№ 579
гр. Враца, 20.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. И.а
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело №
20241400200796 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода Е. И. И., чрез договорния му защитник адв.Н. Г. от АК-Монтана, с
искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание лишаване от свобода. Като основен довод за уважаване на
молбата се сочи увреденото здравословно състояние на лишения от свобода, което е
несъвместимо с условията в затвора.
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, личното затворническо досие на осъдения И. и
обилна медицинска документация за него.
В съдебно заседание лишеният от свобода се явява лично. Заедно с договорния
си защитник-адв.Н. Г., поддържат молбата и правят искане И. да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Защитникът развива подробни съображения в подкрепа на становището за
основателност на молбата, като акцентира на прогресиращото заболяване на осъдения,
което към настоящия момент отново е обострено и е наложило ново прекъсване на
изпълнението на наказанието. В подкрепа на тези твърдения представя 3
бр.медицински документи-2 бр.амбулаторни листове и медицинско направление на Е.
И., които са приобщени към материалите по делото.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата, като счита че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода. При тези съображения прави искане за оставянето й без
уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
1
представените по делото писмени доказателства, приема следното:
Осъденият Е. И. И. изтърпява наказание от 7 години лишаване от свобода,
наложено му с присъда по НОХД № 27/2013 г. по описа на ОС-Монтана, за
престъпление по чл.116, ал.1, т.11, вр.чл.18 НК - опит за умъртвяване на лице по
хулигански подбуди.
Началото на наказанието е на 12.05.2017 г., като изпълнението е прекъсвано
многократно по здравословни причини за общ период от 3 години, 9 месеца и 29 дни.
Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието е строг. Към датата на
постановяване на настоящото определение - 20.12.2024 г. от това наказание е изтърпял
3 години, 9 месеца и 22 дни, от които 3 години, 9 месеца и 9 дни фактически, а от
работа 13 дни. Остатъкът за изтърпяване е 3 години, 2 месеца и 8 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.
Следователно, налице е първата законова предпоставка за постановяване на условно
предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишения от свобода е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и
преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства
за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е 67 точки, в границите на средните стойности. Като дефицити,
по които има нужда от корекции са определени зоните: отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми,
междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди за обществото е
висок и се обуславя от характера на настоящото правонарушение - опит за убийство
по хулигански подбуди. Рискът от суицид и самоувреждане е среден, тъй като при
постановяване на присъдата И. е направил опит за самоубийство. Рискът за всички
останали категории е нисък.
При направените последващи ревизии на оценката на риска е констатирано, че
рискът от рецидив при осъдения поетапно числово е понижаван на 67 т., 62 т., 61 т. до
актуалните към момента 55 т., запазвайки се в границите на средните стойности.
Въпреки отчетеното понижение се запазват дефицити в първоначално установените
проблемни зони, най-вече в зоните отношение към правонарушението и умения за
мислене.
В доклада е посочено, че корекционната работа с лишения от свобода И. е
епизодична, поради честите и продължителни прекъсвания на наказанието му по
здравословни причини. Констатирано е при провежданите срещи и разговори с него,
че макар да поема отговорност за извършеното правонарушение, не изказва съжаление
за деянието и не проявява емпатия към жертвата, нито е склонен да се съобразява с
общоприетите норми и правила в обществото.
За времето от 20.03.2023 г. до 29.03.2023 г. е взел участие и редовно е посещавал
специализирана групова работа "Справяне с житейските проблеми чрез промяна в
мисленето". По негово желание е включен и в корекционна програма "Овладяване на
гнева", но не е посетил нито една от сесиите.
Освен това е пасивен и към провежданите общопенитенциарни дейности.
Предпочита да прекарва времето в спалното си помещение, а предвид заболяването
му, не спортува и не участва в спортни мероприятия.
Видно от данните в доклада липсва положително отношението към плана на
присъда, като се наблюдава пълна незаинтересованост от негова страна към
изпълнение на поставените в него цели и задачи. Декларираното желание за
включване в корекционна програма „Овладяване на гнева“ по-скоро цели да покаже
2
формално желание за изпълнение плана на присъдата, отколкото реално осъзнаване на
ползите и промяната в ценностната система, която би настъпила, при завършване на
програмата. Доказателство за това е, че въпреки избирането на л.св.И. за участие в
самата програма, същият не посещава нито една от сесиите.
Цялостното поведение на осъдения, фиксираните проблемни зони в оценката на
правонарушителя, сочат че не е постигнат значим поправителен ефект от наложеното
наказание лишаване от свобода. Вземането на прибързани решения и поемане на
немотивиран риск са предпоставка за извършване на ново правонарушение.
Според доклада поставените цели и договорените дейности в плана на
присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради което корекционната работа с
лишения от свобода трябва да продължи в посока постигане на положителна промяна
в нагласите, формиране на изцяло критично отношение към досегашното криминално
поведение и подобряване на уменията за мислене, което ще способства за намаляване
на вероятността от извършване на повторно престъпление. Посочена е необходимостта
от преминаване през корекционни програми за овладяване на гнева или за
толерантност в затвора и в живота на свобода, които са заложени в плана на присъдата
и ще спомогнат за осъзнаване на негативните последици от продължаване на
престъпната дейност. С цел успешна ресоциализация е препоръчано преминаването и
през замяна на режима от строг на общ, като един последващ етап от цялостно
изпълнение на целите на наказанието.
В обобщение на всичко изложено, крайната оценка на затворническата
администрация е, че лишеният от свобода И. все още не е дал категорични
доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на
живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на
съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Е. И. не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание,
съгласно чл.439а НПК. От изготвените доклади е видно, че няма убедителни данни за
сериозен поправителен процес при него. В тази връзка бяха оценени стойностите на
риска от рецидив-51 точки, които макар и понижени в сравнение с първоначалните
стойности, остават в средния диапазон. Непроменен остава и рискът от вреди за
обществото-висок. Съдът съобрази и дефицитните зони при осъдения, които са почти
същите, както и в началото на неговото наказание и от които е видно, че той няма
критично отношение към извършеното правонарушение, не осъзнава наличните си
проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им. Освен това не са
изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, като е налице пълна
пасивност от негова страна към изпълнение на поставените задачи. Данните в доклада
и досието на осъдения И. навеждат на извод, че е налице известна положителна
тенденция в развитието му-участието му в образователния процес и корекционна
програма, но тя е колеблива и неустойчива. Освен това тези положителни прояви не
надхвърлят дължимото правомерно поведение в затвора и не са достатъчни за извод за
настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало
изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно
отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е
показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е
противоправни прояви. В случая наличните дефицити, най-вече в зоната "умения за
мислене", която следва да продължи да бъде обект на корекционно въздействие,
запазването на средните стойности на риска от рецидив и на риска от сериозни вреди
за обществото показват, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и
превъзпитателен ефект. Ето защо корекционната работа с него следва да продължи
интензивно в насока снижаване на риска от рецидив и вреди за обществото, постигане
3
в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и
преодоляване на установените дефицитни зони, за да има шанс при освобождаването
му от затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
Не съставляват основание за уважаване на претенцията за предсрочно
освобождаване изтъкнатите от защитата причини от здравословен характер, тъй като
същите не са сред лимитативно изброените в закона предпоставки. Несъмнено от
приетата медицинска документация се установява, че осъденият И. има сериозни
здравословни проблеми - страда от атопичен дерматит с голяма давност (от детска
възраст), с хронично рецидивиращо протичане и има придружаващи заболявания-
епилепсия, бронхиална астма, биполярно разстройство, но същите нямат отношение
към института на условното-предсрочно освобождаване. Здравословното състояние не
е сред факторите, които следва да бъдат съобразявани и оценявани от съда в
производство като настоящото, защото не се отнасят към поправянето на осъдения.
Същото е относимо към предпоставките по чл.447, т.3 НПК за прекъсване на
наложеното наказание, като в настоящия случай именно заради тежките заболявания
на И. това е правено многократно, като му е давана възможност за хоспитализация,
лечение и консултативни прегледи.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още
не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Е. И. И., роден на
*** в гр.Берковица, обл.Монтана, българин, български гражданин, понастоящем в
Затвора гр.Враца, ЕГН **********, чрез защитника му адв.Н. Г., за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 3 години, 2
месеца и 8 дни, от наказанието в размер на 7 години лишаване от свобода, наложено
му с присъда по НОХД № 27/2013 г. по описа на ОС-Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4