Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1108 22.10.2018г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На осми октомври Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Наташа Динева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №01907 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “А1 България”ЕАД /променено наименование на търговеца от 18.05.2018г. от “Мобилтел”ЕАД- гр.София/, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“1, срещу Т.С.К., с ЕГН:********** и адрес:г***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 392,02лв., от които сумата от 39,27лв., представляваща неплатена далекосъобщителна услуга за договор с номер *** от 15.12.2014г., за периода 09.12.2014г.- 08.02.2015г., и сумата от 352,75лв., представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с номер *** от 15.12.2014г., за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Т.С.К., чрез процесуалния си представител адв.К., е подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище, че производството по делото е недопустимо. При условията на евентуалност ответникът е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, като твърди, че няма сключван договор с ищеца.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което и съдът намира исковете за процесуално допустими.
По основателността:
Видно от *** от 15.12.2014г., сключен между страните по делото, ищецът се е задължил да предоставя далекосъобщителни услуги на ответника за телефонен номер по СИМ- карта *** при условията на тарифен план Мтел мобилен интернет L за срок от 24 месеца, считано от 15.12.2014г. Видно от Договора и приложенията към същия ответникът е изписал собственоръчно трите си имена и е положил подпис. Поради това и съдът намира, че в същите представляват частни документи, носещи подписа на ответника, за които същият не е опровергал автентичността им.
Предвид гореизложеното и доколкото оспорването на ответника е недоказано, то и съдът намира, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение за доставка на мобилни услуги по процесния договор.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа па месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми. Мобилтел предоставя на абоната 15- дневен срок след издаване на фактурата за заплащане на дължимите суми."
Съгласно чл.54 от Общите условия Мобилтел има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа до мрежата при неплащане от абоната на дължими суми по договора.
По делото са приети като доказателства следните фактури:
-фактура № ***., с падеж на плащане 27.01.2015г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 18,67;
-фактура №***г., с падеж па плащане 17.06.2015г., за отчетен период от 09.01.2015г. до 08.02.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 20,60лв.
раИли по двете
фактури е начислена сума в общ размер на 39,27лв. за ползване на
далекосъобщителна услуга. Съдът намира, че фактурите са частни документи, чието
съдържание обаче не е оспорено в процесния случай. Въпреки указаната му
доказателствена тежест ответникът не е представил доказателства за плащането
им, поради което и съдът намира, че следва да уважи иска, с който се иска да
бъде признато за установено, че тези суми се дължат.
Видно от процесния договор, както и от клаузите на Общите условия на оператора, които са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за стните, в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договорите, като договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок па ползване.Поради това ищецът претендира сумата от 352,75лв., представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с номер *** от 15.12.2014г.
Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен иска в частта, с която се иска да бъде установено, че се дължи и неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в заповедното и исковото производства за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в общ размер на 760,00лв. Съдът намира, че в съответствие с изхода на делото на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 76,13лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от “А1 България”ЕАД /променено наименование на търговеца от 18.05.2018г. от “Мобилтел”ЕАД- гр.София/, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“1, срещу Т.С.К., с ЕГН:********** и адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 39,27лв., представляваща неплатена далекосъобщителна услуга за договор с номер *** от 15.12.2014г., за периода 09.12.2014г.- 08.02.2015г., за която сума е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, с който се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 352,75лв., представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с номер *** от 15.12.2014г., за която сума е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС.
ОСЪЖДА Т.С.К., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “А1 България”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“1, сумата от 76,13лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производства за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: