Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260494                07.11.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 16933 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците Т.С.Т., конституиран вместо починалата ищца В.Д.М., Я.Т.И. и И.Т.И. твърдят, че в качеството си на наследници са придобили недвижим имот - земеделска земя в землището на с. *****, което е подробно описано в исковата молба. По повод желание за разпореждане с имота, установили, че за него е издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на лицето Н.Д.Н., която впоследствие е прехвърлила същия имот на ответника чрез дарение. Считат, че праводателката на ответника не упражнявала фактическа власт върху имота и не може да се легитимира като него собственик, поради което не е могла да го прехвърли. Поради това искат да бъде установено по отношение на ответника, че имотът е собственост на ищците.

Ответникът К.Н.Н., чрез ******, твърди, че е придобил имота от собственик. Поддържа, че същият се е легитимирал по силата на нотариален акт за собственост на имота, като счита, че искът е неоснователен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

            Ищците са наследници по закон на Д.Р.Д., бивш жител ***, починал на *******. / лист 9/.

С решение № ** от ******* на Поземлена комисия ******, общ. *****, обл. ***** на наследниците на Д.Р.Д. било възстановено в съществуващи реални граници правото на собственост върху земеделски имоти в землището на с. *****, сред които бил и процесния имот - използвана ливада с площ от 0,500 дка в местността „****“, от десета категория, съставляваща имот № ***** при граници и съседи: №***** нива на Б.П.Д.; №**** нива на насл. на К.Г.Л.; №**** използв. ливада; №**** нива на насл. на Д.Р.Д.; №***** нива на насл. на К.Д.Д. /лист 191/.

С нотариален акт за право собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №***, том ***, дело ***/**** на ****** лицето Н.Д.Н. била призната за собственик възоснова на документи и продължило повече от десет години давностно владение на земеделски имоти, сред които под № ** е посочена използвана ливада с имотен № ***** с площ 0,500 дка, в местността „*****“ в землището на село ****** /лист 91/. Видно е от документите приложени към нотариалната преписка, че Н. е представила решение на Общинска служба по земеделие и гори гр. ***** с № ***** от ***** относно възстановяване в стари реални граници на имоти съставляващи наследството на Д.К.С.. В документите към нотариалната преписка е представено решение от ****** постановено по гр.д. № ****/**** с което на осн. чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ по предявен иск от Н.Д.Н. е признато за установено по отношение на Поземлена комисия „*****“ – ****** правото на собственост върху гори и земи от горския фонд. Под номер тринадесети в решението е описана ливада с площ от 1,1дка, находяща се в землището на с. ******, м. „*****“ при граници: път, река, ливада на К.П.

На ***** Н.Д.Н. сключила с ответника К.Н.Н. договор за дарение по силата на който му прехвърлила правото на собственост върху дванадесет имота, сред които и процесната използвана ливада от 0,500 кв. м., съставляваща имот №*****, в местността „*****“ в землището на с. ******. Сделката била обективирана в нотариален акт № ***, том ***, дело ******** на ****** / лист 138/. При това прехвърляна дарителката се е легитимирала като собственик с посочения по-горе нотариален акт за собственост от №*** от ****** по нот. дело №***/****.

От представената по делото преписка на ПК **** с вх. №*** относно възстановяване на имоти на наследниците на Д.Р.Д., се установява, че заявлението относно възстановяване на зем. земи е подадено на ****** от В.Д.М. / лист 183/. По това заявление са издадени решение № ***** от ***** в което не са посочени имотни номера и граници за признатите за възстановяване имоти, както и решение №** от ****** в което възстановяваните имоти са индивидуализирани по имотни номера и съседи, като в самото решение е записано, че то изменя и допълва това от ******/ лист 190 – 193/. Според писмото на ОД Земеделие – ****** преписка с вх. № *****/***** на наследниците на Д.К.С. не е открита в ОСЗ *****, като са налице само записи от базата данни които са представени по делото/ лист 181/.

Според показанията на свидетелите Б.А.П., наследодателят на ищците – Д.Р.Д. притежавал имот в посочената местност в землището на село *****, който се използвал точно до реката в долния край на селото. Намиращите се там места преди създаването на ТКЗС се ползвали от  като градини за зеленчукови култури. Определя площта на имота на 400 – 500 кв.м., като уточнява, че в тази местност фамилията на наследодателя Д. имала доста имоти. Във времето от 1992г. до 2014г. имотът бил поддържан от наследниците на Д.Д., които периодично го почиствали. Свидетелят сочи, че е познавал лично *** Д.Д. и неговата съпруга М., но не познава Н.Н. / лист 227/.

Изложените от П. обстоятелства относно местоположението, големината и предназначението на имота в период преди внасянето му в ТКЗС се потвърждават и от другия свидетел И.А.Р. Той сочи, че в периода от 1993 до 2014г. е виждал **** и **** на ищеца Т.Т. – В. и Й. да ходят в имота за да го почистват. Както и първия свидетел, Р. твърди, че не е виждал други лица в имота. Той също заявява, че не познава Н.Н., а що се отнася до ответника го е виждал само на събори в селото. Отрича да ги е възприемал да обработват процесния имот / лист 228/. 

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

По делото се установи безспорно, че един и същ недвижим имот е бил предмет на две последователни решения на поземлена комисия относно възстановяване на право на собственост в стари реални граници.

Ищците се легитимират като собственици по силата на решението от ****** на ПК ****, с което спорният имот е възстановен на името на техния общ наследодател Д.Р.Д. След като е постановила решение относно възстановяване имот, което има конститутивно действие относно правото на собственост, поземлената комисия не може да постанови ново решение относно възстановяване на същия имот, тъй като то би било нищожно. Съществуването на първото решение съдът намира за установено от документите намиращи се в преписката по възстановяване образувана по искането на В.М.. Приложена е скица индивидуализираща имота и актуална към ****** /лист 10/. Неоснователни са възраженията на представителя на ответника свързани с валидността на това решение и основаващи се на това, че представения по делото препис не носи подписите на членовете на комисията. При положение, че съхраняването на актовете в преписката е задължение на административния орган, не може ищците да носят отговорност за евентуалните неуредици свързани с това обстоятелство.

Праводателката на ответника Н.Н., освен че се позовава на по-късно постановен акт на поземлената комисия, не е сред лицата които фигурират сред наследниците на Д.К.С., съобразно представеното удостоверение за наследници /лист 132/.  Тоест ответникът не е установил наличието на наследствено приемство, между общия наследодател посочен в решение ****/**** и лицето което е дарило имота. Следва да се има предвид също, че във влязлото в сила съдебно решение №***/**** на ПРС, постановено в производство по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ няма описан имот който да съответства по площ и граници на спорния. Налице е съвпадение само досежно местността / лист 136/.

Съдът счита, че не е доказано възражението на ответника, че неговата дарителка е придобила собствеността по силата на давностно владение. Това е така, защото по делото не се събраха доказателства относно това, че тя е упражнявала фактическа власт върху процесния недвижим имот в предвидения в чл.79, ал.2 ЗС срок от десет години, държейки го като свой. От своя страна, ищците проведоха насрещно доказване, от което може да се обоснове фактически извод, че след постановяване на решението за възстановяване на собствеността на името на наследниците на Д.Д., именно те са упражнявали фактическа власт върху процесния имот.

Не се споделя възражението на особения представител на ответника относно това, че показанията на свидетелите на ищеца са твърде общи и не носят информация достатъчна за да се индивидуализира процесния имот. В тази връзка следва да се има предвид, че показанията на тези свидетели в частта им относно местоположението на имота, неговия размер, както и обстоятелството, че той е разположен редом с други имоти притежание на други представители на същата фамилия – Д., се потвърждават от приложените в преписката на поземлената комисия писмени доказателства, както и от съдържанието на решението за възстановяване на земите. Видно е, че в него като съседи фигурират други лица от същата фамилия. Освен това, за да цени показанията на тези свидетели съдът отчете и обстоятелството, че те са далеч по-конкретни относно процесния имот, от показанията на свидетелите, разпитани от нотариуса при извършване на обстоятелствената проверка по искане на праводателката на ответника. В тях изобщо не се описват отделни имоти, а се говори общо само за местности в землището на ****, като се сочи обща площ на всички земи / лист 101- 105/. 

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

Тъй като нотариалният акт за собственост, издаден на името на праводателката на ответника, е констативен и я легитимира като собственик, съобразно чл.537, ал.2 ГПК, следва да бъде постановена отмяната му.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищците деловодни разноски в размер на 760 лв. от които: 50 лв. държавна такса, 10 лв. държавна такса за вписване на исковата молба, 400лв. адвокатско възнаграждение, както и 300 лв. депозит за особен представител.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на К.Н.Н. ЕГН ********** с адрес ***, че ищците Т.С.Т. ЕГН ********** с адрес ***, Я.Т.И. ЕГН ********** с адрес *** и И.Т.И.  ЕГН ********** с адрес *** са собственици, на основание договор земеделска реституция с решение № **/***** на ПК - ****, общ. **** - използвана ливада, в землището на с. ****, обл. *****, с площ от 0,500 дка в местността „****“, от десета категория, съставляваща имот № ***** при граници и съседи: №**** нива на Б.П.Д.; №**** нива на насл. на К.Г.Л.; №**** използв. ливада; №**** нива на насл. на Д.Р.Д.; №**** нива на насл. на К.Д.Д.

 

ОТМЕНЯВА, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот №**, том ***, рег. №***, нот. дело ***/****, съставен на ***** от *******.

 

ОСЪЖДА К.Н.Н. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Т.С.Т. ЕГН ********** с адрес ***, Я.Т.И. ЕГН ********** с адрес *** и И.Т.И.  ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 760лв. /седемстотин и шестдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищците шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

С.Г.