Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………./………….…….2020 г.
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гр.д. № 1308 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу Решение № 294 от 21.01.2020г.
по гр.д. № 14813/2019г. по описа на ВРС, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК
е прието за установено в отношенията между страните, че Г.К. Д., ЕГН ********** ***, не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, сумата от 1770,05 лева,
представляваща служебно начислена сума за ел.енергия за периода 19.09.2017г. до
20.08.2018г. по фактура № **********/09.09.2019г. за клиентски номер **********
и абонатен номер **********, като въззивното дружество е осъдено да заплати на
Гроздьо Д., сумата от 430,
80 лв, представляваща сторени в производството разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик,
а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия,
дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от
отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на
„Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и потребена електрическа
енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното
отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Невъзможността за
установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е
следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на
СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е
неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените
искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната страна. С депозирана по делото молба се
изразявастановище за неоснователност на жалбата. Въззиваемият моли за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и
присъждане на разноски.
За
да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, предявен от Г.К. Д., с претенция да бъде прието за установено, че не
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сумата от 1770,05 лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 19.09.2017г. до 20.08.2018г. по фактура №
**********/09.09.2019г. за обект на потребление, С клиентски номер ********** и
абонатен номер **********.
В исковата молба ищецът излага, че е потребител на доставяна от ответника
ел. енергия. На 20.08.2018 г. е била извършена проверка на електромера отчитащ
потребяваната в обекта ел.енергия. Установени били показанията му и бил
съставен констативен протокол. В резултат на проверката му е начислено
допълнително количество електроенергия за минал период в размер на процесната
сума, за която е издадена и фактура. Оспорва това количество да е било реално
потребено от него, както и да е налице основание за плащане на неговата цена.
Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи
се в съставения при проверката протокол.Посочва, че към датата на проверката
липсва законоустановено процедура за извършване на корекция на сметката на
потребителя. Излага също, че изследването в БИМ е извършено след повече от 12
месеца от демонтажа на електрамера. Искането, отправено до съда е за уважаване
на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор
от ответната страна „Енерго-Про
Продажби” АД, с който се оспорва
предявения иск. Твърди, че
процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество
ел. енергия, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл.79, вр. чл.200 ЗЗД.. Предвид наличието на
договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това
основание сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка,
замервания е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена
електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса в
софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия
отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият
съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата
на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно
и допустимо.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са
предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да
коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е
начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 19.09.2017г.
до 20.08.2018г. и дали
отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за
процесния период.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна
връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът
има качество потребител на ел.
енергия по смисъла на ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол № от 20.08.2-19г. се установява, че служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили
техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В
резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на
негово място е монтиран нов. Съставеният протокол е подписан от служителите,
извършили проверката, представител на абоната и един свидетел.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване, извършена от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа Т3- 009425,9 kWh, която не е визуализирана на дисплея..
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е
съставено становище от 09.09.2019г . за начисление на електрическа енергия в
размер на 9425 кВтч за периода от 19.09.2017г.- 20.08.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел.
енергия.
За стойността на това количество е издадена фактура № **********/09.09.2019г. Във фактурата е посочено, че
електроенергията е начислана „служебно“.
За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно
което електромерът, е метрологично. СТИ отговаря на техническите
изисквания, нарушено е изискването за точно отчитане; при нормална работа на
СТИ, преминалата през него електроенергия се регистрира самот първите две
тарифи; показанието в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея, защото
предварително е указано да се визуализират само показанията по първите две
тарифи/дневна и нощна/.
Въз основа на така изложената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание
в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За установяване недължимостта на процесната
сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на
начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е
начислена сумата от 1770,05 лева, като
количество електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от 19.09.2017г. до 20.08.2018г.
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от
валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за
продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е
битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката за описания в исковата молба обект на потребление.
Приложими
към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение
на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1,
т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР,
като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани
условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия.
С решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от
ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното
измерване на електромера, е извършена на 20.08.2018 г. – след тяхната отмяна.
С оглед
действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова
делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ,
уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за
която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на
условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от
служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ
документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на
неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице
основания за извършеното преизчисление.
Съобразно чл.48-49 от ПИКЕЕ следва да е налице неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирани при извършената по реда на чл.47 от ПИКЕЕ проверка,
установени от независим орган. В настоящия случай не е налице нито една от тези
хипотези, а и не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези
две разпоредби методологии. Към тях
препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от независим
орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия
случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от
проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата.
В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото
заключение на СТЕ тази тарифа е скрита. Не са ангажирани доказателства, че
потребителят е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.3, като липсват и
твърдения на ответното дружества в този смисъл. При липса на предпоставките
по чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се
остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по
ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на
която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3, и в конкретно това да се дължи на виновно
поведение от абоната.
Съдът
намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал
период, регламентирано в чл. 50 от ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното
дружество и на това основание, доколкото не са осъществени нормативно
предвидените предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Не се
установи от събраните доказателства точният момент,
от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита
потребената енергия в регистър 1.8.3. Допълнително
начисляване на ел.енергия би било допустимо само при установяване виновно
поведение на конкретно лице и периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия, което в настоящия случай не се доказа.. При ангажираните
по делото доказателства не може да се изведе категоричен извод за виновно
поведение от страна на абоната през точно определен период от време. Следва да се отчете и факта, че отчетът по скрит и
недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10
от ПИКЕЕ, която задължава дружеството-доставчик да осигурява на страната, която
купува електроенергия, възможност да контролира показанията на СТИ. В случая
тази възможност за абоната е възпрепятствана. Отчетът по незаявена от
потребителя тарифа е в противоречие и с нормата на чл.11 от ПИКЕЕ и чл.120,
ал.4 от ЗЕ.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното
дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално
процесната електроенергия в процесния период, следователно предявеният
отрицателен установителен иск се преценява като
основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно
изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да
бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., доказателства за които са представени.
Съдът намира, че възнаграждение в посочения размер съответства на фактическата
и правна сложност на делото, поради което и искането на насрещната страна с
правно основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 294/21.01.2020г., постановено по гр.д. № 14813/19г.
на ВРС .
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Г.К. Д., ЕГН **********,
сумата от 360 лева – разноски за
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.