционното производство и по СТЕ, приета от
въззивния съд. Според представените по делото заключения на ССчЕ и СТЕ и
представените по делото справки и фактури, издадени от ищеца се установява
безпротиворечиво, че в процесния период задълженията за ползвана електрическа
енергия за имота са начислявани по партида на името на ответника Т. С. Д.. Отделно, и
двете експертни заключения са категорични, че задълженията за клиентски номер
310212416946, обективирани в процесните фактури, възлизат на точно исковата
претенция за главница в размер на 6882,59 лева. Размерът на мораторната лихва,
начислена върху главното вземане за рамките на исковия период от 14.10.2014 г. до
27.09.2017 г. е установен да възлиза на сумата от 1104,15.
В кратце, съдът приема за установено, че страните са се намирали в
облигационни правоотношения, регулирани от ОУ на ответното дружество, по договор
за продажба на електрическа енергия, по който ищецът е изпълнил задължението си за
доставка на електрическа енергия за процесния период към ответника, установено от
приетите без възражения ССчЕ и СТЕ, като освен това в производството са установени
както количеството, така и стойността на доставената от ищеца електрическа енергия
в периода. Не се установява ответникът Д. да е изпълнила задълженията си да заплати
доставената до имота електрическа енергия в периода.
6
Предвид изложеното и след като първоинстанционният съд е възприел противно
становище на изведеното от настоящия въззивен съдебен състав, необосновано и в
разрез със събраните доказателства и материалния закон СРС е направил извод за
неоснователност на предявените обективно съединени установителни искове.
Ерго, решението на СРС следва да се отмени изцяло, като вместо това
въззивната инстанция се произнесе със съдебен акт, с който да признае за установено
на основание чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, че
Т. С. Д. с ЕГН ********** дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата от 6882,59 лв. - главница за
използвана и неизплатена електрическа енергия за периода 07.08.2014 г. - 06.07.2017 г.
за недвижим имот в гр. София, ул. „****“ № ****, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване Заповед за
изпълнение - 04.10.2017 г. до окончателното изплащане и сумата от 1104,15 лв. -
представляваща лихва за забава, считано от датата на падежа, до датата на издаване на
справката за възникнали задължения - 14.10.2014 г. - 27.09.2017 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2017 г. по ч. гр. д. №
70885/2017 г. на СРС, 144 с-в.
По разноските за настоящата инстанция:
С оглед изхода на спора, е налице необходимост от ревизия на присъдените в
първоинстанционния съд разноски. Въззивникът ищец има право на разноски за
първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, каквото искане е
своевременно заявено още с исковата молба. С оглед представените по делото
доказателства за сторени разноски, в полза на ищеца се следват разноски в общ размер
на 561, от които 400 лева – депозит за вещо лице и 161 лева – ДТ. Разноски за оказана
правна помощ не следва да се присъждат на ищеца, предвид че в кориците на
първоинстанционното дело не са ангажирани доказателства за сключен договор за
правна защита и съдействие между ищеца като клиент и процесуалния му
представител, макар да е представена фактура от 10.05.2019 г. обективираща плащане в
размер на 87 лева по договор за правни услуги, с необходими действия срещу Т. С. Д..
Разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга
се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се
удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени /така
прието в ТР № 6 от 16.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. След като
ищецът не е представил изискуемите документи, то и разноски за адвокатски хонорар
не му се следват.
Според т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
съдът, който разглежда иска по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се произнесе и досежно
дължимостта на разноските, направени в хода на заповедното производство. С оглед
това и предвид липсата на ангажирани доказателства за реално сторени разходи за
адвокатско възнаграждение пред заповедния съд, настоящият състав на съда счита, че в
7
полза на заявителя-ищец се следват само 159,73 лева – държавна такса, заплатена за
заповедното производство.
С оглед изхода от спора и навременно заявената претенция от въззивника –
ищец, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр с чл. 273 от ГПК, в полза на същия се
следват разноски за въззивната инстанция, както следва: 163 лева – ДТ и 200 лева –
първоначален депозит за вещо лице. Пред въззивната инстанция не са представени
доказателства за реално сторени от страната разходи за обезпечаване на процесуално
представителство и адвокатска помощ, макар на л. 9 по делото да е представена
фактура от 22.04.2021 г. с посочено наименование „правни услуги по договор:
необходими действия срещу И.Б.К. и Т. С. Д.. Така представената фактура не може да
се възприеме от въззивния съд, че замества сключен между страната и процесуалния й
представител договор за правна помощ и съдействие, поради което и в светлината на т.
1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящото производство не се дължат.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 90651 от 09.04.2021 г., постановено по гр. д. №
28574/2019 г., по описа на СРС, 144 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, че Т. С. Д. с ЕГН ********** дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“
АД, ЕИК **** сумата от 6882,59 лв. - главница за използвана и неизплатена
електрическа енергия за периода 07.08.2014 г. - 06.07.2017 г. за недвижим имот в гр.
София, ул. „****“ № ****, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от 04.10.2017 г. /датата на подаване на заявлението за издаване Заповед за
изпълнение/ до окончателното изплащане, както и сумата от 1104,15 лв. -
представляваща лихва за забава, считано от 14.10.2014 г. до 27.09.2017 г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2017 г. по ч. гр. д. №
70885/2017 г. на СРС, 144 с-в.
ОСЪЖДА Т. С. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати
на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„****“ ****, бл. Бенч Марк, Бизнес център следните суми: 561 лева – разноски,
сторени пред исковия съд, сумата от 159,75 лева – разноски, сторени в заповедния съд,
както и сумата от 363 лева – разноски, направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при съобразяване на предпоставките по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9