№ 1020
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20211100902725 по описа за 2021 година
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на двадесет и първи
юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. №
2725/21 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 ТЗ. СГС е сезиран от „Е.-Б.Т. - ЕБТ“ ЕООД с молба с
правно основание чл.625 ТЗ, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност
на длъжника ЕТ“К.К.“, който по твърдения е в състояние на „неплатежеспособност“. Сочи
се от молителя, че вземанията му срещу ответника длъжник произтичат от договор за цесия
от 31.10.2019 г., сключен с „П. Банк /България/“ ЕАД, по който е придобил вземанията на
банката срещу длъжника по договор за банков кредит от 06.06.2016 г. с краен срок
09.06.2021 г., по договор от 27.11.2018 г. с краен срок 29.11.2020 г. и договор договор N 3
от 27.11.2018 г. Поддържа се, че вземанията са станали предсрочно изискуеми и по силата
на уведомление, изпратено по електронната поща на 15.11.2021 г. Според молителя
ответникът длъжник е изпаднал в „неплатежеспособност“, защото не е заявил за обявяване в
ТР ГФО за последните три години, както и поради спиране на плащанията. Твърди се, че
молителят е в неизпълнение и на публични задължения към НАП в размер на 500 000 лв.
Иска се от молителя да се открие производство по несъстоятелност и да се обяви длъжникът
в несъстоятелност на основание чл.630 ал.2 ТЗ, защото продължаването на дейността му би
1
увредило масата на несъстоятелността, както и интересите на кредиторите.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва искането по чл.625 ТЗ с възражението, че
молителят не притежава вземания по търговска сделка, защото процесният договор за цесия
е нищожен поради „привидност“. Оспорва се и вземанията на молителя да са изискуеми.
Прави възражение за погасителна давност.
Представен е договор за банков кредит N 904-1114963/06.06.2016 г., от който се
установява, че между „П. Банк /България/“ ЕАД и ответника е възникнало търговско
правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави паричната сума от
230 000 ЕВРО, а ответникът е поел задължението да върне кредита и да плати договора
лихва на 60 месечни погасителни вноски.
С анекс от 08.03.2017 г. е уговорено падежът на задължението на ответника да бъде
09.06.2021 г.
Представен е договор N 2 към рамково споразумение за финансиране от 26.10.2016 г., от
който се установява, че между „П. Банк /България/“ ЕАД и ответника е възникнало
търговско правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави паричната
сума от 400 000 ЕВРО, а ответникът е поел задължението да върне сумата за срок от 120
месеца.
Представено е споразумение 07.07.2017 г. към договор N 2, с което падежът е променен
на 04.10.2026 г.
Представен е договор N 3 от 27.11.2018 г., от който се установява, че „П. Банк
/България/“ ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на 42 000 ЕВРО, а ответникът
е поел задължението да погаси кредита за срок от 24 месеца.
Представени са нот.aктове за учредяване на договорни ипотеки N 51, том II, дело N 219/16
г. и N 56, том II, дело N 218/17 г.,
Представен е договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г., от който се
установява, че „П. Банк /България/“ ЕАД е прехвърлила на молителя вземанията си срещу
ответника по посочените по-горе договори в размер на 230 000 ЕВРО, 400 000 ЕВРО и от
42 000 ЕВРО.
Представено е уведомително писмо по чл.99 ал.3 ЗЗД, с което банката кредитор е
уведомила ответника за прехвърляне на вземането, което е получено от ответника на
01.11.2019 г.
Представено е уведомление от 15.11.2021 г., с което молителят в качеството на цесионер
е обявил за предсрочно изискуеми задълженията на ответника по договор N 2 и
споразумението към него от 07.07.2017 г. Уведомлението е било изпратено по електронната
поща на ответника на 15.11.2021 г.
Представени са годишни данъчни декларации на ответника за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и за
2020 г.
Представена е справка на НАП, в която се сочи, че към 04.01.2022 г. публичните
2
задължения на ответника възлизат на общо 508 936,70 лв.
Представено е писмо за намерение от 2019 г., по което молителят, респ. банката като
негов праводател, не е страна.
Представен е баланс на ответника към 31.12.2021 г.; баланс към 31.12.2020 г., баланс към
31.12.2019 г.; баланс към 31.12.2018 г., както и баланс към 31.12.2017 г.
Представено е платежно нареждане от 31.10.2019 г., в което се сочи, че молителят е
платил на „П. Банк /България/“ ЕАД сумата от 446 564,54 ЕВРО – по договора за цесия от
31.10.2019 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че коефицентите за ликвидност на ответника за
2017 г. със следните показатели – обща ликвидност за 2017 г. -0,0827, 2018 г. – 0,4794, 2019
г. – 0,2351, 2020 г. – 0,3477; 2021 г. – 0,3596; бърза ликвидност за 2017 г. – 0,9524, 2018 г. –
0,4765, 2019 г. – 0,2279, 2020 г. -0,3354, 2021 г. – 0,3016; незабавна ликвидност за 2017 г. –
0,2944, 2018 г. – 0,1618, 2019 г. – 0,1319, 2020 г. – 0,2271, 2021 г. – 0,1924; коефицент за
абсолютна ликвидност за 2017 г. – 0,2944, 2018 г. – 0,1618, 2019 г. – 0,1319; 2020 г. – 0,2271,
2021 г.- 0,1924.
Представен е договор за паричен заем от 04.02.2019 г., от който се установява, че „Г.“
ООД е предоставил на ответника заем в размер на 210 000 лв., който следва да се върне до
04.03.2025 г.
Представен е запис на заповед от 25.01.2018 г., с който ответникът неотменимо се е
задължил да плати на „Х. БВ БА“ сумата от 55 000 ЕВРО на 09.02.2021 г.
Представено е допълнително споразумение от 18.02.2021 г., с което „Х. БВ БА“ и
ответника са се съгласили падежът на задълженията по договора за заем от 25.01.2018 г. да
се промени на 25.01.2024 г.
Установява се от заключението на допълнителната ССЕ, че за задължения на ответника
към молителя в размер на 873 404,32 лв. са направени записвания в търговските книги на
ответника, както и че задължения в размер на 1 321 005,80 лв. са изискуеми задължения, а
по отношение на задължения в размер от 514 000 лв. не са представени на в.лице документи
относно срочността им, която е разликата между 1835 хил.лв. и 1321 хил.лв. Вещото лице е
изготвило няколко варианта съобразно размера на задълженията, които се включват в
пасива на ответника като краткосрочни задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ.
Според съда искането с правно основание чл.625 ТЗ е основателно. Това е така, защото от
събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се установяват факти, които
3
сочат, че молителят има качеството на кредитор по вземания, произтичащи от търговски
сделки, а ответникът като насрещна страна по вземанията се намира в състояние на
„неплатежеспособност“.
В подкрепа на повдигнатото с молбата фактическо твърдение, че в полза на молителя
съществуват срещу ответника вземания по търговски сделки, са представени договор за
банков кредит N 904-1114963/06.06.2016 г., от който се установява, че между „П. Банк
/България/“ ЕАД и ответника е възникнало търговско правоотношение, по което банката е
поела задължението да предостави паричната сума от 230 000 ЕВРО, а ответникът е поел
задължението да върне кредита и да плати договора лихва на 60 месечни погасителни
вноски; договор N 2 към рамково споразумение за финансиране от 26.10.2016 г., от който се
установява, че между „П. Банк /България/“ ЕАД и ответника е възникнало търговско
правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави паричната сума от
400 000 ЕВРО, както и договор N 3 oт 27.11.2018 г., от който се установява, че банката е
поела задължението да предостави на ответника сумата от 42 000 ЕВРО. Тези договори
установяват по несъмнен и категоричен начин съществуването на търговски
правоотношения между „П. Банк /България/“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника в
качеството на длъжник. Вземанията на банката по тези правоотношения произтичат от
търговски сделки, защото за тях следва да се прилагат правилата на договора за банков
кредит, който е абсолютна търговска сделка – чл.430 ал.1 ТЗ.
От сключения на 08.03.2017 г. анекс към договора за банков кредит от 06.06.2016 г., с
който е променен срокът за погасяване на 09.06.2021 г., може да се направи извод, че
уговорената по кредита сума е била реално усвоена и получена от ответника, на който след
получаването е даден нов срок за погасяване. Този извод следва да се отнася и за
споразумението от 07.07.0217 г. и от 31.10.2019 г., сключено към договор N 2 от 26.10.2016
г. По отношение на договор N 3 от 27.11.2018 г., доколкото не е направено оспорване,
съдът приема, че банката e предоставила сумата по отправеното от ответника искане от
26.11.2018 г. за усвояване.
Фактическият извод на съда, че сумите по кредитите реално са били предоставени от
банката на ответника, се подкрепя и от заключението на ССЕ, в което се сочи, че в
търговските книги на ответника са направени записвания на задължения към молителя,
които имат за първоизточник договорите за банков кредит.
По отношение на изискуемостта. Падежът на вземанията, които произтичат от договор за
банков кредит N 904-1114963/06.06.2016 г., са станали изискуеми на 15.06.2021 г., когато са
изтекли 60 месеца от сключването на договора. Вземанията по договор N 3 от 27.11.2018 г.
са изискуеми, защото на 04.12.2020 г. е изтекъл уговореният срок от 24 месеца. За
вземанията по договор N 2 от 26.10.2016 г., които към завеждане на делото не са с настъпил
падеж, не е достатъчно да е включена в договора клауза, която да предвижда, че при
неплащане на падежа всички задължения стават предсрочно изискуеми, а е необходимо
кредиторът реално да упражни своето потестативно право и да внесе промяна в договорната
връзка. От изпратеното от молителя на 15.11.2021 г. електронно писмо до вписания в ТР по
4
партидата на ответника електронен адрес graphcar@abv.bg, съдът приема, че изявлението на
молителя е достигнало до ответника и е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на
тази част от дълга, която към 15.11.2021 г. е с ненастъпил падеж. Възражението за
ненадлежно уведомяване е общо и недоказано, доколкото не са представени доказателства,
които да оборват настъпване на последиците по чл.10 ал.1 Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Следва да се спомене, че в молбата по чл.625 ТЗ се
съдържа изрично изявление на кредитора за предсрочна изискуемост на дълга.
По силата на договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г. кредиторът „П. Банк
/България/“ ЕАД е прехвърлил на молителя вземанията си срещу ответника по посочените
по-горе договори в размер на общо 446 564,54 ЕВРО - 873 404,32 лв., а с уведомително
писмо по чл.99 ал.3 ЗЗД, което е получено от ответника на 01.11.2019 г., банката кредитор е
уведомила ответника длъжник за прехвърляне на вземанията. Според съда фактическият
състав на чл.99 ал.1, вр. с ал.4 ЗЗД е осъществен е пълнота, поради което от 01.11.2019 г.
молителят в качеството на цесионер се легитимира като кредитор по вземанията срещу
ответника, които произтичат от процесните търговски сделки.
Възраженията на ответника, че договорът за цесия е нищожен поради „привидност“, са
неоснователни, защото в негова подкрепа на са представени никакви доказателства. От
представените по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че страните
по договора за цесия не са имали действителна воля да настъпят последиците на този
договор и че са целели само от външна страна да създадат представа у трети лица, че е
сключен цесионен договор. От представено платежно нареждане от 31.10.2019 г. се
установява, че молителят е наредил да се преведе на „П. Банк /България/“ ЕАД сумата от
446 564,54 ЕВРО – по договор за цесия от 31.10.2019 г. Доколкото не е направено
възражение по чл.305 ТЗ, съдът приема, че сметката на цедента е била заверена, т.е платена
е цената по договора за цесия. Този факт по несъмнен и категоричен начин сочи, че страните
по договор за цесия не само са имали воля прехвърляне на вземанията, но и че фактическото
им поведение е съобразено с правата и задълженията по този договор. Тази фактическа
констатация /относно изпълнението на задължението за плащане на цена по цесията/ оборва
по категоричен начин възражението за „привидност“.
Представено от ответника писмо за намерение не носи подписа нито на банката цедент,
нито носи подписа на молителя цесионер, поради което по никакъв начин не може да служи
за установяване на „симулацията“ на договора за цесия. Всички представени от ответника
документи, които не са подписани от страните по договора за цесия, не са в състояние да
опровергаят изразената от тях воля в договора за цесия, която сочи, че са имали намерение
за прехвърляне на вземанията.
От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха
доказателства за фактите, че е платил дължимите суми по договорите за банков кредит,
поради което съдът приема, че ответникът е неизправна страна, която не е изпълнила
паричните си задължения. Това означава, че вземанията на молителя, които произтичат от
процесните търговски сделки, не са удовлетворени.
5
При тези факти съдът намира, че молителят в качеството на цесионер на изискуеми
вземания по търговски сделки е легитимиран да предяви искането с правно основание
чл.625 ТЗ. Този извод на съда се подкрепя и от заключението на ССЕ, от което се
установява, че в търговските книги на ответника е направено записване за задължения към
молителя в размер на 873 404,32 лв. Освен това в молбата на ответника от 24.03.2022 г., в
която се съдържа таблица с имената на неговите кредитори и задълженията към тях,
фигурира молителят и е признато, че към него съществува неизпълнен дълг в размер на
873 404,32 лв.
Не се представиха доказателства за факти, които да сочат, че неизпълнението от
ответника на изискуемите парични задължения, произтичащи от търговски сделки, е поради
временни затруднения, поради което съдът на основание чл.608 ал.3 ТЗ приема за доказано
обстоятелството, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност.
Освен това – нормата на чл.608 ал.2 ТЗ предвижда, че „неплатежоспособността“ се
предполага, когато длъжникът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си
финансови отчети за последните три години. От извършена от съда проверка в ТР се
установи, че последният обявен ГФО на молителя е за 2009 г. Тази фактическа констатация,
която е визирана в хипотезата на чл.608 ал.2 ТЗ, подкрепя извода за изпадане на длъжника в
състояние на „неплатежеспособност“.
На следващо място - от основното и от допълнителното заключение на СФИЕ се
установяват по несъмнен и категоричен начин факти, които сочат, че ответникът длъжник се
намира в състояние на обективна и трайна невъзможност да изпълнява паричните си
задължение чрез наличните си краткотрайни и ликвидни активи. Важно е да се спомене, че и
от двете заключения на в.лице се установява не само влошеното финансово състояние на
търговското предприятие на длъжника, но и фактът, че в темпорално отношение е налице
трайно фактическо състояние на недостиг у ответника на достатъчно краткотрайни активи,
с които да се покриват текущите задължения.
Установява се от основното заключение на в.лице, че коефицентът за обща ликвидност,
който има водещо значение и отразява съотношението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения, е под единица за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и за 2021 г.
Доколкото не са представиха доказателства длъжникът да притежава материални запаси и
краткосрочни финансови средства в повече от стойностите, констатирани от в.лице в
таблицата към основното заключение, съдът приема за верни констатациите на в.лице
относно ниските нива на коефициента за „обща ликвидност“ през годините. Това означава,
че за един значителен по продължителност период /5 години – от 31.12.2017 г. до 31.12.2021
г./ ответникът длъжник се е намирал във влошено финансово състояние, което от обективна
страна не е позволявало да се погасяват всички текущи задължения към кредиторите.
Направените от в.лице фактически констатации относно притежаваните от длъжника
краткотрайни активи и съотношението им като стойност със стойността на краткосрочните
задължения показват, че през период с продължителност от 5 години е настъпило и
съществува трайно и обективно състояние на невъзможност ответникът да изпълнява
6
паричните си задължения с притежаваните от него краткосрочни активи. Ниските
показатели на коефицента за „обща ликвидност“ за всяка една година от периода 31.12.2017
г. - 31.12.2021 г. като установен факт обуславя доказателствения извод за фактическа
неспособност длъжникът да реализира на пазара материални активи и да кумулира парични
средства, с които да покрие своите краткосрочни задължения.
Останалите коефиценти за ликвидност имат помощно значение, но от основното
заключението на ССЕ се установява, че и по тях показателите са с ниски стойности за
периода 31.12.2017 г. - 31.12.2021 г. Останалите коефиценти са помощни и лошите им
стойности при евентуално наличие на добри показатели на коефицента за „обща
ликвидност“ не биха могли да обусловят наличие на състояние на неплатежоспособност на
търговеца, а биха имали значение единствено на индиция за евентуална опасност от
настъпване на това състояние. В случая обаче и показателите на коефицентите за „бърза“,
„незабавна“ и за „абсолютна“ ликвидност са под единица. Това обстоятелство потвърждава
извода за влошено финансово състояние на длъжника, което от 2017 г. прогресивно се
влошава с всяка изминала година. Налице е трайна тенденция за понижаване показателите
на всички коефиценти за ликвидност, които са със стойности под единица за всяка една
година през периода 31.12.2017 г. - 31.12.2021 г. Тази трайна тенденция сочи на
необратимост в обективното състояние на недостиг на краткотрайни активи и на
невъзможността с тях да се погасяват краткосрочните задължения.
Фактическият извод за това, че финансовото състояние на длъжника прогресивно се
влошава с всяка изминала година се потвърждава от показателите на всички коефиценти за
ликвидност през годините, защото от 2017 г. показателят на всеки един коефицентите за
всяка година е с по-ниска стойност от предходната. Изключение е 2020 г., през която се
наблюдава подобрение спрямо предходната 2019 г., но и в този случай стойностите на
показателите за 2020 г. са доста под референтните стойности /“обща“ -0,3477; „бърза“ -
0,3454; „незабавна“ – 0,2771; „абсолютна“ – 0,2771/.
Най-благоприятната за ответника година е 2017 г., през която показателите на
коефицентите за „обща“ ликвидност и за „бърза“ са близки до 1-ца - 0,9827 и 0,9524, но през
следващите години затрудненията не са преодолени, а се задълбочават, защото стойностите
на показателите на тези и на останалите коефиценти за ликвидност прогресивно се
понижават.
Констатациите и изводите на в.лице по допълнителното заключение потвърждават
горните фактически изводи на съда относно изпадането на длъжника в трайно и обективно
състояние на неплатежеспособност, както и че това състояние не е преодоляно. Важно е да
се спомене, че от изявленията на ответника в съдебното заседание на 19.05.2022 г. и от
молбата му от 24.03.2022 г. може да се изведе признанието на факта, че има задължения в
размер на 1 835 000 лв., от които стойността от 1 377 298,63 лв. са задължения към
съконтрагенти, посочени в таблицата от молбата, а разликата до пълния размер от 1 835 000
лв. представлява стойността на публичните задължения, за съществуването на които може
да се направи извод от справката на НАП към 04.01.2022 г.
7
Най-благоприятният вариант за ответника по допълнителното заключение е този по
отговор на задача 2, при който в пасива са включени задължения със стойност от само 448
хил., а активът е със стойност от 688 хил.лв. - показателите на коефицентите за ликвидност
за 2021 г. са – „обща“ 1,5357, „бърза“ – 1,2879, „незабавна“ – 0,8214 и „абсолютна“ – 0,8214.
Този вариант обаче не следва да се кредитира, защото по делото се установи, че
задълженията по договора за цесия в размер на 873 404,32 лв. са изискуеми. Само с
прибавянето на задълженията по договора за цесия в пасива като краткосрочни със стойност
873 хил.лв. размерът на краткосрочния дълг възлиза на 1321 хил.лв. /873 хил.лв. плюс 448
хил.лв./. В този случай показателите на коефицентите за ликвидност за 2021 г. по варианта
на задача 4 от доп. заключение са – „обща“ - 0,5208, „бърза“ – 0,4367, „незабавна“ – 0,2785 и
„абсолютна“ – 0,2785. Тези стойности на коефицентите за ликвидност са значително под
референтните.
Според съда вариантът на доп. заключение по задача 5 в най-пълна степен отговаря на
действителното правно положение относно срочността на задълженията, включени в пасива
на ответника. Според този вариант показателите на коефицентите за ликвидност за 2021 г.
са „обща“ - 0,4493, „бърза“ – 0,3768, „незабавна“ – 0,2403 и „абсолютна“ – 0,2403. По
делото е представен договор за заем от 04.02.2019 г., сключен с „Г.“ ООД за сумата от
210 000 лв. с падеж на 04.03.2025 г., но от допълнителното заключение на ССЕ не се
установи да е била дадена в заем такава сума на ответника, както и не се установи
достоверността на датата на договора, оспорена от молителя, който е трето лице по смисъла
на чл.181 ГПК / решение № 213/15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017 г., ІІІ г.о /. При тези
факти съдът намира, че договорът от 04.02.2019 г. е съставен с нарочната цел да придаде от
външна страна дългосрочност на задълженията на ответника към „Г.“ ООД. Останалите
задължения, които участват в пасива, не следва да се считат за дългосрочни, защото не са
представени доказателства относно уговорката за техния падеж. В молбата от 24.03.2022 г.
ответникът е посочил, че съобразно своята счетоводната политика е вписвал задължения към
съконтрагенти като дългосрочни, но падежът на задължението произтича от постигната
между страните уговорка, а не от „счетоводната политика“ на длъжника. Доколкото няма
данни за друго, съдът приема, че останалите задължения към съконтрагентите на основание
чл.303а ТЗ, вр. с чл.69 ЗЗД са изискуеми и са краткосрочни.
Следва да се спомене, че дори и да се възприеме вариантът на заключението по задача 6,
при който задълженията на ответника към съконтрагенти от 210 000 лв., 107 723,22 лв. и от
10 000 лв. се отчитат като дългосрочни, показателите на коефицентите за ликвидност отново
са значително под референтните стойности – „обща“ - 0,4565, „бърза“ – 0,3828, „незабавна“
– 0,2441 и „абсолютна“ – 0,2441.
Важно е да се спомене, че за 2021 г. основният компонент в бързоликвидните активи на
ответника е парична наличност от 368 хил.лв. С оглед на всички установени по делото
факти, съдът приема, че вписването в актива на парична наличност в размер на 368 000 лв. е
необосновано и произволно, защото по делото няма никакви данни за реалното постъпване
на тази сума и за източника на парично постъпление.
8
Според изявленията на ответника в представения в съдебното заседание на 19.05.2021 г.
ГФО за 2021 г. задълженията в размер на 1 377 хил.лв. са отчетени като дългосрочни. Тъй
като по делото се установи, че размерът на краткосрочните задължения възлизат, ако не на
1531 хил.лв. – по задача 5 от допълнителното заключение, поне на 1321 хил.лв. – по задача
4, съдът приема, че направените от ответника вписвания в ГФО не отговарят на
действителното фактическо и правно положение. Вариантът по задача 2 на доп. заключение,
който по същество е съобразен с представения в съдебното заседание на 19.05.2022 г. ГФО
за 2021 г., защото този вариант не отчита в пасива краткосрочен дълг от 1321 хил.лв., не се
възприема от съда като достоверен – чл.202 ГПК.
При определяне на началната дата на неплатежеспособността не се отчита кога е
настъпила изискуемостта на вземанията на молителя, а се преценя кога най-рано е
настъпило обективното състояние на неспособност длъжникът да покрива с наличните си
краткотрайни активи своите задължения. Още към 31.12.2017 г. показателите на
коефицентите за ликвидност са били по референтните стойности, но стойностите на
коефицентите за „обща“ и за „бърза“ са много близки до 1-ца, поради което съдът приема, че
към този момент длъжникът е бил в затруднения, които обаче не са били необратими. Към
31.12.2018 г. стойностите на всички коефиценти за ликвидност са значително понижени,
поради което тази дата следва да се определи за начална дата на неплатежеспособността.
Според съда искането с правно основание чл.630 ал.2 ТЗ е основателно. Това е така,
защото икономическите показатели сочат, че длъжникът обективно не може да бъде
оздравен – както се спомена, показателите на коефицентите за ликвидност се влошават през
годините. Продължаването на дейността на ответника длъжник би довело до вреда за
интереса на кредиторите, доколкото обективното икономическо състояние на
предприятието на длъжника не позволява неговото оздравяване и удовлетворяване на
кредиторите чрез доходността от дейността му - оздравяване на предприятието обективно не
е възможно. Отлагането на фазата на осребряване на масата на несъстоятелността ще доведе
до калкулиране на излишни разходи, увеличаване на задлъжнялостта на предприятието и
намаляване на степента на удовлетворяване на кредиторите. Конкретната съвкупна
преценка на динамиката на водещите показатели за ликвидност, стойностите на които
прогресивно се влошават през годините, като се отчете и фактът, че при проверката на
в.лице по доп.заключение не е установена парична наличност от 300 000 лв., сочи, че като
бързоликвиден актив съществуват единствено вземания, за които обаче няма данни да са
реално събираеми.
Реалният коефициент на обща ликвидност за 2021 г., когато от актива се извади като
компонент парична наличност от 368 хил.лв., е дори по-нисък от 0,4565, а показателите на
коефициента за „финансова автономност“ сочат, че длъжникът в продължение на 5 години е
в пълна зависимост от своите кредитори. Тази пълна зависимост, съществувало като
обективно състояние в продължение на 5 години, е изключено да се преодолее, поради което
съдът приема, че възможността предприятието на длъжника да се оздрави е изключена.
Фактите по делото сочат, че предприятието на длъжника не разполага с потенциал да се
9
оздрави и да „излезе“ от състоянието, в което се намира в продължение на 5 години. Налице
е необратимост, защото през годините размерът на задълженията непрекъснато нараства, а в
този случай продължаването на дейността ще генерира натрупване на нови задължения,
което ще увреди масата на несъстоятелността и ще намали възможността за удовлетворение
на кредиторите.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да се открие производство по
несъстоятелност и длъжникът да се обяви в несъстоятелност. Първо събрание на
кредиторите в този случай не следва да се насрочва. Минималният размер на адвокатско
възнаграждение възлиза на 18 998,08 лв., но с оглед сложността на делото не следва да се
намалява уговореното от молителя адвокатско възнаграждение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ЕТ“К.К.“, ЕИК ****, гр.София, ж.к.
„****, действащ чрез К.М.К..
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
ЕТ“К.К.“ ЕИК ****, гр.София, ж.к. „****, действащ чрез К.М.К..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на основание чл.630 ал.2 ТЗ ЕТ “К.К.“, ЕИК
****, гр.София, ж.к. „****.
ПОСТАНОВЯВА налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на ЕТ“К.К.“,
ЕИК ****, гр.София, ж.к. „****.
ПРЕКРАТЯВА дейността на ЕТ“К.К.“, ЕИК ****, гр.София, ж.к. „****,
ЛИШАВА ЕТ“К.К.“, ЕИК ****, гр.София, ж.к. „****, от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
ОСЪЖДА ЕТ“К.К.“, ЕИК ****, гр.София, ж.к. „****, действащ чрез К.М.К., да заплати
на „Е.-Б.Т. - ЕБТ“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, съдебни разноски от 41 606 лв.
Назначава за временен синдик Ад. В. М. ЕГН **********, гр.София, ул.“****, при
месечно възнаграждение от 700 лв. и определя срок за встъпване – 3 дни от съобщението.
Да се изпрати препис от решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по
партидата на ЕТ“К.К.“, ЕИК ****.
Да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
10
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11