Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
Велико
Търново, 09.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми адм. състав, в открито съдебно
заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.и в присъствието на
прокурора от ВТОП – Весела Кърчева
разгледа докладваното от съдията адм.дело №
628/2021г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано
е по Искова молба вх. № 4519/14.10.2021г. в АСВТ, подадена от името на ТД с
фирма "ДЕМИ ЕРИДАН I"ООД с ЕИК ********* и седалище гр. Лясковец,
действащо чрез упълномощения адвокат.
Ищецът твърди да е
понесъл имуществени вреди в размер на 78лв., причинени от нищожна принудителна
административна мярка/ПАМ/, съставляваща преместване и задържане на
26.08.2021г. на наказателен паркинг на
собствения на дружеството лек автомобил с рег.№ *** на територията на к.к.
"Златни пясъци" от служители на ответното дружество - "ТЕТ-61
"ЕООД София с ЕИК *********.
Въз
основа на съдържанието на жалбата и уточняващата молба, както и формулираните
искания, съдът прие, че е сезиран с иск за присъждане на парично обезщетение за
имуществени вреди, причинени от нищожна ПАМ по ЗДвП, изразяваща се в
принудителното преместване и задържане на наказателен паркинг на посоченото
МПС, собственост на дружеството. Твърденията за нищожност на ПАМ са основани на
това, че дружеството не разполага с териториална и материална компетентност и
не упражнява административни правомощия. Дружеството"ТЕТ-61 "ЕООД не
е оправомощено лица по чл.168 от ЗДвП, а при принудителното преместване не са
налице предпоставките по чл.171, т.5 от ЗДвП.
Претенцията
е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 78,00лв/цена на иска/, представляваща заплатената
сума за освобождаване на автомобила. Не се претендира лихва върху вземането.
В с.з. жалбоподателят се
представлява от упълномощения адвокат, който поддържа ИМ и ангажира
доказателства. Представя писмена защита. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на АВ на ответната страна.
Ответникът
- дружеството"ТЕТ-61 "ЕООД счита иска за неоснователен. Представя писмена защита чрез
упълномощените ПП. Счита наложената ПАМ за валидна като постановена от
компетентни лица. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Прокурорът
счита предявения иск за
неоснователен, защото ПАМ не е нищожна. Поради това липсва основание за
присъждане на обезщетение.
Принудителното преместване на
автомобила на наказателен паркинг е осъществено на 26.08.2021г. В същия ден когато освобождава автомобила от
наказателния паркинг представляващият дружеството ищец е узнал за осъществената
принудителна мярка. Депозира жалба пред пето РУ на МВР –Варна. Същата е представена на л.148 от делото. Видно от
съдържанието й, оплакването за неправомерни действия е адресирано до органите на МВР. Проведена е
проверка под ръководството на прокуратурата за наличие на самоуправни действия
на служителите на дружеството. Събраните
доказателства са изпратени на РП Варна по компетентност. Няма данни как е приключило производството,
но категорично не е препратено на съда за произнасяне като жалба сещу ИАА. Така
депозираната жалба не е със съдържание и искания, които да предполагат, че е
адресирана до съд и насочена срещу процесната ПАМ. Предвид това, настоящият
сътав на съда прие, че е пропуснат преклузивния срок да се проверят оплакванията за материална
незаконосъобразност на принудителната мярка. Предмет на настоящото производство
е иск за обезщетение, основан на твърденията за нищожност на същата ПАМ.
Обезщетението
за вреди, причинени от административна дейност се търси на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ. Съгласно чл.1, ал.2 от същия специален закон такъв иск се разглежда
по реда, установен в АПК. Предвид това, претенцията е подсъдна по рода си на
административните съдилища. На основание чл.204, ал.3 от АПК, посоченото съединяване
на иск за обезщетение с твърдение за нищожност на ПАМ е допустимо. При това по
въпроса за нищожността на ПАМ съдът, пред който е предявен искът за обезщетение
следва да се произнесе инцидентно, т.е. в мотивите на съдебното решение. В този
случай твърдяната нищожност на оспорения ИАА не е предпоставка за допустимост
за иска за обезщетение, а материалноправна такава за неговата основателност.
Посочените обстоятелства определят
ИМ като допустима. Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е
разпределена между страните с Разпореждане от 03.11.2021г. в предварителния
доклад по делото. На ищеца е
указано, че следва да установи фактите, на които основава своите искания. Да
докаже, че е претърпял вреди - имуществени и техния размер, че са причинени от
акт на административен орган, преценен за нищожен от настоящия cъд, като ПАМ е
издаден в резултат на изпълнение на административна дейност. Ответникът следва
да установи, че принудителното преместване и задържане на процесния автомобил
на дата 26.08.2021г. в курортен комплекс ,,3латни пясъци" е израз на
административни правомощия, за упражняването на които служителите са надлежно оправмощени по съответния ред и то
именно за тази територия на страната.
Делото е основано на писмени
доказателства, тези представени с ИМ и тези от ответника като част от административната
преписка по прилагането на ПАМ. Същите не са оспорени от страните. Изслушани са
показанията на двама свидетели, по един за всяка от страните. Съдът кредитира
същите с доверие, но същите са неотносими. По съдържанието си св. показания са
свързани с въпросите за материалната законосъобразност на акта/имало ли е предупредителни
знаци, означени паркоместа, затруднено ли е било движението и т.н./, които не
са предмет на делото. Поради това съдът основа решението си по въпроса за валидността
на административния акт на писмените доказателства, приети по делото.
Не са четени нарочни определения за
приети за безспорни между страните факти или обявени служебно известни такива
на съда.
След съвкупната преценка на приетите
доказателства, съдът прие за установени следните факти:
1.
Собствения на дружеството лек автомобил с рег.№ ***/вж. СРМПС и Договор на л.13
и 14/ преместен и задържан на 26.08.2021г. на наказателен паркинг от служители на
ответното дружество - "ТЕТ-61 "ЕООД София с ЕИК *********, след като
е бил паркиран на територията на к.к. "Златни пясъци“, на служебен паркинг на хотел „Ялта“.
2. За приложената принудителна мярка е съставен констативен протокол, в който
е направена схема на разположението на автомобила и околните сгради/л.33 и сл./.
Изготвени са и два броя снимки.
2.1. Не се оспорва, че за освобождаването на автомобила
е заплатена такса в размер на 78,00лв/вж. ФБ и фактура - л.4 и 5/. За същата се претендира обезвреда
като имуществена вреда.
3. За да изясни фактическите и правни основания,
които са мотивирали служителите му да приложат ПАМ в случая, ответникът
представя следните писмени доказателства:
3.1. На л. 67-130 по делото са представени
преписи от АДС, НА, съдебни решения на
ВОС по ф.д., разделителни протоколи, иинвентаризационни описи и др. От
съвкупната преценка на същите сеналага безспорния извод, че след
преобразуването/Решение от 29.10.2022г. по ф.д. № 2184/2002г. на ВОС-ф.о./ в
капитала на дружеството
„Паркстрой-Златни пясъци”ООД са апортирани правото на собственост върху земя,
отредена за тротоари, алеи, пътеки и паркинги в к.к. „Златни пясъци”. За
придобитата собственост на 29.12.2002г. е съставен НА №71 том III рег. № 6045, дело №375 от 2002г. Между страните няма спор, че ответникът е
собственик на имота/ПИ с идентификатор 10135.513.198/, същият върху който е бил
паркиран автомобила на ищцовото дружество.
3.2. Представен е и Договор № 011 от 16.06.2021г.,
сключен между „Паркстрой – Златни пясъци“ООД и ответното дружество „ТЕД-61“
ЕООД/л.36/.
3.2.1.С договора „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД,
в качеството си на собственик на алеите, паркингите и зелените площи на
територията на к. к. „Златни пясъци“ и на основание чл. 168, ал. 1 ЗДвП възлага
на „ТЕД-61“ ЕООД, извършване на дейност по преместване на паркирани в нарушение
на правилата за движение по пътищата пътни превозни средства, създаващи
опасност или затрудняващи (правещи невъзможно) преминаването на другите
участници в движението, както и пътни превозни средства, паркирани в парцели за
озеленяване, по пешеходни алеи или по тротоари. Договорът е със срок на
действие от 18.06.2021 г. до 30.09.2021 г.;
3.3. Със Заповед №02 от 16.06.2021 г. на
управителя на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД , на основание чл. 168, ал. 1 ЗДвП възлагат на „ТЕД-61“ ООД извършването на територията на к. к. „Златни
пясъци“ дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за
движение по пътищата пътни превозни средства, създаващи опасност или
затрудняващи (правещи невъзможно) преминаването на другите участници в движението,
както и пътни превозни средства, паркирани в площи, отредени за озеленяване,
собствени на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, „Златни пясъци“ АД, „Златни“ АД,
„С-Травел“ АД, „Акваполис“ ООД, „Голдън турс“ ЕООД и „ЕРП Златни пясъци“ АД или
паркирани върху тротоари или пешеходни алеи, собствени на „Паркстрой – Златни
пясъци“ ООД, като дейността се извършва от служители на „ТЕД-61“ ООД, управляващи
техническо средство „паяк“.
3.4. Заповед №03 от 16.06.2021 г. на управителя
на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, с която собственикът на пътищата в
комплекса предоставя правомощия на
служителите на дружеството„ТЕД-61“ ООД да извършват на територията на комплекса
дейностите по принудително преместване на паркирани ППС в нарушение на
правилата за движение, затрудняващи движението или създаващи опасност. Със
същата Заповед собственикът на пътя оправомощава служители на „ТЕД-61“ ООД да
вземат решение за прилагане на принудителна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б” ЗДвП
и да извършват действия по фактическото преместване на превозното средство. Под
№1 и 2 са оправомощени лицата А. Ст. Й. и Г. Г. А..
3.4.1. За същите лица са издадени нарочни
заповеди за оправамощаване за същата дейност и от дружеството/вж. л.45 и 46/.
Управителят на дружеството е определил и таксите за репатриране и отговорно
пазене.
3.4.2. Представени са трудов договор и длъжностна характеристика на
А. Й. и на Г. А./л.50 и сл./.
4. Представено е и копие от
регистъра на репатрираните автомобили на 26.08.2021 г. на Пето РУ на МВР –
Варна/л.135/.
5. Не се оспорва, че движението в к.к. „Златни
пясъци” е регулирано по транспортна схема, одобрена от Община Варна, което
посочва и свидетелят Пл. И./вж. л.197-гръб/.
В заключение при анализа на
доказателствената съвкупност съдът установи, че на практика страните не спорят
по фактите, а по тяхната правна интерпретация.
При така установените факти, като съобрази
твърденията и доводите на страните с приетите по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Приложим материален закон при
издаване и обжалване на акта е Законът за отговорността на държавата и общините
за вреди/обн. ДВ бр. 60 от 1988г./ и Закона
за движение по пътищата/обн. ДВ бр. 20 от 1999г./, а процесуален АПК/обн. ДВ
бр.30 от 2006г./.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал. 1
от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и ЮЛ от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият
състав на нормата включва три предпостваки- вреди, в причинна връзка с
административна дейност, упражнена в противоречие на закона.
В случая се претендира наличието
на нищожен акт, постановен при
изплънение на административна дейност в хипотезата на чл.171, т.5 от ЗДвП, във
вр. с чл.168, ал.1 от с.з. Съдържанието на ПАМ е преместване на паркирано ППС
без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач. Спорът се
свежда до това дали служителите, осъществили ПАМ са разполагали с правомощието
за това, според законовото овластяване по чл.168 ал.1 от ЗДвП.
Защитата на ищеца навежда доводи, че
служителите на дружеството „ТЕД-61“
ООД не разполагат с правомощие да сторят законно преместването на МПС, т.к.
нямали качеството на длъжностни лица по смисъла на легалната дефиниция на
чл.93, т.1 от НК, т.к. извършвали дейност на материално изпълнение. А
последната следвало да се приложи по аналогия, съгласно чл.46, ал.1 от ЗНА,
т.к. в ЗДвП нямало собствена дефиниция за „длъжностни лица”.
Настоящият състав на АСВТ не сподели виждането
на ПП на ищеца. На първо място в ЗДвП няма препратка към нормата на чл.93, т.1
от НК, а от др. страна съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА аналогията следва да се
приложи, ако това отговаря на целта на акта разкриващ непълнота. В случая това
не е така, защото взетото от съответните служители решение за приложение на ПАМ
е упражняване на административни парвомощия, т.е. следва да намери приложение
АПК, а не НК, който изследва девиантното поведението на субектите от гледна точка на това може ли взетото
решение да им се вмени във вина. Освен това, в случая за ПАМ от тази категория
законът не изисква писмена форма за налагането й/по аргумент от противното
на чл.172, ал.1 от ЗДвП/. Същата се
обявява устно и се осъществява чрез фактически действия, а за удостоверяване на
това изпълнение впоследствие се издава констативен протокол. Казано с други
думи вида на образованието и изпълнителската дейност не са определящи фактори
за липсата на компетентност. Защото нормата на §1, т.1 от ДР на АПК има друго
съдържание и цели. Според нея, административен орган е органът, който
принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административин правомощия, овластен въз основа на
закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите,
предоставящи обществени услуги.
Във връзка с горното АСВТ намери
неоснователно оплакването за нищожност на ПАМ, т.к. същото не се подкрепя от
доказателствата по делото и противоречи на материалния закон.
Общоизвестно е, че курортен комплекс
„Златни пясъци“ е селищно образование с национално значение по смисъла на чл.
22, ал. 1 във вр. с чл. 23 от ЗАТУРБ. Поради това устройственото му изграждане
е подчинено на общите изисквания на ЗУТ. На територията на комплекса съществуват
земни площи или съоръжения, предназначени или обикновено използвани за движение
на пътни превозни средства или пешеходци, т. е. път по смисъла на § 6, т. 1
ЗДвП. От представените по делото писмени
доказателства е видно, че к.к. „Златни пясъци“ е частна собственост, в това
число частна собственост е транспортната техническа инфраструктура и
озеленените площи.
Нормата на чл.168, ал. 1 ЗДвП
определя субектите, които са оправомощени да преместват паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене без знанието на неговия собственик. Това
са определени от министъра на вътрешните работи длъжности лица от службите за
контрол, както и длъжностни лица, определени от собствениците или от администрацията, управляваща пътя.
Законодателят е оправомощил не само министъра
на вътрешните работи. Дал е това право и на собственика на пътя. За всеки един
от тези правни субекта съществува правната възможност да определи и оправомощи
съответните длъжностни лица, които да прилагат принудителната административна
мярка. Законодателят е предвидил възможност мярката да се прилага от правен
субект, който не е орган от системата на изпълнителната власт. В случая законът
изрично е оправомощил правен субект, който може да бъде и частен, да упражнява
административни правомощия. С оглед на това и в съответствие с § 1, т. 1 АПК
собственикът на пътя - частен правен субект, може да определи длъжностни лица, които да прилагат
принудителната мярка и когато тези надлежно оправомощени лица прилагат мярката
те действат като административен орган.
В този смисъл е Решение по АД № 2358/2020г. на ВАС.
Освен горното следва да се подчертае
и това, че законодателят не е вложил в разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП
съдържанието по смисъла на чл.93, т.1 от НК. Липсва както изрично препращане, така и съответствие с целта на ЗДвП и §1,
т.1 от АПК. В случая нормативният акт посочва, че тези служители упражняват
административни правомощия.
По изложените съображения и като
прецени представените писмени доказателства, съдът намира че процесната ПАМ е
осъществена от служители на дружеството, които са упражнявали възложени им от
съобственика на пътя административни правомощия. Съобразно приложените заповеди
на управителя на дружеството, техните ТД и длъжностни характеристики. Действали
са като административни органи, врамките на възложеното, поради което
процеснаат ПАМ не е нищожна.
Този извод, направен от настоящия
съдебен състав представлява инцидентно произнасяне по валидността на ИАА в хипотезата на чл.204,
ал.3 от АПК. В случая това не касае допустимостта на иска, а обуславя извод за
неоснователност на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди. Липсата
на един от елементите на фактическия състав на отговорността на държавата за незаконосъобразна административна дейност
прави безпредметно да се изследва настъпили ли са имуществени вреди и
причинната връзка на същите с ПАМ.
При този изход на делото съдът
намира за основателно искането на ответника за присъждане на направените по
делото разноски. Своевременно са поискани и доказани да са платени за
адвокатски хонорар за процесуално представителство 500 лева – платени в брой,
съгласно разписка в ДПЗС на л.194 от делото.
ПП на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност, което съдът
намери за неоснователно. Не са налице основания за приложението на чл.78, ал.5
от ГПК, т.к. минималният размер на АВ, определен по чл.8, ал.3 от Наредба №
1/09.07.2004г. на ВАдвС е 500лв., т.е. колкото се претендира в случая.
Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК,
във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът в посочения
по-горе състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, иска на дружеството"ДЕМИ ЕРИДАН I"ООД с ЕИК ********* гр.
Лясковец да му бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди, причинени от нищожна
принудителна административна мярка, съставляваща преместване и задържане на
26.08.2021г. на наказателен паркинг на
собствения на дружеството лек автомобил с рег.№ *** на територията на к.к.
"Златни пясъци" от служители на ответното дружество - "ТЕТ-61
"ЕООД София, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА дружеството"ДЕМИ
ЕРИДАН I"ООД с ЕИК ********* гр. Лясковец да заплати на дружество -
"ТЕТ-61 "ЕООД София, с ЕИК ********* съдебни разноски за
производството в размер на 500,00лв./петстотин
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: