РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Г. Т., 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно
наказателно дело № 20243220200127 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано, по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, по жалба
на Д. А. П. с ЕГН – **********, с адрес *****************, чрез адв. д-во „Я.
и с.“, представлявано от адв. М. Я. от АК - д. срещу Наказателно
постановление № ******* от **********г., издадено от Началника на РУ – Г.
Т. при ОД на МВР – д..
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от
ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят – редовно призован, явява се в съдебно заседание,
представлява се от адв. М. Я. от АК - д.. В съдебното заседание, процесуалния
представител заявява, че поддържа изложените доводи в жалбата. Счита, че
процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което
същото следва да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, прилага
становище относно основателността на жалбата, в което се излагат подробни
доводи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като
такова следва бъде потвърдено. Сочи се, че процесното НП е издадено, въз
основа на съставен АУАН. Моли съдът да потвърди изцяло наказателното
1
постановление, тъй като посочва, че извършеното нарушение е доказано от
приложените материали по обжалваната преписка и същите имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения от
него АУАН, че жалбоподателят е допуснал вмененото му нарушение.
Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания,
съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от
санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.59,
ал.2 ЗАНН, от връчването му на оспорваното НП, а разгледана по същество
съдът я намира за основателна.
В конкретния случай и описано в АУАН, жалбоподателят е бил
санкциониран затова, че на 04.04.2024г. около 15.40 часа в село К., по ул. „П.“
в близост до сградата на кметството, в посока изхода за село Б., общ. К.
управлявал товарен автомобил Пежо Боксер, жълт на цвят с рама
****************, без поставени рег. номер на определените за това място,
като при подаденият му ясен сигнал за спиране плавно в най-дясната част на
платното за движение посочени oт контролния орган водачът не спира, a рязко
свива в ляво и продължава движението си в неизвестна посока.
Спрямо водача е ангажирана административно наказателна отговорност
по реда на чл.103 от ЗДвП.
За така извършеното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН
АУАН с бланков номер серия № **********, в който е посочено, че са
нарушени разпоредбите на чл.103 от ЗДвП. Жалбоподателят собственоръчно е
подписал акта.
На 25.04.2024г. е издадено Наказателно постановление № ************,
където административнонаказващият органи е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка относно извършено нарушение на разпоредбата на
чл.103 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП му е наложено
наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в
развилото се съдебно производство.
2
В случая съдът намира, че не се доказва по категоричен начин
жалбоподателят да е извършил нарушението, описано в АУАН и НП:
Според чл. 103, ал. 1 от ЗДвП: „При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.“ Чл. 175, ал. 1, т. 4 предвижда кумулативно две административни
наказания – „глоба“ от 50 лв. до 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 до 6 месеца за водач, който „откаже да изпълни нареждане
на органите за контрол и регулиране на движението“. В случая обаче не се
установява безспорно, че жалбоподателят П. е извършил това нарушение.
Вярно, полицейските служители са опитали да извършат проверка на
процесния автомобил Пежо Боксер, като е подаден сигнал за спиране. Но
вследствие на развилата се ситуация не може да се приеме за безспорно
доказано, че именно жалбоподателят П. е управлявал лекия автомобил Пежо
Боксер, за да следва да бъде санкциониран за това, че не е изпълнил
разпореждането на контролния орган да спре. Според чл. 303, ал. 1 НПК
/приложим субсидиарно на осн. чл. 84 ЗАНН/, решението на съда не може да
почива на предположения.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани
полицейските служители Я. П. – актосъставител, Р. Р.. От показанията на
свидетеля П. се установява, че е подал ясен сигнал със стоп палка за спиране
на автомобила, при което той завил рязко наляво и не спрял. Твърди, че е
видял водачът на автомобила. Към същият момент са извършвали проверка на
друг автомобил. Разстоянието от него до автомобила, който не се подчинил на
сигнала било около тридесет метра. Намерили автомобила в нива,
жалбоподателят бил на около километър от него в пояс. Свидетелят Р. Р.
твърди, че с колегата си П. са извършвали проверка в с. К. и са били
позиционирани в центъра на селото. Бил е на двадесет метра и е видял
жалбоподателя да управлява автомобила. Намерили автомобила в центъра на
пшенична нива, а жалбоподателя на километър от него в полезащитен пояс.
В съдебно заседание е разпитан свидетелят Х. С., който е без връзка и
познанство със страните. Според показанията му е бил спрян за проверка и в
момента на приключването й се появил микробус без светлини и поради тази
причина проверяващите решили да го спрат, но микробуса свил рязко на ляво
и продължил по пресечката. Свидетелят е категоричен, че от мястото където
са били с полицаите е невъзможно да се види точно кой управлява, а може да
се види само силует. От разстоянието, където се намирал не можело да се
каже и види категорично колко човека е имало в микробуса. Категоричен е че
полицейските служители не са споменали шофьора на микробуса по име или
да са казали, че го познават.
В съдебно заседание е разпитан св. З. Д. – близък познат на
жалбоподателя, който твърди категорично, че той е управлявал процесния
3
автомобил Пежо Боксер, а жалбоподателят е бил пътник до него. В село К.
видял, че се извършва проверка и понеже бързал, за да не се забави завил
наляво за да мине по черен път. На четиристотин метра от селото микробуса
изгаснал. Казал на жалбоподателят П. да изчака и тръгнал да търси трактор,
който да ги издърпа. Твърди категорично, че той е управлявал микробуса.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е назначена
съдебно-техническа експертиза заключението, на която да отговори на
следните въпроси:
1.Вещото лице, след като се запознае със справка от джипиес
устройството на автомобила „ Шкода рапид“ с рег. № *********, за дата
********** / ако не бъде получена такава/ да извърши справка чрез
Гугъл мапс и да установи какво е разстоянието между установения
полицейски автомобил и улицата в с. К., непосредствено до кметството.
2.При получаване на отрицателен отговор от PУ - Г. Т., относно
възможността за установяване на координатите, вещото лице да установи
какво е разстоянието от уширението на което твърдят да са спрели
полицейските служители до пресечката при кметство на с. К., където без
противоречиво се сочи да е завил автомобила който те са установили.
Според заключението на изготвената експертиза:
1.По координати 43°39'52,9" и 28°02'11,3" В 15,40ч. нa 04.04.24г.
лекият автомобил „Шкода Рапид“ с peг. № ************ ce e намирал
през път 9 и 296 /гр. К./ на 55,2 км. от улицата непосредствено до
кметството на c. К., обл. д.. По координати 43°39'52,9" и 28°02' 11,3" в
15.40ч. на 04.04.2024г. лекият автомобил „Шкода Рапид“ с peг. №
************ се e намирал през път 27 / с. С., с. С., с. Д., с. В./ на 53,6 км.
от улицата непосредствено до кметството на c. К., обл. д.. От сочената в
справка c вх. №705/14.03.2025г. крайна точка 2,0 км. от с. Л., в 15.40ч. на
04.04.2024г. лекият автомобил „Шкода Рапид“ с peг. № ************ ce e
намирал на 13,4 км. от улицата непосредствено дo кметството на c. К., обл.
д..
2. От извършеното измерване от края на улицата в близост до
кметството и началото на дясното уширение се установи, че разстоянието
е 32,8метра. От края на улицата в близост до кметството и началото на
лявото уширение се установи, че разстоянието е 0,0 метра.
При анализ на събраните в кориците по делото гласни и писмени
доказателства съдът намери разколебаване тезата на наказващият орган
относно обстоятелството кой е управлявал процесният микробус.
В тежест на административно наказващия орган е да докаже кой е
извършителя на нарушението. Такива категорични доказателства, както бе
посочено по-горе по делото не са представени, а от представените не може да
се направи един несъмнен и категоричен извод, че именно Д. П. е извършил
нарушението, за което му е съставен акт.
4
Не се доказват и твърденията на актосъставителя и свидетеля по акта за
местоположението на лекият автомобил „Шкода Рапид“ с peг. №
************. Не се предоставиха записи от бодикамери и камера от
служебния автомобил.
Отново следва да се посочи, че Според чл. 303, ал. 1 НПК /приложим
субсидиарно на осн. чл. 84 ЗАНН/, решението на съда не може да почива на
предположения.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че издаденото от АНО
наказателно постановление следва да се отмени.
По разноските:
В хода на производството не са сторени искания за възстановяване на
разноски направени от някоя от страните, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ************ от 25.04.2024г.,
издадено от Началника на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – д., с което на Д. А. П. с
ЕГН – **********, с адрес ******************, за извършено нарушение на
чл.103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП му е наложено
наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – д..
Съдия при Районен съд – Г. Т.: _______________________
5