Решение по дело №1949/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по жалба на Началник на Пето РУ при Областна дирекция на МВР-Варна, подадена чрез ю.к.Л.-А., против Решение № 1009/26.07.24г. по НАХД № 1285/2024г. на ВРС, 37 състав, с което е отменено наказателно постановление № 460а-51/26.07.2021г. на Началника на Пето РУ при Областна дирекция на МВР-Варна, с което на П. Г. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв., на основание чл.53 ЗАНН и чл.264, ал.1 от ЗМВР.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Твърди, че Варненски районен съд неправилно е отменил НП като е приел, че в обстоятелствената част на постановлението не е посочено в какво се изразяват действията на жалбоподателя, с които съзнателно е пречил на полицейския орган, не е било посочено какво предупреждение му е било направено, нито изпълнението на какви служебни задължения е било затруднено от поведението му. Счита тези изводи за неправилни, като в обстоятелствената част на АУАН и НП изрично е посочено, че разпореждането, което е отправено на П., е да остане на мястото на проверката. Посочено е също, че въпреки отправеното разпореждане, проверяваното лице е направило опит да напусне мястото на проверката, след което е застигнато и задържано и именно с тези действия П. е възпрепятствал полицейските служители да извършат вменените им по закон функции да проверяват лица. Твърди, че тези действия са безспорно установени и доказани както пред АНО, така и пред съда. Налице са обективните и субективни признаци на вмененото нарушение. Счита, че административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, при ангажиране на отговорността на водача не са допуснати процесуални нарушения и както АУАН, така и наказателното постановление, отговарят на формалните законови изисквания. И в двата акта са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, и обстоятелства, при които то е извършено. Налице е пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението. Правилно е определена квалификацията и правилно е приложена санкционната норма. Моли съда да отмени решението на ВРС и да потвърди издаденото НП. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В случай че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли да бъдат присъдени в минималния размер.

Ответникът по касационната жалба - П. Г. П., чрез процесуалния си представител адв.А., в писмен отговор, счита жалбата за неоснователна и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна. Счита за неправилен извода на съда за допуснати от наказващия орган процесуални нарушения. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се потвърди издаденото НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на П. Г. П. против наказателно постановление № 460а-51/13.11.2023г. на началника на Пето РУ при ОД на МВР-Варна, с което на П. на основание чл.264, ал.1 ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 17.08.2023 г. жалбоподателят е управлявал в [населено място] собствения си мотоциклет [Марка] с рег. № *** и около 13:10ч. на кръстовището на [улица]и [улица], при издадено устно полицейско разпореждане от униформени служители на Сектор „СПС“ при ОД на МВР – Варна, направил опит да напусне самоволно мястото на проверката, потеглил с мотоциклета и не изпълнявал указанията на полицейските служители. Въпреки поведението му проверяващите успели да оформят АУАН и да го предявят на нарушителя, след което бил задържан и отведен в сградата на Пето РУ при ОД на МВР-Варна. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че след като е спрян за проверка, след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението си, с което е нарушил чл.64, ал.4 от ЗМВР и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 13.11.2023 г. е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин изложената в НП фактическа обстановка, безспорно е установено нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като при съставянето на акт за констатирано нарушение на ЗДвП касаторът е затруднил полицейските служители, като е напуснал мястото на проверката, включително с мотоциклета си не спрял да му бъде извършена проверка и не е изпълнявал дадените му указания, и по този начин той е пречел на проверяващите да изпълнят служебните си задължения по съставянето и предявяването на акта, с което несъмнено е осъществил състава на вмененото нарушение. За неоснователни въззивният съд е приел доводите, че наказващият орган не е издирил правилно приложимите законови разпоредби и е посочил само санкционната норма, тъй като жалбоподателят не е изпълнявал дадените му от полицейските служители указания, а по силата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Поведението на П. П. обаче не се е изразило само в неизпълнение на разпореждания, но и в активни опити да напусне мястото, на което му е била направена проверка, с което е затруднявал действията по отразяване на констатираното нарушение в АУАН. ВРС е приел, че съгласно съдебната практика, съставът на нарушението по чл. 264, ал. 1 в подобни случаи поглъща нарушението по чл.64, ал. 4 от ЗМВР, както и че с неизпълнението на дадено му разпореждане да остане на място нарушителят пречи на извършваната му проверка, поради което несъстоятелно е възражението, че в НП не е посочена нарушената правна норма. ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени в предвидените срокове, НП е издадено от компетентен орган, но описанието на нарушението не е достатъчно пълно и ясно и не позволява санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. ВРС е счел, че в обстоятелствената част на наказателното постановление по никакъв начин не е посочено в какво се изразяват действията на жалбоподателя, с които съзнателно е пречил на полицейския орган; не е посочено какво предупреждение му е било направено, нито изпълнението на какви служебни задължения е било затруднено от поведението му. Съдът се е солидаризирал със становище в съдебна практика, и констатирал, че в разглеждания случай в НП не се съдържат никакви фактически твърдения за конкретните действия или бездействие на жалбоподателя, с които е осъществен състава на процесното нарушение, а допуснатата непълнота при описанието на изпълнителното деяние не може да се счита за несъществена непрецизност, тъй като засяга съществен реквизит на наказателното постановление и не може да бъде преодоляна. Липсата на необходимата информация не може да се замести с доказателства, налични в преписката или събрани впоследствие.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Наказателното постановление е издадено за нарушение на чл.64, ал.4 ЗМВР и чл.264 ал.1 ЗМВР, а именно, че наказаното лице не е изпълнило устно законово разпореждане от униформен служител, при изпълнение на служебните му задължения /да остане на място/, като умишлено и противозаконно се опитва да напусне мястото на проверката.

Съгласно разпоредбата на чл.64 ал.4 ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота и здравето му.

Съгласно чл. 264 ал.1 ЗМВР който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 [рег. номер]., ако извършеното не съставлява престъпление.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че П. не е изпълнил разпореждането на полицейски орган да остане на място. Разпореждането е издадено в изпълнение на функциите на полицейски служител. ВРС изрично е установил, че полицейските служители И. и В. -полицейски служители на Пето РУ при ОД на МВР, са извършвали проверки на кръстовището на [улица]и [улица].

Правомощията на полицейските органи са уредени в глава Пета, раздел І Правомощия на полицейските органи, чл.61 и сл. от ЗМВР.

По безспорен и категоричен начин е установено, че лицето, като не е изпълнило разпореждане на полицейски орган, е направило опит да напусне проверката с цел нейното осуетяване, с което пречи противозаконно на орган на МВР да изпълнява функциите си.

Нарушението е безспорно установено и правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визиращи състава и наказанието за извършено такова нарушение. Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая е извършено административно нарушение, в НП са изложени всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Неоснователно ВРС е приел, че описанието на нарушението в обстоятелствената част на НП не дава възможност на нарушителя да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинен, съответно за какво нарушение му е наложено административно наказание. Изпълнителното деяние е описано със съставомерните му белези и безспорно се установява от събраните доказателства- писмени и гласни.

Безспорно е установено по делото извършеното нарушение и нарушителя, нарушението е правилно квалифицирано.

Предвид горното, като е отменил издаденото НП, ВРС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, а издаденото НП следва да бъде потвърдено.

В диспозитива на решението ВРС е допуснал техническа грешка при изписване на датата, месеца и годината на наказателното постановление, като вместо НП № 460а-51/13.11.2023г. е посочил НП № 460а-51/26.07.2021г., но същата не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото не е налице съмнение относно НП, което е отменил и същата по принцип е отстранима по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК. Извън случаите на допуснати съществени процесуални нарушения, когато допуснати фактически грешки създават съмнение или затруднение при тълкуването на съдебния акт, те се отстраняват в производство по чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК. В случая изложените в мотивите на решението факти кореспондират изцяло със субекта и състава на вмененото с обжалваното НП административно нарушение.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на общо 160лв за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1009/26.07.24г. по НАХД № 1285/2024г. на ВРС,37 състав И В. Н. ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 460а-51/13.11.2023г. на Началника на Пето РУ при Областна дирекция на МВР-Варна, с което на П. Г. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв., на основание чл.53 ЗАНН и чл.264, ал.1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА на П. Г. П., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна разноски в размер на 160,00 /сто и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.