Решение по дело №118/2020 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 435

гр.Плевен, 10.07.2020год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       Председател: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №118 по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е образувано по жалба от М.Д.М.С. с адрес *** против Решение №316000-37609/21.10.2019г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с което е отказано да бъде извършена замяна с българско СУМПС на представено от оспорващата филипинско СУМПС, подадено със заявление рег.№4361/06.07.2018г.

В жалбата се твърди, че оспореният отказ е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗДвП притежаваното филипинско СУМПС е валидно на територията на Република България, тъй като е издадено от компетентните власти на Република Филипини, която е страна по Конвенцията за движението по пътищата от 08.11.1968г. и отговаря на изискванията на Приложение 6 към нея. Сочи се, че според чл.162 ал.4 от ЗДвП такова свидетелство се заменя с българско СУМПС без полагане на изпит. Твърди се още, че Република Филипини е подписала Конвенцията от 1968г. и я е ратифицирала на 27.12.1973г., чуждестранното й свидетелство отговаря за форма и съдържание на изискванията на Приложение 6 към Конвенцията, като се излагат подробни съображения в тази насока. Посочва се, че съгласно Конвенцията терминът „категория на превозното средство“ е със значението на ограничение на група от превозни средства по определени характеристики – вид и общо тегло. В тази връзка се твърди, че във филипинското свидетелство категориите превозни средства, за чието управление се издава свидетелството, са наречени „ограничения“. Сочи се още, че на лицевата страна на свидетелството е посочено ограничението, което има притежателя му, а на обратната страна са определени осем „ограничения“-групи превозни средства, за които се издава свидетелство за управление, като тези ограничения класифицират моторните превозни средства в групи по техния вид и тегло, т.е. са ясно определени в свидетелството за управление. Счита се, че административният орган е издал отказа, без да установи обективната истина, което е довело до неправилен извод за липса на обозначение на категориите, който не отговаря на съдържанието на филипинското свидетелство. Счита се още, че твърдението, че чуждестранното свидетелство не отговаря по форма на изискванията на Приложение 6 също не отговаря на истината, тъй като изискването в приложението е свидетелството да бъде под формата на документ, като всички други изисквания уреждат съдържанието на свидетелството. Счита се също, че отразеното в отказа, че тълкуването на съдържанието на филипинското свидетелство би било самоцел, противоречи на принципа в чл.7 от АПК. Сочи се, че начина на провеждане на производството противоречи на принципа в чл.11 от АПК за бързина и процесуална икономия. В заключение се моли за отмяна на решението за отказ за замяна на чуждестранно национално свидетелство за управление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващата не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

За ответника в съдебно заседание се явява юрисконсулт Ф. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Навежда подробни доводи за законосъобразност на оспореното решение за отказ за замяна на чуждестранно свидетелство. В заключение счита, че по делото не са събрани доказателства да са налице условията предвидени в чл.159 ал.1 от ЗДвП. Сочи, че фактът, че на заявителя се отказва преиздаване на свидетелство не означава, че същият няма право съгласно българското законодателство  да се яви на изпит за придобиване на съответната правоспособност. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата  е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявление  рег. № 4361/06.07.2018г. оспорващата е поискала подмяна на притежаваното от нея филипинско СУМПС с българско такова. Към заявлението е приложила изискуемите документи.

До заявителката е изпратено писмо рег.№316000-23350/9.07.2018 год., в което е посочено, че Република Филипини е страна, подписала Конвенцията за движение по пътищата (Виена, 1968 г.), но представеното от заявителя свидетелство не отговаря на приложение № 6 към конвенцията. Органът се е позовал на чл.17, ал.1 от Наредба № I- 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, съобразно която  признаване и подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС се допуска, ако  страната, издала съответно свидетелство, е подписала Конвенцията за движение по пътищата и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията. С оглед на това е изискано от заявителката  в 3-дневен срок от получаване на уведомлението, на основание чл.30, ал.2 от АПК да отстрани недостатъците в подаденото заявление, като представи в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, което отговаря на изискванията на Приложение №6 към Конвенцията за движение по пътищата (Виена, 1968 г.). Заявителката е предупредена, че при непредставяне на изисканите документи в срок, производството по заявлението й ще бъде прекратено.

След получаване на горното писмо, С. е депозирала уточнение с рег.№316000-25616/26.07.2018 год., с което е уведомила административния орган, че вече е приложила  притежаваното от нея свидетелство за управление на МПС, което е издадено от компетентните органи на Република Филипини, последното е представила в легализиран превод на български език, заедно с пластика на свидетелството. Независимо от изложеното, е представила повторно  фотокопие на пластиката на чуждестранното СУМПС.

От Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен е издадено решение № 316000- 26180/01.08.2018г., с което  е прекратено административното производство по заявление № 4361/06.07.2018г., подадено от М.Д.М.С.. Органът се е позовал на чл.17, ал.1 от Наредба № I- 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, съобразно която  признаване и подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС се допуска, ако : т.1 страната, издала съответно свидетелство, е подписала Конвенцията за движение по пътищата и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията; т.2 страната, издала съответно свидетелство, е подписала Конвенцията за движение по пътищата и е подписала споразумение с Р.България за взаимното признаване и преиздаване на СУМПС; т.3 страната, издала съответното свидетелство, е държава- членка на ЕС, или друга държава- страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария. В оспореното решение е налице и възпроизвеждане съдържанието на чл.162, ал.4 от ЗДвП, след което е направен извод, че заявителката не отговаря на изискванията на българското законодателство и свидетелството и за управление на МПС не може да се замени с българско. След това са изложени мотиви, че за отстраняване на недостатъците в подаденото заявление, на М.Д.М.С. е дадено писмено уведомление по реда на чл.30, ал.2 от АПК, с указания, че ако не бъдат отстранени в тридневен срок горепосочените недостатъци, заявлението ще бъде прекратено. Посочено е, че уведомлението е получено лично от заявителката, но в указания срок не е отстранила недостатъците по заявлението си, поради което „Прекратявам Заявление рег. № 4361/06.07.2018г.“.

Против горното решение  е подадена жалба с вх.№316000-38694/14.11.2018 год. до Директора на ОД на МВР-Плевен, който се е произнесъл с Решение 316з- 3983/28.11.2018г, с което е отхвърлил като неоснователна жалбата.

От С. е подадена жалба пред Административен съд-Плевен, където е образувано адм.дело №470 по описа на АС-Плевен за 2019 год, по което е постановено определение №1266/1.07.2019 год., с което съдът е обявил за  нищожно решение №  316з- 3983/28.11.2018г на директора на ОДМВР- Плевен; отменил е решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен, с което е прекратено административното производство по заявление рег. № 4361/06.07.2018г., подадено от М.Д.М.С. *** и е изпратил преписката на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен за произнасяне по подаденото заявление в 14- дневен срок от постъпването ѝ пред органа. Определението на съда по адм.дело №470/2019 год., като неоспорено, е влязло в законна сила и с писмо изх.№953/16.07.2019 год., преписката е върната на административния орган за произнасяне.

От Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен  е издадено Решение №316000-29454/21.08.2019 год., с което повторно е прекратено административното производство по подаденото от С. заявление с рег. № 4361/06.07.2018г. за подмяна на свидетелството за управление на МПС. Органът се е позовал на чл.17, ал.1 от Наредба № I- 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, съобразно която  признаване и подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС се допуска, ако : т.1 страната, издала съответно свидетелство, е подписала Конвенцията за движение по пътищата и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията; т.2 страната, издала съответно свидетелство, е подписала Конвенцията за движение по пътищата и е подписала споразумение с Р.България за взаимното признаване и преиздаване на СУМПС; т.3 страната, издала съответното свидетелство, е държава- членка на ЕС, или друга държава- страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария. В оспореното решение е налице и възпроизвеждане съдържанието на чл.162, ал.4 от ЗДвП, след което е направен извод, че заявителката не отговаря на изискванията на българското законодателство и свидетелството и за управление на МПС не може да се замени с българско. След това са изложени мотиви, че за отстраняване на недостатъците в подаденото заявление, на М.Д.М.С. е дадено писмено уведомление по реда на чл.30, ал.2 от АПК, с указания, че ако не бъдат отстранени в тридневен срок горепосочените недостатъци, заявлението ще бъде прекратено. Посочено е, че уведомлението е получено лично от заявителката, но в указания срок не е отстранила недостатъците по заявлението си, поради което е прекратено производството по Заявление рег. № 4361/06.07.2018г.

От С. е подадена жалба пред Административен съд-Плевен, където е образувано адм.дело №1055 по описа на АС-Плевен за 2019 год, по което е постановено определение №1901/01.10.2019г., с което съдът е отменил Решение №316000-29454/21.08.2019 год и е върнал преписката на компетентния орган за произнасяне с решение по същество, с което да удовлетвори или да отхвърли подаденото заявление рег. № 4361/06.07.2018г за подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС с българско такова, в 14дневен срок от постъпване при органа на заверено копие от влязлото в сила определение на съда. Определението на съда по адм.дело №1055/2019г. е влязло в сила на 16.10.2019г. и на 22.10.2019г. преписката е постъпила при административния орган.

От Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен  е издадено Решение №316000-37609/21.10.2019 год., с което е отказано да бъде извършена замяна с българско СУМПС на представеното от М.Д.М.С. филипинско СУМПС, подадено със заявление рег. № 4361/06.07.2018г. За да постанови отказа административният орган е приел, че Република Филипини е страна, подписала Конвенцията за движение по пътищата (Виена, 1968 г.), но представеното от заявителя свидетелство не отговаря на приложение № 6 към конвенцията, както и че Република Филипини не е подписала споразумение с Република България за взаимно признаване и преиздаване на СУМПС. В тази връзка е посочил, че представеното СУМПС не отговаря по форма на изискванията на Приложение 6 на Конвенцията, тъй като липсват ясни данни относно категорията или категориите МПС, които притежава заявителя. Отразил е, че тези категории са посочени в т.5 към Приложение 6 и са обозначени със съответните латински букви – A, B, C, D, E и т.н., а в представеното свидетелство липсва посочване на тези категории, поради което не е налице възможност да се определи правоспособността на водача, защото вписването на категориите при издаване на национално СУМПС ще трябва да се извърши на основата на тълкуване. На следващо място е счел, че представеното свидетелство не отговаря и на изискванията на чл.162 ал.4 от ЗДвП и на изискванията на чл.17, ал.1 от Наредба № I- 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, съобразно които  признаване и подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС се допуска, ако  страната, издала съответно свидетелство, е подписала Конвенцията за движение по пътищата и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията; или ако страната, издала съответно свидетелство, е подписала Конвенцията за движение по пътищата и е подписала споразумение с Република България за взаимно признаване и преиздаване на свидетелствата за управление на МПС.

Именно това решение е предмет на настоящето съдебно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваният отказ  е издаден от компетентен по закон орган, а именно Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен. Съгласно чл. 4 ал.1 от Наредба № І-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, свидетелство за управление на МПС се издава от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи и Областните дирекции на Министерството на вътрешните работи според постоянния адрес на лицето. Видно от приложена по делото справка, оспорващата е с постоянен адрес ***. Т.е. издателят на акта е материално и териториално компетентен.

Отказът е издаден и при спазване на изискуемата писмена форма. Актът съдържа правни и фактически основания, съобразно чл.59 ал.2 т.4 от АПК, а именно правните основания са текстовете на чл.162 ал.4 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от Наредба № I- 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, а като фактически основания органът е посочил, че представеното чуждестранно свидетелство не отговаря на изискванията на Приложение 6 на Конвенцията за движение по пътищата, което се изразява в липса на ясни данни относно категориите МПС, които притежава заявителката, което от своя страна води до невъзможност да бъде определена правоспособността на водача.

При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като същото е издадено в указания от съда с определение №1901/01.10.2019г. по адм.дело №1055/2019г. на Административен съд Плевен 14-дневен срок, като органът се е произнесъл по същество, съобразно указанията на съда.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правилата за валидността и признаването в България на свидетелство за управление на МПС, издадено от чужди държави, са уредени в ЗДвП, както и в няколко международни договора-Женевска конвенция за движение по пътищата от 1949г., Виенска конвенция за движение по пътищата от 1968г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили. Тези международни договори са обнародвани, ратифицирани и влезли в сила за България, поради което имат предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи.

Съгласно чл.161 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

Двете международни конвенции регулират отношенията между различни държави, в зависимост от това кои от тях са страни по съответната конвенция, а споразумението се прилага само към водачи с определен статут-водачът е от въоръжените сили на държавата, страна по Северноатлантическия договор. Т.е. съществуват и различни правила за признаване и валидност на чуждестранно СУМПС в зависимост от това коя държава го е издала и кой международен договор се прилага. В България се признават и са валидни чуждестранни национални свидетелства, които не са издадени от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като конкретните изисквания се съдържат в едно от трите международни договора, в зависимост от държавата издала свидетелството и статута на водача.

Съгласно чл. 162 ал. 4 от ЗДвП, чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. А в ал. 5 на чл. 162 от ЗДвП е посочено, че в случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава след успешно полагане на изпит.

Процедурата по признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС е подробно уредена в чл. 17 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. Съгласно ал.1 на чл.17, признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска, ако страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията /т.1/ или ако страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и е подписала споразумение с Република България за взаимно признаване и преиздаване на свидетелствата за управление на МПС /т.2/ или ако страната, издала съответното свидетелство, е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария /т.3/. Според ал.2, подмяната на свидетелството по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва въз основа на представено чуждестранно свидетелство за управление на МПС и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7.

Виенската конвенция от 1968г. се прилага по отношение на СУМПС, издадени от държава-страна по нея, като условията за валидност, предвидени в нея, са възпроизведени и в ЗДвП. Не се спори по делото, че Република Филипини е подписала и ратифицирала Конвенцията за движение по пътищата от 1968г. и същата е приложима в конкретния случай.  Спорно е дали представеното от С. чуждестранно свидетелство отговаря на изискванията на Приложение 6 към Конвенцията. Органът е приел, че чуждестранното свидетелство, представено от С. не отговаря на изискванията на Приложение №6 от конвенцията, като липсват ясни данни относно категорията или категориите МПС, които притежава лицето, а именно липсват обозначаване на категориите според изискването на т.5 от приложението чрез обозначаване с латински букви. Съгласно т.4 от Приложение 6 към конвенцията, в свидетелството в задължителен ред трябва да присъстват следните указания,  номерирани с цифри от 1 до 11:        1.  Фамилия        2.  Лично и бащино име        3.  Дата и място на раждане        4.  Местожителство        5.  Орган, издал свидетелството        6.  Дата и място на издаване на свидетелството        7.  Дата на изтичане на действието на свидетелството        8.  Номер на свидетелството        9.  Подпис и/или печат от органа, издал свидетелството        10.  Подпис на притежателя        11.  Категория или категории, или подкатегории на превозните средства, за които се отнася това свидетелство, с посочване на датата на издаването на свидетелството и датата на изтичане на действието му за всяка от тези категории. Според т.5 от Приложение 6, категориите превозни средства, за чието управление може да бъде издадено свидетелство, са следните:      A. мотоциклет      B. автомобили, с изключение на принадлежащите към категория А, чието         разрешено максимално тегло не надвишава 3500 кг и чийто брой седящи         места, освен мястото на водача, не надвишава осем;      C. автомобили, с изключение на принадлежащите към категория D, чието         максимално разрешено тегло надвишава 3500 кг;      D. автомобили, предназначени за превоз на пътници и имащи повече от осем седящи места освен мястото на водача;      E. композиция от превозни средства, чийто влекач влиза в категории В, С и D, които водачът има право да управлява, но самите те не влизат в тази категория или тези категории. А според т.6 от Приложение 6, националните законодателства могат да въведат, освен по-горе цитираните категории от А до Е, и допълнителни категории за превозни средства, също така и подкатегории в самите категории, и комбинация от категории; всички те трябва ясно да са определени в свидетелството за управление. Видно е, от приложеното по делото /в превод на български/ заверено копие на чуждестранното свидетелство за управление на МПС, издадено от Република Филипини, че същото не изпълнява изискванията на Приложение 6 към Конвенцията за движението по пътищата за валидно посочване на видовете категории с латински букви и тяхното диференциране, според т.5 от приложението, за да може да се определи правоспособността на водача. Отговор дали посочените в чуждестранното свидетелство кодове на ограничението 1,2 отговарят на някоя от категориите, посочени в т.5 на Приложение 6 към конвенцията не може и не следва да се даде по пътя на тълкуването и съпоставката със съдържанието на дефинираните в т.5 категории с латински букви. Според съда, не може да се приеме и твърдението в жалбата, че т.6 от приложението дава възможност на страните да именуват и номерират категориите превозни средства по различен начин от предвидения в т.5, тъй като изрично в т.6 е отразено, че освен цитираните категория от А до Е, могат да се въведат допълнителни категории, подкатегории и комбинация от категории, т.е. основните категории са тези посочени в т.5 и обозначени с латински букви от А до Е, а допълнителните категории или подкатегории може да бъдат обозначени напр. като комбинация от букви и цифри, както е в българското законодателство. В конкретния случай категориите в чуждестранното свидетелство не са обозначени според правилата на Приложение 6 към конвенцията, поради което е правилен извода на административния орган, че чуждестранното свидетелство не отговаря на изискванията на чл.162 ал.4 от ЗДвП и чл. 17 ал.1 т.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. За пълнота следва да се посочи, че не са изпълнени и изискванията на чл.17 ал.1 т.2  от Наредба № I-157 от 1.10.2002г., тъй като Република Филипини не е подписала споразумение с Република България за взаимно признаване и преиздаване на свидетелствата за управление на МПС. Ето защо съдът намира, че съобразно правилата на чл.170 ал.2 от АПК, следва оспорващият да докаже, че са били налице условията за поисканата подмяна на чуждестранното свидетелство с българско, с която доказателствена тежест М.Д. Л.М.С. не се справи в съдебното производство. По изложените по-горе съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав                                                      Р Е Ш И:   ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.М.С. с адрес *** против Решение №316000-37609/21.10.2019г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с което е отказано да бъде извършена замяна с българско СУМПС на представено от оспорващата филипинско СУМПС, подадено със заявление рег.№4361/06.07.2018г. Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок  от съобщаването на страните. Преписи от решението да се изпратят на страните.                                                                                                     СЪДИЯ: