Решение по дело №2052/2019 на Районен съд - Търговище

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№  113                                              09.03.2020 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд – Търговище                                                                         единадесети състав

На двадесет и седми февруари                                              две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2052 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 138 и сл. от ЗЗД и евентуален иск с пр. осн. чл. 55,ал.1,пр. първо от ЗЗД.

          Ищецът „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30, представлявано от управителя П.С.С., твърди в исковата си молба, че по силата на договор за поръчителство, платил задълженията на настоящия ответник А.  А.  М., ЕГН ********** на неговия кредитор, поради което е встъпил в правата на последния, като платил чужд дълг при наличие на правен интерес от това, а именно:  сумата от  600лв. остатъчна главница по договор № 0000334 от 19.12.2016г., договорна лихва в размер на 137,64лв. от 19.12.2016г. до 21.03.2019г. и обезщетение за забава в размер на 133,87лв. за периода от 20.01.2017г. до 21.03.2019г., сумата от 770,40лв. главница по договор за допълнителни услуги от с.д. и 57лв. за допълнителни услуги(СМС-и), за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 314/26.03.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 533/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове; в условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумата от 600лв. остатъчна главница по договор № 0000334 от 19.12.2016г.; претендира законната лихва и разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява.Постъпила е молба преди насроченото съдебно заседание, в която ищецът излага подробни съображения, оспорвайки възраженията на процесуалния представител на ответника, като посочва, че възнаграждението за поръчителство не е част от разходите по Договора за потребителски кредит и не следва да се включва в ГПР, излага, че в чл.4 от Договора за потребителски услуги изрично е уговорено, че ползването на допълнителни услуги не е задължителна предпоставка за получаване на кредита. Също така, съгласно чл. 3 от Договора за потребителски кредит, ползването на дружество-поръчител е обусловено само и единствено, доколкото кредитополучателя не предостави други форми на обезпечение, като тогава кредиторът има право да сключи от името и за сметка на кредитополучателя договор за поръчителство; сочи, че процесният договор за поръчителство е сключен лично от длъжника; следователно, условията и хипотезите по чл. 3 от Договора за потребителски кредит изобщо не са се реализирали и клаузата не е приложена. Длъжникът лично (а не кредитодателят от негово име) и в рамките на чл.9 от ЗЗД е договорил и приел условията на договора за поръчителство. При това положение определянето на възнаграждението на поръчителя е станало в рамките на самостоятелно договорени и приети от длъжника условия, извън Договора за потребителски кредит; позовава се на договорната свобода, регламентирана в чл. 9 от ЗЗД, по силата на която страните могат свободно да уговарят обема на престациите, вкл. и размерът на възнаграждението на поръчителя, излага подробни съображения за действителност на сключения договор за потребителски кредит, както и на договора за поръчителство, иска уважаването на претенциите изцяло, а в евентуалност- за присъждане на главницата, по арг. от чл. 55,ал.1, пр. първо от ЗЗД; въведено е и искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника, при наличие на предпоставките за това; претендира разноски.

           В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК,  писмен отговор от ответника не е постъпил, липсва становище по исковете. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява, липсва становище по исковете.

          В съдебно заседание съдът е разгледал искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение против ответника, като е приел същото за неоснователно и е оставил искането без уважение, на осн. чл.239,ал.2 от ГПК, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

          След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          От Договор за потребителски кредит № 0000334/19.12.2016г., сключен между длъжника-ответник и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, представен по делото, ведно с ОУ и погасителен план се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 600лв. с размер на месечна погасителна вноска от 61,47лв., със срок от 12 месеца, с първа вноска на 19.01.2017г. и последна вноска на 19.12.2017г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 39,96%, обща сума за погасяване в размер на 737,64лв.. и ГПР 48,09%, както и еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в размер на 5% върху главницата; уговорено е усвояване на сумата изцяло в брой при подписване на договора, като е приложена и разписка от ответника за получена сума от 600лв. В чл. 3 е уговорено, че заемателят се задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов договор с минимално месечно БТВ от 1 500лв., или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка; и 2- при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, длъжникът се съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка, вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от последния дружество-поръчител с възнаграждение на поръчителя в размер на 770,40лв., платимо от кредитополучателя на равни месечни вноски.В чл.4 е уговорено ползване на допълнителна услуга –чрез сключване на доп. договор, кредитополучателя да ползва допълнителна услуга от кредитодателя, а именно-финансиране на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено.В чл.2,т.5 е уговорено обезщетение за забава при просрочие в размер на законната лихва върху забавената сума. От договор за гаранционна сделка(поръчителство) от 19.12.2016г., приложен по делото се установява, че между кредитодателя, кредитополучателя, действащ чрез кредитодателя - като негов пълномощник и настоящия ищец, е сключен договор за поръчителство, като ищецът  се е задължил към кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията на длъжника по договор № 0000334, като договорът за поръчителство влиза в сила след изтичане на два дни от подписването и при условие, че длъжникът не предостави другите уговорени обезпечения на кредитора.В т.4.2 е уговорено, че отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение бъде обявено за недействително, а в чл. 6 е уговорено, че поръчителят не носи отговорност пред кредитора за допълнителните задължения, поети от длъжника след сключването на гаранционния договор.В чл.9.2 е уговорено, че поръчителят следва да изпълни задължението в срок(който не е посочен в договора) от поканата на кредитора към него.В чл. 11 е уговорено възнаграждението за гаранционната услуга, като е предвидено, че същото може да бъде платено от кредитора чрез услуга „финансиране на длъжника от кредитора по силата на договор за допълнителни услуги“, а неплащането на това възнаграждение не препятства влизането в сила или действието на договора и не освобождава поръчителя от поетите с договора задължения към кредитора.Служебно известно на съда е обстоятелството, че ищцовото дружество, което кредиторът е избрал за поръчител, е собственост на самото дружество-кредитор.От Договор за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 0000334 от 19.12.2016г. се установява, че кредиторът е предоставил на ответника допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата от 770,40лв., представляваща възнаграждението за поръчителство по предходния договор, със срок на изплащане 12 месеца, вноска от 64,20лв. и обща сума от 770,40лв., дължими от длъжника.Липсва посочване на падежна дата на всяка от месечните вноски.В уговорките по т.5 и т.6 от договора също липсва посочване на сроковете, касаещи тези уговорки относно забава при изплащането, както и относно срокът на самия договор.Липсват и доказателства за това кредиторът да е предоставил на длъжника сумата за възнаграждението на поръчителя, нито такива, установяващи плащането й на поръчителя.От Покана за плащане от 21.03.2019г., отправена от кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД до настоящия ищец се установява, че кредиторът е поканил поръчителя в 30-дневен срок от получаване на поканата да изплати дълга на длъжника, съобразно приложена справка, който е в размер на 1 698,91лв., като е приложен Протокол за прихващане от 21.03.2019г., подписан между кредитора и поръчителя, от който е видно, че на тази дата  поръчителят е погасил задължението чрез прихващане. Липсват твърдения, както и доказателства за това поръчителят да е уведомил длъжника за извършеното плащане

           При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:        

          Предявените  установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с обстоятелството, че по силата на договор за поръчителство, ищецът платил задълженията на настоящия ответник на неговия кредитор, поради което счита, че е встъпил в правата на последния и претендира заплащането на дължимите суми, за които се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 314/26.03.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 533/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове и евентуален осъдителен иск;претендират се разноските в заповедното и в настоящото производства.

          Съгласно разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗЗД, поръчителят поема с договор в писмена форма задължение към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Регресните права на поръчителя, чиито обем е уреден в чл. 143, ал. 1 ЗЗД, са проявление на принципа за забрана на неоснователното обогатяване и целят възстановяване на нарушеното имуществено равновесие. Тези права на поръчителя не възникват, ако той е платил без да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя – функция на главния дълг, не е възникнало. Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение.На следващо място, платилият поръчител следва да уведоми длъжника за извършеното плащане, тъй като ако не е сторил това, съгл. чл. 143,ал.2,изр. второ от ЗЗД, длъжникът може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението.

          Видно от съдържанието на договора, същият касае предоставяне на парична сума като кредит на разсрочено плащане, поради което попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, като съдът има и служебно задължение да следи за спазването на императивния материален закон и без изрично въведено възражение от страна по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице.В разпоредбите на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В конкретния случай съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискването по чл. 11,т.10 от ЗПК, съгласно което договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.Видно от договора за кредит, в него не е отразена действителната „обща сума, дължима от потребителя“, като в графата „детайли на кредита“ фигурира „обща сума за погасяване“, но тя отчита само общият размер на кредита, но не и общите разходи за потребителя, в които се включва и възнаграждение за поръчителя, което е „допълнителна услуга“ и е пряко свързана с кредита-чл.4 от самия договор за кредит.В този смисъл, съдът не приема доводите на процесуалния представител на ищеца, тъй като невключването на сумата за финансиране възнаграждението за поръчителя се отразява на стойността и на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК, а според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил сумата на възнаграждението на поръчителя, кредиторът е заобиколил изискванията на императивния материален закон за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишен процент на разходите, са нищожни, което обстоятелство, от своя страна, попада под изричната регламентация по чл.22 от ЗПК, при което  договорът за потребителски кредит е недействителен изцяло. Отделен е и въпросът, че самото определяне на т.нар. възнаграждение на поръчителя в размер на 770,40лв., т.е., сума, надхвърляща самата договорна сума от 600лв. създава необосновано висока тежест за кредитополучателя, излиза извън рамките на договорната свобода, като противоречаща на морала и добрите нрави клауза, при което същата е нищожна, на осн. чл. 26,ал.1,предл. трето от ЗЗД и чл. 143,т.19 вр. т.5 от ЗЗП.Това е така, защото на първо място, срокът за предоставяне на първите два вида обезпечения-поръчителство на две лица или банкова гаранция са от такова естество, че биха поставили кредитополучателя в невъзможност в рамките на уговорените 48 часа от подписването на договора да ги изпълни, при което поръчителството е предпоставено, и така при получен кредит от 600лв., тежестта върху кредитополучателя се увеличава с 770,40лв., т.е. с повече от 100%,  което противоречи не само на добросъвестността при сключването на гражданско-правни и търговски сделки, но и на изричната разпоредба на чл. 19,ал.4 от ЗПК, забраняваща размер на ГПР(включващ и това задължение) над петкратния размер на законната лихва(50%).Съвсем отделно е и обстоятелството, че по договора липсва изобщо яснота за това как е формиран размерът на възнаграждението на поръчителя.

         На следващо място, ищецът е извършил погасяване на задължението след изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147,ал.1 от ЗЗД, тъй като кредитът е бил изискуем на краен падеж на 19.12.2017г., плащането е поискано от кредитора и извършено от ищеца на 21.03.2019г., т.е. почти година след прекратяване на самото поръчителство, поради което съдът приема, че дори и при действителен договор за кредит, плащането е било недължимо, респ. за поръчителя-ищец не е бил налице интерес да го извърши по см. на чл. 74 от ЗЗД, на която разпоредба се позовава последния, при което не може и да се суброгира в правата на кредитора (в този см.  ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.4б,  Решение № 83/26.05.2017 г.на ВКС по търг. дело № 50394/2016 г., ГК, IV г.о. и др.).

          При горните изводи на съда за недействителност на процесния договор за кредит и извършено плащане от ищеца-поръчител след прекратяване на самото поръчителство, следва да се приеме, че не е бил налице интерес за ищеца от това плащане в хипотезата на чл. 74 от ЗЗД, обстоятелство изключващо ангажирането на гражданската отговорност на ответника и обуславящо отхвърлянето на предявените установителни искове за съществуването на вземания за сумата от  600лв. остатъчна главница по договор № 0000334 от 19.12.2016г., договорна лихва в размер на 137,64лв. от 19.12.2016г. до 21.03.2019г. и обезщетение за забава в размер на 133,87лв. за периода от 20.01.2017г. до 21.03.2019г., сумата от 770,40лв. главница по договор за допълнителни услуги от с.д. и 57лв. за допълнителни услуги(СМС-и), за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 314/26.03.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 533/2019г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 138 и сл. от ЗЗД.

         Доколкото съдът е приел предявените установителни искове за неоснователни, следва да се произнесе по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с пр. осн. чл. 55,ал.1,пр. първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 600лв. главница по договора, като дадена без основание. В тази връзка, съдът приема следното: Както е посочено по-горе, ищецът, като поръчител на ответника, е извършил погасяване на задължението по договор № 0000334 от 19.12.2016г., сключен между ответника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК ********* след изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147,ал.1 от ЗЗД, изтекъл на 20.06.2018г., тъй като плащането е поискано от кредитора и извършено от ищеца на 21.03.2019г., т.е. почти година след прекратяване на самото поръчителство, респ. и прекратяване на облигационната връзка между кредитора и поръчителя, при което съдът приема, че ищецът не е имал правен интерес да извърши това плащане по см. на чл. 74 от ЗЗД, а оттам- не може и да се суброгира в правата на кредитора против длъжника. Вярно е, че плащането е извършено без основание, но претенцията за връщане на даденото в хипотезата по чл. 55,ал.1,пр. първо от ЗЗД следва да се насочи към получилия плащането-кредитора, обстоятелство, изключващо ангажирането на гражданската отговорност на ответника и отхвърлянето на осъдителния иск, като неоснователен, на осн. чл. 55,ал.1 от ЗЗД.

         По разноските: С оглед изхода от спора, ищецът няма право на разноски в заповедното, нито в исковото производство, поради което такива не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30, представлявано от управителя П.С.С., против  А.  А.  М., ЕГН **********,***, установителни искове за съществуване на вземания за сумата от  600лв. остатъчна главница по договор № 0000334 от 19.12.2016г., договорна лихва в размер на 137,64лв. от 19.12.2016г. до 21.03.2019г. и обезщетение за забава в размер на 133,87лв. за периода от 20.01.2017г. до 21.03.2019г., сумата от 770,40лв. главница по договор за допълнителни услуги от с.д. и 57лв. за допълнителни услуги(СМС-и), платени от ищеца като поръчител на ответника, за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 314/26.03.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 533/2019г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 138 и сл. от ЗЗД.

           ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30, представлявано от управителя П.С.С., против  А.  А.  М., ЕГН **********,***, осъдителен иск за заплащане на сумата от 600лв.-главница по договор № 0000334 от 19.12.2016г., платена от ищеца-поръчител на кредитора, ведно със законната лихва от 26.11.2019г., като неоснователен, на осн. чл. 55,ал.1,предл. първо от ЗЗД.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                         Съдия: