№ 14
гр. Стара Загора , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена Костова Колева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело №
20205530103504 по описа за 2020 година
Предявени са евентуално обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1
предл.1 и чл.59 от ЗЗД.
Ищецът И. Д. М. твърди в исковата си молба, че на 20.08.2014г. в гр. Стара Загора с
наследодателя на ответниците ........., ЕГН .........., бивш жител на гр. Стара Загора, починал
на 25.08.2015г. сключил предварителен договор за продажба на недвижим имот, придобит в
режим на СИО от нея и първата ответница по делото с административен адрес на имота:
............
В предварителния договор било отразено, че заплатила сумата от 20000 лева капаро,
а останалата част от 70 000 лева щяла да заплати след изтеглянето на ипотечен кредит от
„Уникредит Булбанк“ АД и вписването на ипотека върху имота в полза на банката в 7
дневен срок от изслушване на окончателния договор, а именно до 15.09.2014г.
На 03.09.2014г. по силата на договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност
на физическо лице 451/4305/30150694 от 03.09.2014г. банката кредитор и разрешила кредит
от 70 000 лева за закупуване на този недвижим имот с крайна дата на издължаване до
03.09.2014г.
На 05.09.2014г. наследодателят на ответниците и първата от тях й прехвърлили
гореописания недвижим имот, като в нотариалния акт било отразено, че същите били
съгласни сумата от 70 000 лева да им бъдат изплатени по банков път след предоставяне на
1
кредита.
Сумата от 70 000 лева им била изплатена директно от банката по посочена от тях
банкова сметка незабавно след отпускане на кредита, като била усвоена от тях.
По силата на договора за кредит лично тя заплащала месечните вноски по него от
началото на м.02.2016г. до края на м.04.2016г. ,както следва:
На 29.02.2016г. – 462 лева;
На 01.03.2016г. - 438 лева;
На 25.03.2016г. – 460 лева;
На 31.03.201бг. – 455 лева;
На 01.04.2016г. – 430 лева.
Сумата заплатена по кредита от нея за този период била в размер на 2245 лева.
За периода м.09.2019г. до м.09.2020г. включително заплатила лично по кредита
вноски, както следва:
На 05.09.2019г. – 441 лева;
На 08.10.2019г. – 440 лева;
На 06.11.2019г. – 445 лева;
На 04.12.2019г. – 435 лева;
На 07.01.2020г. – 440 лева;
На 04.03.2020г. – 700 лева;
На 16.04.2020г. – 430 лева;
На 01.06.2020г. – 440 лева;
На 30.07.2020г. – 430 лева;
На 27.08.2020г. – 1000 лева;
На 01.09.2020г. – 360 лева.
За периода от 09.2019г. до 01.09.2020г. заплатената от нея сума по кредита била общо
в размер на 5561 лева.
С влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 52/2019г. по описа на ОС-
Стара Загора е отхвърлен иска с правно основание чл.108 от ЗС против ответниците като в
мотивите, имащи доказателствена сила между страните, е прието, че сключената между нея
и наследодателя на ответниците и първата ответница в лично качество сделка за продажба
на недвижимия имот с административен адрес: ................, обективирана в нотариален акт №
73, t.VI, рег. № 11335, дело № 836/2014г. от 05.09.2014г. на нотариус Денчо Недялков е
привидна, като абсолютно симулативна и съответно нищожна по силата на чл. 26, ал.2 от
ЗЗД като на това основание тя не е собственик на имота.
Решението е изцяло потвърдено от AC-Пловдив. С решението по гр.д. № 52/2019г.,
имащо доказателствена сила между страните било прието, че тя внасяла сумите по кредита
2
на каса в периода, както следва: От 10.09.2015г. до края на м.04.2016г.
По силата на нищожността на сделката ответниците били собственици на имота. Тъй
като заплащала дължимите по отпуснатия и ипотечен кредит суми за посочените периоди в
общ размер на 7806 лева, същите, предвид нищожността на сделката били получени от
ответниците без основание.
Евентуално, ако съда не приемел тезата и, че сумата била платена без основание
заявява, че ответниците неоснователно се обогатили с тази сума за сметка на нейното
обедняване.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал.1 предл.1 от ЗЗД
осъди ответниците да й заплатят сумата от общо 7806 лева, получена
без основание като първата ответница следва да бъде осъдена да и заплати % от дължимата
сума, а именно 5854,50 лева лично и като наследник на ........., а втората ответница -% от
общо дължимата сума, а именно – 1951,50 лева, като наследник на ......... с оглед правата им
в наследството и съсобствеността, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата и евентуално, ако съда отхвърли иска по чл. 55,
ал. 1, пред.1 от ЗЗД, моли съда да осъди ответниците на основание чл. 59 от ЗЗД да й
заплатят сумата от общо 7806 лева, с която неоснователно се обогатили за нейна сметка,
като първата ответница следвало да бъде осъдена да и заплати % от дължимата сума, а
именно 5854,50 лева лично и като наследник на ........., а втората ответница - % от общо
дължимата сума, а именно 1951,50 лева, като наследник на ......... с оглед правата им в
наследството и съсобствеността, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска, тъй като неоснователно се обогатили с нея и съответно тя обедняла с тази сума.
Претендира за направените разноски по делото.
На основание чл.214 от ГПК съдът допусна изменение на предявените искове, като
същите следва да се считат предявени за сумата от 5 515,90 лева за Н. Ж. З. и 1838,60 лева за
ответницата Ж. З. Г..
В определения от съда срок по делото не е постъпил отговор от ответниците Н. Ж. З.
и Ж. З. Г. и същите не са взели становище по иска.
Съдът като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите
обстоятелства по делото, приема, че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
3
От представените по делото съобщения и призовки се установява, че на същите са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че предявения иск се явява вероятно основателен. Налице е хипотезата на чл.55 ал.1
предл.1 от ЗЗД.
Установено е, че на 20.08.2014г. в гр.Стара Загора ищцата е сключила предварителен
договор за продажба на недвижим имот, придобит в режим на СИО с ............ с
наследодателя на ответниците ........., ЕГН .........., бивш жител на гр. Стара Загора, починал
на 25.08.2015г. с административен адрес на имота: ............ Във връзка с отпуснатия кредит за
закупуване на имота ищцата заплатила общо сумата от 7 354,50лева, видно от заключението
на съдебно – икономическата експертиза, прието по делото.
С влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 52/2019г. по описа на ОС-
Стара Загора е отхвърлен иска с правно основание чл.108 от ЗС на ищцата против
ответниците, като в мотивите е прието, че сключената между нея и наследодателя на
ответниците и първата ответница в лично качество сделка за продажба на недвижимия имот
с административен адрес: ................, обективирана в нотариален акт № 73, t.VI, рег. № 11335,
дело № 836/2014г. от 05.09.2014г. на нотариус Денчо Недялков е привидна, като абсолютно
симулативна и съответно нищожна по силата на чл. 26, ал.2 от ЗЗД, като на това основание
тя не е собственик на имота. Решението е потвърдено с Решение № 58/05.06.2020г. по в.гр.д.
№ 118/2020г. по описа на Aпелативен съд -Пловдив.
Ето защо, сумата от 7 354,50лева е получена без основание, поради което
ответниците следва да я върнат на ищеца, като ответницата Н. Ж. З. следва да бъде осъдена
да заплати част от дължимата сума, а именно 5515,90 лева лично и като наследник на .........,
а втората ответница - Ж. З. Г. част от общо дължимата сума, а именно 1838,60 лева, като
наследник на ......... с оглед правата им в наследството и съсобствеността.
От гореизложеното се налага извода, че иска за главница се явява основателен.
Основателен се явява и иска за законна лихва върху главницата, считано от подаване на иска
в съда на 10.09.2020г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
4
ищеца направените разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и за адвокат в
размер на 1334,73 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Ж. З. с ЕГН **********, от .................. ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.М. с
ЕГН **********, от ................., сумата в размер на 5515,90 лева, представляваща платена и
получена без основание сума, с която Н. Ж. З. се е обогатила неоснователно, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1014,73 лева, представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж. З. Г. с ЕГН **********, от ................... ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.М. с
ЕГН **********, от ................., сумата в размер на 1838,60 лева, представляваща платена и
получена без основание сума, с която Н. Ж. З. се е обогатила неоснователно, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 320 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5