№ 140
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502127 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна
жалба вх. №326146/09.06.2021 г., подадена от Ц. Г. Г., чрез адв. Н. К., срещу Решение
№262582/20.04.2021 г., по гр.д.№7396/2020 г. на СГС, ГО - 26-ти състав, с което е
отхвърлен предявеният от Ц. Г. Г. против "Банка ДСК"ЕАД, иск с правно основание
чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на банката, като взискател,
че правото ѝ на принудително изпълнение на вземането ѝ от Ц. Г. Г., за което е издаден
изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 06.04.2012 г. по ч. гр.д.№14143/2012 г. по
описа на СРС - 52-ри състав, е погасено по давност, като е осъдена ищцата да заплати
на ответника направените разноски по делото.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2
от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител с пълномощно към жалбата, с Разпореждане
от 10.06.2021 г. жалбоподателката е била освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от
задължението за внасяне на държавна такса, жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и редовна от външна страна, и
подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№335061/06.07.2021 г., подаден
от "Банка ДСК"ЕАД, чрез гл. юрк. Г. С., редовно упълномощен с пълномощно към
отговора. Застъпва се становище за неоснователност на въззивната жалба, с изложени
подробни съображения по съществото на спора, и се настоява за оставянето без
уважение.
1
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, съдът намира следното:
С Искова молба вх.№2010546/16.06.2020 г. ищцата Ц. Г. Г. е предявила срещу
ответника „Банка ДСК“ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 от ГПК, с който иска да бъде признато за установено, че вземането на ответника по
изпълнителен лист, издаден на 09.04.2012 г. по гр.д.№14143/2012 г. на СРС – 52 състав,
въз основа на който е образувано изп.д.№20128380404576 по описа на ЧСИ Б., е
погасено по давност.
С отговора на исковата молба ответникът „Банка ДСК“ЕАД поддържа
недопустимост на производството, поради влязло в сила на 11.01.2019 г. съдебно
решение по гр.д.№14357/2015 г. на СГС, ГО – I-9 състав, между същите страни, с което
вземането – предмет на настоящото дело, е било установено като съществуващо. В
хода на същото исково производство ответницата Ц. Г. Г. /настояща ищца по
предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК/ не е релевирала възражение за
погасяване на вземането по давност. Евентуално – в случай че се приеме
производството за допустимо, ответникът оспорва иска, като твърди, че погасителната
давност за вземането е била многократно прекъсвана с извършени изпълнителни
действия по изп.д.№20128380404576 по описа на ЧСИ Б., впоследствие прехвърлено
по молба на взискателя при ЧСИ Я. и преобразувано в изп.д.№20148440403256 по
неговия опис, като изпълнението е било насочено към ипотекиран недвижим имот в
полза на банката за обезпечаване на вземането, който имот е изнесен на публична
продан, и продаден на 08.05.2015 г. Наред с това, с Определение от 06.08.2015 г.,
постановено по ч.гр.д.№3761/2015 г. на СГС – ГО – IV-Б състав, е спряно
изпълнението по издадения изпълнителен лист от 09.04.2012 г. по гр.д.№14143/2012 г.
на СРС – 52 състав. Ето защо, поради прекъсването на давността с извършените
изпълнителни действия за събиране на вземането, впоследствие спиране на
изпълнението, и спирането на давността в хода на висящото исково производство за
установяване на вземането, общата погасителната давност по чл.110 от ЗЗД не е
изтекла, а кратката погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД е неприложима, тъй
като задължението на ответницата не е за периодични плащания.
По предявения иск и релевираните възражения, съдът намира следното:
Възражението на ответника за недопустимост на настоящото производство е
неоснователно, доколкото поддържаното основание на иска е установяване
настъпването на провопогасяващ факт – изтекла погасителна давност за вземането по
изпълнителния лист от 09.04.2012 г. към момента на образуване на настоящото дело на
16.06.2020 г. Вземането на ответника по издадения в негова полза изпълнителен лист
от 09.04.2012 г. по заповедно производство по гр.д.№14143/2012 г. на СРС – 52
състав, е било признато за съществуващо със сила на пресъдено нещо, формирана с
2
влязло в сила съдебно Решение №7598/04.12.2018 г., постановено по гр.д.№14357/2015
г. СГС, ГО – I-9 състав, влязло в сила на 11.01.2019 г., видно от приложеното в цялост
гражданско дело. Възраженията срещу съществуването на вземането, чиито основания
са настъпили преди приключване на съдебното дирене по същото дело, са
преклудирани, в това число и възражението за изтекла погасителна давност преди
датата на образуване на същото производство. С образуването на исковото
производство на 09.11.2015 г. давността е спряла да тече на основание чл.115, а.1,
б.“ж“ от ЗЗД, до датата на влизане в сила на съдебното решение по същото дело на
11.01.2019 г. Същата е започнала да тече отново на 12.01.2019 г. и е била отново
прекъсната с направеното на 20.08.2019 г. от взискателя искане за насрочване на опис
на движими вещи по изп.д.№20148440403256 /на л.89 от делото на СГС/. По
приложеното по настоящото дело копие от изпълнителното дело на ЧСИ Я. не се
съдържат данни дали съдебният изпълнител е предприел последващи изпълнителни
действия в изпълнение на молбата на взискателя. Впоследствие, в периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давността отново е спряла да тече на основание чл.3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Дори да се
приеме, че последващи изпълнителни действия по изпълнителното дело не са били
предприемани, след прекъсването на давността с молбата на взискателя от 20.08.2019
г., до датата на спирането на давността на 13.03.2020 г. са изтекли 6 месеца и 24 дни, а
след възобновяването на течението на давността на 14.05.2020 г. до датата на
образуване на настоящото исково производство на 16.06.2020 г. е изтекъл още период
от 1 месец и 2 дни, или общо до образуването на настоящото исково производство е
изтекъл общо период от 7 месеца и 26 дни, през които е текла погасителна давност.
Тъй като ответникът не е депозирал доказателства дали по време на настоящото исково
производство давността е била прекъсвана от нови изпълнителни действия, до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция са изтекли още 1
година, 4 месеца и 25 дни, или общо изтеклия период до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция е 2 години и 21 дни.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че не са налице предпоставките на чл.110 от ЗЗД за погасяване на вземането на
ответника за главница по давност. Не е налице и основание за погасяване по давност и
на вземанията за лихви, тъй като изтеклият период е по-кратък и от кратката
погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Посоченото обосновава извод за
неоснователност на предявения отрицателен установителен иск, поради което същият
следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първостепенният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
При този изход от спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените разноски за въззивната инстанция. Въззиваемата страна е претендирала
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8
от ГПК определя в размер на 200 лева, която сума въззивникът следва да бъде осъден
да заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262582 от 20.04.2021 г., постановено по гр.д.
3
№7396 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, ГО - 26-ти състав.
ОСЪЖДА Ц. Г. Г., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на „Банка ДСК“ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4